Р Е Ш Е Н И Е
№ 184
гр. Хасково, 10.03.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретаря Светла Иванова и в
присъствието на прокурор Валентина Радева-Ранчева от ОП- Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Костова АНД (К) №
1096 по описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано
е по жалба от „Арда Тур“ ЕООД, гр. Х., представлявано от
управителя С.И.И., против Решение № 250/12.09.2022г., постановено по АНД №
566/2022г. по описа на Районен съд Хасково.
Съдебното
решение се оспорва с твърдения за неправилност поради нарушение на материалния
закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Искането е да се отмени оспореното решение и издаденото Наказателно
постановление № 43-0000323/18.05.2022г. от директор на РД“АА“, Стара Загора. В
съдебно заседание, дружеството жалбоподател не изпраща представител.
Ответникът, редовно
призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Хасково дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба и правилност на обжалваното решение на Районен съд Хасково.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна
жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт,
съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията
на чл. 212 от АПК.
Разгледана
по същество същата се явява неоснователна
по следните съображения:
С
оспореното решението Районен съд Хасково е потвърдил Наказателно постановление
№ 43-0000323/18.05.2022г., издадено от директор на РД“АА“, Стара Загора, с
което на „Арда Тур“ ЕООД, за извършено нарушение на чл.19, ал.4 от Закона за
автомобилните превози, на основание чл.105, ал.1 от същия закон, е наложена
наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева.
Решение
е постановено при следната фактическа обстановка:
При извършена тематична
проверка на 23.03.2022г. от служители на РД „АА“ гр. Стара Загора на „Арда Тур“
ЕООД, било установено, че дружеството притежава лиценз на Общността № 0459 за международен
автомобилен превоз на пътници, валиден до 31.12.2026г. Освен това превозвача
имал сключен договор № 947/ 29.09.2021г., валиден до 29.03.2022г. с община
Хасково за възлагане на обществен превоз на пътници с автобуси по утвърдени
маршрутни разписания от квотата на община Хасково. По този договор било и
маршрутно разписание № 26108. След проверка на дневник за изпълнение на
курсовете в Автогара Хасково за дата 20.01.2022г., контролните органи
установили, че на същата дата 20.01.2022 г. в гр. Хасково на Автогара Хасково,
лицензираният превозвач „Арда Тур“ ЕООД не е извършил възложената му автобусна
линия гр. Хасково - гр. Кърджали по маршрутно разписание № 26108, към договор №
947/29.09.2021г., валиден до 29.03.2022г. с община Хасково. Последното било
прието от проверяващите като нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗАвП. За това
нарушение на дружеството жалбоподател бил съставен АУАН. Същият бил предявен и
връчен на пълномощника, който вписал, че има възражения по констатациите в
акта. Въз основа на този акт наказващият орган
издал процесното наказателно постановление.
Въззивният
съд на база установената фактическа обстановка приел, че от страна на
жалбоподателя е извършено описаното в АУАН и НП нарушение, а в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила. Приел, че от материалноправна страна обстоятелствата,
изложени в акта и наказателното постановление, се установявали по недвусмислен
и категоричен начин. Доказано било, че санкционираното дружество, притежавало
лиценз на Общността № 0459 за международен автомобилен превоз на пътници,
валиден до 31.12.2026г. Освен това превозвача имал сключен договор №
947/29.09.2021г., валиден до 29.03.2022г. с община Хасково за възлагане на
обществен превоз на пътници с автобуси по утвърдени маршрутни разписания от
квотата на община Хасково. По този договор било и маршрутно разписание № 26108.
Според договора и последното разписание дружеството ежедневно в срок от шест
месеца от подписване на договора или до 29.03.2022г. следвало да изпълнява
възложените му с горните документи автобусни линии, съгласно маршрутните
разписания в това число и маршрутно разписание №26108 по договор №947/29.09.2021г.
Съгласно последното „Арда Тур“ ЕООД е следвало да извърши превоз на пътници от
АГ Хасково като автобусът на превозвача е следвало да тръгне от автогарата в
12.30 часа, да пристигне в гр.Кърджали в 15.30 часа и след това да се върне в
АГ Хасково в гр.Хасково в 16.40 часа. Това обаче не е било изпълнено от
превозвача, което освен от свидетелските показания се потвърждавало и от
представения по делото - дневника за изпълнение на курсовете в АГ-Хасково за
20.01.2022г. С оглед установеното възиввния съд обосновал извода, че
превозвачът „Арда Тур“ ЕООД на процесната дата не е извършил възложената му
автобусна линия гр. Хасково - гр. Кърджали по съответното маршрутно разписание,
с оглед на което е извършил описаното в НП нарушение, което правилно е
квалифицирано по чл.19, ал.4 от ЗАвП.
Решението е
правилно.
Настоящата
инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно
изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства. Съставеният в случая АУАН отговаря на
изискванията на чл.42 от ЗАНН, а издаденото НП - на изискванията на чл.57 от ЗАНН. В същите е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и
фактическите обстоятелства, при които то е извършено. Налице е и пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите
разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административно наказващия
орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.
На
следващо място настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че
описаното в АУАН и в НП административно нарушение е безспорно доказано.
С
чл. 19, ал. 4 ЗАвП е регламентирано
задължение за превозвачите да изпълняват възложените им автобусни линии и
разписания в съответствие с изискванията на този закон, ЗДвП, издадените въз
основа на тях подзаконови нормативни актове и постигнатите договорености с
възложителя. Същевременно, чл. 19, ал. 5 ЗАвП предвижда, че превозите по
автобусни линии се извършват само от превозвачи, сключили договор с
възложителя. В процесния случай не се спори, че маршрутното разписание по линия
гр. Хасково – гр. Кърджали, изпълнявано от „Арда Тур“ ЕООД е въз основа на
договор № ОС-947/29.09.2021г., сключен между община Хасково като възложител и
"Арда Тур" ЕООД като изпълнител. Приложено като доказателство е
маршрутното разписание с № 26108, което е посочено в НП като нарушено за
автобусна линия гр. Хасково- гр. Кърджали. В него изрично са предвидени курсове
с начален час на тръгване от Автогара Хасково и съответните за пристигане в
Кърджали. Видно от представеният дневник за изпълнение на курсовете в Автогара
Хасково за 20.01.2022г., санкционираното дружество не е спазило маршрутното
разписание, като от същия се установява, че на дата 20.01.2022г. от превозвача
„Арда Тур“ ЕООД е извършен само един курс по посоченото направление, при
изрично договорени четири. Следователно, липсата на изпълнение на описаните в
маршрутното разписание курсове води до несъмнения извод за извършване на
вмененото нарушение и за неизпълнение на задължението на превозвача по чл. 19, ал. 4 ЗАвП, а оттук и за наличието
на основание за ангажиране на отговорността му по чл. 105, ал. 1 ЗАвП, което в
случая е сторено с издаденото и обжалвано пред районния съд наказателно
постановление.
Не се споделят
наведени в касационната жалба доводи за допуснато от въззивния съд нарушение на
процесуалните правила при разглеждане на делото, с оглед нередовното призовавана
на дружеството за дата на насроченото съдебно заседание.
Съгласно
чл.84
от ЗАНН доколкото в ЗАНН няма особени правила за
призоваване и връчване на призовки и съобщения, следва да се прилагат
разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.
Според чл.180 от НПК, връчването на юридическо
лице става срещу подпис на длъжностното лице, натоварено да поема книжа (ал.5),
което подписва разписка със задължение да предаде призовката, съобщението или
книжата на лицето, за което са предназначени (ал.6), а връчителят отбелязва в
разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването, и отношението
му с лицето, на което трябва да бъдат връчени призовката, съобщението или
книжата (ал.7). Същевременно в чл.180, ал.4 от НПК е предвидено, че ако получателят не може или откаже да се
подпише, връчителят прави бележка за това в присъствието на поне едно лице,
което се подписва. В случая регламентираната в чл.180, ал.5-7 от НПК процедура за
връчване на призовката за съдебно заседание на юридическото лице е спазена,
доколкото връчителят е посетил адреса на управление на санкционираното
търговско дружество, където е установил присъствието на лице, което се е
съгласило да приеме призовката, видно извършеното отбелязване в същата. За
получател в призовката е отбелязано името на Деница Николова – секретар. В
настоящият случай не се твърди, че лицето, получило призовката, не е служител
на дружеството, поради което и следва да се приеме, че има качеството на
длъжностно лице, натоварено да приема книжата по смисъла на чл.180, ал.5
от НПК и като такова, за него е налице и задължението
да предаде получената призовка на лицето, за което е предназначена, т.е. на
управителя на дружеството. В подкрепа на изложеното следва да се посочи, че
законът не изисква длъжностното лице, което е натоварено да получава книжа, да
е упълномощено за това изрично в писмена форма. Аргумент в този смисъл е и
редакцията на разпоредбата на чл.180, ал.5 от НПК, съгласно която, както бе упоменато и по-горе, на учреждение или
юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да
поема книжата, т.е. ясно е, че законът не изисква това упълномощаване да е в
писмена форма. В тази връзка правата на защита на наказаното ЮЛ не са
ограничени, нито накърнени, още повече, че връченото и на оспореното пред
настоящата инстанция съдебно решение е извършено отново на посоченото по-горе
лице – служител в дружеството.
Предвид
гореизложеното, като е потвърдил наказателното постановление, районният съд
правилно е приложил закона. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното решение
като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон следва да бъде
оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №250 от
12.09.2022г., постановено по АНД №566 по описа на Районен съд – Хасково за 2022
година.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.