№……………..…..…………….../27.07.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х СЪСТАВ в открито съдебно
заседание, проведено на седми юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА
при
секретар Славея
Янчева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2019
по описа за 2016
г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са евентуално обективно съединени искове с
правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, чл. 87, ал.
3 от ЗЗД, 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
В исковата си молба ищцата Е.И.М. твърди, че сключеният с
ответницата Ю.Н.Н., заместена в хода на
производството по реда на чл. 227 от ГПК от сина й М.К.К.,
договор за продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 4 с площ от
108.41 кв.м., находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница” № 78, вх. А, ет. 2, обективиран в нот. акт № 99, том II, рег. № 3833, дело № 252/23.05.2007 г. на нотариус П. Д.
, рег. № 332 на НК, с район на действие ВРС е нищожен поради привидност, тъй
като прикрива договор за прехвърляне на имота срещу задължението на приобретателката да издържа и гледа праводателката.
Излага се, че Н. не е изпълнявала задълженията си по прикрития договор от
23.05.2007 г. за гледа и издържа М.. Релевира се, че
страните са сключили на 01.02.2008 г. договор за прехвърляне на парична сума от
94 000 евро в полза на Н. срещу поето от нея задължение да издържа праводателката чрез заплащане на месечна издръжка в размер
на 550 лева, което задължение не е изпълнявано. В евентуалност се твърди, че
сумата от 94 000 евро е дадена без основание. Отправеното до съда искане е,
както следва: да се прогласи нищожността на договор за продажба на недвижим
имот, представляващ апартамент № 4 с площ от 108.41 кв.м., находящ се в гр.
Варна, бул. „Сливница” № 78, вх. А, ет. 2, обективиран
в нот. акт № 99, том II, рег. № 3833, дело № 252/23.05.2007 г. на нотариус П. Д.
, рег. № 332 на НК, с район на действие ВРС, като привиден, прикриващ договор
за прехвърляне на имота срещу задължението на приобретателката
да издържа и гледа праводателката; да се разкрие
привидността на сключения между страните
договор за продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 4 с
площ от 108.41 кв.м., находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница” № 78, вх. А, ет.
2, обективиран в нот. акт №
99, том II, рег. № 3833, дело № 252/23.05.2007
г. на нотариус П. Д. , рег. № 332 на НК, с район на действие ВРС, като
прикриващ договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане, поради което следва да се прилагат правилата
относно прикрития договор; да се развали прикрития договор от
23.05.2007 г. за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение от страна на приобретателката на поетите задължения да издържа и гледа праводателката; да се осъди ответника реално да изпълни
договор от 01.02.2008 г. за прехвърляне на парична сума от 94 000 евро в
полза на Н. срещу поето от нея задължение да издържа праводателката
чрез заплащане на месечна издръжка в размер на 550 лева, изразяващо се в
осъждане ответницата да заплати сумата от 19 800 лева, представляваща
сбора от дължимите месечни суми за периода от 01.01.2013 г. до 17.12.2015 г., в
евентуалност да се осъди ответника да върне сумата от 94 000 евро, като
получена от ищцата без правно основание.
Ответницата Ю.Н.Н., заместена в
хода на производството по реда на чл. 227 от ГПК от сина й М.К.К. депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове, като недопустими и неоснователни.
Твърди се, че на 01.02.2008 г. по отношение на сумата от 94 000 евро между
страните е сключен неформален договор за дарение, по силата на който ищцата е
прехвърлила доброволно сумата на ответницата без тежести и условия, поради
което не дължи изпълнение или връщането й. Самостоятелно теглена от М. от
сметката на Н. е само стойността на месечната лихва. Излага се, че договорът за
продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 99, том II, рег. № 3833, дело № 252/23.05.2007 г. е действителен и
отразява действителната воля на страните по него, като продажната цена е
изплатена изцяло. Претендират се направените по делото разноски.
Съдът, след
преценка на събраните по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
С нот. акт № 99, том II, рег. № 3833, дело № 252/23.05.2007 г. на
нотариус П. Д. , рег. № 332 на НК, с район на действие ВРС /листи 3 и 4 от гр.д. № 16144/2015 г. по описа
на ВРС, VІІІ състав/ Е.И.М. продава на Ю.Н.Н.
недвижим имот, представляващ апартамент № 4 с площ от 108.41 кв.м., находящ се
в гр. Варна, бул. „Сливница” № 78, вх. А, ет. 2.
С пълномощно, рег. № 6242/26.08.2008 г. на нотариус П. Д.
, рег. № 332 на НК, с район на действие ВРС
/лист 6 от гр.д. № 16144/2015 г. по описа на ВРС, VІІІ състав/ Ю.Н.Н. упълномощава Е.И.М. да я представлява пред „Банка ДСК”
ЕАД с правото да тегли месечна лихва от
влог в размер на 94 000 евро.
С пълномощно, рег. № 9305/22.12.2008 г. на нотариус П. Д.
, рег. № 332 на НК, с район на действие ВРС
/лист 7 от гр.д. № 16144/2015 г. по описа на ВРС, VІІІ състав/ Ю.Н.Н. упълномощава Е.И.М. да я представлява пред „ЦКБ” АД с
правото да се разпорежда неограничено с банковата й сметка в лева в банката,
като тегли и внася суми в неограничен размер и т.н.
Представен е Акт за установяване на задължения №
МД-АУ-177/14.12.2011 г. на община Варна, дирекция „Местни данъци” /лист 79/, с
който е установено, че Ю.Н.Н. дължи данъки лихви в общ размер на 17106.76 лева за придобиване
по дарение от Е.М. сумата от 94 000 евро.
По искане на ищцата, с оглед доказване на твърденията й, са
разпитани свидетелите Г.Н.В. /без родство и дела със страните/ иМ.Д.П. /без родство и дела със страните/, чиито
показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления
и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 26, АЛ. 2, ПР. 5 ОТ ЗЗД:
Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД привидните договори са нищожни.
Привидността на договора е обусловена от уговорка между
страните, с която те прикриват
действителната си воля чрез сключването
на съглашение за пред третите
лица. Съгласието може да се
изразява в липсата на воля договорът
да породи правни последици - абсолютна симулация или във воля
сделката да породи правни последици,
различни от външно изявените - относителна симулация. Симулативната или привидната сделка е тази, която страните
постигат за външно обективиране на определен резултат,
който те във вътрешните си отношения не
желаят да настъпи. А прикритата сделка или дисимулативната
е сделката, която страните искат да породи последиците
си помежду им и се подчиняват
на правоотношението, създадено чрез нея.
Според твърденията на ищцата, договорът, обективиран в нот. акт № 99, том II, рег. № 3833, дело №
252/23.05.2007 г. на нотариус
П. Д. , рег. № 332 на НК, с
район на действие ВРС е относително
симулативен, защото волята на страните
по него е
описаният в същия недвижим имот да
се прехвърли на ответницата не срещу заплащане
на цена, а срещу задължение за издръжка и гледане,
при което явната сделка - продажбата била нищожна, а прикритата с нея – прехвърляне собствеността върху
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане действителна, като с оглед правилата
на чл. 154 от ГПК,
в нейна тежест е установяването на тези обстоятелства.
Следва да се отбележи,
че по делото няма представено обратно писмо или друг документ, представляващ
"начало на писмено доказателство", че страните по сключения договор от
23.05.2007 г. са желаели да бъдат обвързани не с договор за продажба, а по друг
начин – с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение на приобретателката да издържа и гледа праводателката.
Процесуалният закон
забранява опровергаване на съдържанието на официален документ, както и на изходящ от страната частен
документ, какъвто смесен
характер има процесният договор за покупко-продажба, обективиран в нот.
акт № 99,
том II, рег. № 3833, дело №
252/23.05.2007 г., да става със свидетелски
показания /чл. 164, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ГПК/, т. е. твърденията за симулация на волеизявлението
за продажба трябва да се доказват
с документ. Отклонение от този принцип
е въведено с правилото на чл. 165, ал. 2 изр. 1 от
ГПК, което допуска
страната да доказва симулацията със свидетели, когато по делото
има начало на писмено доказателство или удостоверяващи изявления
на другата страна пред държавен орган, които правят вероятно
твърдението, че съгласието е привидно. Касае се за
документ, изходящ от другата страна
и правещ вероятно основателно твърдението на ищеца за наличие на
относителна симулация, т. е. документ, който не разкрива сам
по себе си
привидността /не съдържа признание за нея/,
но от текста
му може да
се съди, че е възможно страните
по сделката да не са
желали настъпването на последиците на договора за продажба, а на друг договор и да са направили
волеизявленията привидно. Такъв не е представен в настоящото производство. Не са налице и изявления
на Ю.Н.Н. направени пред държавен орган за това, че с договор от 23.05.2007
г. не се е целяло извършване на продажба на процесния
апартамент, а неговото прехвърляне срещу задължение на приобретателката
да издържа и гледа праводателката. Свидетелските показания при липса
на обратно писмо и при липса
на документ, представляващ "начало на писмено доказателство"
са недопустими, а други годни доказателства не са ангажирани. Т.е. в настоящото производство не се доказа,
че процесната двустранна възмездна сделка - продажба е относително симулативна.
С оглед изложеното искът на Е.И.М. против Ю.Н.Н., заместена в хода на производството по реда на чл. 227
от ГПК от сина й М.К.К. с правно основание чл. 26,
ал. 2, пр. 5 от ЗЗД да се прогласи нищожността на договор за продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 4 с
площ от 108.41 кв.м., находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница” № 78, вх. А, ет.
2, обективиран в нот. акт №
99, том II, рег. № 3833, дело № 252/23.05.2007
г. на нотариус П. Д. , рег. № 332 на НК, с район на действие ВРС, като
привиден, прикриващ договор за прехвърляне на имота срещу задължението на приобретателката да издържа и гледа праводателката
е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 17, АЛ. 1 ОТ ЗЗД:
Съгласно чл. 17, ал. 1 от
ЗЗД ако страните
прикрият сключеното между тях съглашение
с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно
прикритото съглашение, ако са налице
изискванията за неговата действителност. При относителната симулация са налице
две отделни съглашения - явно и прикрито - това следва пряко от
чл. 17, ал. 1 от
ЗЗД. Явното, за пред външния свят
съглашение е привидното. Привидността се изразява в това, че страните се
съгласяват да сключат договора по определен начин,
но нямат воля да бъдат
обвързани по този начин и зад
привидно изразената воля се крие
воля за друга
сделка. При
хипотезите на относителна симулация, когато договарящите се споразумеят да прикрият действителната
сделка с друга, привидна, и двете страни трябва
да са наясно
и да постигнат съгласие по всички
съществени клаузи, както на действителната,
прикритата, така и на прикриващата, симулативната сделка.
В тежест на страната, която претендира разкриване на
симулацията, е да установи по пътя
на прякото и пълно доказване горните елементи от фактическия състав на симулацията.
В конкретния случай обаче, по делото се установи, че договорът за продажба
на недвижим имот, представляващ апартамент № 4 с площ от 108.41 кв.м., находящ
се в гр. Варна, бул. „Сливница” № 78, вх. А, ет. 2, обективиран
в нот. акт № 99, том II, рег. № 3833, дело № 252/23.05.2007 г. на нотариус П. Д.
, рег. № 332 на НК, с район на действие ВРС не е привиден, поради което същият
се явява напълно валиден и годен да породи своите правни последици. Т.е. не е
налице относителна симулация на сделката, респективно и прикрита сделка, която
да бъде разкрита.
С оглед изложеното искът на Е.И.М. против Ю.Н.Н.,
заместена в хода на производството по реда на чл. 227 от ГПК от сина й М.К.К. с правно основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД да се разкрие
привидността на сключения между страните
договор за продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 4 с
площ от 108.41 кв.м., находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница” № 78, вх. А, ет.
2, обективиран в нот. акт №
99, том II, рег. № 3833, дело № 252/23.05.2007
г. на нотариус П. Д. , рег. № 332 на НК, с район на действие ВРС, като
прикриващ договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 87, АЛ. 3 ОТ ЗЗД:
Съобразно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД, когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението
си поради причина, за която
той отговаря, кредиторът може да развали договора, като по отношение на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху
недвижими имоти развалянето става по
съдебен ред.
В конкретния случай ищцата претендира разваляне на прикрития договор от
23.05.2007 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, поради неизпълнение от страна на приобретателката
на поетите задължения да издържа и гледа праводателката.
В настоящото производство обаче не се установи твърдяната относителна симулативност на договор за продажба, обективиран
в нот. акт № 99, том II, рег. № 3833, дело № 252/23.05.2007 г. на нотариус П. Д.
, рег. № 332 на НК, с район на действие ВРС. Т.е. в условията на главно и пълно
доказване М. не установи привидността на процесната сделка от 23.05.2007 г.,
като прикриваща договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, поради което и последния не може да подлежи на разваляне по
реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
С оглед изложеното искът на Е.И.М. против Ю.Н.Н.,
заместена в хода на производството по реда на чл. 227 от ГПК от сина й М.К.К. с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на
прикрития договор от 23.05.2007 г. за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 99, том II, рег. № 3833, дело № 252/23.05.2007 г. на нотариус П. Д.
, рег. № 332 на НК, с район на действие ВРС, поради неизпълнение от страна на приобретателката на поетите задължения да издържа и гледа праводателката се явява неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 79, АЛ. 1 ОТ ЗЗД:
Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ако длъжникът
не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да
иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или
да иска обезщетение
за неизпълнение. Кредиторът може да търси реално изпълнение,
но само когато
има интерес от него и то е възможно при конкретната
облигационна връзка.
Общите предпоставки за уважаване на иска за реално изпълнение са следните: да е налице облигационно отношение между
страните, да е налице неизпълнение /пълно
или частично/, реалното изпълнение да е
възможно и кредиторът да е изправна страна.
В конкретния случай ищцата твърди, че между нея и ответницата е налице
сключен на 01.02.2008 г. неформален договор за прехвърляне на сумата от
94 000 евро от страна на М. срещу поето задължение от Н. да издържа праводателката чрез заплащане в нейна полза на месечна
издръжка в размер на 550 лева. Безспорно между страните е, че на 01.02.2008 г.
сумата от 94 000 евро е преведена от ищцата по сметка на ответницата в
„Банка ДСК” ЕАД. Спорен между тях обаче е вида на договора, който са сключили,
тъй като Н. навежда твърдения, че същият е договор за дарение на процесната
сума. От събраните в тази насока гласни доказателства не се установява изобщо
ответницата да е поемала насрещно задължение срещу прехвърляне по банков път от
ищцата на сумата от 94 000 евро да
издържа същата, както и за размера на дължимата от нея месечна издръжка. Представеното
пълномощно рег. № 6242/26.08.2008
г. на нотариус П. Д. , рег. № 332 на НК, с район на действие
ВРС, с което Ю.Н.Н. упълномощава
Е.И.М. да я представлява пред „Банка ДСК” ЕАД с правото да тегли
месечна лихва от влог в размер на
94 000 евро, не доказва
сключен между тях алеаторен договор за издръжка на
упълномощената чрез заплащане в нейна полза на сумата от 550 лева месечно. Т.е.
в настоящото производство не се установи твърдяната от ищцата облигационно
правна връзка между страните имаща характера на договор за издръжка.
С оглед изложеното иска на Е.И.М. против Ю.Н.Н.,
заместена в хода на производството по реда на чл. 227 от ГПК от сина й М.К.К. с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане
ответника реално да изпълни договор от 01.02.2008 г. за прехвърляне на парична
сума от 94 000 евро в полза на Н. срещу поето от нея задължение да издържа
праводателката чрез заплащане на месечна издръжка в
размер на 550 лева, изразяващо се в осъждане ответницата да заплати сумата от
19 800 лева, представляваща сбора от дължимите месечни суми за периода от
01.01.2013 г. до 17.12.2015 г. се явява неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора по главния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД съдът дължи разглеждане и произнасяне по евентуалния иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 55, АЛ. 1, ПР. 1 ОТ
ЗЗД:
Съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. В тежест на ищцата по
предявения осъдителен иск е да установи, че е престирала
сумата от 94 000 евро, а в тежест на ответника е да установи наличието на противопоставимо основание за получаването й.
Безспорно е между страните, че на 01.02.2008 г. сумата от
94 000 евро е преведена от ищцата по сметка на ответницата в „Банка ДСК”
ЕАД. От показанията на свидетелите Г.Н.В. иМ.Д.П. се
установява, че Е.М. е дала процесната сума на Ю.Н., за да й помогне, тъй като
същите са роднини и отношенията към онзи момент между тях са били много добри,
а последната е имала нужда от средства за някакви свои инвестиционни намерения.
От гласните доказателства не се доказа, че правените общи изявления от страните
за „помощ в живота” са обвързани и обусловени от конкретното престиране на сумата от 94 000 евро. Т.е. в настоящото
производство се установява, че средствата са предоставени безвъзмездно на
починалата ответница, т.е. същите са дарени. Следва да се отбележи, че
надареният има задължение да издържа дарителя в случай на изрично искане от
негова страна. Т.е. налице е основание за получаване на процесната сума, поради
което същата не подлежи на връщане.
С оглед изложеното иска на Е.И.М. против Ю.Н.Н., заместена в хода на производството по реда на чл. 227
от ГПК от сина й М.К.К. с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане ответника да върне сумата от 94 000 евро,
като получена от без правно основание се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде оставен без уважение.
При този изход на спора формулираното искане от ответника
с правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по делото
разноски се явява основателно, поради което ищцата следва да бъде осъдена да
заплати сумата от 1300 лева, представляваща действително заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства към
него /лист 107/. Ищцата, чрез процесуалния си представител, прави
възражение за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар по
реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Същото обаче е неоснователно, тъй като предвид цената
предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД от
136 783.50 лева и на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е
94 000 евро, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение,
изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. не надвишава
законовия минимум.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Е.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** против Ю.Н.Н., ЕГН **********, заместена в хода на производството по
реда на чл. 227 от ГПК от сина й М.К.К., ЕГН **********,
с адрес: *** с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, както
следва: за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот,
представляващ апартамент № 4 с площ от 108.41 кв.м., находящ се в гр. Варна,
бул. „Сливница” № 78, вх. А, ет. 2, обективиран в нот. акт № 99, том II, рег. № 3833, дело № 252/23.05.2007 г. на нотариус П. Д.
, рег. № 332 на НК, с район на действие ВРС, като привиден, прикриващ договор
за прехвърляне на имота срещу задължението на приобретателката
Ю.Н.Н. да издържа и гледа праводателката
Е.И.М.; за разкриване привидността на сключения между страните договор за продажба на недвижим имот,
представляващ апартамент № 4 с площ от 108.41 кв.м., находящ се в гр. Варна,
бул. „Сливница” № 78, вх. А, ет. 2, обективиран в нот. акт № 99, том II, рег. № 3833, дело № 252/23.05.2007 г. на нотариус П. Д.
, рег. № 332 на НК, с район на действие ВРС, като прикриващ договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради което следва да се прилагат правилата
относно прикрития договор; за разваляне прикрития договор от 23.05.2007 г. за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нот. акт № 99, том II, рег. № 3833, дело № 252/23.05.2007 г. на нотариус П. Д.
, рег. № 332 на НК, с район на действие ВРС, поради неизпълнение от страна на приобретателката на поетите задължения Ю.Н.Н. да издържа и гледа праводателката
Е.И.М.; за осъждане ответника да заплати сумата от 19 800 /деветнадесет
хиляди и осемстотин/ лева, представляваща сбора от дължимите месечни суми за издръжка
на Е.И.М. за периода от 01.01.2013 г. до 17.12.2015 г. като реално изпълнение по
договор от 01.02.2008 г. за прехвърляне от страна на Е.И.М. на сумата от
94 000 евро в полза на Ю.Н.Н. срещу поето от последната
задължение да издържа праводателката Е.И.М. чрез
заплащане на месечна издръжка в размер на 550 лева и в евентуалност за осъждане
ответника да върне сумата от 94 000 /деветдесет и четири хиляди/ евро,
като получена от Ю.Н.Н., ЕГН ********** на 01.02.2008
г. без правно основание, като неоснователни.
ОСЪЖДА Е.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на М.К.К., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата в размер на 1300
/хиляда и триста/ лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: