№ 357
гр. гр. Димитровград, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело
№ 20245610101874 по описа за 2024 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Т. Т. Ч., ЕГН:
**********, с адрес: град Димитровград, 6400, бул. Т.м., бл.** вх. ** ет. ** ап.
**, с ЛК *****, издадена от МВР – Димитровград, чрез адвокат П. С. П. –
САК, срещу "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул.
бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Галин
Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров и "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул. бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2,
ап. 40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов, с която са
предявени два обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.
чл.26, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че на 30.05.2022г. между доверителя му и
ответното дружество "Изи Асет Мениджмънт" АД е сключен договор за
паричен заем № ***** от 30.05.2022г., по силата на който е усвоен кредит в
размер на 2600 лв. за срок от 15 месеца. Записаният в договора Годишен
процент на разходите (ГПР) е в размер на 48.24 %, фиксираният годишен
лихвен процент е в размер на 40%. Договорената вноска по кредита е в размер
на 223.08 лв., а общата дължима сума от потребителя – 3346.20 лв. Съгласно
чл. 4 от договора заемополучателят следва да обезпечи задължението си с
осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две физически лица –
поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото
възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1
1
000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател 1 или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет
Мениджмънт" АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години,
да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от "Редовен"; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата
по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – тридесет дни след крайния
срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя
дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Във връзка с
посоченото изискване от договора за заем и на датата на неговото сключване
(30.05.2022г.) на кредитополучателя се предоставя Договор за предоставяне на
гаранция, носещ същия идентификационен номер, както номерът на договора
за заем. Вторият договор се сключва с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
като по силата на него кредитополучателят трябва да заплати на дружеството
сумата в размер на 102.92 лв. (чл. 3, ал. 1 от същия), разсрочена ведно със
задълженията по кредита, като разсрочването и по двата договора е на 15
равни вноски. В погасителния план по договора за кредит е формирана
капитализирана вноска в размер на 326 лв., включваща възнаграждение за
предоставяне на гаранция от 102.92 лв. и вноска по кредит 223.08 лв. В
резултат на това, за усвоена главница в размер от 2600 лв. и за период на
ползване от под 15 месеца от кредитополучателя се изисква да заплати 4890
лв., от които 3346.20 лв. към кредитора "Изи Асет Мениджмънт" АД и 1543.80
лв. към гаранта "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. С Решение № 325 от
30.10.2024, постановено по ГД 20245610100643 по описа на Районен съд
Димитровград е прогласена нищожността на Договора за потребителски
кредит и Договора за предоставяне на поръчителство. По отношение на
предявения осъдителен иск срещу "Изи Асет Мениджмънт" АД, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. В тази връзка счита, че е налице правен интерес от
предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество "Изи
Асет Мениджмънт" АД на основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, във
връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 50 лв. като частичен иск от
746.20 лв., представляваща разликата между заплатената сума по прогласения
за нищожен Договор за паричен заем № ***** от 30.05.2022 и чистата
стойност на кредита, възлизаща на 2600 лв. По отношение на предявения
осъдителен иск срещу „Файненшъл България“ ЕООД, съгласно чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тази връзка
счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен
иск срещу ответното дружество "Файненшъл България" ЕООД на основание
чл. 26 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
сумата от 50 лв. като частичен иск от 1543.80 лв., представляваща недължимо
заплатена сума при начална липса на основание от ищеца на ответника
2
„Файненшъл България“ ЕООД по обявения за нищожен договор за
предоставяне на гаранция № 1019197 от 23.09.2022г. Отговорността на
ответните дружества за лихви е акцесорна и следва главните искове. Ето защо
при условие, че съдът уважи главния иск, моли да се уважи и иска за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното заплащане.
След депозирана изрична молба по реда на чл.214 от ГПК за изменение на
исковата претенция, съдът е уважил същата и с протоколно определение е е
приел, че окончателаната фактическа искова претенция е следната: Съдът да
постанови решение, с което да:
Осъди, на основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 146 от ЗЗП във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника "Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул. бул."Джавахарлал Неру"
№ 28, ет. 2, ап. 40-46 да заплати на Т. Т. Ч., ЕГН: ********** сума в размер на
722.89 лв. (седемстотин двадесет и два лева и осемдесет и девет стотинки),
представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на депозиране настоящата искова молба до датата на окончателно заплащане.
Осъди, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД ответника "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул.
бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46 да заплати на Т. Т. Ч., ЕГН:
********** сума в размер на 1543.80 лв. (хиляда петстотин четиридесет и три
лева и осемдесет стотинки), представляваща разликата до пълния размер на
недължимо платените суми във връзка с договор за предоставяне на
поръчителство, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно заплащане.
Да се осъдят ответниците да заплатят направените разноски в настоящото
производство ведно с адвокатско възнаграждение. На основание чл. 236, ал. 1,
т. 7 вр. чл. 127, ал. 4 от ГПК и с оглед дадените правомощия в адвокатското
пълномощно, при евентуално уважаване на исковата претенция, моли
присъдените суми да бъдат преведени по следната специална банкова сметка:
IBAN: BG45UBBS81551014243060 Титуляр: адв. П. С. П. - клиентска сметка
на основание чл. 39 от ЗА.
В срока за отговор ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46,
представлявано от Петър Дамянов чрез процесуален представител
юрисконсулт Мария Златанова, съдебен адрес за получаване на книжа: гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 35-46
депозира отговор, в който твърди следното: Ответникът не оспорва, че с
Решение № 325 от 30.10.2024 г., постановено по гр.д. № 643/2024 г. по описа
3
на Районен съд Димитровград, сключеният можду страните договор за
предоставяне на гаранция № ***** е прогласен за нищожен. Ответникът не е
оспорил постановеното решение и е заплатил всички разноски, за които е
осъден с това решение. До момента на подаване на исковата молба, ищецът в
настоящия процес не отправял покана до „Файненшъл България“ ЕООД,
самостоятелно или чрез представител, за възстановяване на платеното
възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция в размер на 1 543.80
лв.. Предвид изложеното по-горе, Дружеството не оспорва, че дължи
претендираната сума, която следва да се заплати в полза на ищеца, поради
което на основание чл. 237 от ГПК са налице предпоставките за признание на
иска. Предвид обстоятелствата, предявяването на осъдителния иск изглежда
по скоро като недобросъвестно и превратно упражняване на процесуални
права. В случай че постановите решение в полза на ищцовата страна, правим
възражение за липса на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗАдв). Договарянето на осъществяваната правна помощ като
безплатна не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв, адвокат може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие само на определени категории лица, а именно:
на лица, които имат право на издръжка, или на материално затруднени лица,
или на роднини, близки или на друг юрист. Дори процесуалният представител
да твърди, че ищецът не може да заплати адвокатско възнаграждение за
водене на делото или друго обстоятелство, за обосноваване на качеството по
чл. 38 ЗАдв, то обаче по делото липсвали доказателства в подкрепа на това
твърдение. За уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е необходимо:
правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗАдв, както и
документ съдържаш заявление от ищеца, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и 1 липса на данни, които да го опровергават. В
тази връзка моля да задължите ищеца да представи декларация за семейно и
имотно състояние. Моли да се изиска служебно справки за ищеца за доходи -
от НАП и за имущество – от Дирекция ”Местни данъци и такси” при
Общината по местоживеене. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение и моли определеното от съда
възнаграждение да бъде съобразено с липсата на правна и фактическа
сложност на делото.
Депозиран е отговор и от ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46,
представлявано от Галин Тодоров – изпълнителен директор чрез процесуален
представител старши юрисконсулт Мария Кънева, съдебен адрес за
получаване на книжа: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър
Център“, ет. 2, офис 40-46, *****@**********.**, в който се твърди следното:
Считам, че ищецът, чрез процесуалния си представител, превратно упражнява
процесуалните си права. На 22.04.2024 г. ищецът е сезирал съда с искане да се
4
прогласи нищожността на договор за паричен заем № *****. Дружеството-
ответник, с оглед на трайната практика на ВКС, е направило възражение за
прекратяване на производството, поради липса на правен интерес за ищеца от
установителен иск. ВКС в своята практика посочва, че разликата между
осъдителния и установителния иск е в интереса, който поражда нуждата на
ищеца от защита. Преценката на съда относно допустимостта на
установителния иск, съгласно практиката на ВКС, зависи не от вида на
спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора
предизвиква в правната сфера на ищеца. „Наличието на правен интерес от
предявения иск е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му.
Когато спорното правоотношение може да бъде предявено по друг ред или ако
ищецът не може да постигне целения правния резултат с провеждане на
установителния иск, искът е недопустим.“ Решение № 31 от 14.06.2016 г. по т.
д. № 3170 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение
Съдебният състав, пред който се е развило и производството по гр.д. №
643/2024 г. по описа на Районен съд Димитровград, оставя възражението на
ответника за недопустимост на установителния иск без разглеждане. Но както
се виждало от настоящата искова молба, с установителния иск по гр.д. №
643/2024 г. ищецът очевидно не е успял да постигне целения правен резултат.
Предявеният установителен иск бил недопустим. С процесуалното си
поведение, ищецът, чрез процесуалния си представител, очевидно ангажира
неоснователно ресурса на съда и съдебните служители, при все че е имал
възможност да реализира правата си в рамките на едно производство.
Ответникът не оспорва, че между страните по настоящото дело е бил сключен
договор за паричен заем № *****. С решение по гр.д. № 643/2023 г. по описа
на Районен съд Димитровград договор за паричен заем № ***** е обявен за
недействителен. Ответникът не е оспорил постановеното решение и 1 е
заплатил всички разноски, за които е осъден с това решение. До момента на
подаване на настоящата исковата молба, ищецът в настоящия процес не
отправял покана до „Изи Асет Мениджмънт“ АД, самостоятелно или чрез
представител, за възстановяване, на основание чл. 23 ЗПК, на заплатените над
главницата суми в размер на 710,89 лв. Моли, на основание чл. 78, ал. 2 от
ГПК, да не бъдат присъждани разноски по настоящото дело в полза на ищеца.
Предвид изложените обстоятелства, предявяването на осъдителния иск
изглежда по-скоро като недобросъвестно и превратно упражняване на
процесуални права. В случай че съдът постанови решение в полза на
ищцовата страна, правят възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение и моли определеното от съда възнаграждение да
бъде съобразено с липсата на правна и фактическа сложност на делото.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея осъдителни искове са
процесуално допустими. В тежест на ищеца е да докаже, доколкото твърди
нищожност на процесния договор за паричен заем и този за предоставяне на
гаранция,сключването им между страните, както и твърденията си за
сключването им при заобикаляне на закона, а в доказателствена тежест на
5
ответниците е да установят спазването на
изискванията за валидност на правоотношението.
По предявените осъдителни претенции, в тежест на ищеца е да докаже
плащането на процесната сума и по двата договора, а в тежест на ответниците
– да докажат наличието на валидно правно основание за извършеното
плащане.
Не се оспорва от страните по делото, че ищецът и ответниците са страни по
процесните Договор за паричен заем № *****/30.5.2022 г. и Договор за
предоставяне на гаранция, сключен
във връзка с договор за паричен заем № *****/30.5.2022 г. Това обстоятелство
не се оспорва от страните по делото, бяха представени договорите, като съдът
приема за доказани фактите, изнесени в исковата молба. В този смисъл е и
заключението на вещото лице, вкл. и повторно коригираното такова, което е
прието без възражения от страните като доказателство по делото безспорно
установява, че общата сума, заплатена от ищцата по горепосочения договор за
кредит, съгласно предоставените от ответника счетоводни данни, е в размер на
4854,69 лв. Ако дължимата сума към „Файненшъл България“ ЕООД /предмет
на задача 2/ се извади от горепосочената сума, общата платена сума към "Изи
Асет Мениджмънт" АД по процесния Договор за потребителски кредит №
***** от 30.05.2022г. е в размер на 3310,80 лв. На експертизата допълнително
беше представена справка за заплатена на каса на 11.05.2022г. сума в размер
на 12 лв., отнесена като „разходи писма и SMS”. По този начин общо
платената сума е в размер на 4866,69 лв., съответно без сумата към
„Файненшъл България“ ЕООД – 3322.89 лв. Общата сума, заплатена от
ищцата на „Файненшъл България“ ЕООД по горепосочения договор за кредит,
съгласно предоставените от ответника счетоводни данни, е в размер на
1543,80 лв.
Съдът приема, че на 30.5.2022г. между ищцата и ответното дружество "Изи
Асет Мениджмънт" АД е сключен договор за паричен заем № ***** от
30.5.2022г., по силата на който е усвоен кредит в размер на 2600 лв.
Записаният в договора Годишен процент на разходите (ГПР) е в размер на
48.24 %, фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 40%. Съгласно
чл. 4 от договора заемополучателят следва да обезпечи задължението си с
осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две физически лица
поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото
възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1
000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет
Мениджмънт" АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години,
да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от "Редовен"; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата
по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – тридесет дни след крайния
6
срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя
дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Приема/съгласно депозираното заключение на вещото лице, че общо
платената сума от ищцата е в размер на на 4866,69 лв , съответно без сумата
към „Файненшъл България“ ЕООД – 3322.89 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни
изводи:
В тежест на ищеца по предявените искове срещу ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД/ и срещу ответника „Файненшъл България“ ЕООД, е да
докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти,
от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и
ответниците са възникнали облигационни отношения по процесните договор
за паричен заем и договор за поръчителство, сключен във връзка с договор за
паричен заем, както и че първият от тях противоречи на закона, а вторият е
сключен за обезпечаване на нищожна сделка.На първо място, съдът намира, че
процесните договори са потребителски –страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице,което използва заетата
сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба
на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и
не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се
приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са
използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребителите, а представеният по делото договор за заем от е по правната си
същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Процесните договори се подчиняват на правилата на Закон за потребителския
кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни
клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. За да бъдат осигурени
ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се
изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица
и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не
като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една
обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения,
когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните
правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се
постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на
съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От
извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър се
7
установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“
ЕООД е заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Следователно се касае за
хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Въз основа на
изложените от ищеца фактически обстоятелства, ангажираните доказателства
и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че
уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява
разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото
оскъпяване на договора за кредит –арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод
следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т.1 ДР ЗПК, според която „Общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Същевременно, при цялостния
анализ на процесните правоотношения, е видно, че сключване и получаването
на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по
договора от страна на кредитополучателя. Съобразно императивната правна
норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на
Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не
могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи
определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В
настоящия случай сумата по договор за заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е в размер на 2600 лева, а само възнаграждението по
договора за гаранция, което е в размер на 1543.80 лева, без да се включват
останалите суми, формиращи ГПР. Ето защо може да се направи
законосъобразен извод, че ГПР по договора за паричен заем надхвърля 50 %,
след като се прибави възнаграждението по договора за гаранция. Така
уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна
лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води
до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от
своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това
възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на
това вземане. Поради изложеното съдът намира, че разходът за
възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията на “Изи Асет
Мениджмънт“ АД по процесните договори за потребителски заем, отговаря на
поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (в
този смисъл са напр. Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
8
7108/2021 г.,Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по
описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
2806/2021 г. и др.). Макар формално договорът за паричен заем да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит,кредитодателят е нарушил изискванията на закона и
не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за
недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК,
поради неспазването на изискванията на чл.11, т. 10 и 11 от ЗПК (в този
смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. №13336/2019 г. по
описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д.
№ 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
Същевременно,договорите, сключени между потребителя и “Изи Асет
Мениджмънт“ АД, и договорът,сключен между потребителя и „Файненшъл
България“ ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от
правоотношения между страните, поради което последиците от
недействителността на договорите за потребителски кредит неминуемо
рефлектират и по отношение на договорите за предоставяне на
гаранция,поради естеството на правоотношенията (така напр. Решение №
264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение №
264616 от 9.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г., Решение № 260628
от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
Поради изложеното съдът намира, че процесните договори за паричен заем и
за предоставяне на гаранция, са нищожни.
