№ 336
гр. Б., 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120201322 по описа за 2025 година
Образувано е по жалба на „Хасково газ“, с посочени седалище и адрес на управление
:***************** чрез законния представитеп Р.Р.П. и с пълномощника адв.Г. К. против ЕФ
Серия К №9733084, издаден от ОДМВР-Б., с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 600, 00 лева за
нарушение на чл.21, ал. 2, вр.чл.21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата са формулирани множество възражения, в т.ч.за неспазване на изискването за
съдържание на ЕФ с оглед обезпечаване на съответствието му с чл.189,ал.4 ЗДвП, т.к. в ЕФ не е
описано,каквото и да е действие и/или бездействие,което да бъде подведено под предвидено в
закона нарушение. Сочи се като процесуална незаконосъобразност издаване на ЕФ на дружеството
„Хасково газ“ ООД, в противоречие с правилото на чл.188,ал.2 ЗДвП и в противоречие с
„правилото, че на ЮЛ се налага имуществена санкция, а не глоба, която може да бъде наложена
само на ФЛ“, в контекста на което се поддържа и,че в ЕФ не е изяснен действителният субект на
административно-наказателна отговорност съобразно чл.188,ал.2 ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят „Хасково газ“ ООД, редовно призовано, не се явява и не
изпраща представител. Представено е писмено становище от адв.А.И., с което се поддържат и
доразвиват доводите в жалбата, настоява се за отмяна на ЕФ и присъждане на разноски съгласно
представен списък.
Въззиваемата страна – ОДМВР-Б., редовно уведомена, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата:
Сезиращият настоящата инстанция документ е процесуално допустим, доколкото е подаден от
наказаното юридическо лице чрез негов законен представите и срещу подлежащ на обжалване
електронен фиш. По делото са налични писмени доказателства /л.9 / относно датата на връчване на
електронния фиш 19.03.2025 г., поради което съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
189, ал. 8 ЗДвП на 01.04.25 г. и по реда на чл.60,ал.1 ЗАНН.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери
законосъобразността и правилността на обжалвания електронен фиш, в параметрите на
поставените нормативни изискванията в чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
ЕФ Серия К №9733084 бил издаден във вр. с установено на 17.09.2024 г. в 14:44 часа управление на
МПС товарен автомобил "********“ , с рег. № ******** в гр. Б.,ПП I–6 km 494+910 до магазин
„Егло България“ в посока от кв.П.к. към кв.В.. В горепосочения пътен участък в границите на
1
населеното място максимално разрешената скорост на движение била 50 км/ч, която била
сигнализирана и с пътен знак "В26", и допълнителна табела Т2-1300м., но независимо от това
нарушителят управлявал автомобила със скорост от 98 км/ч при отчетен толеранс – 3 % от
измерената скорост, т.е. с превишение от 48 км/ч. Спазването на режима на скоростта в посочения
участък на 17.9.2024 г. се контролирало с ПСКС ARH CAM S1, като нарушението било конкретно
заснето с автоматизирано техническо средство или система №120сс6f
Преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 e одобрен тип средство за
измерване,вписано в регистъра на одобредните средства за измерване под №5126 . Същата е
преминала проверка на 23.08.2024 г. със заключение,че отговаря на изискванията на Наредба за
средствата за измерване,които подлежат на метрологичен контрол.
Въз основа на установеното с преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 бил издаден
електронен фиш ЕФ Серия К №9733084, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.1, т. 5
ЗДвП на жалбоподателя „Хасково газ“ООД било наложено административно наказание "глоба" в
размер на 600, 00лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.
По делото са приложени два разнородни екземпляра на ЕФ Серия К №9733084 - съгласно
разпоредителната част на представения от жалбоподателя и връчен му чрез законния представител
М.Ст. на 19.03.2025 г. на „Хасково Газ“ ООД – глобата в размер 600 лв . е наложена именно на
дружеството „Хасково газ“ ООД в качеството му на „ собственик/ползвател, на когото е
регистрирано МПС“. Видно от справката от АИС АНД при С-р Пътна полиция –Б., процесният
ЕФ Серия К №9733084 е връчен на „Хасково Газ“ ООД на 19.03.2025 г., поради което настоящият
съд приема,че именно в така очертаната форма и съдържание ЕФ Серия К №9733084 подлежи на
въззивен съдебен контрол и проверка за законосъобразност. В действителност, по преписката е
постъпил и вариант на ЕФ Серия К №9733084, видимо от който на осн. чл.182,ал.1,т.5 ЗДвП е
наложена глоба на М.Д.С. в качеството му на законен представител на „Хасково Газ“ ООД,в който
смисъл е и постъпилото писмо от Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР-Б. вх.№18092/24.04.25 г., а
именно,че ел.фишът е издаден срещу М.Ст. в качеството му на законен представител на „Хасково
Газ“ООД. Предвид обаче, липсата на доказателствена информация, опровергаваща процесуалната
стойност на връчения на М.Ст. ЕФ Серия К №9733084,съдът приема,че валидно в процесуален
аспект именно дружеството жалбоподател се защитава против съставения срещу „Хасково
газ“ООД ЕФ.
Очертаните фактически положения съдът прие за изяснени на база анализа и оценката на
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, сред които
инкорпорираните по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, приложени към
административно-наказателната преписка и допълнително изисканите и приобщените в хода на
съдебното следствие.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес, предвид което съдът кредитира приложената към
електронния фиш снимка. Съдът кредитира вещественото доказателствено средство –снимка №
120СС6f, от която се установява регистрационният номер на управлявания автомобил, както и
измерената скорост.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът формира вътрешното си
убеждение,материализирано в следните правни изводи:
Атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона писмена форма, но при
допуснато съществено процесуално нарушение. Електронният фиш е издаден от компетентен
орган – ОДМВР-Б., но е допуснато съдържателно отклонение от изискуемите реквизити, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП при индивидуализиране субекта на административно-
наказателната отговорност в съгласие с разпоредбата на чл.188,ал.2 ЗДвП.
Не е индивидуализиран законосъобразно субектът на нарушението:
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че "собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи, на
кого е предоставил моторното превозно средство. " С ал.2 на чл.188 ЗДвП е регламентирано
изрично, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
2
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението
на моторното превозно средство.“ Вместо да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на някой от поотделно представляващите дружеството „Хасково Газ“ООД -М.Д.С.
или Р.Р.П. в качеството им на законни представители на ЮЛ,чиято собственост е процесното МПС,
с което е извършено нарушението, незаконосъобразно е била наложена глоба с ЕФ на „Хасково газ“
ООД.
Изначално процесуално невалиден е подходът, свързан с налагане на глоба на ЮЛ –процесното
дружество жалбоподател „Хасково газ“ ООД.
В Тълкувателно решение № 3/03.07.2014 г. на ВАС синтезирано са указани същностните разлики
между административното наказание „глоба“ и „имуществената санкция“,като за да се редуцират
възможностите за произволно интерпретиране и смесване, са очертани правните характеристиките
на „имуществената санкция“, обвързани с вида на субектите- юридически лица и еднолични
търговци, респ. насоките, в които следва да се търсят съществените й отлики спрямо
административното наказание „глоба“, което се налага само на физическо лице. Начинът, по който
понятието "имуществена санкция" е дефинирано и разяснено в посоченото ТР,сочи, че законът в
чл.83,ал.1 ЗАНН разглежда съдържанието му като правен институт за осъществяване на обективна,
безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.
Съгласно текста на чл.83, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания в
предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на
общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага
имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност. Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от
Закона за административните нарушения и наказания, в самостоятелна глава четвърта
"Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци", която е
след глава втора "Административни нарушения и наказания".
Предвид изложеното, а и с оглед логическото и ситематическо тълкуване на разпоредбата на
чл.83,ал.1 ЗАНН, следва изводът,че и в настоящия казус липсват основания за отстъпление от
законодателното ясно класифицирираното различие между глобата и имуществената санкция като
правни термини и правни институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и са
въведени с различни нормативни разпоредби. Разликата между наказанието "глоба" за физическите
лица и "имуществената санкция" за юридическите лица и едноличните търговци се свежда до
субекта на отговорността, от една страна, а от друга чрез института на имуществената санкция се
преодолява изискването за вина като същностен интегрален елемент на
административнонаказателната отговорност на физическите лица,т.к. отговорността по чл.83 от
Закона за административните нарушения и наказания се определя като обективна, безвиновна
отговорност.
Тези различия не допускат приложимост по аналогия на разпоредбите, касаещи наказанието глоба,
и за имуществената санкция. В случая с нормата на чл.188,ал.2 ЗДвП ясно е зададен като ориентир
субектът на нарушението по чл.182,ал.1,т.5 ЗДвП в хипотеза,когато се установи,че МПС е
собственост на ЮЛ, а именно: :Когато нарушението е извършено при управление на моторно
превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство.Именно предвиденото в закона на
чл.182,ал.1,т.5 ЗДвП наказание „глоба“ следва да бъде наложено на физическо лице – законен
представител на собственика ЮЛ или на посоченото от законния представител физическо
лице,комуто е предоставено управлението на МПС към момента на извършеното с него нарушение.
Предвид липсата на допуснато в проверявания ЕФ ясно разграничение на субекта на
административно-наказателна отговорност- законен представител на дружеството собственик на
МПС, респ. изследване на въпроса чрез изрично подаване на декларация по реда на
чл.189,ал.5,изр.2 ЗДвП от някой от законните представители, ведно с данните за
лицето,управлявало МПС и копие на неговото СУМПС, съдът намира,че издаденият ЕФ е
процесуално незаконосъобразен поради липса на индивидуализиран субект на нарушението –
физическо лице, на когото може да бъде наложена предвидената в чл.182,ал.1,т.5 ЗДвП глоба.
Единствено за пълнота следва да се посочи,че противно на изразеното мнение в жалбата, в ЕФ
общата формулировка „е извършено нарушение за скорост“, е детайлизирана прецизно с
последователното изброяване на величините на разрешената скорост - 50 км/ч, въведена с пътен
знак В-26-50 км/ч, установена стойност на скоростта - 98 км/ч и конкретната величина на
превишението на скоростта - 48 км/ч., при отчетен толеранс минус 3%. Спазени са изискванията на
3
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
От писмо от Областно пътно управление -Б., ведно със схема за организация на движението, е
видно че в процесния участък гр. Б.,ПП I–6 km 494+910 до магазин „Егло България“ в посока от
кв.П.к. към кв.В. скоростта е ограничена до 50 км/ч в двете посоки на движение, ограничението е
въведено с пътен знак В26- 50 км/ч. Следователно, в процесния участък, на който е заснето
нарушението, е действало ограничение на скоростта за превозни средства от категория „В“– 50
км/ч, което ограничение е било сигнализирано и с пътен знак "В26" - 50 км/ч.
Съдът намира, че от вещественото доказателствено средство - снимка намиращо се в
информационна връзка с писмените доказателства, по несъмнен начин се установява и конкретната
превишена скорост на движение на лекия автомобил. От вещественото доказателствено средство се
установява, че измерената скорост на движение на товарния автомобил е 101 км/ч. От протокола за
техническа проверка на мобилната система за видеоконтрол се установява стойността на
относимата възможна грешка предвид измерената скорост на движение - 3 % при скорост над 100
км/ч, установена при реални условия на измерване на скорост при полеви тест. Така установеният
диапазон на възможна грешка е приспаднат в ЕФ, като при измерена скорост от 101 км/ч,
административнонаказателната отговорност е ангажирана за движение със скорост 98 км/ч (
приспаднати са 3 км/ч /.
Извън гореизложеното,съдът намира, единствено в принципен и тезисен аспект за нужно да
отбележи и,че нарушената материалноправна разпоредба също се нуждае от корекция, като при
процесуално-правна изрядност на ЕФ, същата би била възможна по пътя на преквалифициране на
нарушението от чл. 21, ал. 2 вр. чл.21,ал. 1 ЗДвП в чл.21,ал.1 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1
ЗДвП въвежда общото ограничение на максималната разрешена скорост, с което следва да се
съобразяват водачите на ППС от категория "В" в населено място - 50 км/ч, което в случая би
съставлявало коректната материално-правна квалификация на деянието. Съгласно чл.21,ал.2 ЗДвП
когато максималната разрешена скорост за движение е различна от указаната в чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
какъвто настоящият случай не е, съотвеното ограничение се сигнализира с пътен знак.
Действително в настоящия случай максималната разрешена скорост за движение в границите на
населеното място в гр.Б. е била именно 50 км/ч, т.е. не се различава от указаната в чл. 21, ал. 1 ЗДвП
за движение на ППС от категория "В" ,независимо от изричната допълнителна сигнализация и с
пътен знак В-26 /50 КМ/Ч/.
Съгласно разпоредбата на чл.182,ал.1,т.5 ЗДвП, водач, който превиши разрешената максимална
скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване над 40 km/h - с глоба 600 лв.;
Предвид установеното превишение от 48 км/ч, следващата се глоба при законосъобразно
инидивидуализиран субект на административно-наказателна отговорност – физическо лице, би
била именно глоба в размер на 600, 00 лева.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да е отмени
като незаконосъобразен и неправилен, с оглед процесуално незаконосъобразно индивидуализиране
субекта на административно-наказателна отговорност на нарушението по чл.182,ал.1,т.5
ЗДвП,който може да бъде единствено физическо лице, а не и приетото в ЕФ –ЮЛ „Хасково газ“
ООД.
Въззивната страна претендира и доказва разноски в размер на 600 лв. Във вр. с направеното в
писменото становище от Началник сектор „Пътна полиция“ ОДМВР-Б. искане за намаляване
поради прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от дружеството жалбоподател, съдът
намира същото за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.8,ал.1 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа:За процесуално представителство, защита и съдействие по административни
дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2., а
съгласно чл.7,ал.2,т.1 от Наредбата : „За процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес възнагражденията са следните:1. при интерес до 1000 лв. - 400 лв.,
предвид което и претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение следва се
редуцират до минимума от 400 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с
4
автоматизирано техническо средство или система серия "К" № 9733084, издаден от ОДМВР-Б., с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т.5 ЗДвП на „Хасково газ“ ООД ЕИК *********, е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 600, 00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2
вр.чл.21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Б. да заплати на „Хасково газ“ ООД ЕИК ********* направените пред
настоящата инстация разноски за процесуално представителство в размер на 400 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Б. в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5