№ 3378
гр. Варна, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. А.
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20253110101932 по описа за 2025 година
Производството е образувано по подадена от П. М. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес ****, чрез процесуалния си представител адв. К. Д.,
Варненска адвокатска колегия, със съдебен адрес ***, срещу М. Д. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес ****, ***, представлявана от адв. С. Н.,
Варненска адвокатска колегия, със съдебен адрес ***, искова молба с правно
основание чл. 57, ал. 2 от СК вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за присъждане на сумата
в размер на 9 600 лв., представляваща незаплатени наеми за жилище в ****,
***, разпределени както следва: 6 000 лв. – наем за месеците от 17.02.2022 г.
до 17.02.2024 г. (½ от месечна наемна цена от 250 лв.), и 3 600 лв. – наем за
периода от 17.02.2024 г. до 17.02.2025 г. (½ от месечна наемна цена от 300 лв.),
ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът в исковата си молба сочи, че с ответницата са бивши съпрузи,
чийто брак е прекратен с решение от 05.07.2016 г. по гр.д. № 4612/2016 г.,
Варненски районен съд, 39 състав. На ответницата е предоставено ползването
на жилището, което е в съсобственост на ищеца, до навършване на пълнолетие
на детето им М. П.ова Г., ЕГН **********, родена на 06.12.2011 г. На ищеца е
възникнало задължение да претендира обезщетение за ползването на неговия
дял от имота срещу ½ от пазарната наемна цена, както следва: 250 лв. месечно
за периода от 17.02.2022 г. до 17.02.2024 г. и 300 лв. месечно за периода от
17.02.2024 г. до 17.02.2025 г. Общата претендирана сума е 9 600 лв. Поради
ползването на имота от ответницата ищецът е лишен от възможността да
реализира ползи от своя дял.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от М. Д. Г., чрез
1
процесуалния си представител, в който оспорва размера на претендирания
наем, твърдейки, че той е твърде завишен предвид лошото състояние на
жилището, изискващо основен ремонт поради течове, мухъл, компрометирана
изолация и проблеми в сервизните помещения. Ответницата посочва, че
жилището е с чиста жилищна площ от 34 кв.м. и е предоставено необзаведено,
като обзавеждането е закупено от нея. Не оспорва предоставянето на имота за
ползване по съдебно решение.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложеното по делото Решение от 05.07.2016 г., постановено по гр.
дело № 4612/2016 г. на ВРС, се установява, че сключеният между страните
граждански брак на 22.05.2010 г. е прекратен по взаимно съгласие, на осн. чл.
50 СК. С решението е утвърдено постигнатото между съпрузите споразумение
по чл. 51 СК, по силата на което ползването на семейното жилище, находящо
се в ***, ***, е предоставено за ползване на ответницата М. Д. Г. до
навършване на пълнолетие на детето М. П.ова Г.. В същото споразумение
имотът е изрично определен като „индивидуална собственост на П. М. Г.“.
Характерът на собствеността се доказва по несъмнен начин от
представения Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 65, том , рег.
№ 17581, дело № 10743 от 04.09.2009 г. От съдържанието на акта е видно, че
на 03.09.2009 г. ищецът П. М. Г. е придобил чрез покупко-продажба от
„ТАНДЕМ И КО“ ЕООД „40,43/130,47 (четиридесет цяло и четиридесет и три
стотни от сто и тридесет цяло четиридесет и седем стотни) идеални части от
АПАРТАМЕНТ № 3“. Тъй като придобиването на собствеността е
осъществено преди сключването на брака между страните (22.05.2010 г.),
притежаваните от ищеца идеални части от имота представляват негова лична,
предбрачна собственост и не са част от съпружеската имуществена общност.
За установяване на средната пазарна наемна цена на имота за процесния
период е допусната и приета съдебно-оценителна експертиза, изготвена от
вещото лице инж. М. А.. В писменото си заключение, изготвено след оглед на
място и проучване на пазара на недвижими имоти в района, експертът е
определил средна месечна наемна цена, както следва: за периода от 17.02.2022
г. до 17.02.2024 г. – 250 лева месечно, и за периода от 17.02.2024 г. до
17.02.2025 г. – 300 лева месечно. Вещото лице е описало подробно
състоянието на имота, като е констатирало, че „в жилището има теч от
терасата и покрива на горния етаж. Паднала е мазилка от тавана на дневната и
спалнята... Жилището се нуждае от основен ремонт“.
