Определение по дело №2824/2017 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3395
Дата: 21 декември 2018 г.
Съдия: Ивелина Златкова Владова
Дело: 20173100102824
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                       ……..

                                      гр. Варна, 20.12.2018г.

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в закрито заседА.е, проведено на 20.12.2018г. в състав:

 

СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Ив.Владова

гр.д. № 2824 по описа за 2018г. на ВОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

  Постъпила е молба с правно основА.е чл.248, ал.1 от ГПК от адв. Н.Ф. /с вх.№ 32206/06.11.2018г. /за изменение на постановеното на 25.10.2018г. решение по гр.дело № 2824/2017г. по описа на ВОС в частта за разноските, като съдът присъди на адвоката увеличен размер от 14390 лева на дължимото му адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38 от ЗАдв.

В молбата се твърди, че съдът неправилно е присъдил в полза на адв. Н.Ф. адвокатско възнаграждение в размер от 4803,92 лева, при положение че дължимото му такова за всички предявени искове е в размер на 14390 лева, формирано на база минимално дължимото възнаграждение по всеки от предявените искове, а именно: по 3780 лева по всеки от трите предявени иска за недействителност на завещА.ето и 3050 лева – по иска за собственост.

Ответниците по молбата – А.С.Т.-С. и С.М.С. в предоставения едноседмичен срок за отговор са изразили становище за неоснователност на молбата. Посочват, че дори определеното от съда със съдебното решение възнаграждение на адв.Ф. е необосновано високо, поради това, че ответниците не са били защитавА. от адвокат по време на цялото съдебно производство с изключение на последното съдебно заседА.е.

Подадена е и молба /вх.№ 33367/15.11.2018г./ от А.С.Т.-С. и С.М.С. с правно основАчл.248 от ГПК за изменение на съдебното решение в частта за разноските като бъде намалено определеното на процесуалния представител на ответницитеадв.Ф. адвокатско възнаграждение от 4803,92  лева, поради това, че нито тя, нито самите ответници са извършвали процесуални действия по делото с изключение на последното съдебно заседА.е, когато е направено и искането за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В предоставеният срок за отговор по молбата, ответниците Б.Б. и А.Б. не са изразили становище по основателността й.

И двете молби са подадени в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК и имат характер на искане за изменение на решението в частта за разноските. Предвид на това, че до приключване на съдебното дирене и двете стрА. са представили списък на разноските по чл.80 от ГПК, молбите за изменение се явават процесуално допустими и съдът дължи произнасяне по същество. И двете молби касаят определеното по реда на чл.38 от ЗАдв. на адв.Ф. адвокатско възнаграждение.

Молителят – адв.Ф. е била процесуален представител по пълномощие на ответниците по делото по силата на сключен договор за правна защита и съдействие от 05.03.2018г. В същият е посочено, че предоставената от адвоката въз основа на договора услуга ще бъде безплатна, тъй като клиентът е материално затруднено лице по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв., в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната стрА. е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата стрА. да го заплати. Разпоредбата има за цел да осигури заплащането на възнаграждение при позитивен резултат за труда на адвоката за осъществената от него безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1 от ЗАдв. В тази хипотеза възнаграждението на адвоката се определя от съда съобразно конкретните обстоятелства, фактическата и правна сложност на делото, а не представлява реално заплатеното по договор между представляваното лице и пълномощника-адвокат. Обвързаността на възнаграждението с броя и вида на предявените искове по смисъла на чл.2, ал.5 от Наредбата е функция от осъщественото между адвоката и клиента свободно договоряне, което се има предвид в чл.1-чл.4 от Наредбата, но не и в хипотезата на оказА. безплатна адвокатска правна помощ /чл.5 от Наредбата/, която систематично го следхожда и урежда самостоятелна форма на предоставяна правна помощ.

Размерът на възнаграждението, в хипотезата на безплатна адвокатска защита се определя по минимума даден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважения материален интерес.

В случая са били предявени в условията на евентуалност 3 иска за недействителност на саморъчно завещА.е, както и 1 иск за собственост касаещ ¾ ид.части от недвижимия имот. Както вече е изложил мотиви в съдебното решение съобразени с трайната съдебна практика на ВКС, при предявени евентуално съединени искове и доколкото с тях се защитава един материален интерес /в случая това са правата по саморъчното завещА.е/ се присъжда едно адвокатско възнаграждение. Цената на иска за недействителност /нищожност/ на завещА.ето е 112627,30 лева – данъчната оценка на завещА.я имот. Минимално дължимото възнагражение по този иск определен по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 3782,55 лева. Поради отхвърляне на исковете за недействителност на завещА.ето посоченото адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на процесуалния представител на ответниците. На същото основА.е в полза на адвоката им по реда на чл.38 ЗАдв. следва да бъде присъдено и възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК. Същият е с цена от 84 470,48 лева за процесните ¾ ид.части от апартамента /3/4 от 112627,30 лева – данъчната оценка на целия имот/. Минимално дължимото адвокатско възнаграждение по този иск определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба 1/2004г. съобразно цената му е 3064,11 лева. Искът е уважен за 2/3 ид.части от цялото заявено право /2/3 ид.части от ¾ ид.части= ½ ид.част от имота/ и отхвърлен за 1/3 от предявената му част /1/3 ид.част от ¾ ид.части =1/4 ид.част от имота/. Т.е в полза на адвоката на ответниците съобразно отхвърлената част от иска следва да бъде присъдена 1/3 част от дължимото адвокатско възнаграждение от 3064,11 лева, или 1021,37 лева. Следователно общият размер на дължимото на адв. Ф. възнаграждение съобразно отхвърлените искове е 4803,92 лева /3782,55 лева+1021,37 лева/.

Съдът намира, че не е налице основА.е за увеличаване на размера на дължимото на адв.Ф. адвокатско възнаграждение освен поради това, че е определено коректно съобразно изложените по-горе мотиви и поради това, че е съобразено с фактичексата и правата сложност на делото, както и на извършените действия по процесуално представителство. По делото липсват данни адв. Ф. да е извършвала други процесуални действия освен явяването й в последното проведено по делото съдебно заседА.е, в което е даден ход на устните състезА.я и същото е обявено за решаване, т.е присъдената от съда сума възмездява напълно положения труд на адвоката.

Неоснователно се явява и искането на ищците А. и С.С. за изменение на съдебното решение чрез намаляване на присъденото  в полза на адвоката ответниците адвокатско възнаграждение, поради това, че на основА.е чл.78, ал.5 от ГПК размерът на присъжданото от съда адвокатско възнаграждение не може да бъде по-малък от минимално определения размер по чл.36 от ЗАдв.

На това основА.е и двете молби с правно основАчл.248, ал.1 от ГПК следва да бъдат оставени без уважение.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Н.Ф. за изменение на постановеното на 25.10.2018г. решение по гр. дело № 2824/2017г. по описа на ВОС в частта за разноските, като съдът присъди на молителя увеличен размер от 14390 на дължимото му адвокатско възнаграждение лева определено по реда на чл.38 от ЗАдв, на основА.е чл.248 от ГПК. 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А.С.Т.-С. и С.М.С. за изменение на постановеното на 25.10.2018г. решение по гр. дело № 2824/2017г. по описа на ВОС в частта за разноските, чрез намаляване на присъденото в полза на адв. Н.Ф. адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38 от ЗАдв, на основА.е чл.248 от ГПК. 

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски Апелативен Съд в двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.

 

 

                       СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: