Определение по дело №307/2009 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1504
Дата: 18 май 2010 г.
Съдия: Марин Георгиев Маринов
Дело: 20093100900307
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 март 2009 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

........... гр.Варна  18. 05. 2010 г.

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – в закрито съдебно заседание в състав:

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : МАРИН МАРИНОВ

 

като разгледа ТЪРГ. ДЕЛО № 307 по описа на ВОС за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по заведена искова молба от „ЛИП БЛЕД”ООД-С, Б, ул. „Р ц” № , чрез адв. Д Иот САК, с посочен съдебен адрес в гр. С бул. „Х Б” № , ет.”, ап. срещу „Лип-Лес България”ЕООД-гр.Варна, район „А, ж.к. „Ю п з”, пл. 67, ЕИК *********, представлявана от Душан Турк, като са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правни основания чл.327, ал. 1 от ТЗ и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

След запознаване с материалите по делото, както и указанията на ВАпС в определение № 203/29.04.2010г. по ч.в.т.д. № 212/2010г., съдът счита следното :

 

Сочи се в исковата молба, че страните са подписали Договор № 4/2007г., по силата на който ищецът е следвало да продаде и достави на ответника външни врати и прозорци на обща стойност 650 000 лева, които ищeцът доставил. Твърди се че ответникът не изпълнил задълженията си за заплащане на стоката в общ размер на 169 643,86 Евро, като са изброени изрично фактурите, по които са извършвани конкретни доставки. Навежда се също, че сроковете за плащане по конкретните фактури са 120 или 75 дни, като съобразно договорката досежно лихвите, продавачът /ищец/ си е запазил правото да начисли законни наказателни лихви, съгласно правото на Република Словения. Сочи се че законните лихви за забава, изчислени съобразно Закона за законния наказателен лихвен процент на Република Словения са в общ размер на 26 192,39 Евро.

С уточняваща молба от 09.07.2009г. ищецът сочи, че вместо посочената главна претенция всъщност предявява 15 нови претенции, като представените фактури са извън предмета и срока на договор № 4/17.07.2007г., а с в рамките на трайни търговски отношения

С допълнителна искова молба, депозирана на 12.10.2009г. ищецът прави искане за изменение на предявената претенция с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ с размер цена 169 643,25 Евро, като навежда ново материално основание, а именно, че дължимата сума е натрупана вследствие на необслужването на задълженията по трайни търговски отношения.

В същата допълнителна искова молба се сочи, че ” ... основание на исковете са представените фактури, които материализират сключени между страните договори за доставка на стоки и машини....”

От така направеното уточнение  става ясно, че ищецът желае да измени иска, посочвайки ново материално основание /един неформален договор, във връзка с който са издадени процесните фактури/, без промяна на петитума / в т.ч. и размера на претенцията/. В този смисъл са и указанията на ВАпС в определение № 203/29.04.2010г. по ч.в.т.д. № 212/2010г.

Единственото изключение е посочената в уточняващата  молба от 09.07.2009г. фактура № *********/28.08.2007г., която е посочена в справката по уточняващата молба, но не е посочена в исковата молба, поради което не става ясно посочената по нея сума включена ли е в общата цена на иска.

Така изложената фактология, налага следните уточнения :

 

От съдържанието на допълнителната искова молба е видно, че ищецът твърди обща стойност на процесните фактури – 167 139,30 Евро /л. 317/, докато цената на главната претенция по искова молба е 169 643,86 Евро. Ищцовата страна е тази, която следва да уточни основанието тази разлика, като и да посочи за каква точна сума желае да бъде осъден ответникът.  

Доколкото от изложението на ищеца се изяснява, че акцесорните претенции не са за законна лихва според БНБ, а са по-скоро с неустоечен характер, като размерът на неустойката е определен в цитирания Договор № 4/2007г., следва размерите на акцесорните претенции да бъдат допълнително уточнени, както следва:

На първо място е необходимо повторно уточнение по т. 3.5 от допълнителната молба /л.301-303/, доколкото процесната фактура не е била предмет на първоначалната искова молба, именно поради невъзможността след връчване на препис от ИМ на ответника да се предявяват нови претенции.

От друга страна е необходимо повторно уточнение по пункт 3, абзац последен от уточняващата молба, в който се твърди, че се претендира сумата от 6 938,71 Евро, съставляваща лихви по вече заплатени фактури. Ищецът не е уточнил механизмът на формиране на тези лихви периодът им, върху кои главници са начислени, нито е посочил по кои фактури /или по коя фактура/ са вземанията. Последното е необходимо с оглед установяване на връзката на претенцията с делото, както и дали се касае за претендирано обезщетение за забава /по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД/ или отново ищецът претендира неустойка за забава, чийто размер се формира по идентичен начин с този на вече уточнените претенции.

Доколкото в различните молби ищецът борави с различна валута за претенциите си, следва да уточни в каква валута желае да бъде осъден ответникът по всички претенции, като същевременно посочи за всяка претенция и цена в български лева.

По изложените съображения и на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по т. дело № 307/2009г. на ВОС, търговско отделение, като

УКАЗВА ищеца в едноседмичен срок от узнаването с писмена молба с препис за насрещната страна да уточни :

1/ Цената на предявената главна претенция – 167 139,30 Евро / посочена на л. 317/ или 169 643,86 Евро /посочена първоначално в исковата молба/.

2/ Основанието за уточнението в т. 3.5 от допълнителната молба /л.301-303/, доколкото процесната фактура фактура № *********/28.08.2007г., не е била предмет на първоначалната искова молба.

3/ По пункт 3, абзац последен от уточняващата молба, в който се твърди, че се претендира сумата от 6 938,71 Евро, съставляваща лихви по вече заплатени фактури, ищецът следва да уточни механизмът на формиране на тези лихви периодът им, върху кои главници са начислени, по кои фактури /или по кой договор/ са вземанията.

4/ Относно посочената в т. 3 сума от 6 938,71 Евро е необходимо уточнение дали се касае за претендирано обезщетение за забава /по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД/ или отново ищецът претендира неустойка за забава, чийто размер се формира по идентичен начин с този на вече уточнените акцесорни претенции.

5/ Следва да уточни в каква валута желае да бъде осъден ответникът по всички претенции, като същевременно посочи за всяка претенция и цена в български лева.

 

При неизпълнение на указанията в посочения от съда срок производството по делото ще бъде прекратено в съответната неуточнена част.

        

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :