Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 26.04.2021г. град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и
с участието на прокурор като
разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 48 по описа
за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на
Ф.Д.П. от гр. Раднево, подадена чрез пълномощника му адв. В.Д. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 20-1228-001297/ 09.12.2020г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – Стара Загора, с която заповед, на основание чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП,
на Ф.Д.П. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
В жалбата са изложени доводи
за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за издаването
му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят
поддържа, че не е установено по безспорен и несъмнен начин наличието на
материалноправната предпоставка, с която законът свързва налагането на принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП. Твърди, че след като е
изпълнил издадения му талон за изследване чрез дадена кръвна проба за извършване
на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, до изготвянето на заключение на токсико- химичната експертиза,
съществуването на нормативно регламентираната хипотеза по чл.171, т.1, б. „б”
от ЗДвП, на която се основава възприетото административно решение за прилагане
на ограничението, се явява недоказано. Счита, че доколкото е оспорил резултата,
отчетен при направената с Дръг Тест проверка за употреба на наркотични вещества,
незаконосъобразно заповедта е постановена и съотв. принудителната
административна мярка е наложена преди да има резултат от химико-токсикологичното
изследване за наличие на съдържание на такива вещества в дадената кръвна проба.
По тези съображения и такива, че при последващо извършената токсико-химична
експертиза на представената за изследване кръвна проба, не е установено
наличието на наркотични вещества, е направено е искане за отмяна на оспорената
заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Началник сектор
„Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния
си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На жалбоподателя в настоящото производство – Ф.Д.П.,
е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия G № 320663
от 09.12.2020г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се
основава на това, че на 09.12.2020г. в 21.05 часа в гр. Стара Загора по бул. „Цар
Симеон Велики“ до № 145 в посока изток - запад, Ф.П. управлява л.а с рег.№ *****,
собственост на „Промосейл“ ЕООД, след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. На водача е извършена проверка с Дръг Тест 5000 ARLK - 0072, който с
проба № 00485 от 09.12.2020г. в 21:37ч е отчел положителен резултат за употреба
на метамфетамин. Издаден е и връчен талон за медицинско изследване № 092251 със 7бр. холограмни стикери. Прието е, че с
описаното деяние водачът виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, предл. второ от ЗДвП.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1228-001297/ 09.12.2020г., издадена от
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя Ф.Д.П.
е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Обжалваният административен акт е постановен
на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, като от фактическа
страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу Ф.П. АУАН серия
G № 320663 от 09.12.2020г., за това, че на 09.12.2020г. в 21.05 часа в гр.
Стара Загора по бул. „Цар Симеон Велики“ до № 145 в посока изток - запад, Ф.П.
управлява л.а с рег.№ *****, собственост на „Промосейл“ ЕООД, след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установено при извършена на водача
проверка с Дръг Тест 5000 ARLK - 0072, който с проба
№ 00485 от 09.12.2020г. в 21:37ч е отчел положителен резултат за употреба на
метамфетамин.
Като доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване
на обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 20-1228-001297/ 09.12.2020г., в
т.ч АУАН серия G № 320663 от 09.12.2020г., Резултат от извършената проверка на
водача Ф.П. за употреба на наркотични вещества или техни аналози с Дръг Тест
5000 ARLK - 0072 /тест № 485 от 09.12.2020г./ и Талон за изследване № 092251 от
09.12.2020г., в който е отбелязано от Ф.П., че не приема показанията на теста; Докладна
записка; Справка за нарушител/водач и др.
Представени и приети като доказателства по
делото са и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба
на алкохол и/или наркотични или техни аналози; Протокол за извършена експертиза
№ 21/ ТКХ-29 от 02.02.2021г. и Постановление за прекратяване на досъдебно
производство от 19.03.2021г.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № 349з-723 от 06.03.2018г. на Директора на Областна дирекция
на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/
09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица
от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.1 от ЗДвП/, сред
които е и началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора.
Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП № 20-1228-001297/ 09.12.2020г. е
издадена от материално и териториално компетентен административен орган –
Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на
предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е
постановена в писмена форма и съдържа
изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното
основание за упражненото от Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора правомощие,
така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП. С оглед
на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.
59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.
Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1228-001297/ 09.12.2020г. на Началник сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, обаче е постановена при
неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са
следните:
Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания
административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта
правни последици.
По дефиницията на чл.22 от ЗАНН
принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се
прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в
съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая, като правно основание за издаване
на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-1228-001297/ 09.12.2020г., е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „б”
от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи. Приложената на Ф.П. с
обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП от фактическа
страна се основава на това, че на 09.12.2020г. в 21.05 часа в гр. Стара Загора
по бул. „Цар Симеон Велики“, Ф.П. управлява л.а с рег.№ ***** след употреба на
наркотични вещества, установено при извършена на водача проверка с Дръг Тест
5000 ARLK - 0072, който с проба № 00485 от 09.12.2020г. в 21:37ч е отчел
положителен резултат за употреба на метамфетамин.
С оглед на така
направената фактическа и правна обосновка на наложената на Ф.П. принудителна
административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването,
че е налице констатирано по надлежния ред управление на МПС от Ф.П. след
употреба на наркотични вещества или техни аналози.
От фактическа страна по
делото не е спорно, че при извършената на 09.12.2020г. на водача на МПС Ф.П. проверка
за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дръг
Тест 5000 ARLK - 0072, с проба 00485 от 09.12.2020г. е отчетен положителен
резултат за употреба на метамфетамин. Посочените обстоятелства се установяват и
от представения и приет като доказателство по делото резултат от извършената
проверка на водача Ф.П. за употреба на наркотични вещества или техни аналози с Дръг
Тест 5000 ARLK - 0072. На Ф.П. е съставен и АУАН серия G № 320663 от
09.12.2020г. за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с тест с техническо средство. Съгласно чл.189, ал.2
от ЗДвП редовно съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното, като в случая АУАН серия G № 320663 от 09.12.2020г. е
част от административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ №
20-1228-001297/ 09.12.2020г. и съдържа фактическите обстоятелства, на които се основава административният
акт по смисъла на чл.59, ал.2, т.4, предл.1 от АПК. Действително АУАН серия G №
320663 от 09.12.2020г. е подписан без възражения от лицето, срещу което е
съставен, но съдът приема, че съдържащите се в АУАН констатации за управление
на ППС след употреба на наркотични вещества, не са потвърдени с надлежни
доказателства в настоящото производство, по следните съображения:
В действащата към
датата на издаване на обжалваната заповед нормативна регламентация – в Закона
за движение по пътищата и в Наредба 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, начините за установяване на употребата на наркотични вещества
или техните аналози от водачите на МПС, са регламентирани алтернативно - чрез
медицинско /химико-токсикологично лабораторно изследване/ или с тест. В
приложимата Наредба 1 от 19.07.2017г. е предвидено, че при наличие на външни
признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични
вещества или техни аналози следва да се извършва проверка с тест или лицата се
изпращат за медицинско изследване, като при наличие на изследване от кръвна
проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи /чл.171,
т.1, б. „б” от ЗДвП/. Следователно употребата на наркотични вещества или техни
аналози се установява въз основа на теста, в случаите на отказ на лицето да
подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при
отказ за даване на проби за изследване.
За прилагането на
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, употребата
на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС, следва да е
безспорно установена. В случая обаче резултатът от теста, извършен с Дръг Тест
5000 ARLK - 0072, се явява оспорен, предвид направеното от Ф.П. отбелязване в
талон за изследване № 092251 от 09.12.2020г., издаден съгласно чл.3, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Към момента на постановяването на обжалваната
заповед по административната преписка са били налице данни, потвърдени и с
представените по делото доказателства, че даденото на лицето предписание за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества
или техни аналози, е било изпълнено. Доказателствата /Докладна записка рег. №
27875 от 10.12.2020г. и Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични или техни аналози от 09.12.2020г./,
сочат, че Ф.П. е дал кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно
изследване, като е назначена и токсико-химична експертиза. Доколкото при дадена
биологична /кръвна/ проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно
изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, законът в
разпоредбата на чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП определя именно резултатът от това
изследване да е определящ по отношение на констатацията за употреба на
наркотични вещества, преди наличието на резултат от изследването, противоправното
поведение на водача на МПС, като основание за налагането на ПАМ по чл.171, т.1,
б. „б” от ЗДвП, се явява недоказано. В тежест на административния орган е да
установи наличието на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ, а
в конкретния случай това не е извършено с предвиденото от закона и избрано от
жалбоподателя доказателствено средство – химико-токсикологично лабораторно
изследване на кръвна проба. С оглед на което съществуването на правно
релевантния юридически факт за възникването на публичното право на органа да
наложи ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, се явява фактически и
доказателствено необосновано. След като законът дава възможност на водача на
МПС да оспорва резултата от направения му тест с техническо средство и в случая
Ф.П. се е възползвал от тази възможност, административният орган е бил длъжен да
съобрази посоченото обстоятелство при преценката досежно наличието на
материалноправно основание за налагането на ПАМ. В този смисъл е и Решение №
7457 от 05.06.2018г. по адм. дело № 6432/2017 г. по описа на ВАС.
Предвид така установените по делото факти
съдът намира, че необосновано от гл. т на доказателствата и неправилно от гл.т
на закона административният орган е приел, че към датата на издаване на
обжалваната заповед по отношение на Ф.П. по безспорен и несъмнен начин е
установено и доказано съществуването на основание за налагане на ПАМ по чл.
171, т.1, б. „б” от ЗДвП - управление на ППС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, като законово регламентираната материалноправна
предпоставка за налагане на ограничението. Нещо повече – от представения и
приет като доказателство по делото Протокол за извършена експертиза № 21/
ТКХ-29 от 02.02.2021г., е видно, че при направената от вещо лице в ЦЕКИ към НИК
- МВР токсико-химична експертиза на представената за изследване проба кръв,
взета на 09.12.2020г. от лицето Ф.Д.П., не е установено наличието на упойващи
лекарствени средства и наркотични вещества, вкл. от групата на метамфетамините.
Следователно резултата от направения с Дръг Тест 5000 ARLK – 0072 тест за
наркотични вещества, се явява опроверган от резултата от извършеното
химико-токсикологично лабораторно изследване и съотв. от заключението на
експертизата. В този смисъл оспореният
административен акт се явява постановен в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон.
Обжалваната заповед е издадена и при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, довели до
фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от
правоприлагащия орган извод
за наличието на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП по
отношение на Ф.П.. Преди постановяването на заповедта не са изяснени
всички факти и обстоятелства от значение за случая, включително не е
съобразено, че водачът е дал кръвна проба
за изследване, а именно резултатът от извършеното медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване, по аргумент от чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП и от чл.6,
ал.9 от Наредба 1 от 19.07.2017г., е определящ за съществуването на
материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ.
Принудителните
административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка
по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП/, са форма на държавна принуда - репресивни
мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, целящи да
предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят
настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да
преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да
отстранят настъпилите вече вредни последици от него /чл.22 от ЗАНН/. Следователно
принудителната административна мярка налага неблагоприятни последици на
адресата с цел постигане на правно
определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ
по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче разпоредбите
на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на принципа за
съразмерността, че административните органи трябва да се въздържат от актове и
действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел
без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането
на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на
лицето. В случая освен че прилагането на обжалваната ПАМ е необосновано и
недоказано от гл.т наличието на материалноправната предпоставка по чл.171, т.1,
б. „б” от ЗДвП, същата не се основава и на необходимост от налагане на
ограничението за постигане на предвидена в закона цел, предвид липсата на
доказано противоправно поведение на Ф.П..
С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е
основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-1228-001297/ 09.12.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – Стара Загора, с която на Ф.Д.П. е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б. „б”
от ЗДвП, като постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния
закон, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на
направените разноски следва да бъде уважено, като ОД на МВР – Стара Загора бъде
осъдена да заплати на Ф.П. сумата от 510 лева, представляваща 10 лева внесена
държавна такса и 500 лева - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Ф.Д.П. ***, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1228-001297/ 09.12.2020г., издадена от Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, с която на основание
чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, на Ф.П. е наложена принудителна административна
мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца,
като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Стара
Загора да заплати на Ф.Д.П. ***, ЕГН **********, сумата от 510 /петстотин и десет/
лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване,
съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: