Присъда по НОХД №1466/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 41
Дата: 20 август 2025 г.
Съдия: Данчо Йорданов Димитров
Дело: 20213230201466
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 декември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 41
гр. Добрич, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Д.
при участието на секретаря Снежина Ив. Д.а
и прокурора С. Г. Д.
като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Наказателно дело от общ характер
№ 20213230201466 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Е. Д. Е. – роден на *** г. в гр. ***, общ. ***,
обл. ***, живущ в гр. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***,
ап.***, българин, български гражданин, с висше образование, безработен,
неженен, неосъждан, ЕГН **********,
ЗА НЕВИНЕН в това, че за времето от 02.03.2017 г. до 04.07.2017 г., в
град ***, в условията на продължавано престъпление - с две деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са
извършени пред непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото, пред съд -
Районен съд Силистра, като свидетел, устно и съзнателно потвърдил
неистина, за обстоятелства, имащи значение за решаване на делото, както
следва:
на 02.03.2017 г., в град Силистра, пред съд - Районен съд Силистра, като
1
свидетел по н.ч.х.д. № *** г. по описа на Районен съд Силистра, устно
съзнателно потвърдил неистина, а именно - че на 02.06.2016 г. Е. К. И. е
отправял обида към И. К. Ч., като го нарекъл „и оня другия педофил И.
Ч.“, и
на 04.07.2017 г., в град Силистра, пред съд - Районен съд Силистра, като
свидетел по н.ч.х.д. № *** г. по описа на Районен съд Силистра, устно
съзнателно потвърдил неистина, а именно - че на 02.06.2016 г. Е. К. И.
отправял обиди към И. К. Ч. с думите „аз ще ти кажа защо ще се
записва, педофил долен, мръсен, свършено е с теб, ще те ликвидирам, ще
ти дам едни цици, едни свирки - на теб и оня другия педофил И. Ч.“,
както и че отдалечавайки се от срещата, състояла се в близост до хотел
„***“, забелязал в близост да стоят И. К. Ч. и И. П. Ж., поради което и на
основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение
по чл. 290, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия И. П. Ж. – роден на ***. в гр. ***, общ. ***,
обл. ***, живущ в гр. ***, общ. ***, обл.***, ул. „***“ № ***, българин,
български гражданин, с две средни специални образования, безработен,
женен, неосъждан, ЕГН **********,
ЗА НЕВИНЕН в това, че за времето от 02.03.2017 г. до 04.07.2017 г., в
град ***, в условията на продължавано престъпление - с две деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са
извършени пред непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото, пред съд -
Районен съд Силистра, като свидетел, устно и съзнателно потвърдил
неистина, за обстоятелства, имащи значение за решаване на делото, както
следва:
на 02.03.2017 г., в град Силистра, пред съд - Районен съд Силистра, като
свидетел по н.ч.х.д. № *** г. по описа на Районен съд Силистра, устно
съзнателно потвърдил неистина, а именно - че на 02.06.2016 г. се е
намирал в град Силистра на пътечката с три стълби, слизащи към
площада, намираща се между заведенията „***“ и „***“, заедно с И. К.
Ч. и е присъствал на спор между мъж и жена (Е. К. И. и Т. П. П.), при
2
което е чул Е. К. И. да отправя обида по отношение на И. К. Ч., като го
нарича „педофил“ и
на 04.07.2017 г., в град Силистра, пред съд - Районен съд Силистра, като
свидетел по н.ч.х.д. № *** г. по описа на Районен съд Силистра, устно
съзнателно потвърдил неистина, че на 02.06.2016 г. е проведен разговор
между М. К. С., Т. П. П., Е. К. И. и Е. Д. Е., в който Е. К. И. е отправил
обида към И. К. Ч., като го нарекъл „педофил“, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение
по чл. 290, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Приложеното по делото веществено доказателство – 1 бр. мобилен
апарат марка „Apple“, модел „iPhone 5 A1429“, с IMEI № ***, да остане по
делото, в срока на съхранение на същото, след което да се унищожи.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК сторените по делото разноски
остават за сметка на държавата.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен
срок от днес пред Окръжен съд Добрич.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________

3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда № 41/20.08.2025 г. по н.о.х.д. № 1466 по описа на Добричкия
районен съд за 2021 г.

Съдебното производство е образувано въз основа на внесен от Районна
прокуратура Силистра обвинителен акт, ведно с материалите по досъдебно
производство № 6518 ЗМ-98/2017 г. по описа на ОД на МВР - Силистра, пр.пр.
№ 991/2017 г. по описа на Районна прокуратура Силистра, с който
обвинителен акт спрямо всеки един от подсъдимите ЕМ. Д. ЕН. и ИВ. П. Ж., е
повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 290,
ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Съгласно определение № 39 от 26 март 2019 г. по ч.н.д. № 268/2019 г. по
описа на Върховния касационен съд на Република България, делото следва да
бъде разгледано от Районен съд Добрич.
Делото се разглежда за втори път от Районен съд Добрич, след като с
решение № 78 от 20.12.2020 г. по в.н.о.х.д. № 408/2021 г. по описа на Окръжен
съд Добрич, първоинстанционната присъда е била изцяло отменена, а делото -
върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Добрич.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че:
1. ЕМ. Д. ЕН., за времето от 02.03.2017 г. до 04.07.2017 г., в град Силистра, в
условията на продължавано престъпление - с две деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са
извършени пред непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се
явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, пред съд - Районен съд Силистра, като свидетел, устно
и съзнателно потвърдил неистина, за обстоятелства, имащи значение за
решаване на делото, както следва:
на 02.03.2017 г., в град Силистра, пред съд - Районен съд Силистра, като
свидетел по н.ч.х.д. № 1072/2016 г. по описа на Районен съд Силистра,
устно съзнателно потвърдил неистина, а именно - че на 02.06.2016 г. Е. К.
И. е отправял обида към И. К. Ч., като го нарекъл „и оня другия *** И.
Ч.“, и
на 04.07.2017 г., в град Силистра, пред съд - Районен съд Силистра, като
свидетел по н.ч.х.д. № 223/2017 г. по описа на Районен съд Силистра,
устно съзнателно потвърдил неистина, а именно - че на 02.06.2016 г. Е. К.
И. отправял обиди към И. К. Ч. с думите „аз ще ти кажа защо ще се
записва, *** долен, мръсен, свършено е с теб, ще те ликвидирам, ще ти
дам едни ***, едни *** - на теб и оня другия *** И. Ч.“, както и че
отдалечавайки се от срещата, състояла се в близост до хотел „***“,
забелязал в близост да стоят И. К. Ч. и ИВ. П. Ж..
2. ИВ. П. Ж., за времето от 02.03.2017 г. до 04.07.2017 г., в град Силистра, в
условията на продължавано престъпление - с две деяния, които
1
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са
извършени пред непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се
явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, пред съд - Районен съд Силистра, като свидетел, устно
и съзнателно потвърдил неистина, за обстоятелства, имащи значение за
решаване на делото, както следва:
на 02.03.2017 г., в град Силистра, пред съд - Районен съд Силистра, като
свидетел по н.ч.х.д. № 1072/2016 г. по описа на Районен съд Силистра,
устно съзнателно потвърдил неистина, а именно - че на 02.06.2016 г. се е
намирал в град Силистра на пътечката с три стълби, слизащи към
площада, намираща се между заведенията „***“ и „***“, заедно с И. К.
Ч. и е присъствал на спор между мъж и жена (Е. К. И. и Т. П. П.), при
което е чул Е. К. И. да отправя обида по отношение на И. К. Ч., като го
нарича „***“ и
на 04.07.2017 г., в град Силистра, пред съд - Районен съд Силистра, като
свидетел по н.ч.х.д. № 223/2017 г. по описа на Районен съд Силистра,
устно съзнателно потвърдил неистина, че на 02.06.2016 г. е проведен
разговор между М. К. С., Т. П. П., Е. К. И. и ЕМ. Д. ЕН., в който Е. К. И. е
отправил обида към И. К. Ч., като го нарекъл „***“.
В разпоредително заседание, съдът, след като изслуша участниците в
разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК,
съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд Добрич съгласно
определение № 39 от 26 март 2019 г. по ч.н.д. № 268/2019 г. по описа на
Върховния касационен съд на Република България; Няма основание за
прекратяване или спиране на наказателното производство; На досъдебното
производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемите; Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила; Няма основания делото да се разглежда при закрити
врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват съдебно-
следствени действия по делегация; Не са налице основания за изменение на
мерките за неотклонение „Подписка“, взети спрямо подсъдимите ИВ. П. Ж. и
ЕМ. Д. ЕН.; Съдът е приел и приложил по делото справки за съдимост на
подсъдимите ИВ. П. Ж. и ЕМ. Д. ЕН., на този етап не се налага събирането на
нови доказателства, като относно искането на подсъдимия ИВ. П. Ж. за разпит
на посочените от него лица, съдът е определил, че ще се произнесе след като
се съберат останалите гласни доказателства, обективирани посредством
показания на свидетелите, включени в списъка към обвинителния акт; На
основание чл. 252, ал. 2 от НПК, съдебното заседание следва да бъде
насрочено в едномесечен срок от разпоредителното заседание.
Районна прокуратура Силистра, редовно призована, не изпраща свой
представител, като в съдебно заседание обвинението се представлява от
2
прокурор от Районна прокуратура Добрич.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Добрич
заявява, че в резултат на вътрешното си убеждение, изградено въз основа на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
съобразно чл. 14, ал. 1 от НПК, не поддържа повдигнатите спрямо
подсъдимите ЕМ. Д. ЕН. и ИВ. П. Ж. обвинения. Пледира, че обвиненията не
са доказани по несъмнен начин в съответствие с изискването по чл. 303, ал. 2
от НПК, с оглед на което подсъдимите следва да бъдат признати за невинни по
повдигнатите им с обвинителния акт обвинения.
Подсъдимите ЕМ. Д. ЕН. и ИВ. П. Ж. дават обяснения по повдигнатите
им с обвинителния акт обвинения.
По пренията подсъдимият ИВ. П. Ж. пледира да бъде признат за невинен
по повдигнатото му обвинение.
По пренията подсъдимият ЕМ. Д. ЕН. пледира да бъде признат за невинен
по повдигнатото му обвинение.
В последната си дума подсъдимият Ж. заявява: „Г-н Съдия, не съм
извършил повдигнатото обвинение от Районна прокуратура Силистра и
моля да ме оправдаете със съответния съдебен акт!“(цитат).
В последната си дума подсъдимият Е. заявява: „Моля да бъда оневинен и
да бъда оправдан срещу повдигнатото обвинение, като невинен и
неосъществил това деяние!“(цитат).
След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими,
допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 02.06.2016 г., около 19:00 - 19:30 часа, подсъдимият ЕМ. Д. ЕН. и
жената, с която тогава се е намирал във фактическо съжителство - свидетелят
Т. П. П., с малолетното им дете Р. и сина на П. от предходен брак - свидетелят
П. Е. И., по предварителна уговорка се срещнали със свидетелите М. К. С. и Е.
К. И. в лятната градина на хотел „***“ в град Силистра. Срещата била
инициирана от бившия съпруг на Т. П. - свидетелят Е. К. И., по повод
споделено с него от дъщеря му - свидетеля К. Е. И., че ЕМ. Д. ЕН. и И. К. Ч. са
извършили блудствени действия с нея. Преди да започне разговора,
свидетелят Е. К. И. отпратил сина си - свидетеля П. Е. И. от мястото до дома
на баба му и дядо му по бащина линия. Разговорът между ЕМ. Д. ЕН., Т. П. П.,
Е. К. И. и М. К. С. прераснал в скандал, който разговор, въпреки несъгласието
на подсъдимия ЕМ. Д. ЕН., бил записан от свидетеля С. с мобилния й телефон.
На 02.03.2017 г., в Районен съд Силистра се провело съдебно заседание по
н.ч.х.д. № 1072 по описа за 2016 г. на Районен съд Силистра, с частен тъжител
И. К. Ч. от град Силистра и подсъдим Е. К. И., живущ в град Лондон,
Обединено Кралство Великобритания. В това съдебно заседание, като
свидетели се явили подсъдимите ИВ. П. Ж. и ЕМ. Д. ЕН..
След като ИВ. П. Ж. е бил предупреден от председателя на състава за
3
наказателната отговорност по чл. 290 от НК за потвърждаване на неистина
или за затаяване на истина пред съд или пред друг орган на властта, същият, в
качеството си на свидетел, устно, съзнателно заявил пред съда, че на
02.06.2016 г. се е намирал в град Силистра на пътечката с три стълби, слизащи
към площада, намираща се между заведенията „***“ и „***“, заедно с И. К. Ч.
и е присъствал на спор между мъж и жена (Е. К. И. и Т. П. П.), при което е чул
Е. К. И. да отправя обида по отношение на И. К. Ч., като го нарича „***“
(протокол от съдебно заседание - л.л. 33-36 от том І от досъдебно
производство № 6518 ЗМ-98/2017 г. по описа на ОД на МВР - Силистра).
След като ЕМ. Д. ЕН. е бил предупреден от председателя на състава за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК за потвърждаване на неистина
или за затаяване на истина пред съд или пред друг орган на властта, същият,
обещавайки да говори истината, в качеството си на свидетел, устно,
съзнателно заявил пред съда, че на 02.06.2016 г. Е. К. И. е отправил обида към
И. К. Ч., като го нарекъл „и оня другия *** И. Ч.“ (протокол от съдебно
заседание - л. 39 гръб от том І от досъдебно производство № 6518 ЗМ-98/2017
г. по описа на ОД на МВР - Силистра).
На 04.07.2017 г., в Районен съд Силистра се провело съдебно заседание по
н.ч.х.д. № 223 по описа за 2017 г. на Районен съд Силистра, с частен тъжител
Т. П. П. от град Силистра и подсъдим Е. К. И., живущ в град Лондон,
Обединено Кралство Великобритания. В това съдебно заседание, като
свидетели се явили подсъдимите ИВ. П. Ж. и ЕМ. Д. ЕН..
След като ЕМ. Д. ЕН. е бил предупреден от председателя на състава за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК за потвърждаване на неистина
или за затаяване на истина пред съд или пред друг орган на властта, същият,
обещавайки да говори истината, в качеството си на свидетел, устно,
съзнателно заявил пред съда, че на 02.06.2016 г. Е. К. И. отправял обиди към
И. К. Ч. с думите „аз ще ти кажа защо ще се записва, *** долен, мръсен,
свършено е с теб, ще те ликвидирам, ще ти дам едни ***, едни *** - на теб и
оня другия *** И. Ч.“, както и че отдалечавайки се от срещата, състояла се в
близост до хотел „***“, забелязал в близост да стоят И. К. Ч. и ИВ. П. Ж.
(протокол от съдебно заседание – л. 29 гръб - л. 32 от том ІІ от досъдебно
производство № 6518 ЗМ-98/2017 г. по описа на ОД на МВР - Силистра).
След като ИВ. П. Ж. е бил предупреден от председателя на състава за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК за потвърждаване на неистина
или за затаяване на истина пред съд или пред друг орган на властта, същият, в
качеството си на свидетел, устно, съзнателно заявил пред съда, че на
02.06.2016 г. е проведен разговор между М. К. С., Т. П. П., Е. К. И. и ЕМ. Д.
ЕН., в който Е. К. И. е отправил обида към И. К. Ч., като го нарекъл „***“
(протокол от съдебно заседание – л. 33 от том ІІ от досъдебно производство №
6518 ЗМ-98/2017 г. по описа на ОД на МВР - Силистра).
Производствата по н.ч.х.д. № 1072/2016 г. и н.ч.х.д. № 223/2017 г., и двете
по описа на Районен съд Силистра, били образувани по повод разговора
4
между Е. К. И., М. К. С., ЕМ. Д. ЕН. и Т. П. П., състоял се на 02.06.2016 г. в
град Силистра и който разговор е бил записан от свидетеля С. с мобилния й
телефон.
На 13.03.2017 г. адвокат Й. Й. от Адвокатска колегия - Силистра, в
качеството на защитник на подсъдимия Е. К. И., депозирал по н.ч.х.д. №
1072/2016 г. по описа на Районен съд Силистра молба, с която представил като
веществено доказателство по делото мобилния телефон на М. С. модел
„iPhone S“, без СИМ карта (л. 114 от н.ч.х.д. № 1072/2016 г. по описа на
Районен съд Силистра), като за самото предаване бил оформен протокол (л.
116 от н.ч.х.д. № 1072/2016 г. по описа на Районен съд Силистра).
С определение № 141 от 30.03.2017 г. по н.ч.х.д. № 1072/2016 г. по описа
на Районен съд Силистра, съдът, в закрито съдебно заседание назначил
съдебно-техническа и съдебно-фоноскопна експертизи (124 от н.ч.х.д. №
1072/2016 г. по описа на Районен съд Силистра).
Съдържащият се в изследвания мобилен телефон марка „Apple“, модел
„iPhone 5“ (А1429), IMEI № ***, в папка/икона „Voise Memos“, звуков файл с
продължителност около 29 минути, бил свален от мобилния телефон и
прехвърлен на оптичен носител (Протокол за извършена експертиза №
2017/ИКУ - 070 от 24.04.2017 г. – л.л. 242-248 от н.ч.х.д. № 1072/2016 г. по
описа на Районен съд Силистра).
Протоколът за изготвената в производството по н.ч.х.д. № 1072/2016 г. по
описа на Районен съд Силистра съдебно-фоноскопна експертиза, бил
приобщен по надлежния ред към материалите по досъдебно производство №
6518 ЗМ-98/2017 г. по описа на ОД на МВР - Силистра, пр.пр. № 991/2017 г. по
описа на Районна прокуратура Силистра (Протокол за извършена експертиза
№ 15/ИДИ - 95 от 05.05.2017 г. – том І, л.л. 78-101 от досъдебното
производство). Посредством посочената експертиза, изготвена в
производството по н.ч.х.д. № 1072/2016 г. по описа на Районен съд Силистра,
било възпроизведено съдържанието на звуковия (аудио) файл на хартиен
носител, като видно от заключението на вещите лица, при изследване на
времевите и честотни характеристики на аудиосигнала не са открити
изменения, предизвиквани от манипулация и монтаж на звукозаписите
(изрязване, копиране, вмъкване, изтрИ.е и др.), като се констатира естествена
хронологична, смислова и логическа последователност на провежданите
разговори.
Анализ на доказателствения материал:
При така описаната фактическа обстановка, която не се оспорва,
представителят на държавното обвинение, изготвил обвинителния акт
(прокурор В. М. от Районна прокуратура Силистра), е достигнал до извода, че
престъпленията, за които е повдигнато обвинение на подсъдимите ЕМ. Д. ЕН.
и ИВ. П. Ж. са доказани по безспорен и несъмнен начин, което обстоятелство
се оспорва от подсъдимите и в която насока се излагат подробни съображения.
5
В тази насока (за недоказаност на обвинението) подробни съображения
излага и представителят на Районна прокуратура Добрич, представлявал
държавното обвинение в производството по настоящото дело.
Видно от обстоятелствената част на обвинителния акт, въз основа на
събраните по делото гласни доказателства, обективирани посредством
показанията на разпитаните по делото свидетели Е. К. И., М. К. С., Т. П. П., Г.
В. С., Д. Й. И. и Е. М. Н., отчитайки, че във възпроизведеното на хартиен
носител съдържание на състоялия се разговор, свидетелят Е. И. споменава
името на И. Ч., без да отправя към него обидни думи, вкл. думата „***“,
прокурорът от Районна прокуратура Силистра, изготвил обвинителния акт е
достигнал до извода, че подсъдимият И.Ж. не е присъствал на разразилия се
скандал, нито се е намирал в близост до мястото на възникналия скандал, а
относно подсъдимия Е.Е., че същият е потвърдил неистина, касаеща не само
отправянето на обидни думи към И. Ч., а и относно обстоятелството, че на
площада са били подсъдимия И.Ж. и И. Ч..
В настоящия случай, въз основа на доказателствата, установени чрез
предвидените в процесуалния закон доказателствени средства в хода на
съдебното следствие, което безспорно заема централно място в наказателното
производство, съдът не би могъл да приеме, че обвинението е доказано по
несъмнен начин, в съответствие с изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК.
Това е така по следните съображения:
Към доказателствената съвкупност по делото са приобщени протокол от
съдебно заседание по н.ч.х.д. № 1072/2016 г. по описа на Районен съд
Силистра, проведено на 02.03.2017 г. (л.л. 27-53 от том І от досъдебното
производство № 6518 ЗМ-98/2017 г. по описа на ОД на МВР - Силистра и
протокол от съдебно заседание по н.ч.х.д. № 223/2017 г. по описа на Районен
съд Силистра, проведено на 04.07.2017 г. (л.л. 25-39 от том ІІ от досъдебното
производство № 6518 ЗМ-98/2017 г. по описа на ОД на МВР - Силистра).
Съгласно разпоредбата на чл. 131 от НПК, протоколите, съставени при
условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствени средства за
извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за
събраните доказателства.
Протоколите от проведените съдебни заседания са съставени в
съответствие с предвидените условия и ред, поради което, съгласно чл. 131 от
НПК, същите представляват годно доказателствено средство за извършване на
съответните действия, за реда, по който са извършени те, и за събраните
доказателства. В това се състои и тяхната доказателствена сила.
Няма спор, че съдебното заседание по н.ч.х.д. № 1072/2016 г. по описа на
Районен съд Силистра е било проведено на 02.03.2017 г., а това по н.ч.х.д. №
223/2017 г. по описа на Районен съд Силистра - на 04.07.2017 г. Безспорно е и,
че всеки един от подсъдимите ИВ. П. Ж. и ЕМ. Д. ЕН. е имал качеството на
свидетел в тези производства, и именно в това си качество, всеки един от тях,
след като е бил предупреден за отговорността по чл. 290 от НК за
6
потвърждаване на неистина или за затаяване на истина пред съд, устно и
съзнателно е изложил пред съда инкриминираните факти и обстоятелства.
Тезата на прокурора изготвил обвинителния акт (но не и на прокурора,
участвал в съдебно заседание) е, че от разпитаните по делото свидетели, от
приетата фоноскопна експертиза и от веществените доказателства е
установено (виж л. 2 от обвинителния акт, ред 44-47), че изложените устно от
подсъдимите и обективирани в посочените протоколи факти и обстоятелства
са неверни и не отговарят на обективната действителност.
Естествено, първият въпрос е дали обвинението е представило безспорни
и несъмнени доказателства за това, че изложените устно от подсъдимите и
обективирани в посочените протоколи факти и обстоятелства са неверни и не
отговарят на обективната действителност. Категоричният отговор в случая е
отрицателен.
С оглед твърдението на прокурора, изготвил обвинителния акт, че
обвинението се доказва не само от разпитаните по делото свидетели и от
приетата фоноскопна експертиза, но и от веществените доказателства, съдът
намира за нужно да отбележи, че по досъдебното производство липсват
приобщени такива, поради което това твърдение на прокурора се явява
голословно (виж приложение към обвинителния акт, съгласно чл. 246, ал. 4 от
НПК, видно от което веществени доказателства по досъдебното производство
не са иззети, респективно приобщени към доказателствения материал по
делото).
Гласните доказателства в настоящия случай условно могат да бъдат
разделени на три групи, както следва:
Първа група гласни доказателства, обективирани посредством
показанията на свидетелите Е. К. И. и М. К. С..
Втора група гласни доказателства, обективирани посредством
обясненията на подсъдимите ИВ. П. Ж. и ЕМ. Д. ЕН., подкрепени с
показанията на свидетелите Т. П. П., И. К. Ч., Г. В. С. и М. Г. С..
Трета група гласни доказателства, обективирани посредством
показанията на свидетелите Д. Й. И., П. Е. И. и К. Е. И..
Относно първата група гласни доказателства:
Условно, първата група свидетели въвеждат твърдението, че на състоялия
се на 02.06.2016 г. между ЕМ. Д. ЕН., Т. П. П., Е. К. И. и М. К. С. разговор,
прераснал в скандал, свидетелят Е. К. И. не е отправял обидни думи към
свидетеля И. К. Ч., включително думата „***“, както и, че подсъдимият ИВ. П.
Ж. и свидетелят И. К. Ч. не са се намирали в близост до мястото на срещата, а
втората група гласни доказателства, включваща и обясненията на
подсъдимите Ж. и Е., описват противоположна фактическа обстановка.
Така например, в съдебно заседание, след покана от председателя на
съдебния състав да изложи във форма на свободен разказ всичко, което му е
известно по делото, след запознаване с отговорността по чл. 290 от НК,
7
свидетелят Е. К. И., дава следните показания: „Срещата се състоя, аз не съм
видял на масата и в околностите, до където виждам, г-н И.Ж. и г-н И. Ч.,
които даваха показания в предно дело, забравил съм номера на делото, те не
са присъствали според моето мнение на тази среща.“ (цитат - том І, л. 269 от
делото), „Аз твърдя и казвам, че аз не съм го видял г-н Ж. нито на нашата
маса, нито в околностите. Аз твърдя, че Вие не сте били на тази среща,
нито в моето полезрение, съответно Вие не бихте могли да дадете каквото
и да е било показание относно естеството на срещата.“ (цитат - том І, л.
273 от делото). На въпроса на прокурора дали на въпросната среща е отправял
някакви обидни думи към Е.Е. или към И. Ч., свидетелят И. заявява: „Към
Е.Е. - да, към И. Ч. - не, защото И. Ч. не присъстваше на срещата. Аз
споменавам И. Ч. като и на него бих казал това, което съм казал, и понеже
той не присъстваше на срещата и аз не можех да го видя, затова не съм му
го казал. Към Е.Е. съм отправял обиди - „***.“ (цитат - том І, л. 276 от
делото). От своя страна, свидетелят М. К. С. в съдебно заседание дава
следните показания: „Разговорът се водеше между Е. И., Е.Е., Т. П. и аз от
време на време се намесвах. Те си разменяха доста неща, които няма как да ги
цитирам в момента, защото са минали доста години. Към И. Ч. няма нито
една обида. Имаше само една реплика, че И. Ч. го няма там и ако го види, ще
каже и на него същите неща, както и на Е.Е.. Това беше от Е. И..“ (цитат -
том І, л. 282 от делото). На въпроса на прокурора дали на въпросната срещу е
видяла някъде наоколо И.Ж. и И. Ч., свидетелят отговаря: „Не. Твърдо не.“
(цитат - том І, л. 282 от делото).
Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на свидетелите Е.
К. И. и М. К. С. досежно казаното от свидетеля Е. И. спрямо свидетеля И. Ч.
на проведената среща, тъй като показанията в тази им част са изолирани и
некореспондиращи с останалите доказателства по делото. Нещо повече,
показанията в тази им част се оборват от гласните доказателства,
обективирани посредством обясненията на подсъдимите ИВ. П. Ж. и ЕМ. Д.
ЕН., както и от показанията на свидетелите Т. П. П., И. К. Ч., Г. В. С. и М. Г.
С..
От друга страна, твърдението на свидетелите Е. К. И. и М. К. С., че не са
забелязали в близост до мястото на срещата подсъдимият И.Ж. и свидетеля И.
Ч., не оборва факта на присъствието на последните в близост до мястото на
срещата, който факт съдът намира за безспорно установен въз основа на
гласните доказателства от втората условно определена група.
Отделно от това, показанията на свидетеля Е. К. И. се дискредитират от
показанията на неговата дъщеря – свидетеля К. Е. И., видно от които, същата е
била принуждавана чрез заплахи от своя баща (свидетеля Е. К. И.) да
свидетелства по определен начин по водените срещу подсъдимия Е.Е.
наказателни производства. Така например, в съдебно заседание, в
присъствието от упълномощен от нея адвокат, свидетелят К. И. дава следните
показания: „…Ако може да си оттегля показанията, бих го направила,
защото всички са дадени под принуда от баща ми. Той ми казваше какво да
8
казвам. Всеки път бях притеснена.“ (цитат - том ІІІ, л. 762 от делото).
Всичко това сочи на една преднамереност и тенденциозност в
показанията на свидетелите Е. К. И. и М. К. С., като съдът намира показанията
им поставени в услуга на обвинителната теза, отчитайки и обтегнатите
отношения между сочените свидетели от една страна и подсъдимите ЕМ. Д.
ЕН. и ИВ. П. Ж. от друга.
Относно втората група гласни доказателства:
Съдът намира, че следва да кредитира изцяло показанията на свидетелите
от втората условно определена група, тъй като същите са еднопосочни,
логични, взаимнодопълващи се и кореспондиращи както помежду си, така и с
останалите, събрани в хода на съдебното дирене доказателства.
Така например в съдебно заседание свидетелят Т. П. П., след покана от
председателя на съдебния състав да изложи във форма на свободен разказ
всичко, което й е известно по делото, след запознаване с отговорността по чл.
290 от НК дава следните показания: „Обещавам да говоря истината. Вече не
съм във фактическо съжителство с подсъдимия Е.. По скоро бих могла да
отговоря на въпроси, защото по много дела бях свидетел. На 02.06.2016 г.
имахме среща в центъра на град Силистра инициирана от бившия ми съпруг
Е. К. И. с Е.Е. и мен. Срещата се състоя около 19:00 часа, седем часа
вечерта. На срещата отидохме с двете деца – моето дете П. И. и
прероденото ми дете Р.. Малкият ми син беше почти на две години. Бившият
ми съпруг отпрати голямото дете П. при баба си, след това се разрази
скандал на публично място. Бившият ми съпруг и неговата настояща жена
се опитваха да ме убедят, че съм била свидетел на някакви сцени към дъщеря
ми К. и е трябвало да подам сигнал пред съответните служби. Имаше
размяна на грозни думи, бях наричана „***“, „***“ и други такива
квалификации от бившия ми съпруг. Към Е.Е. също бяха отправени
квалификации от бившия ми съпруг, нещо от рода на „***“ (цитат - том І, л.
289 от делото). На въпросите на прокурора дали при тази среща е било
споменавано името на И. Ч., както и дали е видяла някъде наоколо И.Ж. и И.
Ч., свидетелят П. заявява съответно: „Да, той също беше оприличен с тази
квалификация „***“. Бившият ми съпруг Е. К. И. нарече И. Ч. „***“ (цитат -
том І, л. 289 от делото) и „Когато се разрази скандала, ЕМ. Д. ЕН. взе
детето ми, защото то се разплака от цялата кавга и Е.Е. с детето се
отдалечи към двама мъже, в единият разпознах И. Ч., а за другия не мога да
кажа дали е бил И.Ж., защото се запознахме след това, беше висок колкото
И. Ч.. Аз съм малко зле с разстоянията, но около 10-15 метра предполагам, че
беше изминатото разстояние, за да отиде при тях. Те бяха празни. Там има
няколко заведения (цитат - том І, л.л. 289-290 от делото). Идентични са и
показанията на свидетеля И. Ч., който в съдебно заседание дава следните
показания: „На въпросната дата 02.06.2016 г. трябваше да говоря с г-н Ж.
по бизнес, когато ме срещна, бяхме решили един гатер да пускаме за
Румъния. Отидохме да седнем там във въпросното заведение, където още в
9
движение, докато се организираме понеже беше доста пълно, нямаше къде
точно да седнем и докато си изберем ги видяхме въпросните господа и дами,
които се бяха събрали на една маса, където вече назряваше скандал от
поведението им, бяха доста шумни и буйни, някои хора реагираха доста
агресивно и доста неприлично…Както казах за мен по поведението на
хората беше скандал, който назряваше между въпросните хора там
(посочва М. С., Е. И.) и тук (посочва Т. П. и Е.Е.), когато вече назря скандала
той се изнерви (посочва Е.Е.), защото детенцето се разплака, то беше
мъничко тогава и го взе на ръце, мина покрай нас, и ми каза на мен и на него
(посочва И.Ж.), не се бъркай там, не се намесвай, защото това е провокация.
Най-вероятно е било такова.“ (цитат – том І, л.л. 289-299). На въпроса на
подсъдимия Ж.: „Аз оставих ли те да отидеш да го пребиеш този, след като
нарече И. Ч. там „***“?, свидетелят отговаря: „Не, никой не ме остави да го
направя, за което се радвам. Аз тогава не бях и свещеник. Чух моето име да
се намесва, нещо от рода на „и той ще види, и той е *** И. Ч.“, нещо
такова.“(цитат - том І, л. 299 от делото).
В тази насока са и показанията на свидетеля Г. В. С., дадени пред друг
състав на съда по н.о.х.д. № 445/2019 г. по описа на Районен съд Добрич (том
2, л.л. 446-451 от н.о.х.д. № 445/2019 г.) и приобщени към доказателствения
материал по делото по надлежния ред, предвиден в чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК,
видно от които, на състоялата се среща, свидетелят Е. К. И. е отправял закани
и обидни думи, в това число и думата „***и“, визирайки в това число и
свидетеля И. Ч., с когото подсъдимият Е.Е. се е срещнал, след като е напуснал
срещата, носейки детето си на ръце.
Макар и косвено, същата фактическа обстановка пресъздава посредством
показанията си, дадени в съдебно заседание и свидетелят М. Г. С., видно от
които, на състоялата се среща, свидетелят Е. К. И. е проявил агресия,
отправяйки закани към подсъдимия ЕМ. Д. ЕН. и свидетеля Т. П. П. (том 2,
л.л. 405-407 от делото).
Съдът счита, че следва да кредитира изцяло групата гласни
доказателства, обективирани посредством показанията на свидетелите от
втората условно определена група, предвид тяхната безпротиворечивост,
както вътрешно, така и помежду си. Съдът намира показанията на
свидетелите Т. П. П., И. К. Ч., Г. В. С. и М. Г. С. за обективни, еднопосочни,
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, относно фактите и
обстоятелствата, които възпроизвеждат.
Основно средство за защита на подсъдимия е правото му да дава
обяснения по обвинението. Обясненията на подсъдимия (обвиняемия) са не
само доказателствено средство, но и средство на защита, което той упражнява
по свое усмотрение. Подсъдимите ИВ. П. Ж. и ЕМ. Д. ЕН. не се признават за
виновни, дават обяснения по повдигнатото им с обвинителния акт обвинение.
Защитната им позиция, поддържана в наказателното производство се базира
на оспорване на обективната и субективната съставомерност на деянията.
10
Съгласно чл. 55, ал. 1 от НПК обвиняемият (подсъдимият) има право да
дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е
освободил от задължението да говори истината. Затова достоверността на
обясненията му относно фактите от предмета на доказване следва да се
оценява в светлината на всички други доказателства и доказателствени
средства, възприети от съда непосредствено. Както вече бе посочено,
подсъдимите дават обяснения по подигнатото им с обвинителния акт
обвинение.
Подсъдимите ИВ. П. Ж. и ЕМ. Д. ЕН. не отричат, че в съдебното
заседание по н.ч.х.д. № 1072/2016 г. по описа на Районен съд Силистра,
проведено на 02.03.2017 г., както и в съдебното заседание по н.ч.х.д. №
223/2017 г. по описа на Районен съд Силистра, проведено на 04.07.2017 г.,
всеки един от тях, след като е бил предупреден за отговорността по чл. 290 от
НК за потвърждаване на неистина или за затаяване на истина пред съд, устно
и съзнателно е изложил пред съда инкриминираните факти и обстоятелства,
обективирани в протоколите от съдебните заседания. Всеки един от
подсъдимите обаче излага доводи, че не е извършил вмененото му
престъпление, тъй като изложените устно и обективирани в посочените
протоколи факти и обстоятелства са верни и отговарят на обективната
действителност. Такова е било и цялостното процесуално поведение на
подсъдимите Ж. и Е., като всеки един от тях, както на досъдебното
производство, така в съдебна фаза неизменно е твърдял, че заявеното от него в
съдебното заседание по н.ч.х.д. № 1072/2016 г. по описа на Районен съд
Силистра на 02.03.2017 г., както и в съдебното заседание по н.ч.х.д. №
223/2017 г. по описа на Районен съд Силистра на 04.07.2017 г., отговаря на
обективната истина.
В настоящия случай съдът кредитира обясненията на подсъдимите Ж. и
Е., дадени в съдебно заседание, тъй като на първо място същите са обективни,
еднопосочни и вътрешно безпротиворечиви, кореспондиращи с останалите,
събрани по делото гласни доказателства, обективирани посредством
показанията на свидетелите Т. П. П., И. К. Ч., Г. В. С. и М. Г. С..
Ето защо съдът счита, че на обективната истина отговарят именно
обясненията на подсъдимите ИВ. П. Ж. и ЕМ. Д. ЕН., които дори да са израз
на защитна позиция, съставляват годно доказателствено средство, оборващо
изолираните показания на свидетелите Е. К. И. и М. К. С., които съдът не
кредитира по изложените вече съображения.
Относно третата група гласни доказателства:
Съдът кредитира показанията на свидетелите П. Е. И. и Д. Й. И.,
дотолкова, доколкото същите пресъздават факти и обстоятелства, оставащи
извън предмета на доказване по делото, определен съобразно чл. 102 от НПК.
Така например, посредством показанията на свидетеля П. Е. И. (том І – л.л.
304-305 от делото) се установява факта на състоялата се между ЕМ. Д. ЕН., Т.
П. П., Е. К. И. и М. К. С., на която той обаче не е присъствал и не знае
11
подробности.
От своя страна свидетелят Д. И. Й. заема неутралната позиция, че като
сервитьорка в заведението е излизала от време на време при намиращите се на
терасата на заведението посетители (ЕМ. Д. ЕН., Т. П. П., Е. К. И. и М. К. С.),
не е видяла между тях да има скандал, като е чула единствено, че разговарят за
някакво дете, както и, че на терасата на заведението не е имало други хора
(том І – л.л. 294-298).
Обстоятелството, дали на терасата на заведението е имало други хора или
не, е правно ирелевантно и като такова остава извън предмета на доказване по
делото, поради което и съдът е оставил без уважение искането на
представителя на държавното обвинение, да бъде проведена очна ставка
между свидетеля Д. И. Й. и свидетеля И. К. Ч. за изясняване на това
обстоятелство, в която насока съдът се е произнесъл с протоколно
определение в съдебно заседание (том І - л. 306 от делото).
Съдът кредитира и показанията на свидетеля К. Е. И., дотолкова,
доколкото същата не е присъствала на състоялата се на 02.06.2016 г. между
ЕМ. Д. ЕН., Т. П. П., Е. К. И. и М. К. С. среща, като от показанията й, които
съдът не намира причина да не кредитира, се установява, че същата е била
принуждавана чрез заплахи от своя баща - свидетеля Е. К. И., да свидетелства
по определен начин по водените дела срещу подсъдимия Е.Е., което
обстоятелство както вече бе посочено, допълнително дискредитира
показанията на свидетеля Е. И..
Видно от приложената по н.о.х.д. № 305/2018 г. по описа на Районен съд
Силистра справка (л. 432), свидетелят Е. М. Н. е починал на 01.09.2018 г., за
което е издаден акт № 0486/02.09.2018 г., същият не е разпитван в съдебната
фаза на наказателното производство, като липсва процесуална възможност за
приобщаване към доказателствената съвкупност на показанията му, дадени в
качеството на свидетел по досъдебното производство.
Относно направения от свидетеля М. К. С. аудиозапис на проведения на
02.06.2016 г. разговор:
Както вече бе посочено, тезата на прокурора изготвил обвинителния акт
е, че обвинението се доказва и от приетата фоноскопна експертиза (виж л. 2 от
обвинителния акт, ред 44-47).
На първо място следва да се отбележи, че по досъдебно производство №
6518 ЗМ-98/2017 г. по описа на ОД на МВР - Силистра не е била назначавана,
респективно изготвена фоноскопна експертиза, поради което и това твърдение
на прокурора от Районна прокуратура Силистра е несъстоятелно.
В действителност, по досъдебното производство е приложен и приобщен
по надлежния ред протоколът за изготвената в производството по н.ч.х.д. №
1072/2016 г. по описа на Районен съд Силистра съдебно-фоноскопна
експертиза (Протокол за извършена експертиза № 15/ИДИ - 95 от 05.05.2017 г.
– том І, л.л. 78-101 от досъдебното производство), който протокол
представлява в настоящото производство писмено доказателство, но не и
12
заключение на вещо лице по изготвена на досъдебното производство
експертиза, тъй като както вече бе посочено, такава не е била назначавана.
Ето защо, съдът е изискал от Националния институт по криминалистика
(НИК) към МВР - София да представи на оптичен носител DVD-R
информацията, въз основа на която са изготвени експертиза № 2017/ИКУ-070
от 24.04.2017 г. и експертиза № 15/ИДИ-95 от 05.05.2017 г., и двете изготвени
по н.ч.х.д. № 1072/2016 г. по описа на Районен съд Силистра.
В резултат на отправеното искане, по настоящото дело са представени
заверени копия от протокол за техническа експертиза № 2017/ИКУ-070 от
24.04.2017 г., ведно с Приложение 1 – оптичен носител DVD 8,5 GB с файлове
от обекта на експертизата, неразделна част от нея и заверено копие от
протокол за съдебно-фоноскопна експертиза № 15/ИДИ-95 от 05.05.2017 г.
(том ІІ, л.л. 366-386 от делото).
От теорията е известно, че експертизата не съставлява средство за
установяване на доказателства, а само способ за изясняване на някои
обстоятелства по делото, за които са нужни специални знания.
В случая, показанията на разпитаните по делото свидетели, както и
обясненията на подсъдимите, доколкото са били необходими специални
научни знания от областта на техниката, са проверени посредством
назначената и изготвена в хода на съдебното следствие съдебно-техническа
експертиза № 16 от 09.02.2024 г. с обект на изследване – представеният от
НИК - МВР оптичен носител DVD-R, съдържащ сваления звуков файл от
мобилния телефон на свидетеля М. К. С. марка „Apple“, модел „iPhone 5“
(А1429), IMEI № ***, което съдържание е било възпроизведено на хартиен
носител (том ІІ – л.л. 435-491) и което съдържание е абсолютно идентично с
протокола за съдебно-фоноскопна експертиза № 15/ИДИ-95 от 05.05.2017 г.,
изготвена по н.ч.х.д. № 1072/2016 г. по описа на Районен съд Силистра.
От заключението на вещото лице по назначената, изготвена, неоспорена и
приета от съда съдебно-техническа експертиза № 16 от 09.02.2024 г., дадено в
съдебно заседание след възпроизвеждане на записа, съдържащ се в аудиофайл
„20160602185719“ на диск DVD+R DL, марка „Verbatim“ 8,5 GB, с
обозначение – Приложение 1, Експертиза № 17/ИКУ 070, 24.04.2017 г., се
установява, че четвъртата реплика „Почна ли?“, не е на свидетеля Т. П.,
условно обозначено като Ж2 в експертизата, а на друг женски глас - Ж3 (том
ІІ, л. 524 от делото).
От друга страна заключението на вещото лице, потвърждава твърдяното
от подсъдимия ЕМ. Д. ЕН., че същият е изразил несъгласие разговорът да
бъде записван от свидетеля М. К. С., което несъгласие е обективирано в негова
реплика 11 на лице 4, запис на мъжки глас - наречен условно М2: „Я първо ми
кажете за кво става дума? Не, не, не.“
Впрочем, обстоятелството, че подсъдимият Е.Е. е изразил несъгласие
разговорът да бъде записван от свидетеля М. С., е констатирано и от прокурор
В. М. от Районна прокуратура Силистра, която изготвяйки обвинителния акт,
13
в обстоятелствената част на същия, сама е вписала: „Обв. Е. се
противопоставил на действието на св. С., но въпреки това тя настояла да
проведе запис.“(цитат).
При това положение, на първо място следва да бъде даден отговор на
въпроса, може ли този аудиозапис да бъде доказателствен източник или не.
От гледна точка на нашия процесуален закон (НПК), материалният
носител, съдържащ този запис, ведно с последния, се явява движима вещ,
върху която престъплението е оставило следи. Записът (аудиозаписът) се явява
по същността си веществено доказателство и именно затова подлежи на
задълбочено, всестранно и детайлно изследване. В настоящия случай,
аудиозаписът е направен от свидетеля М. К. С., без съгласието на записваните
- подсъдимият ЕМ. Д. ЕН. и свидетелят Т. П. П., поради което е накърнено
тяхно основно конституционно право. Според чл. 32, ал. 2 от Конституцията
на Република България, никой не може да бъде следен, фотографиран,
филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово
знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от
закона случаи. В случая, след като подсъдимият ЕМ. Д. ЕН. изрично е изразил
несъгласие да бъде записван (факт, който не се оспорва), то записът не може
да бъде доказателствен източник, респективно, следва да бъде изключен като
веществено доказателство по смисъла на чл. 109 от НПК, с всички
произтичащи в тази връзка последици.
Независимо от това, дори и този извод на съда да е неправилен, съдът
намира, че записът не е автентичен, като са налице данни за неговата
манипулация, отчитайки, че съобразно заключението на вещото лице, дадено
при проведения му разпит в съдебно заседание след възпроизвеждане на
записа, в съдържанието на същия е налице реплика и на пето, неустановено по
делото лице - Ж3, което е основание аудиозаписът да не бъде кредитиран.
Това обстоятелство допълнително дискредитира показанията на свидетелите
Е. К. И. и М. К. С., които и без това съдът не кредитира по изложените вече
съображения.
Относно приложеното и приобщено към доказателствения материал по
делото веществено доказателство – 1 бр. мобилен апарат марка „Apple“,
модел „iPhone 5 A1429“, с IMEI № ***:
Както вече бе посочено, на 13.03.2017 г. адвокат Й. Й. от Адвокатска
колегия - Силистра, в качеството на защитник на подсъдимия Е. К. И.,
депозирал по н.ч.х.д. № 1072/2016 г. по описа на Районен съд Силистра молба,
с която представил като веществено доказателство по делото мобилния
телефон на М. С. модел „iPhone S“, без СИМ карта (л. 114 от н.ч.х.д. №
1072/2016 г. по описа на Районен съд Силистра), като за самото предаване бил
оформен протокол (л. 116 от н.ч.х.д. № 1072/2016 г. по описа на Районен съд
Силистра).
С определение № 260 от 19.07.2017 г. по н.ч.х.д. № 1072/2016 г. по описа
на Районен съд Силистра, съдът определил мобилния телефон модел „iPhone
14
S“, без СИМ карта, да бъде върнат на собственика му М. К. С. (л. 343 от
н.ч.х.д. № 1072/2016 г. по описа на Районен съд Силистра).
С изрично пълномощно, М. К. С. упълномощила адвокат Б. Г.а Р. от
Адвокатска колегия - Силистра, да получи мобилния телефон „iPhone S“, без
СИМ карта, след което незабавно да го предостави на следовател Стела И.а в
Окръжна следствена служба Силистра, за да послужи по сл. дело № 19/2016 г.,
като с протокол от 07.08.2017 г., Милена П.а - съдебен деловодител при
Районен съд Силистра, предала на адвокат Б. Р. от Адвокатска колегия -
Силистра процесния мобилен телефон (л.л. 364-365 от н.ч.х.д. № 1072/2016 г.
по описа на Районен съд Силистра).
С постановление № 695 от 09.07.2024 г., Районна прокуратура Русе
прекратила наказателното производство по преписка с вх. № 659/2024 г. по
описа на Районна прокуратура Русе, досъдебно производство № 19/2016 г. по
описа на ОСлО - Силистра, водено срещу ЕМ. Д. ЕН. и И. К. Ч. за
престъпление по чл. 150, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като
били отменени взетите спрямо обвиняемите мерки за неотклонение
„Подписка“. С постановлението прокурорът постановил мобилния телефон
„Apple iPhone 5“, с IMEI: ***, да бъде върнат на М. К. С. или на
упълномощено от нея лице, а мобилният телефон „Lenovo S 860“ с IMEI 1:
*** и IMEI 2: ***, да бъде върнат на К. Е. И. или на упълномощено от нея
лице (том ІІ, л.л. 698-700 от делото).
С влязло в сила на 04.09.2024 г. определение № 404 от 09.08.2024 г. по
ч.н.д. № 1331/2024 г. по описа на Районен съд Русе, съдът отменил
постановлението на Районна прокуратура Русе в частта, с която е постановено
връщане на мобилния телефон „Apple iPhone 5“, с IMEI: *** на М. К. С. или
на упълномощено от него лице, като постановил вещественото доказателство
да се изпрати на Районен съд Добрич за прилагане по н.о.х.д. № 1466/2021 г.
по описа на Районен съд Добрич. С определението, съдът потвърдил
постановлението в останалата му част (том ІІІ, л.л. 728-738 от делото).
След получаването и приобщаването на мобилния телефон „Apple iPhone
5“, с IMEI: ***, към доказателствения материал по делото, съдът е назначил
техническа експертиза.
Видно от заключението на вещите лица по изготвената и приета от съда
техническа експертиза, изследваният обект представлява мобилен апарат
марка „Apple“, модел „iPhone 5 A1429“, с IMEI № ***. При анализ на успешно
извлеченото съдържание (информация) от мобилния апарат, е установено
наличие на аудиофайл с име „20160602185719“ и файлов формат „m4a“, като
файл със същото име е обективиран в протокол за съдебно-техническа
експертиза № 16/09.02.2024 г., находяща се на л.л. 435-491 от съдебното
производство (н.о.х.д. № 1466/2021 г. по описа на Районен съд Добрич).
С оглед установената фактическа обстановка и анализа на
доказателствения материал по делото, съдът от ПРАВНА СТРАНА намира
следното:
15
Безспорно установено е, че съдебното заседание по н.ч.х.д. № 1072/2016
г. по описа на Районен съд Силистра е било проведено на 02.03.2017 г., а това
по н.ч.х.д. № 223/2017 г. по описа на Районен съд Силистра - на 04.07.2017 г.
Безспорно е и, че подсъдимият ЕМ. Д. ЕН. е имал качеството на свидетел
в тези производства, и именно в това си качество, след като е бил предупреден
за отговорността по чл. 290 от НК за потвърждаване на неистина или за
затаяване на истина пред съд, устно и съзнателно е изложил пред съда
инкриминираните факти и обстоятелства, както следва:
- че на 02.06.2016 г. Е. К. И. е отправил обида към И. К. Ч., като го
нарекъл „и оня другия *** И. Ч.“, и
- че на 02.06.2016 г. Е. К. И. е отправил обиди към И. К. Ч. с думите „аз
ще ти кажа защо ще се записва, *** долен, мръсен, свършено е с теб, ще те
ликвидирам, ще ти дам едни ***, едни *** - на теб и оня другия *** И. Ч.“,
както и че отдалечавайки се от срещата, състояла се в близост до хотел „***“,
забелязал в близост да стоят И. К. Ч. и ИВ. П. Ж..
Безспорно е и, че подсъдимият ИВ. П. Ж. е имал качеството на свидетел в
тези производства, и именно в това си качество, след като е бил предупреден
за отговорността по чл. 290 от НК за потвърждаване на неистина или за
затаяване на истина пред съд, устно и съзнателно е изложил пред съда
инкриминираните факти и обстоятелства, както следва:
- че на 02.06.2016 г. се е намирал в град Силистра на пътечката с три
стълби, слизащи към площада, намираща се между заведенията „***“ и „***“,
заедно с И. К. Ч. и е присъствал на спор между мъж и жена (Е. К. И. и Т. П.
П.), при което е чул Е. К. И. да отправя обида по отношение на И. К. Ч., като
го нарича „***“ и
- че на 02.06.2016 г. е проведен разговор между М. К. С., Т. П. П., Е. К. И.
и ЕМ. Д. ЕН., в който Е. К. И. е отправил обида към И. К. Ч., като го нарекъл
„***“.
Изпълнителното деяние на престъплението лъжесвидетелстване по чл.
290, ал. 1 от НК има две форми на изпълнение: потвърждаване на неистина
или затаяване на истина.
С обвинителния акт, спрямо всеки един от подсъдимите ИВ. П. Ж. и ЕМ.
Д. ЕН. е повдигнато обвинение за първата форма на изпълнителното деяние
по 290, ал. 1 от НК, а именно – потвърждаване на неистина. Тази форма на
изпълнителното деяние се осъществява чрез активно действие, като се
съобщава невярна информация. Изразява се чрез съобщаване на факти, които
не са възприети от свидетеля, или по начин, различен от действителния.
В случая, показанията на свидетелите Е. К. И. и М. К. С., не водят до
единствения възможен извод, че заявеното от подсъдимите Ж. и Е. в
съдебните заседания по н.ч.х.д. № 1072/2016 г. по описа на Районен съд
Силистра, проведено на 02.03.2017 г. и по н.ч.х.д. № 223/2017 г. по описа на
Районен съд Силистра, проведено на 04.07.2017 г., е невярно.
16
Нещо повече - от гласните доказателства, ценени спрямо изложените
съображения, а именно - обясненията на подсъдимите ИВ. П. Ж. и ЕМ. Д. ЕН.,
подкрепени с показанията на свидетелите Т. П. П., И. К. Ч., Г. В. С. и М. Г. С.
се установява, че заявеното от всеки един от подсъдимите в проведените
съдебни заседания на 02.03.2017 г. и на 04.07.2017 г. е вярно и отговаря на
обективната действителност, поради което и извършеното от тях не
съставлява престъпление.
С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна и субективна страна
подсъдимите ИВ. П. Ж. и ЕМ. Д. ЕН. не са осъществили формата на
изпълнителното деяние по чл. 290, ал. 1 от НК, а именно - потвърждаване на
неистина, за което всеки един от тях е предаден на съд, тъй като заявеното от
всеки един от подсъдимите в проведените съдебни заседания на 02.03.2017 г. и
на 04.07.2017 г. е вярно и отговаря на обективната истина, поради което и
деянията не съставляват престъпление.
Ето защо, приемайки за недостоверни показанията на свидетелите Е. К.
И. и М. К. С. и кредитирайки гласните доказателства, обективирани
посредством обясненията на подсъдимите ИВ. П. Ж. и ЕМ. Д. ЕН., и
показанията на свидетелите Т. П. П., И. К. Ч., Г. В. С. и М. Г. С., съдът на
основание чл. 304 от НПК призна подсъдимите ИВ. П. Ж. и ЕМ. Д. ЕН. за
невинни и ги оправда по повдигнатото им с обвинителния акт обвинение по
чл. 290, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
С присъдата съдът постанови приложеното по делото веществено
доказателство – 1 бр. мобилен апарат марка „Apple“, модел „iPhone 5 A1429“,
с IMEI № ***, да остане по делото, в срока на съхранение на същото, след
което да се унищожи.
На основание чл. 309 от НПК и с оглед признаването на подсъдимите ИВ.
П. Ж. и ЕМ. Д. ЕН. за невинни, съдът отмени взетата спрямо всеки един от тях
мярка за неотклонение „Подписка“.
С огледа изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът
постанови разноските по делото да останат за сметка на държавата.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!


Районен съдия:
(Данчо Д.)

Мотивите към присъдата са изготвени на 20.10.2025 г., в срока по чл. 308,
ал. 2 от НПК.


17
Съобщи за изтекли лични данни