№ 318
гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600541 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХII от НПК.
Образувано е по жалба на адв. Й.Д. – защитник на подс. И.Х. срещу
протоколно определение от 19.10.2020 г. на състава на окръжния съд,
разглеждащ НОХД № 17/2021 г. по описа на СтЗОС. Със същото е била
изменена мярката за неотклонение на подсъдимия от подписка в задържане
под стража.
Цитираното дело от общ характер е било образувано пред СтЗОС на г.
по внесен срещу И. Х. М. обвинителен акт за деяние с правна квалификация
по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3 във вр. с чл. 115 от НК.
Производството пред първия съд е приключило с присъда № 260022 от
19.10.2021 г., с която И. М. е бил признат за виновен по обвинението за
убийство, извършено с особена жестокост, като му е било наложено
наказание от осемнадесет години лишаване от свобода.
С протоколното си определение първият съд е приел, че наложеното
наказание за престъплението, за което М. е бил признат за виновен сочи на
реална опасност от укриване на подсъдимия. Счел е, че единствено най-
тежката от мерките за неотклонение - задържане под стража съответства на
целите по чл. 57 от НПК. Въззивната инстанция намира, че първият съд
коректно е приел, че тежестта на деянието, описано в обвинителния акт,
начина на извършването му, както и наложената на дееца санкция
1
характеризират личността на подсъдимия с висока степен на обществена
опасност. Последното не позволява да бъде прието, така както предлага
защитата, че и с по-лека мярка за неотклонение, спрямо него могат да се
постигнат целите на мерките за неотклонение.
Касае се за обвинение за квалифицирано убийство, по което М. е бил
признат за виновен с невлязла в сила присъда, за което му е била наложена
санкция лишаване от свобода в немалък размер. В тази връзка не могат да
бъдат споделени доводите на защитата, че наложената мярка е прекомерна.
Подобни аргументи не държат сметка за принципното положение, че с
провеждането на съдебното следствие пред първия, в което е било прието, че
е била постигната и концентрация на инкриминиращи данни, съобразно тезата
на прокурора, опасността от укриване не само не е отпадала, но дори е
придобила по-интензивни измерения.
Във връзка с посоченото, обжалваното определение се явява правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 19.10.2021 г. по НОХД
№ 17/2021 г. на СтЗОС, с което на основание чл. 309, ал. 3 от НПК е била
изменена мярката за неотклонение на подсъдимия И. Х. М. от подписка в
задържане под стража.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2