В проведеното открито съдебно заседание на 19.09.2025 г. експерътъ
поддържа заключението си, като прави две съществени уточнения: първо, че в
изчислителната таблица е допусната техническа грешка и периодът от
17.02.2022 г. до 17.02.2024 г. е с продължителност 24 месеца, а не 36, и второ,
че определената наемна цена се отнася за целия имот, а не само за процесната
идеална част.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.
57, ал. 2 от СК, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД. Когато семейното жилище, лична
собственост на единия съпруг, е предоставено за ползване на другия съпруг,
между тях възникват отношения, сходни на наемните. Законодателят не е
възприел разрешение, при което съдът да се произнася служебно за размера на
наемната цена, изхождайки от идеята, че бившите съпрузи могат да постигнат
съгласие за този размер. Предоставил е възможност на всяка от страните да
сезира съда с искане за това, като не е определил срок, в който същото да
може да бъде направено. В съдебната практика се приема, че то може да бъде
направено както в бракоразводния процес, така и след неговото приключване с
отделен иск /решение № 96 от 14.03.2016 г. по гр. д. № 4842 от 2015 г. на ВКС,
четвърто г. о.; определение № 196 от 7.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1568 от 2014 г.
на ВКС, първо г. о./.
От анализа на представеното по делото решение по гр. дело № 4612/2016
г. на ВРС, с което е одобрено споразумение по чл. 51 СК между настоящите
страни, не може да бъде направен извод, че предоставянето на семейното
жилище на ответницата е безвъзмездно. Уговорка в такава насока липсва,
поради което следва да бъде прието, че с настоящата си искова молба ищецът
е сезирал съда с искане за уреждане на отношенията досежно ползването на
семейното жилище, в частта относно определяне на дължимия наем от
ответницата. Когато съсобственият имот е и семейно жилище, което с
прекратяване на брака е предоставено на единия от бившите съпрузи за
ползване след развода, между него и другия съсобственик възникват
отношения, сходни на наемните, без да се дължи наем за ползваната жилищна
площ от ненавършилите пълнолетие деца. В случая, жилището се ползва от
ответницата и от ненавършилото пълнолетие дете на страните – М. Г.. Тъй
като детето не дължи наем за ползваната от него част, то ответницата дължи
обезщетение за ползването на 1/2 идеална част от имота. Неоснователно е
възражението на последната, че справедливата наемна цена следва
допълнително да бъде редуцирана, поради лошото състояние на имота. От
заключението на вещото лице и от изслушването в съдебно заседание се
установява, че при определяне на средния пазарен наем, експертът е
съобразил актуалното състояние на жилището, включително наличието на
течове, паднала мазилка и нуждата от основен ремонт. Следователно,
определената от експертизата оценка отразява справедливия пазарен наем
именно конкретния недвижим имот, при съблюдаване на неговото състояние.
При така изложеното, дължимият от ответницата наем следва да бъде
определен в размер на 1/2 от установената от вещото лице средна пазарна
наемна цена за целия имот - за периода от 17.02.2022 г. до 17.02.2024 г. (24
месеца) при месечен наем за целия имот от 250 лева, дължимата сума е (24
месеца х 250 лева) / 2 = 3000 лева. За периода от 17.02.2024 г. до 17.02.2025 г.
(12 месеца) при месечен наем за целия имот от 300 лева, дължимата сума е (12
месеца х 300 лева) / 2 = 1800 лева. Общият размер на дължимото обезщетение
за целия процесен период е 3000 + 1800 = 4800 лева. Искът се явява
3
основателен и доказан до размер от 4800 лева и следва да бъде уважен, като в
останалата част до пълния предявен размер от 9600 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, разноските следва да се разпределят съразмерно на
уважената и отхвърлената част от иска. Ищецът е доказал направени разноски
в общ размер на 1928 лева. Ответницата е доказала разноски в размер на 900
лева. Уважената част от иска е 4800/9600, или 1/2. Следователно, ответницата
дължи на ищеца сумата 964 лева, респективно ищцовата страна следва да
възстанови извършените от насрещната такава разноски в размер на 450 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Д. Г., ЕГН **********, с адрес ***, ***, да заплати на П.
М. Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 4800 (четири хиляди и
осемстотин) лева, представляваща обезщетение за ползване на 1/2 идеална
част от семейно жилище за периода от 17.02.2022 г. до 17.02.2025 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 57, ал. 2 СК, вр.
чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 4800 лева до
пълния предявен размер от 9600 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Д. Г., ЕГН **********, да заплати на П. М. Г., ЕГН
**********, сумата от 964 (деветстотин шестдесет и четири) лева,
представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част
от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П. М. Г., ЕГН **********, да заплати на М. Д. Г., ЕГН
**********, сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща
направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4