Р Е Ш Е Н И Е
№ 456
гр. Плевен, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет
и девети септември две хиляди двадесет и трета година в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
НЕДЯЛКО ИВАНОВ
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно
административно-наказателно дело № 569/2023 г. по описа на съда, на
основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна на Директора на
Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Ловеч, чрез юрк. С. срещу Решение
№ 27/20.04.2023 г., постановено по а.н.д. № 78/2023 г. на Районен съд – Тетевен.
С решението си съдът е отменил Наказателно
постановление № 0812/14.06.2022 г. на Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните гр. Ловеч, с което на основание чл.449а ал.1 от Закона
за ветеринарномедицинската дейност на В.П.Г. *** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 350 лева, затова че отглежда селскостопански
животни в животновъден обект, който не е регистриран по реда на чл. 137 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност, установено при извършена проверка на
04.02.2022 г. в гр. Ябланица, ул. „Пали лула“ № 90.
Касаторът обжалва решението с доводи за
неговата неправилност и незаконосъобразност. Счита, че при издаването на
обжалваното НП са спазени всички предвидени в ЗАНН срокове, НП е издадено от
компетентен орган, притежаващ съответната материална и териториална
компетентност, за нарушение, което е безспорно доказано в хода на
първоинстанционното производство. След извършване на проверката жалбоподателят
е подал заявление за регистрация на животновъден обект, с което е изпълнил
даденото предписание, не го е оспорил и така е признал, че животните се отглеждат
от него в собствен обект. Предмет на първоинстанционното дело не са дадените
задължителни предписания, нито тяхното неизпълнение в срок, като неизпълнението
на предписанието е юридически факт, пораждащ административно-наказателната
отговорност на неговия адресат по самостоятелен фактически състав, въплътен в
правната норма на чл. 469, ал. 1 ЗВД. Моли
да бъде отменено решението, а по същество - да бъде потвърдено НП. В условията
на алтернативност моли да бъде върнато делото за разглеждане от друг състав на
същия съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички
инстанции.
Ответникът по касация – В.П.Г., чрез адв. И.Н.
от АК – София изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че не е установено авторството на
нарушението, нито че то е извършено виновно. Не се доказва животните да са
отглеждани от В.Г.. В констативния протокол от проверката от 04.02.2023г. е
отразено, че животните са собственост на сина му – И. Г., който имал вписан
животновъден обект в с. Добревци, а не на адреса, на който са констатирани
животните. Животните са имали адрес на домуване и не е било необходимо
издаването на предписание. Счита за правилен решаващият извод на съда, че при
наличие на задължително предписание от контролния орган, само при
неизпълнението му в определения срок следва да бъде съставен акт за административно
нарушение. Претендира разноски за адвокатски хонорар.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК
за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Тетевен е
валидно и допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.
За да отмени НП като незаконосъобразно
неправилно първоинстанционния съд е приел, че след като е изпълнил
предписанието за регистрация на животновъдния обект по реда на чл. 137 ЗВМД и
то в указания срок, жалбоподателят не е извършил от обективна и субективна
страна нарушението по чл. 449а ал.1 ЗВМД, за което е наказан.
За неизпълнение на дадено от
ветеринарномедицински орган предписание е предвиден отделен състав на
административно нарушени в чл. 469 ЗВМД. В случая жалбоподателят е наказан за
друго по вид нарушение, установено със съставен на 11.02.2022г. АУАН въз основа
на официален документ - Констативен протокол от 04.02.2022г., издаден при
проверката на място по подаден сигнал срещу В.Г. за нерегламентирано отглеждане
на селскостопански животни в гр. Ябланица на ул. „Пали Лула“ № 90, който е
собственик на посочения имот. При проверката е присъствал синът му И.В.Г., за
който се установява, че е собственик на отглежданите в обекта селскостопански
животни – 2 крави и 6 овце, които са с паднали идентификатори, но имат
паспорти. Животните са регистрирани в
животновъден обект в с. Добревци, но семейството не притежава имот там. При
проверката е издадено предписание в присъствието на И.В.Г. , с което се възлага
на В.П.Г. - собственик на имота в срок до 20.03.2022г. да регистрира
животновъден обект на адреса на местодомуване на животните според изискванията
на чл. 137 ЗВМД. Предписанието не е било обжалвано, влязло е в сила и е
изпълнено като е издадено Удостоверение
за регистрация на животновъден обект за лично стопанство в гр. Ябланица, ул.
„Пали Лула“ № 90 на името на собственика на обекта В.П.Г., респективно
отглежданите в обекта животни са пререгистрирани като негова собственост. Пред
проверяващите и пред съда В.Г. е заявил, че той отглежда животните в собствения
си имот, но те са собственост на сина му, което се установява при проверка в
регистрите на БАБХ и приложените документи за регистрация на обект в с.
Добревци. Но отглеждането на животните е установено в дома на В.Г. ***, а не по
местодомуването според регистрацията им в с. Добревци.
Жалбоподателят не е наказан за
неизпълнение на дадено предписание, което представлява състав на отделно
нарушение, а за нарушение на чл. 137 ЗВМД, затова че като собственик на
животновъден обект не е подал заявление за регистрацията му до ОДБХ. Съгласно
разпоредбата собствениците и ползвателите на животновъдни обекти са задължени
да подадат такова заявление, включително и когато се касае за животновъден
обект – лично стопанство за отглеждане на селскостопански животни, както и
когато се касае за животни, отглеждани във ферми с цел производство на храни или
други продукти от животински произход по смисъла на §1 т.35 ДР на ЗВМД. Според
легалната дефиниция в §1 т. 36 от ДР на ЗВМД „животновъден обект“ е всяко
място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с
изключение на ветеринарни клиники и амбулатории. Подобни са и дадените дефиниции в т. 45 и
т.46 от Закона за животновъдството, според които „животновъден обект“ е всяко
териториално обособено място, на което се отглеждат селскостопански животни, а
„ферма“ е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на
суровини и храни за предлагане на пазара. Пак там се съдържа и дефиницията за
„лично стопанство“ – това е животновъден обект, в който се отглеждат животни с
цел добив на суровини и храни за лична консумация. В случая безспорно е
установено, че се касае за малък животновъден обект – лично стопанство, в който
се отглеждат животни за лична консумация, с оглед малкия брой животни,
отглеждани лично от жалбоподателя и семейството му в собствения му жилищен имот.
Безспорно е установено, че животните се отглеждат от В.Г. в собствения му имот,
който потвърждава това пред съда, както и е установено по несъмнен начин и не е
спорно, че животновъдният обект – лично стопанство не е регистриран в ОДБХ. Без
значение за съставомерността на нарушението е, че животните са регистрирани
като собственост на сина на жалбоподателя, след като не се намират в обекта в
с. Добревци по местодомуване според данните за регистрацията им в
информационната система на БАБХ. След като е установено, че животните се
отглеждат в друг обект – собственост на жалбоподателя и че той полага грижи за
тях, обектът подлежи на регистрация. Според
разпоредбата на чл. 449а ал.1 ЗВМД, който отглежда селскостопански животни в
нерегистриран по реда на чл. 137 животновъден обект, се наказва с глоба от 300
до 1000 лв. – при първо нарушение. Субект на нарушението е всяко лице, което
отглежда селскостопански животни в нерегистриран животновъден обект, без
значение дали е собственик или ползвател на обекта и чия собственост са
животните. Затова правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Предписанието за регистриране на обекта
представлява принудителна административна мярка за преустановяване на
констатираното нарушение и по характера си е индивидуален административен акт.
Тя може да се прилага едновременно и независимо от реализиране на
административнонаказателната отговорност за съответното нарушение с издаване на
НП, а неизпълнението на предписанието е въздигнато от закона в друго по вид
административно нарушение. Жалбоподателят не е наказан за неизпълнение на
даденото предписание. Затова изпълнението на предписанието не е основание да се
приеме, че не е извършено нарушението, нито за отпадане на
административно-наказателната отговорност, както неправилно е приел
първоинстанционният съд.
Нарушението е извършено за първи път, не
са налице отегчаващи вината обстоятелства и предвид напредналата възраст на
жалбоподателя, факта, че е пенсионер и че отглежданите животни са малко на брой
и са предназначени за лично ползване за задоволяване нуждите на семейството, по
правилата на чл. 27 ал.2 ЗАНН размера на наложеното наказание „глоба“ следва да
се намали към установения от закона минимум – 300 лв.
По тези съображения решението на Районен
съд – Тетевен следва да се отмени като неправилно, а по същество да се измени
НП като се намали размера на наложеното наказание „глоба“ от 350лв. на 300 лв.
При този изход на делото в полза на ОДБХ – Ловеч
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 лв. за двете
съдебни инстанции.
Водим от горното и на основание чл. 221
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 27/20.04.2023
г. на Районен съд – Тетевен, постановено по а.н.д. № 78/2023 г. по описа на
съда и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 0812/14.06.2022 г. на Директора на Областна
дирекция по безопасност на храните гр. Ловеч, с което на основание чл.449а ал.1
от Закона за ветеринарномедицинската дейност на В.П.Г. *** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 350 лева като намалява размера на наказанието на 300 лв.
ОСЪЖДА В.П.Г. *** да заплати на Областна Дирекция по безопасност на храните –
Ловеч юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 лв. за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.