Р Е
Ш Е Н
И Е
№1941 22.05.2018г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИСКИ
РАЙОНЕН СЪД, I-Ви гр. с. в открито съдебно заседание на
петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в с.:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Тошева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2552 по описа на ПРС за
2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 20, ал. 2, чл. 22 от ЗИНЗС, чл. 202, ал. 1, т. 3 от ЗМВР
(отм.), чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 211, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от Закона за
МВР (отм.) вр. чл. 179 ЗМВР и чл. 181 ЗМВР, вр. чл. 301 (отм.) от ППЗИНЗС, вр.
с чл. 150 от КТ и акцесорни такива по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът М.Б.И. с ЕГН ********** ***, чрез п. си адв. Н.П.,
със съд. адрес: ***, оф. № * е предявил
срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на
правосъдието, с адм. адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21,
представлявана от ******* С. Ц. обективно
съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
400 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 80 часа извънреден
труд, положен в периода 01.01.2015 г. – 30.06.2015 г., сумата
от 40 лева обезщетение за забава за периода 26.04.2015 г. – 06.02.2018г., ведно
със законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба –
14.02.2018г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ищецът
твърди, че е работил като д. сл. в *******************на ответната дирекция на ******************,
с местоизпълнение на служебните задължения – т. на З. – гр. П. до края на месец
юни 2015 година, когато служебното му правоотношение е прекратено поради
придобиване на право на пенсия при условията на член 69 от КСО.
Твърди
се, че ************* дейност на З. гр. П., е организирана на сменен режим,
изпълняван от ********** от с.а в т.нар. „наряди“, нормативно установени по
своята продължителност и наименовани като 8, 12 и 24 часови смени (съгл. чл.
187, ал. 3 от ЗМВР), създадени по предварително утвърден месечен график от
нарочен сл., определен от Н. на З. гр. П.. Сочи, че в исковия период, съгласно
Заповеди на Н. на З.гр. П. за разпределение на работното време, работният
процес е организиран предимно на 12 часови наряди – дневни и нощни такива, и по
изключение на 8 часови. Така основните си служебни задължения по ***** ищецът
осъществявал под формата на 12-часови наряди, изпълнявани на конкретен пост в З.
гр. П. или извън него (т. нар. временно открит пост, в случаите на охр. на л., *********
при болничен престой – на т. на съответното болнично заведение), определян от Н.
на З.гр. П., като неговото работно време се изчислява в часове сумирано за
отчетен период, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (в сила от
01.07.2014 г.), който в исковия период е варирал, съобразно измененията на
посочения член – бил е тримесечен за периода м. юли 2014 г. – до края на м.
март 2015 г., едномесечен – от началото на м. април 2015 г. до прекратяване на
служебното му правоотношение- 01.12.2015 г.
Конкретно
изпълнението на служебните си функции през едно регламентирано 12-часово д.,
ищецът осъществявал по следния ред: при 12-часово дневно д., същият, съгласно
Заповед на Н. на З.гр. П. е задължен да се яви на работа в З. гр. П. в 07:45
часа. Работната му смяна започвала тогава с извършване на инструктаж на
застъпващите на смяна сл.и относно оперативната обстановка в З.. Инструктажът
бил с различна продължителност – между 30 и 40 минути. След извършване на
инструктажа, всички застъпващи на смяна сл.и се разписвали в ежедневната
ведомост, където било отразявано времетраенето на съответните наряди като
съобразени с нормативно установената продължителност на работните смени – 12,
8, 24 часови такива с конкретната продължителност – 8.00-20.00 часа или
20.00-08.00 часа и се отправяли всеки към своя пост за изпълнение на наряда.
Дневното 12-часово д. се твърди да приключва не в 20.00 часа, както било
отразявано в ежедневните ведомости, а в 20.30-20.40 часа, когато застъпвала на
пост следващата смяна, която приемала д.то. При сдаването на д.то сл.ят, който
сдава поста и този който го приема от новата смяна, се подписвали в постовата
книга за съответния пост, която се съхранява на същия и в която са отразявани
реалните фактическите часове на сдаване и приемане на съответния пост – напр.
8.30, 8.40 ч., 20.30, 20.35 ч. Аналогично по описания начин били осъществявани
и 12-часовите нощни смени (от 20.00 часа до 8.00 часа), както и 8-часови смени
в З. гр. П., които били с реална продължителност 12.30-12.40 ч. за 12-часова нощна смяна и 8.30-8.40 часа
за всяка 8-часова такава.
Твърди
се, че при всяко 12-часово д., ищецът реално полагал труд и отработвал по 12
часа и 40 мин., от които ответникът в лицето на Н. на З.гр. П. му отчитал и
включвал в работното му време за отчетен период само по 12 часа. По този начин
при сумирано изчисляване на работното време, при каквото работи ищеца, при
превишаване на отчетената му норма работно време, същият имал положен труд над
установеното нормално работно време (което при него се изчислявало в часове и
варирало от 488 часа до 520 часа на тримесечие, съответно от 152 часа до 184
часа на месец, съобразно нормативно установените работни дни за конкретните
календарни месеци от исковия период), който не му бил компенсиран от ответника.
Твърди
се също така, че фактическото времетраене на даваните от ищеца д. на т.нар.
временно-открити постове (болнични заведения на т. на гр. П., в които ****************),
също превишавало средно с около 1 час отчитаното от ответника като работно
време продължителност на д.то. В тези случаи независимо дали ************ е по
график или не, при 12 часова смяна, ищецът бил длъжен да се яви в З. в гр. П. в
07.30 ч. за дневната 12-часова смяна, съответно в 19.30 часа – за нощната
такава, където се въоръжава и бива инструктиран за оперативната обстановка.
След това се подписвал в ежедневната ведомост, където е отразена нормативно
определената продължителност на наряда – 08.00-20.00 часа и 20.00-08.00 часа и
бива извозван до съответния временно-открит пост. Тъй като болничните
заведения, в които се настаняват ********* са четири с различна отдалеченост от
З. – гр. П., а служебният автомобил, с който се извозват н.ите за временно-откритите
постове (ВОП) е само един, до фактическото пристигане в б., където е временният
пост на съответния н., минава различно време от 20 до 40 минути, с оглед на
обстоятелството, че застъпващите на смяна на ВОП се извозват на 2-3 пъти до
съответните Б.. Самото сдаване на д.то на ВОП на следващия застъпващ на смяна н.
в промеждутъка между 7.50-08.10 часа, съответно 19.50-20.10 часа за нощната
смяна, като при приемането-сдаването на д.то на ВОП не се попълвала постова
книга, защото за временните постове не се водила такава. След сдаването на д.то
ищецът бил извозван със служебния автомобил до З. гр. П., което отнемало още
20-30 минути, където същият се разоръжавал и докладвал обстановката от изминалото
д.. По описания начин при 12 часова смяна на външен пост, реалната
продължителност на работното време на ищеца била минимум 13 часа, от които
работодателят му отчитал само 12 часа като работно време.
Твърди
се, че фактическото положение в З. гр. П. да е различно, като на практика не
били отчитани като работно време съпътстващите всеки н.дейности – извършваните
инструктажи преди самите смени, сдаването и приемането на д.то, времето, през
което съответния сл. пътува от З. гр. П. до външния временен пост преди
приемането на смяната и обратно след сдаването на същата и преди разоръжаването
му и доклада за изминалото д.. По този начин, ищецът претендира, че ответникът
не му отчита и заплаща цялото фактически изработено от него работно време,
което в условията, когато е налице надвишаване на нормата работно време за
съответния отчетен период, води до натрупване на извънреден труд, за който има
право да иска парично възнаграждение по силата на закона.
Твърди
се, че всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд на ищеца
през исковия период е ставало изискуемо след 25-то число на месеца, следващ
отчетния период.
Ищецът
претендира, че за процесния период е положил 80 часа извънреден труд, допълнителното
възнаграждение, за които е станало изискуемо в тригодишния давностен период от
датата на завеждане на исковата молба и което не му е заплатено от ответника.
С
оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В
съдебно заседание от 15.05.2018г. по искане на ищеца е допуснато изменение на
исковете, след което същите са предявени, както следва: искът за заплащане на
възнаграждение за извънреден труд за процесния период е намален от 400 на 306,93
лева за 54 часа положен извънреден труд, а искът за заплащане на мораторна
лихва върху него е увеличен от 40 на 83,79 лева.
Претендира
се и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на разноските по
делото, изразяващи се в заплатеното адв. възнаграждение.
В съдебно заседание чрез п. си ищецът поддържа исковете и
моли да се уважат в размерите им след изменението. Претендират се законната
лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното плащане
и присъждане на разноските. Представя писмена защита.
В
предоставения му срок за отговор ответникът ГД “Изпълнение на наказанията” при
Министерството на Правосъдието е депозирал отговор на исковата молба, чрез п.
си ю.Т. Ч., счита искът за допустим и частично основателен. Оспорва исковите
претенции по размер.
Не
се спори, че ищецът е сл. на ГДИН и териториалните й служби и на това основание
съгл. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС е д. сл., че правоотношенията между страните
се уреждат от ЗИНЗС, ППЗИНЗС субсидиарно
– от ЗМВР.
Не
се оспорва твърдението на ищеца, че в процесния период е заемал длъжността „н.”
в З. П., като работното време се отчитало – при сумарно отчитане за тримесечен
период до 31.03.2015г., а от 01.04.2015г. става едномесечен.
В
случай, че съдът приеме за основателни исковите претенции, счита, че лихва за
забава следва да бъде начислена от датата на подаване на исковата молба. При
липса на изрична покана за изпълнение от страна на ищеца, денят на забавата по
смисъла на чл. 86 ЗЗД следва да се счита датата на завеждане на исковата молба
за присъждане на обезщетението.
В
съдебно заседание, чрез п. юрк. Ч., счита исковете за заплащане на обезщетение
за извънреден труд за частично основателни. Прави възражение за прекомерност на
претендирания хонорар на п. на ищеца. Прави възражение за изтекла тригодишна
давност относно главницата за третото тримесечие на 2014 година.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Не
се спори между страните и от представените по делото писмени доказателства –
заповед за назначаване на ищеца на длъжността „н.” в З. П., акт за встъпване в
длъжност, длъжностна характеристика за длъжността „н.” в затвор/поправителен
дом, се установява, че за целия процесен период ищецът е заемал длъжността „н.”
в З. гр. П.. В длъжностната характеристика за тази длъжност е посочено, че
лицето, което я заема, чрез изпълнение на пряка и непосредствена охр. дейност
осигурява сигурност и безопасност в местата за лишаване от свобода.
Не
се спори, че за процесния период работното време на ищеца е било разпределено
под формата само на 12-часови д., които се полагали в З. гр. П., както и извън
него, под формата на т. нар „временно открит пост” – за охрана *****************-,
които са настанени на лечение в болнични заведения на т. на гр. П..
По
делото са представени справка за месечни заплати на ищеца за първото тримесечие
и второто тримесечие на 2015 година, за ползваните отпуски, както и фишовете за
заплати на ищеца за процесния период. Видно от същите, на ищеца е начислявано и
заплащано основно тр. възнаграждение, ДТВ за ТСПО„ възнаграждение за
„допълнително натоварване военни”, респ. „специфични и утежняващи условия” и
изв. труд. Във всеки от тези фишове е отразен брой часове изв. труд, брой д. на
официални празници и брой часове нощен труд. Изготвена е справка и за
ползваните от ищеца отпуски за процесния период. Представена е и справка за
различните видове наряди, проведени стрелби, обучения и други. Представени са и
протоколи за отчитане на положен труд от д.те сл.и, работещи на смени, за
процесния период, по тримесечия, за отчитане на нощния труд (от 22:00 до 06:00
часа), времето на разположение и работа на официални празници - ежемесечни,
ведно със справка за часове извънреден труд, нощен труд, време на разположение,
работа на официални празници, и следващите се на сл.ите възнаграждения за така
положените часове, според работодателя. Представени са справки за д. на външно
охраняеми постове за процесния период, за различните видове наряди, стрелби и
обучения.
Относно
реда на полагане на д.та, времето за явяване, снаряжение, начина на носенето им
и отстъпването от същите, както и реалната продължителност на едно редовно
12-часово д. в З. П., и на д. на временно открит пост по делото са събрани
гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел на ищеца.
От
п. на св. Д. И., който е колега на ищеца, се установява, че през процесния
период ищецът е давал 12-часови д., разпределени по месечен график. Св.
разяснява протичането на едно 12-часово, както и 12–часово д. на външно
охраняем пост – за ********************, настанен в болнично заведение.
Дневните
12-часови д. в З. П. официално се водели с продължителност от 08:00 ч. сутринта
до 20:00 ч. вечерта, а нощните - от 20:00 ч. до 08:00 ч. В действителност обаче
не това била реалната продължителност на самото д., защото не по късно от 19,50
ч. или 7,50 ч. н.ите били длъжни да влязат в корпуса на З., при което оставяли
мобилните си апарати, защото нямали право да влизат в корпуса с тях. Някои от
колегите си носели храна, която оставяли в хладилник, съответно тя се
проверявала, да не би да внасят нещо, което е забранено, след което се
придвижвали до служебните си лични шкафчета, където се снаряжавали –
преобличали се, вземали п., б., ш. и се привеждали във вид, в който трябва да
се носи постовата служба. След това се явявали в 8,00 ч. за провеждане на
инструктаж. През това време к. на отделение бил длъжен да ги провери и ги
проверявал дали са в необходимия вид, и ги разпределял по постове по месечен
график. В 8:00 ч., съответно в 20:00 ч. се качвали отстъпващият и застъпващият
главни н.и, заедно с к. на отделение, и в присъствието на ин. от н. - охр.
дейност се извършвал инструктаж, който продължавал до 15-20 минути, в
зависимост от това, което трябва да им съобщят. След това се подписвали в
ежедневната ведомост, че са минали инструктажа и се насочвали към постовете, по
които са разпределени. Св. сочи, че всеки пост има своята специфика, като
постовете в корпуса на З. можели да се разделят на външни и вътрешни, а
продължителността на приемането и сдаването на д.то на всеки пост било
индивидуално и зависело от самата смяна. Описват се общите неща, които се
извършват при смяна на д.то - след като се явят на поста, отстъпващите, които са
двама, уведомяват двамата застъпващи какво се е случило по време на тяхното д.,
дали има чрезвичайни произшествия, изведените ******************в различните
звена на работа, на какво трябва да се наблегне, ако има нещо такова, и
съвместно започвало обхождане на поста, със старите и новите дежурни. Това
означавало проверка на сигнално - охр. техника, различните брави, катинари и р.
– за тяхната цялост, както и проверка на самите л. от св., при което
отстъпващите от н.си тръгвали. Най-рано отстъпващите от нощно д. си тръгвали в
8:30 ч. сутринта, а от дневно – в 20:30 ч. вечерта. Ежедневната ведомост се
попълвала единствено от к. на отделение, г. н. и се подписвала от инсп. от ОД
за проведен инструктаж. д. се подписвали в нея само и единствено за преминал
инструктаж. Часовете се вписвали от к. на отделение и г. н., като се вписвали
така, както е посочено в графика – по 12 часа. Тези вписвания обаче не
отразявали реалната продължителност на д.то, нито реалните часове на приемане и
сдаването му. Освен ежедневната ведомост се водела и постова книга, която се
попълвала от всеки постови, който отстъпва и застъпва. В нея се вписвал часът,
в който застъпващата смяна идва да смени отстъпващата. Това обаче не бил часът,
в който двамата отстъпващи си тръгвали от работа. В постовата книга при
пристигане на новите двама дежурни се записвал часът на тяхното пристигане на
поста, след което се провеждали общи мероприятия, преди приключване на които
отстъпващите не можели да си тръгнат. Ако в постовата книга пишело час 08:00 ч. или 20:00 ч., то това не било
реално, тъй като било невъзможно едно и също лице в 08:00 часа да бъде едновременно на инструктаж и да е приело
поста. Ориентировъчният час, в който се събирали двата поста, бил в зависимост
от продължителността на самия инструктаж, който продължавал около 15 – 20
минути. Около 08:20 – 08:25 часа застъпващите отивали на поста си, извършвала
се съвместна проверка, след което застъпващият се подписвал в постовата книга,
а отстъпващият бил готов да си тръгне. Отстъпващият напускал поста и излизал от
З., като преди това отивал до служебното си шкафче и свалял сн.си. При предявяване на постови
книги с вписан час 08:15 часа, респ. 20:15 часа Св. сочи, че това е часът, в
който приемащите и сдаващите д.то н.и се събират на едно място, но това не е
часът на отстъпване, тъй като от този момент насетне се извършват съвместните
мероприятия между сл.ите от сдаващия и приемащия пост. В тези книги се вписвали
имената на един сдаващ и един приемащ, като процедурата била следната: при
приемане на д. се вписвал единия приемащ, по средата на д.то около 01:00-02:00
часа, съответно 13:00-14:00 часа се вписвало сдаване между двамата дежурни от
една смяна, след което другия д., който е приел по средата на смяната, сдавал
на един от новите застъпващи в края на д.то, които от своя страна процедирали
по същия начин. След като приключели поста, отстъпващите отивали до личните си
шкафчета, събличали се, сваляли п.те и тръгвали, като дотогава били на
разположение на г. н.. В случай, че имало някакво усложнение в обстановката,
ако отстъпващият не си е тръгнал, той бил на разположение. Ако е обявена бойна
тревога, това не се отразявало никъде.
Св.
обяснява, че се полагали и извънредни д., по месечен график, с определени
двойки за дневна и нощна смяна, с нормативно определена продължителност от 12
часа, които д. били за охрана на л. от св., които са настанени за лечение в
болнично заведение. Реалната продължителност на този вид д. била строго
специфична за всеки отделен случай - ако се охранява една б., Св. твърди
продължителността на д.то да е най-малко 13 часа, ако са две или три съответно
продължителността била по-голяма, защото било необходимо време да бъдат
извозени. Минималното време на това д. било 13 часа. Св. обяснява начина, по
който се носи същото – когато имало определено д. за външно охраняем пост, д.
се явявали за дневно такова в 07:30 часа, а за нощно – в 19:30 часа, в корпуса
на З.. Там им било необходимо време да се въоръжат, да се снаряжат, да преминат
инструктажа от к. на отделението и г. н., който е отделен, след това бивали
качвани на служебен автомобил, който да ги извози до съответната б. или Б.,
където е настанен, респ. са настанени лишените от свобода, които следва да
бъдат охранявани. В б. отивали, намирали колегата, който е на пост, сменяли го,
предавали си необходимата информация за л. от св., след това отстъпвали и
всичко се случвало по обратния ред - със служебен автомобил дежурният се връщал
в З., издавал служебното о. и п., оставял си сн.в З. и минавал през дежурния
главен н., като го уведомявал за състоянието на поста, за състоянието на л. от
св. и какви медицински интервенции са му предписани. Най-рано в 08:30 ч. след
нощно, респ. 20:30 часа след дневно 12-часово д., ако има л. от св.,
настанени само в една б. и тя е близко
до З., това бил часът, в който вече напускали З.. Когато имало л. от св.,
настанени в две и повече различни Б., продължителността била доста по-голяма с
оглед трафика, придвижването и т.н.
Гореописаните
документи, п. на св., ведно с документацията, находяща се в З. – П., вкл.
ведомостите за заплати и ежедневните ведомости, цялата документация във връзка
с полаганите д., са изследвани от в.л. З.М., чиито заключение по допуснатата
ССЕ е изслушана и приета по делото.
В
заключението в.л. З.М. е изчислила броя полагани д. от ищеца, норма времето за
всеки един от месеците, включени в процесния период, извънреден труд и време на
разположение. в.л. е посочило за кои месеци какви суми са заплащани като извънреден труд, за колко часа, колко са д.та,
полагани в б., и какви суми са изплатени на ищеца за тях.
Съдът
кредитира заключението на това в.л.като обективно и компетентно изготвено, на
база на събрания доказателствен материал по делото и нормативната уредба
досежно сумарното изчисляване на работното време на сл.ите от надзорно-охранителния
с..
При така
установените факти от значение за спора съдът намира следното:
Между страните
не се спори, и се установи от събраните по делото доказателства, че в процесния
период ищецът е работил като „н.” в Главна дирекция „изпълнение на наказанията”
към МП с място на работа – З. гр. П.. Ищецът се явява “д. сл.”, по смисъла на
ЗДСл, ЗМВР и ЗИНЗС. Съобразно чл.19, ал.1 от ЗИНЗС, сл.ите в ТД ”ИН” и
териториалните й поделения, каквото е З. – П., са д. сл.и и лица, работещи по
трудов договор. За д.те сл.и, се
прилагат правилата относно д. служба по ЗМВР, доколкото в ЗДСл не е установено
друго. Видно от длъжностната му характеристика, трудовите му функции се
изпълняват чрез полагане на д. по график. Не се спори и се установява, че
служебното време на ищеца като д. сл., полагащ д. по график, се изчислява
сумарно.
Спорни са
няколко обстоятелства – каква е била продължителността на всяко д., която е
отчитана и заплащана, следва ли в работното време на д.то да се включи не само
нормативно установения 12-часов период, а и времето от реалното явяване на
работа до реалното напускане на работното място, как точно следва да бъде
изчислен и заплатен извънредния.
Съгл. чл. 16а,
ал. 1 от ППЗИНЗС нормалната продължителност на работното време на д.те сл.и
в ГДИН и териториалните й служби е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. Съгл. ал. 2 за дейностите, чието изпълнение изисква
непрекъсваем работeн процес, работното време се организира в 8-, 12- или
24-часови наряди по утвърден график. В извънредни ситуации, отдалеченост на
обекта или когато численият с. или изпълнението на отделни служебни дейности не
позволява организирането на работата на 8- и 12-часови наряди, могат да бъдат
установени и 24-часови наряди. Работното време на сл.ите, които изпълняват
дейности по ал. 2 и 3, се определя със заповед на г. д. на ГДИН съобразно
щатната численост и особеностите на охраняемите обекти по предложение на н. на
съответната териториална служба или по своя инициатива. При служебна
необходимост със заповед на н. на териториалната служба продължителността на
работното време на д.те сл.и, работещи в наряд, може да бъде удължено, но не с
повече от една втора от нормалната дневна продължителност на работното време.
За д.те сл.и, с изключение на сл.ите по ал. 2 - 5, се установява ненормиран
работен ден. д.те сл.ите от ГДИН и териториалните й служби получават
компенсация за нощен труд съгласно Закона за Министерството на вътрешните
работи и правилника за неговото прилагане.
Тази разпоредба
от ЗИНЗС е нова, приета с ДВ бр. 20 от 2014г., като съгл. чл. 16б, ал. 3 от
ППЗИНЗС, също приета с ДВ бр. 20 от 2014г. когато дейностите по ал. 2 - по
време на н.или д., се изпълняват от един д. сл. или характерът на дейността не
позволява ползването на почивки, на д.те сл.и се осигурява време за хранене,
без да се прекъсват изпълняваните задължения.
Съгл. чл. 16в,
ал. 1 от ППЗИНЗС за д.те сл.и, които изпълняват дейности, чието осъществяване
изисква специфична организация на работа, със заповед на г. д. или на н. на съответната
териториална служба може да се установява време на разположение или режим на
12- или 24-часово д..
Съобразно
разпоредбата на чл. 290, ал.1 и 2 от ППЗИНСЗ, ищецът като „н.” в З. П. е част
от *******************на същия, като задачите на *******************са изброени
в чл. 291 от ППЗИНЗС. В точка първа на посоченият член е посочено, че една от
основните задачи на Н.с. в З., е осъществяването на постова служба. Постовата служба
се носи от наряд, назначен от н. на З., който се състои от д. главен н., д.
командир на отделение и н.и - чл.300, ал.1 и ал.2 от ППЗИНЗС.
Разпоредбите в
ППЗИНЗС, частично уреждащи начина на изчисляване на работното им време, са
отменени, като в случая съгл. разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС за д.те сл.и
по ал. 1, т. 1 – тези, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на
наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража, какъвто е
ищецът, се прилагат разпоредбите относно д. служба в Закона за
Министерството на вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено
друго. Доколкото в ЗИНЗС и ППЗИНС към процесния период липсват конкретни
правила относно продължителността на служебното време, уредбата на същото,
както и на извънредния труд, то следва да се приложат съответните норми от
Закона за МВР. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.1 от Закона за Министерство
на вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната продължителност на работното време на д.те
сл.и в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Ал.3 на същия текст пък предвижда, че работното време на д.те сл.и се изчислява
в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. Сочената разпоредба е била изменена, като в
периода 24.02.2015 г./ДВ бр.14/ 20.02.2015г./ до 14.10.2016 г./ДВ бр.81/
2016г./ периодът на отчитане е бил едномесечен. Съгласно ал.5, т.2 на чл.187 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за сл.ите, работещи на смени, а ал.6 урежда правилото, че извънредният труд
по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Относно
продължителността на тези д., съдът намира същата да е била, както следва – за
полаганите на работното място в З. П. такива – не 12 часа, а 12 часа и 40
минути, а за тези, полагани на външни открити постове – Б., не 12, а 13 часа,
тъй като това е реалната продължителност на същите от момента, в който лицата
реално са се явявали и е следвало да се явят на работа, до момента, в който те
са били освобождавани и реално са напускали работното си място, като това е
минималната продължителност на тези д. и реалната такава в определени дни е
надхвърляла тези часове. Част от това допълнително време, а именно явяването,
снаряжаването и разоръжаването, представляват дейности, свързани с подготовката
за приемане и подготовката за сдаване на тези дейности са абсолютно
задължителни и д.то не може нито да бъде поето, нито да бъде сдадено, без те да
бъдат извършени. Времето за самото приемане и сдаване на д.то при всички случаи
представлява част от самото д. и от работното време. През цялото това време –
от момента на явяването си до напускане т. на З. П., ищецът е реално ангажиран
и полага труд. Всички тези дейности, вкл. и придвижването от З. до б. и
обратно, представляват част от дейността на ищеца като н. и са време, в което
той реално е ангажиран, за да изпълни д.то си. Това представляват реално
отработени часове, свързани с носенето на д.то. Ето защо съдът намира, че
същите представляват част от продължителността на служебното време на ищеца.
Ето защо съдът намира за основателно твърдението на ищеца, че тези часове следва
да бъдат включени при изчисляване на общата продължителност на служебното му
време.
От заключението
на съдебно – счетоводната експертиза, изготвено на база писмените доказателства
и п. на, на база 12 часа и 40 минути продължителност на 12-часови д. в З. П. и 13 часа на външно открити постове, се установява, че ищецът е носил д. в
процесния период над нормативно установената продължителност на служебното
време, които са били частично заплатени, като незаплатения остатък от същите е
306,93 лева извънреден труд за процесния период и мораторна лихва върху него за
периода 26.02.2015 г. – 06.02.2018 г. в размер на 85,32 лева,
На
възражението на ответника за недължимост на мораторна лихва следва да се
отговори, че се касае за ежемесечно дължими суми, платими с трудовото
възнаграждение, поради което забавата за плащането им настъпва с изтичане на
сроковете, в които последното е следвало да бъде заплатено, ето защо лихвата се
дължи и без покана. Относно падежа на вземанията, представените правила не
могат да се вземат предвид, доколкото същите се отнасят само за сл.ите по чл.
19, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС, а ищецът е сл. по чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и
полага труда си при условия, различни от тези за сл.ите по чл. 19, ал. 1, т. 2
от закона, съобразно правилата на ЗМВР. Ето защо в тази връзка следва да се
кредитира заключението на в. л. М. досежно датите на действителния падеж на
същите.
Вземанията за
всички главници са лихвоносни, исковата молба има х-р на покана, поради което
претенцията за заплащане на законна лихва от завеждане на ИМ – 14.02.2018г. до
окончателното плащане, е основателна и ще се уважи.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят
направените разноски.
Ищецът претендира и доказва направени разноски само за
адв. възнаграждение – 500 лева по исковете за заплащане на изв. труд, за които
се представя списък. Видно от договора за правна защита и съдействие тези суми
са заплатени от ищеца на п. му в брой. По отношение на същите, ответната страна
е възразила по техния размер, като е посочила, че същият е прекомерен, с оглед
цената на иска. Съдът намира това възражение за основателно. В случая са
предявени претенции за заплащане на доп. възнаграждение – за изв. труд и мор.
лихва, чийто размер възлиза на обща стойност на предявените претенции, след
изменението на исковете общо – 392,25 лева. Неоснователна е претенцията на п.
на ищеца да се присъди възнаграждението не на база на материалния интерес по
делото, а поотделно за всеки иск за главница и лихва, доколкото разпоредбата на
чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения
предвижда същото да се изчислява върху материалния интерес, като се отчита
колко като брой оценяеми иска са предявени. В конкретния случай материалния
интерес е в размер на 392,25 лева и минималният хонорар по делото се определя
по реда на чл. чл. 2, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за определяне
на минималните размери на адвокатските възнаграждения, не по-малко от 300 лева
за всеки иск. С оглед фактическата и правна сложност на делото, както и на
факта, че делото е протекло в едно с.з.,
ще се присъди адв. възнаграждение в размер на 350 лева.
На
осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с т. 23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на
основание чл. 1 от Тарифа за д.те такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
възлиза на 100 лева, от които 50 лева ДТ по иска за заплащане на изв. труд и 50
лева по иска за мораторна лихва. Същите следва да бъдат заплатени по сметката
на съда. В полза на бюджета на съдебната власт ще се възложат и разноските за
ССЕ, които са направени от бюджета на съда, а именно – 80 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с адм.
адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от г. д. С.
Ц., чрез п. юрк. Т. Ч. да заплати на М.Б.И., с ЕГН ********** ***, чрез п. си
адв. Н.П., със съд. адрес: ***, оф. № 5 следните суми: сумата от 306,93 лева, представляваща дължимо възнаграждение
за положен извънреден труд над нормативно установената продължителност на
работното време за периода 01.01.2015г. до 30.06.2015г.; както и сумата от
83,79 лева, представляваща мораторна
лихва върху изв. труд за периода 26.04.2015 г. –
06.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба – 14.02.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума,
както и сумата от 350 лева разноски за платено адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с
адм. адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от г. д.
С. Ц., чрез п. юрк. Т. Ч. да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на П.ския районен съд сумата от 100 лева,
представляваща държавна такса върху уважените искове, и сумата от 80 лева
разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
АНЕТА ТРАЙКОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.