Р Е Ш Е Н И Е
№ 2192
град Бургас
, 17.09.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
граждански състав
на трети септември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията
Дойков гражданско дело № 5208 по описа за 2019г. , за да се произнесе, взе
предвид следното.
Делото
е образувано по исковата молба на М.Д.Ж.,
ЕГН **********,*** чрез адв. С.К.,*** против ОД МВР гр. Б, гр. Б, ул.„” № .
Ищецът претендира, че в периода 01.07.2016г. до 30.06.2019г. е полагал труд на
12- часови работни смени, предварително определени с график за всеки месец като
старши полицай в 01 РУ МВР гр. Б. Ищецът твърди, че за периодът 01.07.2016г. до
30.06.2019г. е положил общо 2000часа нощен труд. Посочените часове според
ищецът следвало да се преизчислят с коефициент 1.143, което правело общо
2286часа дневен труд. Това пресмятане от дневен към нощен труд водело до
извънреден труд от 286часа , който следвало да бъде заплатен от ответника.
Претендира се за сумата от 1716.00лева, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен нощен труд от 286часа за периода 01.07.2017г. до
30.06.2019г. , ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране
на исковата молба до окончателното й плащане , както и направените разноски в
производството. По реда на чл. 214, ал. 1
от ГПК се прави изменение на иска , като се претендира осъждане на ответника са
сумата 1627.68лева за положен извънреден труд, приравнен от нощен в дневен
такъв, в размер на 242,10часа.
Ответникът ОД МВР гр. Бургас е депозирал писмен
отговор чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт А. Д. Исковата молба
се оспорва като неоснователна както по основание, така и по размер. Сочи се, че
М.Д.Ж. е заемал длъжността „ старши полицай“ в Група „Охрана на обществения
ред“ към Сектор „Охранителна полиция“ при 01 РУ МВР за периода 01.07.2016г. до
30.06.2019г. Посочени са категориите държавни служители, като ответникът
твърди, че приложим към квалификацията е ЗМВР. В отговорът си процесуалният
представител на ОД МВР Бургас счита, че положеният труд е бил надлежно начислен
и отразен в протоколите за положен извънреден труд, както и че е бил
своевременно заплатен. Сочат се правилата на Наредба № 8121з- 592/ 25.05.2015г.
за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото
отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба
№ 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на
работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Заявява се , че според тези нормативни актове
липсва текст, по който да се прилага претендираното увеличение по коефициент
1,143, т.е. съотношението дневен – нощен труд следва да е 1 към 1 . От там,
както и от издадените от министъра на вътрешните работи заповеди, следвало за
времето между 22.00 часа и 06.00часа да се заплаща допълнително възнаграждение
по 0,25лева. В съдебно заседание
процесуалният представител на ответника гл. юрисконсулт Димчева не се явява, но
депозира писмено становище по даване ход на делото, изслушването на вещото лице
и проемането на писмените доказателства. Исковата молба се оспорва и се
поддържа писмения отговор по нея. Претендира се отхвърляне на предявените
искове.
Предявен
е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 от ЗМВР вр. чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
По
делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза. Заключението на
вещото лице е, че за периода от м. юли 2016г. до м. юни 2019г. ищецът е положил
общо 1693часа нощен труд. Същият
приравнен към дневен такъв при уможение с коефициент 1.143 се равнявал на
1935,10часа труд. Съответно вещото лице е посочило, че на ищеца не са заплатени
242.10часа извънреден труд, който е оценен на 1627.68лева.
Съдът
, след като обсъди представените с исковата молба писмени материали и
становището на ответницата по делото, счита за установено следното.
По делото не се спори , че между ищецът М.Д.Ж. *** е било налице
служебно правоотношение по ЗМВР. Ищецът е заемал длъжността „ старши полицай“ в Група „Охрана на обществения ред“
към Сектор „Охранителна полиция“ при 01 РУ МВР за периода 01.07.2016г. до
30.06.2019г. - краят на исковия период.
Съгласно чл. 178,
ал.1, т. 3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени.
В процесния
случай ищецът е работил на 12- часови смени и е следвало да
му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на
делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); ,
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и организацията на
работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР (в
сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от
текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане
на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Същевременно нормата на
чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение
на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за
извънреден труд.
Според текста на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период,
като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,
00 и 6, 00 ч., през което време работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите,
работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно,
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба
следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които
предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта
между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при
сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да
се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на
действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. -
02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в
специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде
запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага
поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по
служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по
трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при
сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в
по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е
недопустимо.
Съгласно чл.
9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент
според съда възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа).
С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, според
което за периода м. юли 2016 г. – м. юни 2019 г. ищецът е положил общо 1693часа нощен труд, които преизчислени с коефициент
1,143 се равняват на 1935.10часа дневен труд, т.
е. налице е разлика от 242.10часа, за които на
ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото
лице е в размер на 1627.68лева и при липса на
доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника
на ищеца, то изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се
уважи в предявения след увеличението размер.
С оглед основателността на претенцията, на основание
чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от
ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 01.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер
на 350.00лева за платено адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на същото не
може да бъде споделено. Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. За минималните
размери на адвокатските възнаграждения, заплатената сума за процесуално
представителство по делото е в рамките на размерите посочени по чл.7, ал. 2, т.
2 . В случая е заплатена сумата от 350.00лева, която съответства на
разпоредбата на Наредбата.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса
за разглеждането на иск, която е в размер на 65.11лева и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер
на 150. 00 лева.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва
да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и законната лихва
върху него.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА ОД МВР гр. Б, ЕИК *********, гр. Б, ул. „” № ,
представлявано от Директора К. К, ДА ЗАПЛАТИ на
М.Д.Ж., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес ***- адв. С.К.,***, сумата от 1627.68лева/ хиляда
шестстотин двадесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки/ представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2016г.
до 30.06.2019г.- разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен
такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 01.07.2019г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ОД МВР гр.
Бургас, ЕИК *********, гр. Б, ул. „” № , представлявано от Директора К. К, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на
М.Д.Ж., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес ***- адв. С.К.,***, сумата от 350.00лева /триста и
петдесет лева/ разноски по водене на производството за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ОД МВР гр.
Бургас, ЕИК *********, гр. Б, ул. „” № , представлявано от Директора К. К, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Бургас сумите от
150.00лева/ сто и петдесет лева/ за изготвената експертиза и
65.11лева/шестдесет и пет лева и единадесет стотинки/ държавна такса .
На
основания чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от постановяването му на 17.09.2019г.
Съдия:/п/
Пл.Дойков
Вярно с оригинала: З.М.