РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Перник, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20231720104657 по описа за 2023 година
Производството е образувано по обективно и кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД предявени от „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу Л. Е. Д.,
ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Б. Г.“, бл.**, вх. *, ап. **, с които се претендира да бъде
признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 350, 70 лв.,
съставляваща главница за периода от 14.01.2022 г. до 15.12.2022 г., съставляваща
стойността на доставената, отведената и пречистена вода за адрес в гр. П., ул. „Б. Г.“,
бл. **, вх. *, ап. **, с абонатен №******* ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението- 08.06.2023 г. до окончателното плащане и сумата
от 24,21 лв., съставляваща мораторна лихва за периода от 01.04.2022 г. до 27.04.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор от насрещната страна.
Ищецът в исковата си молба поддържа, че между водоснабдителното дружество
и ответника е налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на
питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина
установен в Общите Условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР и
Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2014г., изм. и
доп./ . Съществуващото правоотношение било възникнало още с присъединяване на
потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на
1
партида с абонатен номер. Посочва, че ищцовото дружество в качеството си на
оператор на ВиК услуги било предоставяло услуги доставка, отвеждане и пречистване
на питейна вода на адреса на ответника гр. П., ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. * ап. ** с абонатен
№******* за периода от 14.01.2022 г. до 15.12.2022 г., като сумата от сумата от 350, 70
лв., съставляваща главница за периода от 14.01.2022 г. до 15.12.2022 г. съставляваща
стойността на доставената, отведената и пречистена вода за адрес в гр. П. ул. „Б. Г.“,
бл. **, вх. *, ап. **, с абонатен №******* ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението- 08.06.2023 г. до окончателното плащане и
сумата от 24,21 лв., съставляваща мораторна лихва за периода от 01.04.2022 г. до
27.04.2023 г. За ползването на тези услуги била създадена отделна партида за лицето в
счетоводните регистри на дружеството, като били издадени 14 бр. фактури, които
прилага към исковата молба. Ответницата не била заплатила задълженията си на
съответните им падежи. Позовава се на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и на чл. 8,
ал. 2 и ал. 3 от Общите Условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР.
С оглед на гореизложеното моли съдът да признае за установено, че ответницата
им дължи претендираните суми за главница и мораторна лихва, за които е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2601/2023 г. на ПРС.
Претендира разноски.
Ответницата не е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните фактичеси и
правни изводи на съда:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК в случаите, при които ответникът не
представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него, като за тези последици
от бездействието си ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от
изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да
може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В настоящия случай така посочените предпоставки, обуславящи възможността
за постановяване на неприсъствено решение, са налице: ищцовото дружество е
направило искане ако са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК, съдът да
постанови по делото неприсъствено решение; ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238
ГПК с разпореждането на съда, редовно е призован за първото по делото съдебно
заседание не се явява и не изпраща представител, като не е направил и искане делото
да се разглежда в негово отсъствие.
Съдът приема, че са налице са предпоставките и на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй
като от представените от ищцовата страна документи предявеният иск вероятно
2
основателен. Съдът счита, че предявеният иск е основателен, тъй като видно от
представените писмени доказателства ищцовото дружество доказа по безспорен начин
наличието на валидна облигационна връзка в процесния период между страните, че
той е изпълнил своето задължение точно и с грижата на добрия търговец - че е
доставил питейна вода, отвел и пречистил отпадни води, остойностена в представената
по делото счетоводна сметка. По отношение на иска с правна квалификация чл. 86, ал.
1 ЗЗД доказа, че ответникът е изпаднал в забава, както и размера на конкретните
вземания.Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение, с
което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
По разноските.
Ищецът е претендирал разноски и по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК такива
следва да му бъдат присъдени в доказания размер за заплатените в рамките на исковото
и заповедното производство (т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,) включващи
държавни такси, както юрисконсултско възнаграждение и адвокатско възнаграждение
в общ размер на сумата от 75 лв., съставляваща дължими разноски сторени в
заповедното производство и в общ размер на сумата от 425 лв., съставляваща сторени
разноски в рамките на исковото производство.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД, че В ПОЛЗА на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.П., ул. „С.” № ** СЪЩЕСТВУВА изискуемо
вземане срещу Л. Е. Д., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Б.Г.“, бл. **, вх. *, ап. **, в
размер на сумата от 350, 70 лв., съставляваща главница за периода от 14.01.2022 г. до
15.12.2022 г. съставляваща стойността на доставената, отведената и пречистена вода за
адрес в гр. П., ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. А, ап. **, с абонатен №******* ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението- 08.06.2023 г.
до окончателното плащане и сумата от 24,21 лв., съставляваща мораторна лихва за
периода от 01.04.2022 г. до 27.04.2023 г. до окончателното плащане на сумата, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2601/2023 г. по описа на
Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 1 ГПК Л. Е. Д., ЕГН: ********** от гр. П. ул.
„Б. Г.“, бл.**, вх. *, ап. ** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Перник, ул. „Средец” №
11, сумата от 75 лева, съставляваща сторени разноски в заповедното производство и
3
сумата от 425 лв., съставляваща сторени по делото разноски в настоящото исково
производство.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу
него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4