В тежест на ищеца по предявените осъдителни искове е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които
черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е получил процесната сума в размер на 722.89
лева, представляваща недължимо платена по процесния договор за паричен
заем, без да е имало основание за извършване на престацията /поради
недействителност на договора/, както и че е предоставил, а ответника
„Файненшъл България“ЕООД е получил процесната сума в размер на 1543.80
лева, представляваща недължимо платена по процесния Договор за
предоставяне на гаранция, без да е имало основание за извършване на
9
престацията/поради недействителност на договора/.При доказване на горното,
в тежест на ответниците е да докажат, че е налице основание за получаване и
задържане на процесните суми, поради което не се дължи тяхното връщане,
респ. да докаже връщане на сумите.
Съдът стигна до извод за прогласяване нищожност на процесния договор за
паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Съгласно чл. 23 от
ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. От приетото по делото заключение по назначената
съдебна експертиза се установи, че с извършените от ищеца плащания по
договора са погасени сумите от 4854,69 лв. Ако дължимата сума към
„Файненшъл България“ ЕООД /предмет на задача 2/ се извади от
горепосочената сума, общата платена сума към "Изи Асет Мениджмънт" АД
по процесния Договор за потребителски кредит № ***** от 30.05.2022г. е в
размер на 3310,80 лв. На експертизата допълнително беше представена
справка за заплатена на каса на 11.05.2022г. сума в размер на 12 лв., отнесена
като „разходи писма и SMS”. По този начин общо платената сума е в размер
на 4866,69 лв., съответно без сумата към „Файненшъл България“ ЕООД –
3322.89 лв. Общата сума, заплатена от ищцата на „Файненшъл България“
ЕООД по горепосочения договор за кредит, съгласно предоставените от
ответника счетоводни данни, е в размер на 1543,80 лв. Разделена по
компоненти, сумата е формирана от заплатена договорна лихва в размер на
710.89 лв. и заплатените разходи за писма и SMS в размер на 12 лв. Поради
недействителността на процесния договор за паричен заем, се налага извод, че
на осн. чл. 23 ЗПК сумата от 722.89 лв. (седемстотин двадесет и два лева и
осемдесет и девет стотинки), представлява недължимо платени суми във
връзка с договор за потребителски кредит, поради което ответникът дължи
нейното връщане. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в
пълен размер, ведно със законната лихва от момента на завеждане на иска до
окончателното погасяване.Същите изводи съдът прави и по отношение на
процесния договор за предоставяне на поръчителство. Съдът стигна до извод
за прогласяване нищожност на процесния договор за предоставяне на
поръчителство, сключен с „Файненшъл България“ЕООД. От приетото по
делото заключение по назначената съдебна експертиза се установи, че с
извършените от ищеца плащания по договора са погасени сумата от 1543.80
лв. Поради недействителността на процесния договор за предоставяне на
гаранция, се налага извод, че на осн. чл. 23 ЗПК тази сума представлява
платена при начална липса на основание за това, поради което ответникът
„Файненшъл България“ЕООД дължи нейното връщане.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за
ищцовата страна. Ищецът е представил списък на разноски по чл. 80 ГПК, с
който се претендират сумите от : Държавна такса – 117.75 лв., Депозит за СЧЕ
– 300 лв. , Адвокатски хонорар по предявения иск срещу ответника „Изи Асет
10
Мениджмънт“ АД – 400 лв. – на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, Адвокатски хонорар по предявения иск срещу ответника
„Файненшъл България“ ЕООД – 454.38 лв. – на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата.Ответниците са направили възражение за
прекомерност на претендираните възнаграждения, което е неоснователно.
Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, разглеждането му е
приключило с проведени четири открити съдебни заседания, поради
изслушване на второ коригирано заключение на вещото лице, предвид
изпратени му грешни счетоводни справки. Възнагражденията следва да бъдат
определени в предвидените минимални такива съобразно Наредба № 1/2004 г.
на ВАдС. В конкретния случай срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД
е предявен един иск, който възлиза на сумата от 722.89 лева,поради което
минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал.2, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС, е в размер на 400 лева. Срещу
ответника „Файненшъл България“ ЕООД е предявен един иск, цената на който
възлиза на сумата от 1543.80 лева, поради което поради минималното
адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС, е в размер на 454.38 лева. Видно от
представеното по делото адвокатско пълномощно е, че ищцата е
упълномощила адв.П. П. да я представлява в настоящото производство, като
от Договора за правна помощ и съдействие се установява, че адвокатската
правна помощ се оказва по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА- безплатна адвокатска
помощ на материално затруднени лица. Съдебният състав счита, че не са
задължителни за съда, определените с приетата от Висшия адвокатски съвет
Наредба № 1 от 09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения. По настоящото дело, предвид липсата на фактическа и
правна сложност на същото, както и с оглед проведените три открити съдебни
заседания, без явяване на адвоката, след като се следи и за баланса с правото
на адекватно възнаграждение на положения труд на адвоката - защита по един
иск, който обаче е идентичен с други многобройни производства, вкл. и
водени от същия адвокат и страна, които са завършили с еднакъв правен
резултат, което води до значителен автоматизъм на работата на защитата, на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал.1, т.2 от ЗА, в полза на адв.П. П. следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение в размер от 200 лева, което е в
границите за съответния вид дейност, определени с чл. 25 ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, която не е издадена от съсловна
организация, а въз основа на ПМС № 4/2006 г. и следва да бъде заплатено
поотделно от ответниците на адв. П. П. от САК. Предвид разпоредбата на
чл.78 ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
Т. Ч. деловодни разноски за държавна такса в размер на 117.75 лева/- по 59
лева/, както и възнаграждение за съдебно-счетоводна експертиза – 300 лева-по
150 лева.Сумата да бъде преведена по сметка с IBAN
BG55BUIN95611000644729, банков код BUINBGSF при банка „Алианц Банк“
АД.
11
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седaлище
и адрес на управление гр. София 1324, ж.к.,,Люлин" 7, бул.,,Джавахарлал
Неру" № 28, „Силвър център", етаж 2, представлявано от Галин Тодоров и
Ангел Даджиров, да заплати на Т. Т. Ч., ЕГН: ********** сумата в размер на
722.89 лв. (седемстотин двадесет и два лева и осемдесет и девет стотинки),
представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на депозиране настоящата искова молба 5.11.2024г. до датата на окончателно
заплащане.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, EИK: ********* , със
седалище гр. София и адреса на управление: ж.к „Люлин 7, бул. „Джавахарлал
Неру" № 28, ет. 2, ап. 40 -46 с управител Петър Дамянов, да заплати на Т. Т. Ч.,
ЕГН: ********** сума в размер на 1543.80 лв. (хиляда петстотин четиридесет
и три лева и осемдесет стотинки), представляваща разликата до пълния
размер на недължимо платените суми във връзка с договор за предоставяне на
поръчителство, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на настоящата искова молба 5.11.2024г. до датата на окончателно
заплащане.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седaлище
и адрес на управление гр. София 1324, ж.к.,,Люлин" 7, бул.,,Джавахарлал
Неру" № 28, „Силвър център", етаж 2, представлявано от Галин Тодоров и
Ангел Даджиров, да заплати на Т. Т. Ч., ЕГН: **********, направените
разноски по делото в размер на 209/двеста и девет/ лева.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, EИK: ********* , със
седалище гр. София и адреса на управление: ж.к „Люлин 7, бул. „Джавахарлал
Неру" № 28, ет. 2, ап. 40 -46 с управител Петър Дамянов, да заплати на Т. Т. Ч.,
ЕГН: **********, направените разноски по делото в размер на 209/двеста и
девет/ лева.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седaлище
и адрес на управление гр. София 1324, ж.к.,,Люлин" 7, бул.,,Джавахарлал
Неру" № 28, „Силвър център", етаж 2, представлявано от Галин Тодоров и
Ангел Даджиров, да заплати на адв. П. С. П. -САК, адвокатско
възнаграждение за осъществено на ищеца безплатно процесуално
представителство по делото, в размер на 200/двеста/ лева, определено от съда
12
по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, EИK: ********* , със
седалище гр. София и адреса на управление: ж.к „Люлин 7, бул. „Джавахарлал
Неру" № 28, ет. 2, ап. 40 -46 с управител Петър Дамянов да заплати на адв. П.
С. П. -САК, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца безплатно
процесуално представителство по делото, в размер на 200/двеста/ лева,
определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС –
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
13