РЕШЕНИЕ
№ 681/14.08.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на дванадесети юли, две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Петър Вунов
при секретаря Мария Койнова …..………………...……….........................… в присъствието на
Прокурор Антон Стоянов …..………..........……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) № 640 по описа за 2023 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от С.И. ***,
подадена чрез пълномощник, против Решение №97/04.04.2023г., постановено по АНД
№73 по описа на Районен съд – Хасково за 2023г.
В касационната жалба се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон
и при допуснати съществени процесуални нарушения. Счита се, че съдът приложил
закона избирателно. Не било съобразено, че задължението на административния
орган да уведоми собственика на пътното превозно средство за служебното
прекратяване на регистрацията на МПС, не произтичало от пожелателна норма, а от
императивна такава. Твърди се, че собственикът на превозното средство нямал как
да е наясно, че регистрацията била прекратена, без да било извършено уведомяване
за това, което в случая не било налице. Жалбоподателката не знаела, нито могла
да знае, нито била длъжна да знае за прекратяването. Едва след изпълнението от
органа на задължението за уведомяване, можело да се изисква от дееца да
съобрази поведението си с обстоятелството на прекратяване на регистрацията,
тогава можело да се твърди наличие на вина. В случая вина за извършване на
нарушението липсвала, респ. липсвал субективният елемент от състава му.
Претендира се отмяна на съдебното решение и
присъждане на съдебни разноски по делото.
Ответникът, Началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Хасково, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита,
че обжалваното съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление,
следва да се отменят.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение в обжалваната му част, във връзка с изложените в жалбата
оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна.
С Решение №97/04.04.2023г., постановено по АНД №73/2023г.,
Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление №21-1253-002963 от 25.07.2022г.,
издадено от Началник сектор в ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“ – Хасково,
с което на основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на С.И.И. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
НП срещу касационната жалбоподателка е издадено за
това, че на 14.10.2021г. в 22.45 часа, в гр.Х. на бул.***,
след завод „Родина“, в посока към бул.***, управлявала собствения
си лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.номер *******, като при проверката се
установило, че автомобилът бил със служебно
прекратена регистрация от 21.09.2021г., с което водачът виновно нарушил чл.140,
ал.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
За да постанови решението си, районният съд е приел,
че към момента на проверката И. нарушила задължението си по чл.140, ал.1 от ЗДвП, управлявайки МПС със служебно
прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Посочил, че ѝ било
изпратено съобщение за служебно прекратяване на регистрацията на собственото
МПС. Въпреки, че действала по непредпазливост, правилно за извършеното
нарушение ѝ било наложено наказание. Лицето следвало да предвиди
последиците от управлението на превозно средство с прекратена регистрация.
Настоящата инстанция намира решението за валидно и
допустимо, но неправилно.
Административнонаказателната отговорност се
ангажира при доказано административно
нарушение, което изисква да е установено от фактическа страна деянието
(действие или бездействие), от обективна страна да е доказана неговата
противоправност (обективно несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение), от субективна страна да е налице вина на дееца във
връзка с установен правнорелевантен резултат, както и причинна връзка между
деянието и резултата. Само и единствено при установяване на всички елементи на
нарушението от обективна и от субективна страна може да се приеме, че законосъобразно
е ангажирана
административнонаказателната отговорност на наказаното лице.
В разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП е
предвидено, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
По делото е установено, че на 14.10.2021г. С.И.И. е
управлявала собствения си лек автомобил с рег. № Х 2249 КТ, който автомобил към
момента на проверката е бил със служебно прекратена регистрация по реда на
чл.143, ал.10 от ЗДвП, предвид което от обективна страна е бил осъществен
съставът на вмененото на водача административно нарушение.
Макар от обективна страна да е налице нарушение на
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, то по делото не се е доказало
административното нарушение да е осъществено и от субективна страна.
За да е налице нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП,
за което да може надлежно да се наложи наказание по чл.175, ал.3, предл. първо
от ЗДвП, е необходимо водачът на автомобила да е знаел, че към датата на
деянието управляваното от него моторно превозно средство не е регистрирано по
надлежния ред.
Формалните нарушения, каквото по естеството си е и
нарушението по чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, могат да бъдат извършени
само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Това виждане произтича от
определението на понятието за непредпазливост, дадено в чл.11, ал.3 от
Наказателния кодекс, според който деянието е такова, когато деецът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил
да ги предотврати. Престъпните последици (престъпен резултат) представляват
съставомерния резултат от деянието – поставяне в опасност или действително
увреждане, който следва да е посочен в състава на нарушението (престъплението),
а съответно такъв елемент в състава си могат да включват само и единствено
резултатните деяния. Формалните такива са на просто извършване и те се
довършват със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние. Настоящият
случай е именно такъв, тъй като в чл.175, ал.3 от ЗДвП е описано формално
нарушение, в чийто състав не е визиран престъпен резултат (изменение на
обективната действителност, което трябва да настъпи като следствие от
изпълнителното деяние). Съответно същото може да се извърши само при условията
на пряк умисъл. Прекият умисъл предполага деецът да съзнава всички елементи от
обективната страна на състава на престъплението (нарушението) – в случая, че
МПС, което управлява, е с прекратена регистрация от определена дата,
респективно и че към датата на управлението му то не е регистрирано по
надлежния ред. Липсата на знание за който и да е от обективните признаци на
състава на нарушението, изключва умисъла за извършването му.
В случая регистрацията на автомобила е била
прекратена служебно, като от данните по административнонаказателната преписка
се установява, че това е станало на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Съгласно
тази разпоредба, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11
от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Т.е. прекратяването на регистрацията на автомобила в тази хипотеза не
настъпва автоматично по силата на закона (ex lege), при несключване на
застраховка „Гражданска отговорност“, или при изтичане на срока такава да бъде
сключена. Прекратяване на регистрацията се извършва фактически от компетентно
длъжностно лице, след уведомяването му от Гаранционния фонд, че е налице
предвидената в нормата на чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането хипотеза,
и след като за целта се извърши отбелязване в автоматизираната информационна
система за регистрация на моторните превозни средства. Собственикът на
автомобила няма как да знае кога ще настъпи това уведомяване, съответно кога ще
бъде прекратена регистрацията на автомобила. Именно поради това законът е
предвидил той да бъде уведомен за извършеното прекратяване на регистрацията, от
който момент той е длъжен да знае, че при управление на превозното средство с
прекратена регистрация осъществява състав на административно нарушение. В този
смисъл е и изричното правило на чл.18б, ал.2, вр. ал.1, т.8 от приложимата
Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
В процесния случай сред представените с
административнонаказателната преписка доказателства не са налице такива, от
които да се установи по безспорен начин, че към момента на проверката – 14.10.2021г.,
собственикът на управляваното МПС е бил уведомен за служебно прекратената
регистрация на същото, каквото задължение вменява на компетентните органи
разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Доказателства за уведомяване на лицето
не са налице, а данни в обратна насока се съдържат в дадените по случая
обяснения от наказаното лице.
Следва да се има предвид също, че съгласно
определението, дадено в §2, т.4 от ДР на Наредба №I-45 от 24.03.2000г.,
„регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в
пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването
на табели с регистрационен номер. В конкретния случай регистрационните табели
на автомобила са били поставени/монтирани на същия, и не са били налице външни
признаци, по които административнонаказаното лице да би могло да разбере, че
регистрацията на управлявания от него автомобил е прекратена. Не се установяват
и други фактически действия от страна на санкционираното лице, по които да би
могло да се съди, че последното е имало съзнание, че управлява нерегистрирано
по надлежния ред МПС. Следователно преки доказателства, или верига от косвени
доказателства, от които да може да бъде направен единствен, непротиворечив и
категоричен извод относно виновността на дееца, и конкретно, че към датата на
твърдяното нарушение на същия е било известно, че регистрацията на
управляваното от него МПС е била служебно прекратена, не са налице по
делото.
Следва да се отбележи и че поради формираната в
страната противоречива практика по прилагане на закона, към настоящия момент е
постановено Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС
по тълк. д. №3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд,
съгласно което не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от Закона за
движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно
превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143,
ал.10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен
собственикът на моторното превозно средство.
Разглежданата в настоящото производство хипотеза е
идентична и касационната инстанция е обвързана на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ
с приетото Тълкувателно постановление. Въз основа на него следва водачът, че С.И.И.
незаконосъобразно е била наказана с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП
административно наказание, тъй като липсват доказателства като собственик на
управляваното от него моторно превозно средство да е била уведомена към момента
на проверката за служебно прекратената регистрация.
Поради липсата на доказателства, установяващи
наличието на субективния елемент – вината, деянието по чл.140, ал.1 от ЗДвП в
случая се явява несъставомерно, съответно
наказателното постановление е издадено незаконосъобразно.
Като е достигнал до обратния извод въззивният съд
е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като се отмени и
потвърденото с него наказателно постановление.
При този изход на спора, основателна с оглед чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН е претенцията на касатора за присъждане в негова полза на
направените съдебни разноски, платими от ответника, в размер на 100 лв. – действително
заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и
съдействие от 11.01.2023г. за производството пред районния съд. Съдебни
разноски за делото пред касационната инстанция не се дължат, доколкото не се
доказва извършването на такива.
Водим от
изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №97*04.04.2023г.
на Районен съд – Хасково, постановено по АНД №73 по описа на същия съд за 2023г.,
като вместо това постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-1253-002963 от
25.07.2022г., издадено от Началник сектор в ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна
полиция“ – Хасково, с което на основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за
движението по пътищата, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на С.И.И. е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на С.И. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски в
размер на 100.00 (сто) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.