Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 12.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на деветнадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Районен съдия :
Милена Томова
При секретаря Анета
Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 8222 по описа на съда за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26,
ал.1, предл.трето от ЗЗД и чл. 34 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Е.Л.П. с ЕГН **********, чрез адв.Г.П. – С.от САК против М.Й.Н. с ЕГН ********** и Б.М.Н. с ЕГН **********, двамата с адрес ***. Ищцата твърди, че през периода от 1981г. до 2017г. била в брачни отношения с ответника М.Н., като по време на брака им, в режим на СИО, с общи усилия и съвместен принос закупили на името на съпруга множество недвижими имоти. Твърди се, че с договор, обективиран в нот.акт от ***по описа на нотариус с рег.№***на НК ищцата и ответника М.Н. продали за сумата от 5000лв. на ответника Б.Н. следния недвижим имот, придобит по време на брака на продавачите в режим на СИО: Зърноплощадка инв.№***с определена застроена и прилежаща площ с квадратура от 3300 кв.м. на ***. Сградата била стоманобетонна, сглобяема, без оградни стени, построена в поземлен имот №*** по плана на селото. Сочи се, че към датата на изповядване на сделката, данъчната оценка на недвижимия имот била 30 189,80лв. Ищцата релевира две основания за нищожност на договора за покупко-продажба, всяко от които счита, че се подвежда под нормата на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД –накърняване на добрите нрави. Излага, че за периода от 2012г. до края на 2013г., вследствие на поредица сделки били отчуждени всички придобити по време на брака недвижими имоти – общо 500 на брой, след което съпругът депозирал молба за развод и с решение от 2017г. бракът между страните бил прекратен, като към този момент вече не било останало никакво имущество, което да бъде предмет на делба. Сочи се, че междувременно ищцата получила множество заболявания и била инвалидизирана с решение на ТЕЛК, нетрудоспособна била и нямала никакви средства за издръжка, освен инвалидната си пенсия. При тези обстоятелства, ищцата твърди, че процесната сделка, като част от поредицата разпоредителни сделки, била сключена с цел да бъде лишена съпругата от следващия й се дял от съпружеската имуществена общност при прекратяване на брака, което – особено на фона на тежко увреденото й общо здравословно състояние, противоречи на установените в обществото норми на поведение и обществения морал. На следващо място ищцата счита, че престациите по процесния договор за покупко-продажба са неравностойни, доколкото заплатената продажна цена била 5000лв., а данъчната оценка възлизала на 30 189,80лв. и съответно пазарната цена била в пъти повече от нея. На многократно по-висока стойност бил оценен имота и при последващ договор за учредяване на договорна ипотека в полза на „У.Б.“ АД. Тази нееквивалентност на престациите в размер шест пъти по-нисък от данъчната оценка и многократно по-нисък от пазарната такава, сочела на нарушение на морално-етичните норми на поведение при договарянето.
При поддържаните основания за нищожност на процесния договор се твърди, че ответника Б.Н. е получил
владението и владее имота на нищожно правно основание, а ищцата като собственик
на ½ ид.част от него, не осъществява фактическа власт върху него.
Като следствие от изложеното се отправя искане за
постановяване на решение, с което се обяви нищожността на процесния
договор за покупко продажба по отношение на
½ ид.ч. от имота, поради
противоречие с морала и добрите нрави (според уточняваща молба от 26.09.2018г.
- приложена на л.98 от гр.д.№***), както и да бъде осъден ответника Б.Н. да
предаде на ищцата владението върху ½ ид.ч. от имота.
Ответниците М.Н. и Б.Н. са
депозирали писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който навеждат доводи за
нередовност на исковата молба, недопустимост на иска за прогласяване нищожност
на процесния договор над размера на ½ ид.ч. от
имота и насочването му срещу ответника М.Н.. Исковите претенции се оспорват и
като неоснователни. Твърди се, че имота, предмет на процесния
договор бил придобит въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот
от 26.05.2003г. от ответника М.Н. за сумата от 8 181лв. Твърди се, че към
същия момент имота бил в изключително лошо състояние – с компрометирана
настилка на пода, а покривните панели били напукани и при дъжд и снеготопене
течала вода от тях. Излага се, че през 2006г. зърноплощадката била предоставена на ответника Б.Н. – син на
ищцата и ответника М.Н.. След този момент отв. Б.Н.
бил извършил подобрения на обща стойност 14 000лв. През 2008г. бил подписан
предварителен договор за покупко-продажба с предмет същия имот и продажна цена
5000лв., която била изплатена в деня на подписване на предварителния договор.
Сочи се, че след това били извършени и други подобрения от Б.Н. (по силата на
договори за изработка от 03.03.2009г. и 01.03.2012г.), като вложените средства
възлизали на 130 000лв. При тези обстоятелства се навеждат доводи, че процесния договор бил окончателно съглашение по
предварителното такова от 2008г., когато била уговорена и продажната цена. От
друга страна се касаело за сделка между родители и дете, които били в
изключително добри взаимоотношения към същия момент. Твърди се, че ищцата
работела до пенсионирането си през 2016г. при търговец, представляван от
ответника Б. Начев; страните живеели до тогава и в едно домакинство.
При условия на евентуалност се твърди в писмения отговор,
че ответника Б.Н. придобил имота на основание давностно
владение, продължило непрекъснато за период повече от десет години.
Навеждат се доводи за настъпило влошаване на отношенията
между ищцата и ответниците, както и между последните
и син на ищцата от предишен брак.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства
прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Безспорно е между страните, а това е видно и от изготвените справки за родствени връзки /на л.70 и л.72/, че ищцата Е.П. и ответника М.Н. са родители на ответника Б.Н..
Безспорно е също така и се установява от приложените преписи на удостоверение за сключен граждански брак и Решение №***/на л.6 и л.22 от т.д.№***/, че Е.П. и М.Н. са били в граждански брак от 14.03.1981г. до 22.12.2016г.
Не се спори и е видно от приложения препис на удостоверение №*** /на л.188/, че по време на брака им не е бил вписан режим на имуществени отношения между съпрузите, т.е. прилагал се е законовия режим на СИО.
Видно е от представения препис на Постановление за възлагане на недвижим имот №***. по изп.д.№***, вписано в ***на ***/на л.189/, че със същото е бил възложен на ответника М.Н. следния недвижим имот : ***, находяща се в землището на ***, имот №***, придобит по силата на Договор за покупко-продажба на имущество от ***при следното описание: стоманобетонна сграда, сглобяема, с носещи виранделови греди през 6м., покрити с ПП 3х6 покривни панели, без оградни стени; отвор 2х12м. осово; дължина 10 отвора по 6м. осово; под с бетонова настилка; строена 1976г.; застроена площ – 1550кв.м. Според отразеното в Постановлението, цената при която е било възложено описаното имущество е възлизала на 8 181лв.
Страните не спорят и се установява от приложеното копие на нот.дело №***на нотариус с рег.№***на НК /на л.172-л.181/, че на 07.11.2012г. ответника М.Н. и ищцата Е.П. са прехвърлили в полза на ответника Б.Н. гореописания недвижим имот, чрез договор за покупко-продажба при продажна цена от 5 000лв.
От съдържащата се в нотариалната преписка скица на имота, изд. на ***/на л.175/ е видно, поземления имот, в който е изградена зърноплощадката е опознат с №*** по кадастралния план на ***. / улична регулация утвърдена със заповед №***, като според за***ката в същата скица, ПИ е с определена застроена и прилежаща площ и квадратура 3300кв.м. на ***.
Видно е и от приложеното писмо, изходящо от ***/на л.224/, че ПИ №***, кв.116, с площ от 3300кв.м., в стопански двор в ***е собственост на ***с предоставени права за управление на Министерство на земеделието и храните, и е актуван като частна държавна собственост, съгласно Акт за частна държавна собственост №***издаден на основание чл.27, ал.10 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ.
От постъпилата справка от ***и копие на Декларация от Б.М.Н. по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти с вх.№***/на л.259-л.265/ е видно, че приобретателя е декларирал придобития имот, като „зърноплощадка с РЗП 3300кв.м.“.
Видно е от приложената справка от ***и копия на нотариални актове, обективиращи сделки, сключени през периода от 07.11.2012г. до 28.11.2013г. /на л.10-л.72 от ***по описа на ***/, по които страна е била и ищцата Е.П. е видно, че същата, заедно с ответника М.Н. са се разпоредили за сочения период с придобити по време на брака им имоти, чрез договори за покупко-продажба, като в деня на сключване на процесния договор – 07.11.2012г. са продали и друго недвижимо имущество на ***представляван от ответника Б.Н., а с последващите договори е прехвърляно имущество на търговец, представляван от ответника М.Н..
От представените преписи на удостоверение с изх.№***, изд. от ЕТ „Б. – М.Н.“***, представляван от ответника М.Н. и с изх.№1***, изд. от ***.“***, представляван от ответника Б.Н. /на л.35 ил.36/ се установява, че ищцата Е.П. е била в трудово правоотношение с първия търговец през периода от 01.01.2002г. до 31.05.2012 и с втория търговец през периода от 01.06.2012г. до 28.02.2016г.
Ответниците са представили препис на Предварителен договор за поупко-продажба на недвижим имот от 11.03.2008г., подписан между М.Н., в качеството на продавач и Б.Н., в качеството на купувач /на л.18-л.19/. Съглашението има за предмет процесната зърноплощадка, съответна на описанието й в обсъденото по-горе Постановление за възлагане от 26.05.2003г. Според отразеното в договора, купувача бил направил ремонт частично на подова настилка, при стойност на ремонтните работи от 14 000лв. Видно е от отразеното в раздела, „цена и начин на плащане“, че цената на обекта се определяла на 19 000лв. Съобразявали се разходи за ремонтни работи в размер на 14 000лв. При това се приемала за оставаща за плащане сума в размер на 5 000лв., платена от купувача на продавача в деня на подписване на предварителния договор.
Ищцата е оспорила обсъдения документ с твърдения, че е антидатиран и съставен за нуждите на настоящото производство.
Представени са от ответниците договори за изработка от 03.03.2009г. и 01.03.2012г., подписани между ответника Б.Н., в качеството на възложител и свидетеля ***, в качеството на изпълнител.
Тези писмени доказателства също са оспорени от ищцата, като антидатирани и съставени за нуждите на настоящия процес.
Представени са и преписи на квитанции към ***изд. във връзка с извършени плащания от ответника Б.Н. по договора от 03.03.2009г. в общ размер на 40 000лв. /на л.24-л.25/, както и ***012г. /на л.31-л.34/, изд. във връзка с извършени плащания от ответника Б.Н. по договора за изработка от 01.03.2012г. в общ размер на 90 000лв./на л.31 – л.34/.
За изясняване на спорните въпроси към кой момент са били извършвани строително ремонтни дейности на процесната зърноплощадка и от кого са били финансирани, страните са ангажирали гласни доказателства – разпитани са в о.с.з. на 17.04.2019г. свидетелите ***, ***, сочени от ответниците и свидетелите ***, сочени от ищцата.
Свидетелят ***, сочен от ответниците излага в показанията си, че познавал страните по делото, като ответника М.Н. му бил правил много услуги. Твърди, че три пъти бил извършвал ремонтни дейности на зърноплощадката в ***. Сочи, че първия път бил през пролетта на 2006г., като преди това ответниците М.Н. и Б.Н. дошли при него и бащата казвал, че щял да отстъпва „кормилото“ на сина си. Говорели за необходимите дейности, които трябвало да се извършат на обекта, ходили и на място. Там свидетелят видял, че било обрасло, бетона на пода бил разкъртен, имало дупки по него, личали следи от теч от покрива. ***твърди, че през 2006г. извършил дейности по закърпване на покрива, който течал; отливане на бетон по пода; иззидване със стари тухли около северозападната част на сградата на ниво 1,60м.-1,70м., за да не навява. Излага, че необходимите суми за закупуване на материали и заплащане на работници му били давани от ответника Б.Н., като за извършваните през 2006г. ремонтни дейности били в порядъка на 7000 до 10000лв. ***твърди още, че по повод извършените дейности през 2009г. и 2012г. били подписани приложените по делото договори за изработка. Сочи, че през 2009г. първо било развалено това, което преди това било направено временно. Направен бил изкоп, поставени основи, армиран пояс, зидария до три метра, колони на всеки два метра, след това зидане до шестте метра нагоре; отново пояс и старите панели; били поставени и две порти. Този свидетел твърди още, че през 2009г. бил правен основния покрив – премахнали се съществуващите по него бетонни бордове, сложена била дървена конструкция, облицовка с ламарина и поставяне на улуци. Пояснява, че всички ремонти били извършвани с участието на различен брой работници, като самия той се консултирал за някои дейности със специалисти. Излага, че той не е получавал възнаграждение за работата си, а пари му били давани от ответника Б.Н. за закупуване на материали и плащане на работниците. Сочи, че той не му е споделял от къде е вземал парите за тези плащания. Сочи също, че си спомнял, че за ремонта на покрива били разходвани около 40 000лв., но за последващите дейности били повече, т.к. и материалите били в огромни количества.
Свидетелят ***излага в показанията си, че познава страните, т.к. със семейството си бил в приятелски отношения с тях. Сочи, че от 90-те години на миналия век до 2008г. работил при ответника М.Н.. Излага, че знаел, че М.Н. и Б.Н. били купили зърнобазата в ***, т.к. арендували земя и не искали продукцията им да бъде разкарвана от землището на ***до ***, но не е виждал документите, касаещи купуването на имота. Твърди, че в началото имота бил обрасъл, а сградата запустяла, покрива бил в критично състояние. Излага, че през пролетта на 2006г. започнал частичен ремонт - ремонтиран бил покрива и се иззидали частично стени, за да се вкарва продукцията. Твърди, че тези дейности се извършвали от ***. Твърди също, че ответника Б.Н. ръководел всичко при ремонта. Ответникът М.Н. също идвал на обекта, а ищцата Е.П. била на зърнобазата през лятото, когато се давала рентата и раздавала заплати на работниците. Братът на отв.Б.Н. – св.***не го бил виждал там. ***твърди, че не е чувал тогава между страните да е имало каквито и да е спорове.
Свидетелят ***излага в показанията си, че познавал страните от малък, като впечатленията му били за нормални отношения в семейството. Сочи, че през 2015г. ответника Б.Н. му споделил за влошаване на отношенията с майка му, а след 2016г. го помолил да се прибере от ***, за да му помага в дейностите, с които се занимавал, като св.***разбрал, че ищцата се била изнесла от семейното жилище, а св.***се бил отдръпнал. Свидетелят твърди още, че когато се прибрал в България през м.април 2017г. видял, че в семейството на страните отново имало нормални отношения и живеели както преди влошаването им. Излага, че на 01.05.2018г. присъствал на спор за пари между ищеца Б.Н. и св.***, а впоследствие първия му споделил за влошаване на отношенията. Св.***твърди, че знаел, че М.Н. бил прехвърлил зърноплощадката в ***на сина си Б.Н., т.к. последния искал да кандидатства по проекти за млад земеделец и да се развива в тази насока. Сочи, че през периода 2004г-2009г. св.***стопанисвал дискотека в *** и не го бил виждал да работи в стопанството. Твърди още, че първоначално зърноплощадката била пустееща и като разграбен двор, а през 2006г. отв.Б.Н. се пазарил със св.***за майстор и започнал да прави частични ремонти, като първо се поправил покрива, който течал; наляли се с бетон дупки по пода и се иззидала частично северната стена. След тези ремонтни дейности, на обекта се съхранявало зърно за по няколко дена, преди да бъде извозено на друго място. Св. ***твърди, че отв.Б.Н. ръководел дейностите, които се случвали на този обект и хората приемали него за собственик.
Свидетелят ***сочи в показанията си, че след сключването на брака между майка му – ищцата Е.П. и отв.М.Н. е живял в едно домакинство с тях до 1999г.-2000г. След това е живял в друг дом в същото населено място. Сочи, че майка му и отв.М.Н. са закупували много имоти по време на брака им, но към 2013г. били продадени и при развода им съпругата не била получила имущество. Твърди, че е присъствал при закупуване на зърнобазата в ***от отв.М.Н. на публичен търг. Не бил чувал да е бил сключван предварителен договор за продажбата й на отв.Б.Н.. Твърди, че при закупуването на зърноплощадката тя представлявала открит навес с колони. Сочи, че подобрения по нея започнали да се правят през 2008г. и 90% от тях били извършени от св.***, в това число покрива и колоните. Твърди също, че присъствал на уговорки, свързани с ремонтните дейности и те били правени от отв.М.Н., както и е виждал последния да плаща за материали и на ръка на св.***. Излага, че майка му е теглела и давала зърно на обекта, раздавала рента. Излага също, че бизнеса на отв.Б.Н. бил свързан с обработка на земя и той ходел на зърнобазата в ***; участвал в раздаването на задачите на работниците; следял жътвата. Пояснява, че е бил назначен по трудов договор във фирма на отв.Б.Н. като шофьор и охрана и през лятната кампания извършвал различни дейности. Сутрин на зърнобазата идвали ответниците М.Н. и Б.Н., като първия казвал къде трябвало да се жъне, а втория следял работата на полето. Св.***излага още за влошаване на отношенията между майка му и отв.М.Н., като той я бил изгонил от дома им.
Свидетелят ***излага в показанията си, че познавал страните. С отв.М.Н. били много близки, а към момента живеел на единия етаж от къщата, в която живеела и ищцата Е.П.. Сочи, че след 2008г., когато се бил върнал от Америка, ходил на зърнобазата в ***. От отв.М.Н. бил разбрал, че той е обновил сградата със своята строителна бригада. Сочи също, че е ходил на обекта с ищцата Е.П. при раздаване на рента, като пояснява, че това се било случвало няколко пъти и тогава не бил виждал там отв.Б.Н.. Излага, че Б.Н. бил изключително трудолюбив като баща си, знаел ги като способни, работни, амбициозни хора.
Свидетелят ***излага в показанията си, че познавал страните от 2004г. Твърди, че в края на м.април 2004г. отв.М.Н. го наел да работи на обект зърноплощадка в ***. Твърди, че отливали основи между колоните и иззидали между тях; сложили допълнителна колона в зида и бетонен пояс; изчистили покрива до бетон, като той представлявал бетонна конструкция застлана с платна от стиропор и асфалтова хартия; есента измазали външно и вътрешно склада на височина 2,5метра; поставили метални врати; направили стая за пазачи и инструменти. Твърди също, че отв.М.Н. плащал на работниците. Към същия момент не бил виждал отв.Б.Н. на обекта. ***твърди още, че бил присъствал на пазарлък между отв.М.Н. и св.***през 2009г. за ремонт на покрива, т.к. първия предложил и на ***да участва в ремонта, но той бил ангажирана на друг обект. Този свидетел твърди, че отв.М.Н. бил плащал на ***, като изводи за това прави от присъствието си на пазарлъка, но не е виждал действия по плащане между тях. ***излага също, че е работил за ответниците и след 2004г., като само веднъж имал договор – през 2005г. Сочи, че към 2009г. отв.Б.Н. ходел с баща си по неговата дейност и той го учел, а към 2012г. започнал и да ръководи. Сочи също, че ищцата Е.П. била касиерка на фирмата, плащала.
Свидетелите ***и ***са поставени в очна ставка за изясняване на противоречията в показанията им относно извършваните плащания за ремонтни дейности по зърноплощадката, при което ***твърди, че отв.Б.Н. му бил плащал, като имало и случаи, при които му бил казвал че оставил пари на баща си да плати, а св.Атанасов твърди, че е присъствал на няколко случая, при които отв.М.Н. плащал на ***на ръка.
Свидетелят ***е поставен в очна ставка и със св. ***за изясняване на съществените противоречия в показанията им за периодите на извършване на подобрения в процесния имот и уговорки за ремонтни дейности през 2009г. При проведената очна ставка ***продължава да твърди, че през 2006г. зърноплощадката не е имала оградни стени и врати, а бетоновата настилка по пода била пропаднала, както и че ***никога не е присъствал на уговорки между него и отв.М.Н.. ***продължава да твърди, че през 2004г. била излята основа на стените на 50см. височина и издигнат зид до определена височина, и поставена метална врата, както и че е присъствал през 2009г. на отправено предложение от отв.М.Н. към ***за ремонт.
По делото са изслушани в о.с.з. на 06.02.2019г., 17.04.2019г. и 29.05.2019г. заключенията по допусната съдебно-оценителна експертиза и допълнителни такива.
От изслушаното в о.с.з. на 06.02.2019г. експертно заключение се установява, че пазарната стойност на процесната зърноплощадка с площ от 1560кв.м., навес с метална конструкция с площ от 78кв. и заедно с прилежащата площ от 3300кв.м. на поземлен имот №*** по плана на ***, към момента на сключване на процесния договор за покупко-продажба – 07.11.2012г., възлиза на 43 400лв. Установява се още, че данъчната оценка на това същото имущество към 26.03.2003г. се изчислява на 7 425,29лв., а към 11.03.2008г. – 7 292,45лв. Установява се също така, че всички описани СМР в приложените по делото договори от 2009г. и 2012г. съществуват в имота към момента на извършване на огледа от вещото лице и са съответно на стойност 75 448,96 лв. по договора от 2009г. / в това число за труд и материали/ и 94 663,70лв. по договора от 2012г. /в това число за труд и материали/. При изслушване в съдебно заседание вещото лице пояснява, че навеса с площ от 78кв.м. представлява отделна конструкция от стопанската сграда с площ от 1560кв.м. и е изграден върху бивш кантар. Пояснява също така, че битовата стая представлявала част от стопанската сграда и се включвала в нейната площ.
От изслушаното в о.с.з. на 17.04.2019г. експертно заключение се установява, че пазарната стойност само на масивната стопанска сграда с площ от 1560кв.м. /без металния навес и прилежащата площ/, построена в поземления имот с №***, кв.***по плана на ***възлиза към 07.11.2012г. на 41 800лв. Установява се още, че данъчната оценка на същото това имущество към 26.03.2003г. се изчислява на 4 635,97лв., а към 11.03.2008г. на 4 505,74лв. Вещото лице е дало заключение, че съобразяването на описателната част на изготвения доклад по кредитната преписка на Уникредит Булбанк, приложена по делото, не променя изводите за пазарната стойност на процесната зърноплощадка, а приложеното копие на снимков материал по същата преписка не е било съобразявано, като нечетливо. При изслушването му експерта пояснява, че към дата 07.11.2012г. е съобразявало обекта с изграден зид на височина 3м. и ремонта на покрива, като не е съобразявало доизграждането на зида до 6м. Пояснява също така, че относно изпълнените укрепвания на металната конструкция са били необходими специални знания, и не са могли да бъдат преценявани от строителен работник; задължително е било изготвяне на конструктивно становище с начин на изпълнение и указания. В противен случай би съществувала опасност от самосрутване на изграденото. Пояснява още, че строителната стойност на една сграда и пазарната й са различни величини, като размерът им се влияе от различни фактори.
От изслушаното в о.с.з. на 29.05.2019г. експертно заключение се установява, че пазарната стойност на процесната зърноплощадка към 07.11.2012г. според състоянието й на метална конструкция, каквато е била към момента на придобиването й през 2003г. – без зидарии и довършителни работи, възлиза на 34 100лв. Установява се още, че данъчната оценка на същото това имущество към 07.11.2012г. се изчислява на 4 401,56лв.
Съдът кредитира експертните заключения, т.к. ги намира за компетентни – изготвени от лице, разполагащо с необходимите специални знания; достатъчно обосновани, в това число с обясненията на вещото лице при изслушването му в съдебно заседание. Не са налице и обстоятелства, създаващи съмнения в обективността на експерта. Съдът счита, че писмените доказателства, съдържащи се в приложената преписка по кредитно досие по отпуснат инвестиционен кредит на ***/на л.85-л.160/ и по конкретно - изготвената за нуждите на правоотношението по този кредит оценка на процесния имот, не разколебава по никакъв начин вярата на съда в непосредствено възприетото от него експертно заключение по правилата на ГПК. Експертната оценка в кредитното досие има характер на частен свидетелстващ документ и няма обвързваща съда материална доказателствена сила.
От приложената прокурорска преписка №***е видно, че е била образувана по жалба на ищцата Е.П. за извършени разпоредителни сделки с имоти, върху които е притежавала права на собственост, като преписката е приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство.
Съдът не обсъжда представените от страните писмени доказателства, касаещи здравословното им състояние, т.к. не са насочени към изясняване на релевантни за спора факти.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното :
Безспорно се установи в
производството, че по силата на сключен договор от 07.11.2012г., обективиран в нот.акт №***на
нотариус с рег.№***на НК ищцата Е.П. и ответника М.Н. са продали на сина си –
ответника Б.Н. зърноплощадка със застроена площ от
1560 кв.м., находяща се в с.***, в поземлен имот
държавна собственост с №***, в кв.***по плана на селото.
Ищцата претендира нищожност на договора за ½ ид.ч.
от имота на две основания, въведени при условия на евентуалност: 1.като част от
поредица от сделки през периода от 2012г. до края на 2013г., сключен с цел
ищцата да бъде лишена от възможността да получи следващия й се дял от
съпружеската имуществена общност при прекратяване на брака й с ответника М.Н.;
2.поради значителна нееквивалентност на насрещните престации
/въведени в тази поредност в исковата молба/. И двете
основания се подвеждат под нормата на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, а именно –
нищожност поради накърняване на добрите нрави.
Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на
общо установените за всички правни субекти в обществото нравствено етични
правила на морала, чието зачитане е в интерес на обществените отношения
като цяло. Съдебната практика
приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за
противоречие с добрите нрави доколкото те определят границата на свободата на
договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД.
В задължителна си практика ВКС
възприема също, че при преценката дали сделката противоречи на добрите нрави
съдът не трябва да се ограничи единствено до нейното формално съдържание,
изразяващо се в неравностойно по размер насрещни престации,
а трябва да съобрази дали крайният резултат на договора и неговата цел са
съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност към
момента на сключването му, изхождайки от действителната воля на страните и
всички съществуващи към този момент фактически обстоятелства, като направи
извод дали основанието за сключване на договора е свързан с удовлетворяване на
допустим от закона интерес на страните/ така Решение № 452/25.06.2010 г. по
гр.д. № 4277/2008 г. на І г.о., Решение № 119/22.03.2011 г. по гр.д. № 485/
2011 г. на І г.о., Решение № 277/26.01.2015 г. по гр.д. № 1962/2014 г. на ІІІ
г.о. и Решение № 24/09.02.2016 г. по гр.д. № 2419/2015 г. на ІІІ г.о./.
При съобразяване на установените в настоящото производство обстоятелства,
съдът счита, че не може да се направи извод, че целта, с която е бил сключен
между страните процесния договор за покупко-продажба
от 07.11.2012г., е била лишаване на ищцата от възможността да получи дял от
прекратената с развода през 2016г. съпружеска имуществена общност.
Вярно е, че се установиха извършени през периода от 07.11.2012г. до края на
2013г. множество разпоредителни сделки с имоти, които са били притежавани в
режим на СИО от Е.П. и М.Н., но този факт сам по себе си не може да обоснове
извод, че преследваната с процесния договор цел е
била за увреждане на ищцата, чрез лишаването й от имущество, което да получи
при развода. По процесната сделка ищцата е участвала
лично и със съпруга й са продали имот на сина си, с когото са живеели в едно
домакинство. Имали са към същия момент нормални семейни взаимоотношения, както
стана ясно от гласните доказателства и са участвали заедно в семейните
дейности, разпределяйки си различни задачи. Според свидетелските показания влошаването
на отношенията в семейството е започнало през 2015г., като преди това и
конкретно към м.ноември 2012г. няма данни за конфликти или каквито и да е
обстоятелства, сочещи на разстройство на брачната връзка и позволяващи да се
формира извод за твърдяната цел на сделката у някой от съдоговорителите,
с оглед очакван развод.
Ето защо, съдът счита, че не се доказа разгледаното по-горе основание за
нищожност на процесния договор.
По отношение на второто наведено
основание за нищожност на процесния договор –
нееквивалентност на престациите, съдът намира
следното:
Установи се безспорно, че продажната цена, при която е сключен договора е
била в размер на 5 000лв. Ирелевантно за
настоящия спор е кога е била заплатена и на кого от продавачите.
