№ 10966
гр. С., 03.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20211110172713 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ...., седалище и адрес
на управление в гр. С., (АДРЕС), представлявано от Изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез
пълномощника юрисконсулт М. П. Г.. Заявителят моли да бъде издадена заповед за
изпълнение против П. СТ. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. А., (АДРЕС), и с
настоящ адрес в гр. С., (АДРЕС), за сумата от 1 141,16 лв. (хиляда сто четиридесет и един
лева и шестнадесет стотинки), от която а) 678,17 лв. (шестстотин седемдесет и осем лева и
седемнадесет стотинки) – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 28.10.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 72,39 лв.
(седемдесет и два лева и тридесет и девет стотинки) – договорна лихва за периода от
19.06.2015 г. до 14.05.2916 г. и в) 390,60 лв. (триста и деветдесет лева и шестдесет стотинки)
– лихва за забава за периода от 17.11.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
28.10.2021 г., в който не е включен периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г., както и за
сумата от 225 лв. (сто и шестнадесет лева и тридесет и седем стотинки), представляваща
направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Процесуалният представител на дружеството - заявител твърди, че паричното
вземане произтича от договор за паричен заем № ...., сключен на 20.05.2015 г. между
„И.А.М.“ АД и П. СТ. В., съгласно който заемодателят е предоставил на длъжника сумата от
1 100 лв., която П.В. се е задължил да върне, заедно с уговорената възнаградителна лихва на
12 равни месечни вноски по 112,72 лв. С договор за цесия от 01.01.2017 г. „И.А.М.“ АД е
прехвърлило вземанията си към П.В. по договора за кредит на дружеството – заявител.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на юр. М.Г., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
1
В този смисъл искането на „А.С.В.“ ЕАД – С. попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1
от ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността по
чл. 411 ал. 1 изр. второ от ГПК – настоящият адрес на длъжника, който има качеството на
потребител, според справка за постоянен и настоящ адрес е в гр. С., т.е. на територията на
съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса
и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на юр. Г., от която изхожда
искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното
в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно местопребиваване
на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на „А.С.В.“ ЕАД
– С. против П. СТ. В.. На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за
заплащане на държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лв. Над посочената сума претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК (редакция
ДВ бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридическите лица, представлявани от юрисконсулт се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля
максималния размер, определен с по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Размерът
на възнаграждението в заповедното производство е определен в чл. 26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ – от 50 лв. до 150 лв. Предвид ниския материален интерес не
настоящето производство, съдът намира, че на заявителя следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на нормативно установения минимум от 50 лв.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление в
гр. С., (АДРЕС), представлявано от Изпълнителния директор Ю.Х.Ю., за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение против П. СТ. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес в с. А., (АДРЕС), и с настоящ адрес в гр. С., (АДРЕС), за сумата от 1 141,16
лв. (хиляда сто четиридесет и един лева и шестнадесет стотинки), дължима въз основа на договор
за паричен заем № ...., сключен на 20.05.2015 г. между „И.А.М.“ АД и П. СТ. В. и договор за
цесия от 01.01.2017 г., от която а) 678,17 лв. (шестстотин седемдесет и осем лева и
2
седемнадесет стотинки) – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 28.10.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 72,39 лв.
(седемдесет и два лева и тридесет и девет стотинки) – договорна лихва за периода от
19.06.2015 г. до 14.05.2016 г. и в) 390,60 лв. (триста и деветдесет лева и шестдесет стотинки)
– лихва за забава за периода от 17.11.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
28.10.2021 г., в който не е включен периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г., както и за
сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за
заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата част.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си
част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по
начините, указани в същата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3