№ 6246
гр. София, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110157184 по описа за 2023 година
*** СОФИЯ ЕАД, ЕИК ***, представляван от ***, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.***, №23Б,
предявила установителни искове по чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.200 ЗЗД, вр.
чл.153, ал.1 ЗЕ и по чл.422 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД срещу К. Й. Ж. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. София, ЖК.*** 1, бл.165, вх.А, ет.7, ап.19, за сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №40151/2023г. на СРС, 32 състав, а именно:
- 3 794,95 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
18.07.2023 г. до изплащане на вземането
- 539,13 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 26.06.2023г.,
- 61,01лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 18.07.2023 г.
до изплащане на вземането
- 12,76 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.0220 г. до 26.06.2023г.
Ответникът оспорва исковете. Твърди, че не е приел наследството. Прави възражение за
давност и за наличие на облигационна връзка между страните, както и за доставка на
топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже съществуване на валидно облигационно
отношение между страните при общи условия, по силата на което „*** София” ЕАД доставя
топлинна енергия в топлоснабдения имот в процесния период – ответникът е бил
собственик или носител на вещно право на ползване на топлоснабдения имот в процесния
1
период; стойност на доставеното количество топлинна енергия в имота в процесния период,
настъпване на изискуемост на главниците и размер на обезщетението за забава.
По делото са събрани писмени доказателства и заключения към СТЕ и ССчЕ, които
съдът кредитира, като обективни и непритиворечиви.
Относно наличието на облигационно отношение: от сбраните писмени доказателства
се установява, че правото на собственост върху топлоснабдения имот е придобито от Й*** и
съба Ж. /договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 23.8.1989г./.
Представено е удостоверение за наследници на Съба Ж., от което е видно, че ответницата й е
дъщеря. Представена декларация от ответницата за приемане на наследството на Й***.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР, а съгласно изричната разпоредба на ал. 2 на същия член, Общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предвид изложеното отвеницата е потребител на топлинна енергия и дължи плащане
на стойността й.
Относно възражението на ответника Петков, че не дължи претендираните суми, тъй
Относно дължимите суми: Съгласно чл.42 от Наредба №16-334/6.4.2007г. за
топлоснабдяването топлинната енергия се заплаща в сроковете, посочени в писмените
договори за продажба или в публичните общи условия за продажба на топлинна енергия, по
цени съгласно наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Съгласно чл.36 ОУ клиентите заплащат цена за
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, а редът и
начина за заплащане на услугата се определя от Продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Видно от представените документи дялови разпределения за процесния период са
извършена от „БРУНАТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, поради което се дължи нейното заплащане на
ищеца, съобразно общите условия. Правоотношението по доставка на топлинна енергия
между страните в процесния период се урежда чрез договор, сключен при общи условия,
одобрени от ДКЕВР. По отношение на исковия период са приложими ОУ, действащи от
27.06.2016 г., съгласно които купувачът изпада в забава в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят месечните дължими суми. Видно от заключението към ССчЕ
ищецът е издавал редовно фактури за помесечните задължения за целия исков период за
топлинна енергия и за дялово разпределение, а след отчитане на отоплителния сезон,
ищецът е сторнирал месечните прогнозни сметки с кредитни извествия и е издал общи
фактури. По отношенията на задълженията, станали изискуеми при действие на ОУ от
27.06.2016 г., не е необходима покана, за да бъде поставен длъжникът в забава, тъй като
2
длъжниците изпадат в забава с изтичането на предвидения срок, съглано чл.84, ал.1 ЗЗД.
Следва да се посочи, че в чл.32 ОУ от 27.06.2016 г. са посочени срокове за заплащане
на задълженията само за топлинна енергия, но не и за дялово разпределение. По делото се
установява, че фактурите за заплащане на сумите за дялово разпределение се издават
отделно от тези за заплащане на топлинна енергия и не се установява да са включени в
общата фактура. Предвид липсата на предвидени в ОУ срокове за плащане на фактурите за
дялово разпределение и липсата на покана за плащането им, съдът намира, че ответниците
не са поставени в забава относно плащането на главниците за дялово разпределение, поради
което и ответникът не дължи сумата 12,76 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.08.0220 г. до 26.06.2023г.
Относно възражението за давност: заявлението по чл.410 ГПК, с което е прекъсната
давността, предвид предявяването на иск по чл.422 ГПК, е подадено на 18.7.2023г. Погасени
по давност са вземанията с настъпил падеж преди повече от 3 години от датата на подаване
на заявлението – тоест преди 1.6.2020г.
Съгласно заключението към СТЕ за периода за периода 1.6.2020г.-
30.4.2022г.задължението за доставена топлинна енергия е в размер на 3881лв., която е по-
висока от посочената в ССчЕ.
Съгласно ССчЕ, неплатените суми за периода 1.6.2020г.-30.4.2022г. са 3778,73лв. - за
главница; 536,05лв. - обезщетение за забава върху главница за доставка на топлинна енергия
за исковия период /по-виско от претендиряния от ищеца/; 61,01лв. - за дялово
разпределение.
Относно разноските: ищецът е направил разноски за заповедното производство в
размер на 138,16лв., за исковото производство – 116,08лв. – д.т.; 600лв. – депозити за вещи
лица, 100лв. юрисконсултско възнграждение
Общият размер на разноските на ищеца е 954,24лв., следва да му се присъдят
947,97лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Процесуалният представител на ответника претендира разноски по реда на чл.38 ЗА.
Съгласно ал.2 на чл.38 ЗА съдът определя възнаграждението в хипотезите на предоставена
безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1 ЗА. В случая след преценка на фактическата
и правна сложност на делото и неговото поцесуално развитие, следва да се определи
възнаграждение в размер на 500лв. На процесуалния представител на ответника следва да се
присъди сумата 3,29лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, Софийски районен съд
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Й. Ж. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
ЖК.*** 1, бл.165, вх.А, ет.7, ап.19, дължи на *** СОФИЯ ЕАД, ЕИК ***, представляван от
***, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.***, №23Б сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №40151/2023г. на СРС, 32 състав, а именно:
-3778,73лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 1.6.2020г.-30.4.2022г., ведно със законна лихва за период от 18.07.2023
г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 3778,73лв. до предявения
размер от 3 794,95 лева и за периода 01.05.2020 г – 31.5.2020г.
- 539,13 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 26.06.2023г.,
- 61,01лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 18.07.2023 г. до изплащане на вземането
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** СОФИЯ ЕАД, ЕИК ***, представляван от ***, с
адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.***, №23Б срещу К. Й. Ж. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
ЖК.*** 1, бл.165, вх.А, ет.7, ап.19, иск за сумата 12,76 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.08.0220 г. до 26.06.2023г.
ОСЪЖДА К. Й. Ж. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК.*** 1, бл.165, вх.А, ет.7,
ап.19, да плати на *** СОФИЯ ЕАД, ЕИК ***, представляван от ***, с адрес ГР.СОФИЯ,
УЛ.***, №23Б, сумата 947,97лв. – разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА *** СОФИЯ ЕАД, ЕИК ***, представляван от ***, с адрес ГР.СОФИЯ,
УЛ.***, №23Б, да плати на адв. Д. Т. Т. от АК – гр. Благоевград с л. н. **********, гр.
София, ул. *** №1 ,ет.3, оф.5, сумата 3,29лв. - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на ищеца – „Бруната
България” ООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4