Решение по дело №3346/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1916
Дата: 28 октомври 2019 г. (в сила от 4 февруари 2020 г.)
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20193110203346
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                        1916/28.10.2019г.

                                         гр. Варна, 28.10.2019 год.

 

 

 

 

 

 

                              В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и седми състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов

 

Секретар Петранка Петрова,

като разгледа докладваното НАХД № 3346/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на "Д.Т." ЕООД ***, ЕИК ********* против Наказателно постановление № 23-0000322 издадено на 17.06.2019 год. от Началника на областен отдел "АА" в ГД „АИ“ гр. Варна, с което на въззивника за нарушение по чл. 96, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/, на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 пр. последно от ЗАвП е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева.

 

Въззивникът оспорва обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Излага твърдения за допуснати в хода на административно – наказателното производство съществени процесуални нарушения и по – специално нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел. Излага, че нарушението е описано неясно, тъй като в НП са описани две нарушения и не е уточнено коя хипотеза на чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е имал предвид наказващия орган. Счита, че това е накърнило правото му на защита, а именно да знае точно какво административно нарушение му се вменява, за да може да организира защитата си в пълен обем.

В с.з. чрез процесуален представител поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалвания акт.

 

Възиваемата страна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че оспореното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, а извършеното нарушение – доказано по безспорен начин, поради което моли същото да бъде потвърдено.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

 

При извършена комплексна проверка на документацията на дружеството – въззивник, притежаващо лиценз на Общността за превоз на товари било констатирано, че на 14.08.2018 год. в гр.Аксаково, област Варна, въззивникът е допуснал извършването на обществен превоз на товари с моторно превозно средство, с водач Г.Я.З., ЕГН **********, който не е бил снабден със заверено копие на лиценза на Общността. Към момента на проверката процесното МПС все още не е било включено към лиценза на дружеството – превозвач.

 

При тези констатации на 15.04.2019 год. свид. К.К. съставил спрямо въззивника АУАН за нарушение на чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, който бил връчен на нарушителя и подписан от него без възражения. В законоустановения тридневен срок възражения срещу акта не постъпили, поради което направените с него констатации били изцяло възприети и възпроизведени в обжалваното наказателно постановление от наказващия орган, който наложил предвидената в чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП санкция с фиксиран размер от 3 000.00 /три хиляди/  лева.

Така приетата фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени, показания на двамата свидетели – К.К. и Б.Г., така и от приобщените писмени доказателства, които ги допълват.

 

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на обжалваното наказателното постановление, направи следните фактически и правни изводи:

 

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

 

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. Варна, надлежно оправомощен съгласно Заповед РД-08-249 от 15.05.2015 год. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

 

Относно процесуалната и материално – правна законосъобразност на обжалвания административен акт:

Неоснователен е доводът за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН поради посочването на само един свидетел в него, тъй като на първо място това не е накърнило по никакъв начин правото на защита на нарушителя /актът е съставен в негово присъствие и му е връчен лично/, още повече, че в процесния случай нарушението е установено при проверка на официални документи при което АУАН би могъл да бъде съставен и в отсъствие на свидетели. /чл. 40, ал. 4 от ЗАНН/.

 

Възраженията на въззивника касаещи описанието на нарушението се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция поради следното:

 

Както в АУАН, така и в обжалваното НП нарушението е квалифицирано като такова по чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАНН. Нормата съдържа както диспозиция, така и санкция, като в диспозицията й са предвидени три хипотези на отделни нарушения. Едва в наказателното постановление е уточнено, че санкцията се налага на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 пр. последно от ЗАвП, което идва да рече, че административно наказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че е допуснал извършването на обществен превоз на товари с МПС, водачът на което не е снабден със заверено копие на лиценз на Общността. Както е известно, следва да е налице пълна идентичност между описанието на нарушението и правната му квалификация, дадени в АУАН и тези, отразени в НП. Недопустимо е едва в наказателното постановление да се уточнява конкретната правна норма, която се твърди че е нарушена, тъй като правото на защита на нарушителя възниква от момента на съставяне на АУАН.

 

Нещо повече – в описанието на нарушението, както в АУАН, така и в НП е допусната компилация от факти, като липсва яснота за какво точно нарушение дружеството е привлечено към отговорност, съответно наказано. Доколкото фактите, касаещи съставомерни признаци следва да са категорично и недвусмислено визирани в АУАН и НП, предвид формалния характер на производствата с наказателен елемент, с оглед гарантиране правото на защита на наказваното лице, съдът намира, че установения пропуск е опорочил производството и не може да бъде отстранен в хода на съдебната фаза.

 

Поради изложеното НП следва да бъде отменено като издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство.

 

 

Водим от гореизложеното, съдът

 

 

 

 

                                       Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23 – 0000322, издадено на 17.06.2019 год. от Началника на областен отдел "АА" в ГД „АИ“ гр. Варна, с което на "Д.  Т." ЕООД ***, ЕИК *********, за нарушение по чл. 96, ал. 1, т. 1 от Закона  за автомобилните превози, на основание чл. 96, ал. 1, т. 1, пр. последно от ЗАвП е наложено административно наказание – „имуществена санкция“  в размер на  3 000.00 /три хиляди/  лева.

 

Решението подлежи на обжалване през Административен съд - Варна в 14 дневен срок, считано от получаване на уведомленията за неговото изготвяне.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: