Р Е Ш Е Н И Е
№
1772
гр.
Пловдив, 05 октомври 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отд.,
ХVІІІ състав
в открито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА като разгледа
докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 1207
по описа на съда за 2021год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба,
подадена от Н.Г.Ц., ЕГН **********, чрез адв.Т.Н.-пълномощник
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0269-000015
от 05.03.2021г., издадена от Началник група към ОД на МВР – гр. Бургас, РУ
Средец, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1,
б. „Б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Според жалбоподателя
оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена от некомпетентен
административен орган, в противоречие с материалния закон и в нарушение на
процесуалните правила. Иска се отмяна на оспорената заповед.
Ответникът- Началник група
към ОД на МВР – гр. Бургас, РУ Средец, редовно призован, не взема становище по
жалбата.
Съдът намира, че жалбата е
подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито
права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от нея и в предвидения от
закона срок, което я прави допустима. Разгледана по същество е неоснователна
поради следните съображения:
Със Заповед № 21-0269-000015 от 05.03.2021г.
е наложена на Н.Г.Ц. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 б.
"б" от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Отнето е СУМПС №
*********. Заповедта е обоснована с това, че на 04.03.2021г. около 21:35ч. в
гр.Средец на ул. „***“ до дом № 26 посока ул. „***“ Ц. управлява лек автомобил
Мерцедес ЦЛК 200 с регистрационен номер ***, негова собственост, като отказва
да бъде изпробван с техническо средство за установяване употреба на алкохол
Алкотест Дрегер 7510, с фабр. № 0062. На водача е бил издаден талон за изследване
с номер 0050544 като той отказал да даде кръв за химическа експертиза, с което
виновно нарушил разпоредбите на чл. 174, ал. 3 пр. първо от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
На основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената
по делото Заповед № 251з-209/18.01.2017г. в нейната т. 1.4, Директорът на ОДМВР
Бургас е оправомощил длъжностни лица от ранга на ответника да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по
чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Съгласно нормативната уредба на чл. 165 от ЗДвП, във
връзка с чл. 43 от ЗМВР и чл. 42, ал. 2 вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал.
1, т. 5 от ЗМВР, Директорът на Областна Дирекция на МВР е ръководител на служба
с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по
пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки (чл. 31,
т. 2 от ЗМВР), поради което е налице материалната и териториална компетентност
на органа издал акта.
Съгласно чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки се
прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението
за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед,
която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като
специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от
издателя си и съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити,
включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави
надлежно мотивирана.
Налице е ясно и точно описание на фактите, въз основа на които
органът е обосновал постановяване на процесния акт. Следва да се посочи, че
производството по издаване на АУАН и това по издаване на процесния акт имат
различен характер, съответно актовете, постановени във всяко едно от тях, имат
различна функция и подлежат на оспорване по различен ред. Евентуални
процесуални нарушения в производството по издаване на АУАН, могат да доведат до
отмяна на последващите актове, издадени в административно-наказателното
производство, но не могат да доведат до незаконосъобразност на процесния акт. В
настоящото производство правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено и
същото е протекло при пълно спазване на административно-производствените
правила.
Съдът намира оспорената заповед за съответна и на материалния закон,
по следните съображения:
Обжалваният акт е издаден на основание нормата на чл. 171, т. 1 б.
"б" от ЗДвП, предвиждаща временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор
или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
Като материалноправна предпоставка за издаването на заповед на
основание чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП – за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, законодателят е
предвидил няколко алтернативни хипотези, сред които, като самостоятелно
основание е и отказ да бъде проверен с техническо средство, без изискуема
кумулативност, с което и да било друго основание по същия законов текст.
Административният орган е приел за осъществена именно тази хипотеза, като е
посочил в заповедта, че е установено, че на конкретната дата и място, Н.Г.Ц.,
като водач на лек автомобил Мерцедес ЦЛК 200 с рег. № *** отказва да бъде
тестван за употреба на алкохол с техническо средство. Това описание от
фактическа страна изцяло кореспондира с посоченото правно основание за налагане
на ПАМ.
Настоящият състав на съда намира изложените в оспорената заповед
фактически обстоятелства за напълно достатъчни да обосноват налагането на ПАМ
по смисъла на приложената правна норма на чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП и оспорената заповед за надлежно мотивирана, при съответстващи си
фактически и правни основания.
От събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно
доказано, че към момента на издаване на процесната заповед жалбоподателят е
извършил възприетото от административния орган деяние. Нарушението на водача се
установява с приложения Акт за установяване на административно нарушение серия
АA №
948671/04.03.2021г., който като съставен редовно от компетентни длъжностни лица
от службите за контрол, се ползва с доказателствена сила относно установените с
него обстоятелства. Следва да се посочи, че АУАН е официален удостоверителен
документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и обвързва съда с материална доказателствена сила, по отношение на така
констатираните факти. Предвид последното, при липса на надлежно инициирано
оспорване от страна на жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК на цитирания
АУАН, същият обвързва съда да приеме за доказани фактите, удостоверени в него,
а именно, че на 04.03.2021 г. в гр. Средец, жалбоподателят е бил водач на
описаното в същия акт моторно превозно средство и че на същата дата в това му
качество е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
употреба на алкохол. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства,
годни да опровергаят както доказателствената стойност на АУАН, така и
изложените в него фактически констатации и да доведат до различен извод относно
установеното с АУАН управление на МПС и отразения в същия отказ на водача да
бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол.
Гореизложеното води на извода, че административният орган е доказал
обстоятелствата, изложени в оспорения акт и съставляващи фактически основания
за прилагане на процесната ПАМ, които по делото се установяват по несъмнен
начин. При наличие на предпоставките на чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП,
административният орган действа при обвързана компетентност и е длъжен да
приложи принудителна административна мярка от вида по посочената в същата
законова норма. Ето защо законосъобразно с оспорената в настоящото производство
заповед административният орган е приложил процесната ПАМ.
Неоснователни са твърденията в жалбата по отношение за неправилност
на обжалвания акт с оглед неуточняване на срока за прилагане на ПАМ. Срокът на
действие на временната мярка е дефиниран изрично в закона и се прилага пряко по
силата на правна норма. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП
предвижда, че свидетелството за правоуправление се отнема до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Разпоредбата не
предвижда определяне на различен срок от административния орган в определени
граници. Следователно при посочването на срока, за който е приложена
принудителната административна мярка, административният орган не действа при
условията на оперативна самостоятелност, тъй като срокът е определен в закона и
в заповедта само се възпроизвежда предвиденият в закона срок, а не се определя
такъв от органа.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.Ц., ЕГН ********** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0269-000015 от 05.03.2021г., издадена
от Началник група към ОД на МВР – гр. Бургас, РУ Средец.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :