№ 364
гр. Несебър, 25.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Дора К. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20252150100167 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на И. Г. В., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. Несебър, обл.Бургас, кв. „***, подадена чрез
процесуалния й представител - адв. Паолина Рупчина от САК против „П.К.Б.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от
С.Н.Н., Я.К.Ч. и Н.М.Л., с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД за прогласяване на нищожност на клаузите на чл. 5 и чл. 6 от Договор за
потребителски кредит № 40023933005 от 28.02.2024г. и иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер
на 10 лева, представляваща възнаграждение за допълнителни услуги, с което
ответното дружество неоснователно се е обогатило.
Ищцата твърди, че между страните по делото е сключен Договор за
потребителски кредит № 40023933005 от 28.02.2024г., по силата на който й бил
отпуснат кредит в размер на 4000 лева, със срок на договора - 36 месеца, с падеж на
първа погасителна вноска - 05.04.2024г. и падеж на последната вноска - 05.03.2027г.,
при ГПР - 48,87 % и ГЛП - 41 %. Сочи, че съгласно допълнителна преддоговорна
информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити и чл. 5 от договора било
уговорено, че кредитополучателят следва да заплати възнаграждение по допълнителни
услуги „Флекси“ в размер на 3160 лева и „Фаст“ в размер на 1800 лева в полза на
кредитодателя. Заявява, че допълнителните услуги били в общ размер на 4960 лева,
разсрочени за плащане на равни месечни вноски в размер на по 137.78 лева за срок от
36 месеца, при което общата погасителна месечна вноска по договора за кредит била в
размер на 332.56 лева. Акцентира, че общата сума, която ищцата следвало да върне
възлизала на 11972.20 лева. Излага съображения, че клаузата на чл. 6 от договора,
уреждаща годишния лихвен процент е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3
от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, като противоречаща на морала и добрите нрави и
1
поради това, че не била индивидуално уговорена с ищцата. Счита, че договореният
лихвен процент надхвърля значително размера на законната лихва при определения от
БНП основен лихвен процент за 2023г. и 10 пункта надбавка. Обръща внимание, че
уговарянето на възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва противоречи на добрите нрави. Развива доводи, че клаузата на чл.5 от договора,
предвиждаща закупуване на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като с нея се цели
заобикаляне на закона. Изтъква, че предвиждането на допълнителни услуги прикрива
истинската цел на клаузата, а именно увеличение възнаграждението на кредитора,
което води до нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Акцентира, че възнаграждението за
допълнителни услуги е скрит добавък към възнаградителната лихва и като такъв
следва да бъде включен в ГПР. Сочи, че правата, договорени от тези услуги не са
упражнени от ищцата, поради което таксуването им е неоснователно и необосновано.
Навежда нищожност на клаузата и на основание чл. 143, т. 3 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП. Цитира съдебна практика. С тези доводи моли от съда да уважи предявените
претенциите. Представя писмени доказателства. Моли на основание чл. 190 от ГПК
ответникът да бъде задължен да представи намиращите се у него документи,
удостоверяващи задълженията по процесния договор, ведно с общите условия към
него. Прави искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на поставените в исковата молба въпроси. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
С допълнителна молба вх.№ 2504 от 13.03.2025г., подадена от ищцата чрез
процесуалния й представител в изпълнение указанията на съда, същата уточнява, че
претендираната от нея сума в размер на 10 лева е по платен „допълнителен пакет
услуги Фаст и Флекси“ към процесния договор за кредит. Заявява, че не може да
посочи точно по кое перо каква сума е заплатила, тъй като е внасяла дължимите суми
за главница, лихва и „допълнителен пакет услуги“ наведнъж. Сочи, че ответното
дружество е разпределяло сумите по пера и тази информация се намира в
счетоводството му.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното
дружество, подаден чрез процесуалния им представител юрк. Ивета Тенева, с който се
оспорват всички изложени в исковата молба възражения, доводи, твърдения и
възражения по отношение действителността на процесния договор за кредит, както и
на отделни негови клаузи, като необосновани, неоснователни и недоказани. Не се
спори, че между страните е сключен процесния договор. Излагат се съображения, че
договорът е действителен при спазване на изискванията на чл 10, ал. 1 от ЗПК и чл.
11, ал. 1 от ЗПК. Заявява се, че в договора е посочен и ГПР, фиксиран като абсолютна
процентна, като съгласно чл. 5.2. от Общите условия, представляващи неразделна част
от договора, подписани от ищцата са посочени взетите предвид допускания,
използване при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, а
именно, че договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил
сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в
съответствие с условията и сроковете по договора, както и че ГПР по кредита се
изчислява, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния
първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора. Установява
се, че в чл. 5.2.2. от Общите условия е посочено, че първоначалното изчисление на
ГПР по договора се прави, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни
спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на
2
договора. Ответното дружество счита, че твърдението в исковата молба относно
нищожността на целия договор поради неправилното изчисляване на ГПР, е
неоснователно. Развиват се доводи, че двете закупени допълнителни услуги не следва
да се включват в ГПР. Анализира се понятието „общ разход по кредита за
потребителя“. Твърди се, че закупуването на допълнителните услуги не е
задължително условие за сключване на договора за кредит. Излага се, че неправилното
посочване на ГПР не може да се приравни с липса на ГПР, което да доведе до
нищожност на договора. Заявява се, че целта за информираност на потребителя
относно кредита и допълнителните услуги е спазена. Изтъква се, че договорът за
кредит е действителен, дори в случай, че има основание за недействителност на
клаузата за допълнителна услуга. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от ЗПК се
сочи, че дори да се приеме за вярно, че размерът на ГПР е по-висок от предвидения в
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, последицата е недължимост на сумите, с които се надвишава
размерът, но не и недействителност на договора. Цитира се практика на Съда на
европейския съюз. Развиват се доводи, че ГЛП е в съответствие на закона, като
клаузата, предвиждаща възнаградителната лихва не е нищожна на основание
противоречие с добрите нрави. В тази връзка се цитира Тълкувателно решение №
1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Акцентира се, че твърденията за недействителност на
договора поради неравноправност, са неоснователни. Коментира се нормата на чл. 143
от ЗЗП. Заявява се, че не може да бъде прието, че ответникът е действал
недобросъвестно при сключване на договора. Навежда се, че твърдението, че клаузата
за допълнителни услуги противоречи на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, е неоснователно.
Излагат се доводи в тази насока. Предвид гореизложеното се моли от съда да отхвърли
изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани. Представят писмени
доказателства. Възразяват срещу доказателственото искане на ищцата за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, като ненужна. Прави се възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата. В случай,
че двете страни са осъдени на разноски се прави искане за прихващане на
присъдените разноски. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.Не сочи
нови доказателства.
За ответното дружество, редовно уведомени, представител не се явява.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания
по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД.
По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД в доказателствена
тежест на ищцата е да докаже, че е сключен договор за потребителски кредит №
40023933005 от 28.02.2024г., както и твърденията си, че клаузите на чл. 5 и чл. 6 от
договора са недействителни съобразно изложените в исковата молба основания. По
иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже факта на
плащането, а на ответника да установи, че е налице основание за получаване на
сумата. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение № 392 от
10.04.2025г. по настоящото дело (л. 55 - л. 57).
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че между „П.К.Б.“ ЕООД и И. Г. В. е сключен Договор за
3
потребителски кредит „Стандарт“ № 40023933005 от 28.02.2024г. (л. 5 - л. 6), по който
предоставената сума е усвоена. По силата на договора ответното дружество е
предоставило на ищцата кредит в размер на 4000 лева, за срок от 36 месеца, при ГЛП
41 % и ГПР 48.87 %.
Видно от представения Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити (л. 44 - л. 47), съдържащ параметрите на
процесния договор, ищцата е била запозната с неговото съдържание на 27.02.2024г. -
ден, преди сключване на договора.
От клаузите на договора и т. 15 от общите условия към него (л. 39 - л. 43) се
установява, че ответникът се е задължил да предостави на ищцата допълнителна
услуга „Фаст“, изразяваща се в приоритетно разглеждане и становище на искането за
отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена
допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на 1 час от постъпване на искането в
системата му срещу възнаграждение в размер на 1800 лева, както и допълнителна
услуга „Флекси“, отнасяща се до получаване на правото на кредитополучателя
едностранно да променя погасителния си план при изпълнение на заложени в общите
условия от кредитора специфични изисквания срещу възнаграждение от 3160 лева.
Съгласно погасителния план към договора за възнагражденията за допълнителни
услуги са включени 35 вноски от 137.78 лева и 1 вноска от 137.70 лева.
По делото е прието заключение по изготвената съдебно-счетоводна експертиза
(л. 73 - л. 84), което не е оспорено от страните и се кредитира от съда като обективно,
компетентно и безпристрастно. От заключението се установява, че между страните е
сключен процесният договор за сумата в размер на 4000 лева, която е усвоена от
ищцата на 28.02.2024г. Размерът на договорната лихва по договора възлиза на сумата
от 3012,20 лева. Стойността на закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“
възлизат на 4960 лева, от които 1800 лева - за услуга „Фаст“ и 3160 лева - за услуга
„Флекси“. Експертът е констатирал, че в посочения в договора ГПР в размер на 48.87
% не са включени разходите по закупуване на допълнителните услуги. Посочил е, че
ГПР възлиза в размер на 49.6533 % без в него да са включени допълнителните услуги.
Изчислил е, че с включени разходи за допълнителни услуги ГПР ще възлиза в размер
на 144.845 %. Според експерта ищцата е погасила сумата от 775,87 лева - главница по
договора, сумата от 1492,82 лева - лихва, както и сумата от 1653,36 лева - закупени
допълнителни услуги.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
От своя страна нормата на чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК предвижда, че
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а размерът му не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България /към датата на
сключване на процесния потребителски кредит - не по-висок от 50 %/.
4
В тази връзка разпоредбата на чл. 22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая процесният договор за потребителски кредит не съдържа
задължителната информация за лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му; данни за размера на ГПР и взетите предвид допускания при
определянето му; както и условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването, въведени с нормата на чл. 11,
ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11.
Не може да се приеме, че общоприложимата методика за определяне на ГПР,
посочена в общите условия на ищеца, представлява индивидуална такава. От
съдържанието на потребителския договор и приложенията му не може да се установи
какви конкретни компоненти формират ГПР от 48.87 %. Още повече, че при добавяне
на възнаграждението за допълнителни услуги, то той би бил 144.845 %, както е
посочено в заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което е в
нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и влече нищожност на клаузите на
договора.
В такъв смисъл е и даденото разрешение на въпроса по т. 2 от Решение на Съда
на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024 г. по дело С-714/22,
ECLI:EU:C:2024:263, съгласно което когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква
ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008
година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66) разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница. Посочената в решението
разпоредба на член 3, буква ж) от Директива предвижда, че „общи разходи по кредита
за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и
всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните
[такси]; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-
специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това
сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита
или получаването му при предлаганите условия.
Наред с горното, формиране на процентното съотношение на годишния разход
по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
5
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Същевременно с Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че
посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно
цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г") от Директива 2005/29.
В практиката на ВКС последователно е застъпено разбирането, че съгласно чл.
143 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално
(Решение № 67 от 12.09.2019г. по търг. дело № 1392/2018г. по описа на I търг.
отделение на ВКС). Съобразно константната практиката на ВКС не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия. В случая става въпрос за клауза от типов
договор за кредит, включена в общите условия. В чл. 143, ал. 2 от ЗЗП е предвиден и
неизчерпателен списък на неравноправните клаузи. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 19 от
ЗЗП неравноправна е и клауза, която не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора, а в чл. 143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП
като неравноправни са предвидени клаузи, които поставят други подобни условия. На
практика с цитираните клаузи от договора на потребителя се начислява допълнително
възнаграждение за предоставяне на услуги, които не е ясно дали ще бъдат използвани
от него. Ето защо към момента на сключване на договора за него не е налице
възможност да прецени икономическите последици от сключването му. Наред с това
предвидените услуги касаят свободата на договаряне, която е дадена на страните,
встъпили в облигационни правоотношения, по силата на чл. 9 от ЗЗД. Следователно с
посоченото споразумение и договора за потребителски кредит се въвежда
необходимост от заплащане на възнаграждение за кредитора за договаряне по
определени точки с длъжника, а това от своя страна представлява противоречие на
основния правен принцип, заложен в чл. 9 от ЗЗД. Възлагането в тежест на
потребителя на посоченото възнаграждение противоречи и на разпоредбите на чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Посочените в
споразумението действия, наименовани „услуги”, са свързани именно с управлението
и усвояването на кредита, като на потребителя се вменява заплащането на
допълнителна такса за евентуалното им реализиране. Ето защо клаузата противоречи и
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Нищожна, като противоречаща на добрите нрави, е и клаузата в процесния
договор, касаеща уговорената между страните възнаградителната лихва. Същата
безспорно надвишава трикратния размер на законната лихва, изчислена като основен
лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, което обуславя извод за нищожност
на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. В Тълкувателно решение №
1/2009г. от 15.06.2010г. на ВКС, предвижда, че добрите нрави са неписани и
несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от
принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото
следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи
6
на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически
слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелствуване на друг и пр. Ето защо в противоречие на добрите
нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва.
Всичко гореизложено мотивира настоящия съд да приеме, че процесният
договор за потребителски кредит се явява нищожен/недействителен на основание чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК.
При този краен извод главната установителна претенция на ищеца се явява
основателна и следва да бъде уважена. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По делото се установи, че чистата стойност на кредита е 4000 лева, а пълния
размер на извършените от ищцата плащания по процесния договор са в размер на
3922.05 лева, от които 775.87 лева - за главница по договора, сумата от 1492.82 лева -
за лихва, както и сумата от 1653.36 лева - за закупени допълнителни услуги. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза не се установи ищцата да е
погасила претендираните от нея 10 лева, представляващи възнаграждение за
допълнителни услуги по договора. Видно от инкорпорираната в заключението таблица
са погасени 12 вноски за допълнителни услуги в размер на 137,78 лева. Ето защо
предявеният иск по чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата в размер на 10 лева, се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищцата разноски, съразмерно на
уважената част от предявените от нея искове. Ищцата е освободена на основание чл.
83, ал. 2 от ГПК от заплащане на такси и разноски за производството по делото.
Претендира се адвокатско възнаграждение, без да са представени доказателства за
заплатено такова. По делото е представено пълномощно, в което не е посочена
уговорена или заплатена сума, не е отправено искане за присъждане на адвокатско
възнагражение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., както и не е представен списък за разноски.
По тези съображения разноски за адвокат не следва да бъдат присъдени.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва да бъдат
присъдени заплатените по делото разноски за юрисконсулт, съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове, в размер на 80 лева, платими от бюджета на
съда, поради освобождаване на ищцата от заплащане на такси и разноски по делото.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1
предл. 3 от ЗЗД от И. Г. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Несебър, обл.Бургас,
кв. „*** против „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от С.Н.Н., Я.К.Ч. и Н.М.Л., Договор за потребителски кредит №
40023933005 от 28.02.2024г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от
И. Г. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Несебър, обл.Бургас, кв. „*** против
„П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано
7
от С.Н.Н., Я.К.Ч. и Н.М.Л., за присъждане на сумата от 10 лева, представляваща
възнаграждение за допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит №
40023933005 от 28.02.2024г., с което ответното дружество се е обогатило
неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8