РЕШЕНИЕ
№ 1474
гр. Плевен, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20234430102333 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Топлофикация- Плевен” АД гр. Плевен
против М. А. Н. и А. А. К., и двете от ***, за сумата от 200, 72 лв. главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
01. 10. 2021 год. до 28. 02. 2023 год. и сумата 14, 51 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 02. 12. 2021 год. до 05. 04. 2023 год., за всяка от
двете ответници, ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Твърди се, че
основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането на
ищеца са следните: като собственици /ползватели/ на топлоснабден имот,
находящ се в ***, ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.
07. 2012 год./. Твърди се, че всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
1
енергия. Твърди се, че за ответниците важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди се, че
съгласно чл. 150 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР към Министерски съвет. Твърди се, че съгласно ал. 2 същите влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено
приемане на клиентите. Твърди се, че Общите условия от 2007 год. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год. и във
вестник „Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год. Твърди се, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия,
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че в
раздел VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане на топлинна
енергия”, е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия
/в т. ч. и ответниците/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Твърди се, че задължението на ответниците за заплащане на
дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури, е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането на последния ден
от месеца ответниците са изпаднали в забава за тази сума, като на основание
чл. 31 ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата
сума. Твърди се, че ответниците са ползвали доставяната от ищцовото
дружество топлинна енергия през периода от 01. 10. 2021 год. до 28. 02. 2023
год. и не са погасили задължението си. В заключение ищецът моли съда да
осъди всяка от двете ответници да му заплати сумата от 215, 23 лв., от които
200, 72 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01. 10. 2021 год. до 28. 02. 2023 год. и сумата 14, 51 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 02. 12. 2021 год. до 05. 04. 2023
год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
2
молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответниците, чрез назначения им от съда особен представител,
ангажират становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно е, че ответниците М. А. Н. и А. А. К. са собственици по силата на
наследствено правоприемство на апартамент № ***, находящ се в ***, ***.
Приложеното удостоверение за наследници № ***/ *** год., издадено от
Община ***, установява, че ответниците са единствени наследници на А. А.
А., б. ж. на ***, починал на *** год. Възражението на особения представител
на ответниците, че по делото липсват доказателства за приемането на
наследството и оттам за пасивната материалноправна легитимация на
ответниците не може да бъде споделено. Съгласно разясненията, дадени в
решение № 437 от 17. 01. 2012 год. по гр. дело № 70/ 2011 год., III г. о.,
нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която
законните наследници носят отговорността по чл. 60 от ЗН от откриването на
наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на
наследството по опис или отказ от наследството. Следователно наследството
се придобива с приемането му от момента на откриване на наследството-
смъртта на наследодателя, като при отказ от наследство частта на отреклия се
уголемява дяловете на останалите наследници, а наследникът, който е приел
наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство. В
настоящия случай по делото няма данни ответниците да са се отказали от
наследството на своя наследодател А. А. А., респ. да са приели наследството
му по опис, а от друга страна поради отсъствието на ответниците е
невъзможно провеждането на процедурата по чл. 51 от ЗН в рамките на
настоящото производство. При това положение следва да намери приложение
законната презумпция по чл. 48 от ЗН, като се приеме, че ответниците като
единствени наследници на починалия наследодател са придобили в своя
патримониум всички негови права и задължения, включително и правото на
собственост върху процесния топлоснабден имот. Обстоятелството, че този
имот е деклариран от наследодателя като негова собственост и по отношение
3
на същия е открита партида на името на наследодателя в топлофикационното
дружество е достатъчно за да се счете, че ответниците притежават
необходимата пасивна материалноправна легитимация по делото.
Разпоредбата начл. 150 ал. 1 от ЗЕ предвижда възникването на договорни
отношения по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи
условия и без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. В
случая е безспорно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация- Плевен” АД на потребители в*** са
публикувани в броя на вестник „Нощен труд” от 13-14. 12. 2007 год. и същите
обвързват ответниците като съсобственици на процесния топлоснабден
имот.Съгласно разпоредбата на чл. 31ал. 1 от Общите условия месечните
дължими суми за топлинна енергия следва да се заплащат в 30- дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение на това
задължение купувачът заплаща на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
топлинната енергия/ал. 6 на същия член/.
За установяване на задълженията на ответниците към ищцовото
дружество по делото е назначена съдебно- счетоводна експертиза, която е
изготвила заключение, което не е оспорено от страните. От същото е видно,
че ответниците дължат на „Топлофикация- Плевен” АД гр. Плевен сумата от
401, 44 лв. за неплатена топлинна енергия за периода от 01. 10. 2021 год. до
28. 02. 2023 год., като лихвата за забава върху тази сума възлиза на 29, 02 лв.
В хода на съдебното дирене е назначена и съдебно- техническа експертиза,
която е дала заключение, че дяловото разпределение е извършвано съгласно
Наредба за топлоснабдяването № 16- 334 от 06. 04. 2007 год., като
начислените на ответниците суми за топлинна енергия са за дял на имота за
сградна инсталация, и за топлинна енергия, отдадена от щранг лира в банята.
В заключение може да се обобщи, че предявените от „Топлофикация-
Плевен“ АД субективно и обективно съединени осъдителни искове се явяват
основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК всяка от
двете ответници следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество
деловодни разноски в размер на 537, 50 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. А. Н. от ***, ЕГН **********, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявано
от Й. В. В., сумата от 215, 23 лв., от които 200, 72 лв. главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
01. 10. 2021 год. до 28. 02. 2023 год. и сумата 14, 51 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 02. 12. 2021 год. до 05. 04. 2023 год., ведно със
законната лихва върху главницата от 200, 72 лв., считано от 27. 04. 2023 год.
до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А. А. К. от ***, ЕГН **********, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявано
от Й. В. В., сумата от 215, 23 лв., от които 200, 72 лв. главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
01. 10. 2021 год. до 28. 02. 2023 год. и сумата 14, 51 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 02. 12. 2021 год. до 05. 04. 2023 год., ведно със
законната лихва върху главницата от 200, 72 лв., считано от 27. 04. 2023 год.
до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. А. Н. от ***, ЕГН **********, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявано
от Й. В. В., сумата от 537, 50 лв., представляваща направени деловодни
разноски.
ОСЪЖДА А. А. К. от ***, ЕГН **********, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявано
от Й. В. В., сумата от 537, 50 лв., представляваща направени деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5
6