Решение по дело №1899/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 193
Дата: 18 май 2021 г. (в сила от 18 май 2021 г.)
Съдия: Цветелина Свиленова Цонева
Дело: 20204120101899
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Г.О. , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., III СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цветелина С. Цонева
като разгледа докладваното от Цветелина С. Цонева Гражданско дело №
20204120101899 по описа за 2020 година
Производството е по чл.288, ал.12 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от Гаранционен фонд- гр. София чрез адв. Илиев против
Р.М. Д..
Ищецът сочи, че е изплатил по щета № 110432/09.05.2016г. обезщетение за
имуществени вреди в размер на 770.18 лв. за увредения при ПТП , настъпило на 15.04.2016г.
в с.П., бетонен зид.
Виновен за катастрофата е ответникът, управлявайки процесния автомобил с
несъобразена скорост, губи контрол удря железопътен стълб и бетонен зид на дом №6 и
причинява процесното ПТП.Към датата на ПТП автомобилът няма задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.След покана ответникът не е изплатил задължението
си.
Отправя се искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 770, 18
лева, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното
изплащане на сумата , както и разноски.
В хода на производството ответникът не е представил отговор на исковата молба в
срока и по реда на чл.131 от ГПК, не се е явил в проведеното по делото съдебно заседание и
не е взел становище по предявения иск, поради което процесуалният представител на ищеца
е заявил искане за постановяване на неприсъствено решение, по реда на чл.238 от ГПК.
Съдът след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, намира
следното.
Предявеният иск по чл.288, ал.12 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД е процесуално допустим.
Разгледан по същество искът е и основателен при условията на чл.238 и сл. от ГПК, като
съображенията са следните: Доколкото в производството по настоящото дело ответникът не
е представил отговор на исковата молба, не се явил в проведеното по делото заседание и не
е депозирал искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, по искане на ищецът, с
определение в с.з. съдът е приел, че са налице законовите условия по чл.238, ал.1 от ГПК за
1
произнасяне по спора с неприсъствено решение. Визираните в чл.238, ал.1 от ГПК
предпоставки за приключване на делото по този ред са изпълнени, като са налице и
останалите процесуални и материалноправни предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение съгласно чл.239 от ГПК. В изпълнение на процедурата по чл.131 от
ГПК на ответника са изпратени и редовно връчени препис от исковата молба и
приложенията към нея и съобразно правилата на ГПК, като е указано в определения от
закона срок да депозира писмен отговор, съдържащ становище по допустимостта и
основателността на предявеният иск, указани са последиците от неподаването на отговор и
неявяване в съдебно заседание. В дадения едномесечен срок отговор от ответника не е
постъпил, не се е явил и негов представител в проведеното по делото заседание, за което е
бил редовно призован, както и липсва искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
На следващо място, визираните в исковата молба фактически обстоятелства и ангажираните
в тяхна подкрепа писмени доказателствата дават достатъчно основание да се приеме, че
искът вероятно е основателен.
С оглед изложеното и предвид вероятната основателност на иска, което при
наличието на останалите предпоставки на процесуалния закон е необходимо и достатъчно
условие за произнасяне на неприсъствено решение, съдът следва да постанови такова без да
се аргументира и да излага доводи по същество, в каквато насока е направено искане от
ищеца.
Предвид гореизложеното и на основание чл.238 и чл.239 от ГПК предявения иск
следва да бъде уважен.
Направените по настоящото дело съдебни разноски, за държавна такса в размер на
50,00 лева и юрисконсултско възнаграждение съобразявайки делото, характера на исковете
и процесуалните действия на пълномощника на ищцовата страна, в т.ч. съдържание на
отговора и основателност, съдът намира, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в средния, определен в чл.25 от НПП размер, а именно 150лв., следва да
бъдат възложени на ответника, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:

ОСЪЖДА Р.М. Д. с ЕГН ********** с адрес с.П., ул.***, община Г.О. да заплати на
Гаранционен фонд гр.София, ул.”Граф Игнатиев” № 2, ет.4, представляван от
Изпълнителните директори М. К. и С.С. с БУЛСТАТ ********* , сумата от 770, 18 /
седемстотин и седемдесет лева и осемнадесет стотинки/ лева, представляващи изплатено от
Гааранционен фонд по щета № 110432/09.05.2016г. обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда-09.12.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Р.М. Д. с ЕГН ********** с адрес с.П., ул.***, община Г.О. да заплати на
Гаранционен фонд гр.София, ул.”Граф Игнатиев” № 2, ет.4, представляван от
Изпълнителните директори М. К. и С.С. с БУЛСТАТ ********* сумата в размер на 200 лв.
/двеста/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
3