Съдът приема, че представения предварителен договор от 11.03.2008г. няма противопоставима на ищцата дата, т.к. не е участвала в
подписването му с обективираните в него уговорки,
засягащи елементи от окончателния договор и може да бъде увредена от антидатирането му, като страна по окончателната сделка със
същия имот. Поради това сам по себе си не установява фактите на извършени
ремонтни работи от страна на приобретателя Б.Н. и на
предаване на владението на имота преди 11.03.2008г.
Съдът счита, че от събраните писмени и гласни доказателства може да се
направи извод, че основните ремонтни работи по процесната
зърноплощадка, вследствие на които тя се е превърнала
от метална конструкция в стопанска сграда, каквато е представлявала към момента
на сключване на процесния договор, са били извършени
от св.*** през 2009г. и 2012г. Неговите показания в тази насока са
кореспондиращи и с показанията на св.***, който твърди, че дейностите по
подобрения на зърноплощадката започнали към 2008г. и
на 90% били направени от св.***. Съдът приема, че и свидетелят ***е извършвал
ремонтни дейности през 2004г., както твърди в показанията си, но счита, че не
се установи резултата от тях да е бил запазен и наличен в сградата към
07.11.2012г., поради което не навлиза в детайли в обсъждане на противоречията
между неговите показания и тези на св.*** относно изпълняваните преди 2008г.
конкретни СМР.
Съдът приема, че между ответника Б.Н. и св.***са били подписани на
посочените в тях дати представените договори за изработка от 03.03.2009г. и
01.03.2012г., като за извода си взема предвид показанията на ***,
кореспондиращите с тях квитанции, съставени за плащанията и установеното от
експертното заключение, изслушано в о.с.з. на 06.02.2019г., че описаните в
договорите СМР са изпълнени и съществуват на място в обекта, като стойността им
съответства на платената според съставените
квитанции и РКО.
Установи се от показанията на ***, че сумите, с които е било заплащано за
ремонтните дейности са му били давани на ръка от отв.Б.Н.,
като е имало и случаи, в които са му били давани от отв.М.Н.,
на които свидетел е бил и св.***. При това не може да се приеме за установено,
че плащанията са извършвани с лични средства на ответника Б.Н.. С оглед
изясненото от гласните доказателства за съществувалите към 2009г. – 2012г.
отношения между страните в духа на българското традиционно семейство, както и с
оглед установеното, че ответниците като баща и син са
вършели общо селскостопанските дейности, разпределяйки си задачите, може да се
допусне, че и приходите са били в някаква степен общо разходвани за реализиране
на общи цели. В случая става въпрос за ремонт на зърноплощадка,
за която безспорно се установи, че е била ползвана за осъществяваната
селскостопанска дейност от фирмите и на двамата ответници.
В духа на нормалните семейни отношения между баща и син е в някаква степен общо
участие в ремонтните дейности, както и единия да не заплаща наем на другия за
ползването на зърноплощадката /в зависимост кой към
различните моменти е собственик и ползващ обекта/. При тези обстоятелства не
може да се приеме и единствено въз основа на показанията на ***, че само отв.Б.Н. е участвал в договорките за необходимите по
ремонта дейности и стойността им. Но в случая, с оглед конкретиката
на спора, съдът счита, че за решаването му не е от значение кой от ответниците е правил уговорките за отделните ремонтни
дейности и с лични средства на отв.Б.Н. ли са били
заплатени те.
За да извърши преценка за
еквивалентността на престациите по процесния договор, съдът съобразява платена на продавачите
продажна цена от 5 000лв., пазарна стойност от 41 800лв. към датата
на сделката, достигната вследствие извършени ремонтни действия с участие и на
двамата ответници, без степента му да може да се
разграничи по отношение на всеки от тях в детайли.
По отношение на данъчната оценка на имота към същия момент, съдът счита, че
не може безусловно да се възприеме посочената от вещото лице в експертното
заключение, прието в о.с.з. на 29.05.2019г. – в размер на 4 401,56лв.,
т.к. не отчита състоянието му към релевантната дата 07.11.2012г. Също така,
съдът счита, че не може да се приеме безусловно и данъчната оценка, посочена в
представеното по нотариалното дело удостоверение /на л.176/ – в размер на
30 189,80лв. Макар и в него да е посочена площ от 1550кв.м., при
съпоставянето му с издаденото около девет месеца по-късно /на 23.08.2013г./ удостоверение
за данъчна оценка на същото имущество /на л.148/ се вижда, че площта му е
посочена 3300кв.м. при данъчна оценка 29 151,40лв. Така и при съпоставяне
с представеното удостоверение за целите на определяне цената на исковете в
настоящото производство /на л.101 от т.д.№***/ е видно, че е посочен същия обем
на площта 3300 кв.м. и съответно данъчна
оценка 29 151,40лв. Това навежда на извода, че данъчната оценка на имота е
определяна при съобразяване площ на същия от 3300кв.м., в това число и към
момента на сключване на процесния договор. В случай,
че към същия момент бъде съобразена реалната площ на сградата от 1560кв.м., то
и данъчната оценка би следвало да е около половината от посочения в
удостоверението размер.
При съобразяване на горното, съдът счита, че процесния
имот е бил продаден на цена около осем пъти по-ниска от пазарната му стойност и
около 3 пъти по-ниска от данъчната.
Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че е налице такава съществена
нееквивалентност, че на практика да липсва престация
от страна на купувача.
От една страна свободата на договаряне позволява известна преценка на съконтрахентите относно дължимите по договора насрещни престации, като те могат да се договорят за цена, различна
от пазарната оценка и от данъчната такава, като дори тя може да бъде по-ниска
от последната. От друга страна съдебната
практика приема, че когато продажбата е сключена между роднини по права линия,
еквивалентността се преценява наред с други морално етични съображения и
имуществени отношения А в случая сделката е сключена между родители и синът им,
които са живеели в едно домакинство; осъществявали са обща селскостопанска
дейност, за нуждите на която е бил ползван процесния
имот, а приобретателят е участвал в извършването на
ремонтните дейности, обособили конструкцията като масивна стопанска сграда,
предназначена за зърноплощадка. При комплексната
преценка на тези обстоятелства с еквивалентността на престациите,
съдът намира за недоказано накърняването на добрите нрави при сключване на процесния договор
Ето защо, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за обявяване на процесния договор за нищожен за ½ ид.ч. от имота, негов предмет, се явява неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Изходът на спора по този иск обуславя и изхода на спора по иска за връщане
на получената от ответника Б.Н. ½ ид.ч. от
имота, съответна на прехвърлените права на собственост на ищцата. Ето защо и
претенцията по чл.34 от ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
По въпроса за разноските.В съответствие с правилото на чл.78, ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответниците направените от тях деловодни разноски. Ответникът М.Н. е направил разноски по производството за един адвокат. Ответникът Б.М.Н. е заплатил възнаграждение на двама адвокати – на адв.Г.Г. по договор за правна защита и съдействие, приложен на л.59 от делото и на адв.И.Й. по договор за правна защита и съдействие, приложен на л.182 от делото. В съответствие с правилото на чл.78, ал.1 от ГПК, загубилата спора страна дължи на другата сторените разноски само за един адвокат. С оглед на това, съдът приема, че на ответника М.Н. са дължими разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. – при уговореното общо дължимо от 1200лв. в полза на адв.Г., по сключения с нея договор от страна на двата ответници, съдът приема, че всеки от тях е заплатил половината или по 600лв. На ответникът М.Н. е дължимо заплатеното в по-голям размер адвокатско възнаграждение в полза на представляващия го адвокат И.Й. – 2000лв. Съдът счита, че с оглед фактическата и правна сложност на спора, както и че срещу ответника Б.Н. са предявени два иска, и броя проведени заседания, неоснователно се явява възражението на ищцата за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение. В полза на всеки от ответниците следва да се присъдят и направените разноски за вещо лице – в размер на по 300лв. /по половината от общо сторените такива в размер на 600лв./.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Е.Л.П. с ЕГН ********** против М.Й.Н. с ЕГН **********
и Б.М.Н. с ЕГН **********, ИСК с
правно основание чл.26, ал.1 предл.3 от ЗЗД за обявяване за нищожен поради накърняване на
добрите нрави на Договор за покупко-продажба от 07.11.2012г., обективиран в нот.акт №***на
нотариус с рег.№***на НК, сключен между М.Й.Н. и Е.Л.П., в качеството на
продавачи и Б.М.Н., в качеството на купувач, по отношение на продадената ½ ид.ч от следния
имот: Зърноплощадка инв.№***,
находяща се в ***, с определена застроена и прилежаща
площ с квадратура от 3 300 кв.м. на ***; сграда стоманобетонна, сглобяема,
без оградни стени, построена в поземлен имот №*** по
плана на селото, при съседи на имота: УПИ ***,
поземлен имот №***и поземлен имот №*** , като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Е.Л.П. с ЕГН ********** против Б.М.Н. с ЕГН **********, ИСК с
правно основание чл.34 от ЗЗД за осъждане на ответника Б.Н. да върне на ищцата Е.П.
собствеността върху ½ ид.ч. от имота, предмет
на Договор за покупко-продажба от 07.11.2012г., обективиран
в нот.акт №***на нотариус с рег.№***на НК, описан в нот.акт като Зърноплощадка инв.№***, находяща се в ***с
определена застроена и прилежаща площ с квадратура от 3 300 кв.м. на ***;
сграда стоманобетонна, сглобяема, без оградни стени,
построена в поземлен имот №*** по плана на селото, при съседи на имота: УПИ ***,
поземлен имот №***и поземлен имот №*** като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Е.Л.П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на М.Й.Н. с ЕГН ********** , сумата
от 900 лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и
вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Е.Л.П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Б.М.Н. с ЕГН **********,
сумата от 2 300 лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение и вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: