Решение по дело №886/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260051
Дата: 2 октомври 2020 г. (в сила от 24 октомври 2020 г.)
Съдия: Румяна Михайлова
Дело: 20201630100886
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2020 г.

Съдържание на акта

№ 260051 / 2.10.2020 г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

град Монтана, 02.10.2020 година  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдията МИХАЙЛОВА гр. д. №886 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „АГРОМАШИНА ГРУП” ООД със седалище и адрес на управление гр.Монтана, ул.Диана №17, представлявано от управителя Христо Видолов Христов, чрез пълномощника адв.Й.Д.,*** срещу Д.Л.И. *** по осъдителен иск с посочено правно основание чл.258 ЗЗД вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът поддържа, че търговското дружество е с основен предмет на дейност „търговия с машини и оборудване за селското и горско стопанство и части за тях”. В тази връзка дружеството установило търговски взаимоотношения с ответника по делото.

Твърди, че през месец юли 2019г. ответникът възложил на представляваното от него дружество да извърши ремонт на притежавана от него селскостопанска техника, като следвало да бъдат извършени следните ремонтни дейности – подмяна на тяло за възвратен апарат.

Договорено било между страните, че цената на сменената част, както и възнаграждението за положения труд ще бъдат заплатени по банковата сметка на ищеца в деня, в който ответника приеме отремонтираната машина, като в същия ден да бъде издадена и фактура, остойностяваща извършените ремонти дейности.

Поддържа, че извършил техническо обслужване на машината и тя била предадена на ответника, който я приел без забележки. Ищецът издал данъчна фактура от 10.07.2019г. на обща стойност 1 742.00 лева с ДДС, която била представена и приета от ответника, видно от положения подпис върху нея.За ответника се породило задължение за заплащане стойността по договора, което не било осъществено нито на падежа, нито към настоящия момент.

Ищецът заявява, че за периода от настъпване изискуемостта на задължението за плащане на договореното, до датата на предявяване на иска, поддържа, че ответникът дължи и законна лихва забава в размер на 145.66 лева.

Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 1 742.00 лв. с включено ДДС, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за изработка, за което е издадена данъчна фактура № **********/10.07.2019г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, сумата от 145.66 лева, представляваща мораторна лихва за забава от 12.07.2019г. до датата на депозирана на исковата молба, 18.05.2020г., както и разноските по делото.

Заявява искане за събиране на допълнителни доказателства. Прилага писмени доказателства и моли да бъдат приети.

По същество поддържа, че в хода на процеса ответникът е извършил плащане, поради което искът следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане. Предвид факта, че плащането е извършено в хода на производството заявява ответникът да бъде осъден да заплати сторените по делото разноски.  

Ответникът Д.Л.И. ***, в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не представя писмен отговор на исковата молба и не взема становище по предявените искове.

По същество поддържа, че е извършил погасяване на задължението към ищцовото дружество, поради което искът следва да бъде отхвърлен, а относно разноските твърди, че следва да бъдат присъдени съобразно уважения размер на предявения иск. 

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:

Страните са били в договорни отношения по повод на сключен неформален договор за изработка. През м.юли 2019г. ответникът Д.Л.И. възложил на ищцовото дружество да извърши ремонт на селскостопанска техника, а именно – подмяна на тяло за възвратен апарат.

Ищецът има основен предмет на дейност търговия с машини и оборудване на селското и горското стопанство и части за тях, като предоставя и услуги по ремонт и техническо обслужване.

Договорили се, че цената на сменената част, както и възнаграждението за положения труд ще бъдат заплатени по банковата сметка на ищеца в деня, в който ответника приеме отремонтираната машина.

В изпълнение на възложеното ищецът извършил съответното сервизно и техническо обслужване, за което издал и данъчна фактура № **********/10.07.2019г. на обща стойност 1742.00 лева с ДДС, обективираща стойността на извършената услуга. Същата е подписана от ответника, видно от положения подпис върху фактурата.

Машината е предадена на ответника, който я приел без забележки.

От този момент за ответника възникнало задължение за плащане на договореното възнаграждение.

До деня на подаване на исковата молба сумата по фактурата не е заплатена на ищеца.

В срока за отговор по чл.131, ал.1 ГПК ответникът на 18.06.2020г. е внесъл по сметка на ищеца исковата сума от 1 742.00 лева, дължима сума по фактура № **********. 

Предявеният иск е с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, съобразно която разпоредба ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Разпоредбата на чл.258 от ЗЗД нормативно урежда характера на договора за изработка, при който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а възложителят поема задължението да заплати възнаграждение.

В случая ищецът е извършил техническо обслужване на селскостопанската машина в изпълнение на задълженията си по договора и същата е предадена на ответника без възражения и забележки.

За ответника се породило задължение да заплати договореното възнаграждение, което към деня на предявяване на иска не е заплатено.

В този смисъл исковата претенция с правно основание чл.79,ал.1, във вр. с чл.258-269 от ЗЗД се явява доказана, както по основание, така и по размер. 

Сумата по исковата претенция в размер на 1742.00 лева е внесена по сметка на ищеца в хода на съдебното производство, нали по издадената фактура.

С оглед на постъпилото плащане в хода на процеса, исковата претенция следва да бъде отхвърлена изцяло, като погасена чрез плащане от ответника по сметката на ищеца на 18.06.2020г.

Предвид изхода на делото и погасяване на задължението след образуването му, исковата молба е постъпила на 18.05.2020г., а сумата е погасена на 18.06.2020г., на ищеца следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК в размер на 469.68 лева, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

По горните съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

 ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГРОМАШИНА ГРУП” ООД ЕИК: *********, седалище гр.Монтана, ул.Диана №17, представлявано от управителя Христо Видолов Христов, чрез пълномощник адв.Й.Д.,*** против Д.Л.И. ЕГН ********** ***.Климент Охридски № 23 ет.5 иск с правно основание чл.79 ЗЗД вр. с чл.258 вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 742.00 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за изработка, за което е издадена фактура № **********/10.07.2019г., ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане ИЗЦЯЛО, като погасен чрез плащане.

ОСЪЖДА Д.Л.И. ЕГН ********** ***.Климент Охридски № 23 ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на „АГРОМАШИНА ГРУП” ООД ЕИК: *********, седалище гр.Монтана, ул.Диана №17, представлявано от управителя Христо Видолов Христов сумата от 469.68 лева съдебно-деловодни разноски, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: