РЕШЕНИЕ
№ 2251
гр. Бургас, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20232120103594 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов“ №
3, представлявано от инж. Г.Т. – изпълнителен директор, чрез процесуалния
си представител гл. юрк. Д. Б. З., срещу И. В. Г., гражданин на Р.ф., роден на
********** г., с адрес: гр. Ч., ***, с която се иска да бъде осъден ответника да
заплати на ищцовото дружество следните суми: сумата от 603.76 лв., дължима
по издадени фактури за периода от 25.09.2020 г. до 26.09.2022 г., с отчетен
период по фактури от 17.07.2019 г. до 23.09.2022 г., сумата от 71,55 лв. -
обезщетение за забавено плащане върху главниците, за периода от 26.10.2020
г. до датата на подаване на исковата молба, както и лихвата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се сторените разноски. Ангажирани са доказателства.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е страна по
валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне
на ВиК услуги за водоснабден обект – апартамент, находящ се в сграда в
режим на етажна собственост с административен адрес: гр. Ч., ***, с
идентификатор 81178.5.430.6.8, абонатен № ***. Сочи, се че ответникът е
потребител на ВиК услуги от момента на придобиване на правото на
собственост върху посочения недвижим имот, съгласно разпоредбата на чл. 3,
ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
1
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (Наредба № 4). Предоставянето на ВиК услугите се осъществява по
силата на Общи условия (ОУ), одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР), които са публично известни. За процесния период
отчитането на водомерите се е извършвало по електронен път с използване на
мобилно устройство, поради което не е съществувала техническа възможност
представител на абоната да положи подпис, в съответствие с разпоредбата на
чл. 23, ал. 4, изр. трето от ОУ и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от
Наредба № 4. При електронно отчитане се сканира баркод, представляващ
директна връзка с базата данни на ищцовото дружество, който индикира, че
отчитането на водомера се осъществява нормално и че е „видян“, а когато
инкасаторът не е успял да влезе в имота набира на устройство режим
„служебно отчитане“. От представеното заверено копие на справка-
извлечение е видно начина на електронно отчитане, състоянията на
измервателното устройство, начина му на отчитане и режима на работа на
електронното устройство. Сочи се, че на основание разпоредбата на чл. 25 от
ОУ, се фактурира и вода от разпределение когато към едно водопроводно
отклонение са присъединени повече от един потребител, като количеството
питейна вода се разпределя въз основа на отчета на централния водомер и
отчетите по индивидуалните водомери и в него се включва цялото количество
доставено вода до централния водомер на имота.
Твърди се, че в законоустановения срок след всяко електронно отчитане
са издавани фактури, както следва: фактура № ********** от 25.09.2020 г., на
стойност 124.58 лв., фактура № ********** от 25.08.2021 г. на стойност 16.49
лв., фактура № ********** от 25.05.2022 г. на стойност 55,94 лв., фактура №
********** от 25.07.2022 г. на стойност 41,42 лв., фактура № ********** от
27.07.2022 г. на стойност 251,88 лв., фактура № ********** от 25.08.2022 г.
на стойност 80,33 лв. и фактура № ********** от 26.09.2022 г. на стойност
33,12 лв. Задълженията по посочените фактури не са заплатени, а е следвало
да бъдат в 30-дневен срок от издаването на всяка една от тях – чл. 33, ал. 2
ОУ, поради което се дължи и законната лихва върху стойността на
издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на иска, в
общ размер от 71,55 лв., подробно описан в исковата молба, както и лихва от
датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като същите са допустими.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от
ответника, който е получил препис от книжата по делото при условията на чл.
46 ГПК.
В съдебно заседание представител на ищеца не се явява. Депозирана е
молба преди насроченото открито съдебно заседание, с изразено в нея
становище по хода на делото и по доказателствата.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител и не е
2
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да
поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото
заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
В процесния случай са налице тези предпоставки. Съгласно
изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, което се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
Вероятната основателност на иска се установява от представените по
делото писмени доказателства. Предвид изложеното съдът счита, че са
налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване
на предявените искове, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239,
ал. 2 от ГПК.
При това положение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК основателна се
явява ищцовата претенция за заплащането на направените по делото разноски
и следва да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 200 лева, от които
100 лева - заплатена в производството държавна такса и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, на основание чл.78,
ал.8 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. В. Г., гражданин на Р.ф., роден на ********** г., с адрес:
гр. Ч., ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа”, ул.
„Генерал Владимир Вазов” № 3, следните суми: сумата от 603.76 лв. -
главница, представляваща дължима сума за доставена, отведена и пречистена
вода, по издадени фактури за периода от 25.09.2020 г. до 26.09.2022 г., с
отчетен период по фактури от 17.07.2019 г. до 23.09.2022 г., сумата от 71,55
лв. - обезщетение за забавено плащане върху главниците, за периода от
26.10.2020 г. до датата на подаване на исковата молба, както и лихвата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА И. В. Г., гражданин на Р.ф., роден на ********** г., с адрес:
3
гр. Ч., ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа”, ул.
„Генерал Владимир Вазов” № 3, сумата от 200 лева, представляваща
направените съдебно-деловодни разноски.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4