№ 20184
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110132832 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.49 ЗЗД, във вр.чл.45, ал.1 ЗЗД, вр.чл.52 ЗЗД. В условията на евентуалност с
писмения отговор ответникът е релевирал възражение за съпричиняване с
правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Р. Н. Г.
против Столична община, с която са предявени обективно съединени искове, както
следва: 1/ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 20 000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от
непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 14.10.2023 г. до
окончателното изплащане и 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
от 3171,80 лева, представляваща причинени имуществени вреди през периода от
31.10.2023 г. до 17.04.2024 г., в резултат на увреждането.
В исковата молба ищцата твърди, че на 14.10.2023 г., около 17:00 часа в гр.София,
************* паднала и контузила лявото си коляно. Твърди, че причина за падането
й била необезопасена улична, водосточна шахта на пътното платно, по което се
движела при пресичане на улицата. Задно с нея бил й съпругът й, който след
инцидента, с помощта на минаващи наблизо две момчета, я пренесли на тротоара.
Веднага била откарана в Пирогов, където направили рентгенография на лява колянна
става. Била поставена стационарна шина, ангажираща почти цялото бедро, коленната
става и почти цялата подбедрица. При направена магнитнорезонансна томография
била установена контузия на ляво коляно с разкъсване на медиалния холатерален
1
лигамент, както и на медиалния пателарен ретинакулум. Последвали още няколко
прегледа при различни специалисти, които се обединили около извода, че най-
подходящото лечение за ищцата било обездвижване на пострадалия крак и
кинезитерапия, предвид травмата и възрастта на пациента. Ищцата твърди, че
последвало продължително и болезнено лечение, включващо многократни платени
прегледи, манипулации и закупуване на предписани лекарства. Поддържа още, че и
към датата на подаване на исковата молба в съда е в тежко състояние, левият й крак е
обездвижен и отекъл, изпитва силни болки и страдания, придвижването е
изключително трудно и с патерици. Излага, че през цялото време е принудена да
разчита на помощта на близки и приятели, за всякакви ежедневни битови нужди и
пазаруване. Липсата на възможност да се грижи сама за себе си, както и да върши
каквито и да било дейности, кара ищцата да се чувства зле и влияе на психиката й. По
изложените в исковата молба доводи и съображения ищцата обуславя правния си
интерес от предявените против ответника искове, като счита, че именно ответната
община е отговорна за ремонта и поддържането на пътната настилка, като
претърпените от нея вреди са в резултат от неизпълнение на това задължение. Моли за
уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по производството
разноски.
В срока по чл.131 ГПК от Столична община е постъпил писмен отговор, в който
се изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорват се
твърденията за бездействие от страна на служители на ответната община, като се
поддържат доводи, че от приложеното към исковата молба доказателство се
установявало, че шахтата е ремонтирана и в добро техническо състояние. Поддържа се
становище, че не би могла да бъде установена причината за „разместване“ на
процесната шахта, като се твърди, че същото представлява „случайно събитие“ и е
налице безвиновна отговорност. С оглед предходното се навеждат и доводи за
приложението на чл.81 ЗЗД. На следващо място ответникът оспорва механизма на
настъпване на инцидента и наличието на причинно-следствена с вредите. Оспорва се
приложеното по делото удостоверение, издадено месец след инцидента от УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД, като неотносимо към спора. Поддържа се становище, че по
делото не са представени доказателства, че направените от ищцата разноски за
медикаменти са били необходими. Сочи се, че по делото няма рецепта, а от лист за
преглед на пациент се установявало, че й е предписано терапия с „ортопедична шина“.
Изразява се и становище за недоказаност на претендираните неимуществени вреди,
алтернативно – за намаляване размера им с доводи, че не отговоря на принципа за
справедливост, както и че е налице съпричиняване. По изложените в отговора доводи
и съображения се иска отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
2
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен лист за преглед на пациент в КДБ/СО, от който се
установява, че на 14.10.2023 г. ищцата е била прегледана от лекар в спешен кабинет по
ортопедия и травматология на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД. В снетата анамнеза е
посочено „паднала в шахта“, а в обективно състояние „болка в ляво коляно“.
Назначена е рентгенография на лява колянна става и е предписана терапия с шина.
По делото е приложено образно разчитане от 31.10.2023 г. от направена
магнитнорезонансна томография на лявата колянна става на ищцата. Видно от
заключението е, че са установени руптури на медиалния колатерален лигаменти и
медиалния пателарен ретинакулум. Дегенеративни промени на менискусите тип 2а, без
убудителни данни за руптури. Хондромалация на артикулационните повърхности на
феморалните кондили.
Видно от приложения по делото амбулаторен лист е, че на 07.11.2023 г. на ищцата
е извършен преглед в УМБАЛ „Софиямед“ ЕООД, при който е установена валгусна
нестабилност в ставата, като от направен ЯМР са установени данни за скъсване на
вътрешната странична връзка. Препоръчана е кинезитерапия.
Видно от приложения по делото амбулаторен лист е, че на 13.11.2023 г. ищцата е
извършен преглед в друг медицински център, в който е констатирана хипотрофия на
бедрената мускулатура, медиална нестабилност, назначена е физиотерапия и ортеза.
По делото е приложено съдебномедицинско удостоверение № 492/2023 г.,
издадено от специалист по съдебна медицина при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, от
което се установява, че на 13.11.2023 г. на ищцата е извършен преглед, при който са
описани констатираните травматични увреждания: контузия на ляво коляно с
разкъсване на медиалния холатерален лигамент, както и на медиалния пателарен
ретинакулум, като същите причиняват трайно затруднение движенията долния ляв
крайник.
Видно от приложения по делото амбулаторен лист от 15.11.2023 г. е, че при
преглед на ищцата е установено, че се движи самостоятелно, без помощно средство,
със затруднена походка, използва ортеза. Колянната става е леко оточна, нестабилна, с
ограничена флексия до 30 градуса.
Видно от приложения по делото амбулаторен лист от 13.12.2023 г. е, че при
преглед на ищцата е установена хипотрофия на бедрената мускулатура, лек оток и
медиална нестабилност. Назначена е физиотерапия.
По делото са приложени фискални бонове и фактури за заплатени суми за
медицински прегледи, ЯМР, терапии, помощно средство и лекарства през периода от
15.11.2023 г. до 17.04.2024 г.
По делото е приложено ЕР на ТЕЛК от 04.07.2025 г., от което се установява, че
ищцата е освидетелствана с 50,00 ТНР поради злокачествен меланом на кожата,
наложил провеждане на оперативно лечение за първите пет години.
3
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.С.В. и
Е.Н.Г..
В показанията си св.Г. разказва, че на 14.10.2023 г. чакал да си вземе храна от
китайският ресторант на ул.Кръвеник в гр.София, когато чул писък на жена. Обърнал
се и видял, че същата е пропаднала в шахта с целия й крак. Заедно със съпруга на
ищцата и друг човек, притекъл се на помощ, извадили ищцата от шахтата и я
поставили да седне на тротоара. Свидетелят разказва още, че шахтата била със счупен
капак, но тъй като е непосредствено след тротоара и е по-ниска от бордюра, не може
да се забележи.
В показанията си св.В. /съпруг на ищцата/ разказва, че на процесната дата бил
заедно със съпругата си и внучката им. Движел се пред тях, когато чул съпругата му,
че изкрещяла. Обърнал се и видял, че левия й крак е пропаднал в шахта на пътното
платно. С помощта на двама непознати я качил в автомобил и я откарал в Пирогов.
Там направили снимка и сложили шина на крака на съпругата му. Казали им да отидат
пак след 15 дни. На другия ден отишли в общината, за да съобщят за инцидента.
Срещнали се с инспектор, който им казал, че знае за проблема с шахтата и вече е
подавал сигнали. Когато след 15 дни отишли отново в Пирогов, докторът назначил
ЯМР, при който установили скъсани меки връзки. Лекарят им казала, че е трябвало да
се оперира още първите дни. При преглед в болница „Софиямед“ им казали, че трябва
да се сложи имплант, който не се поема от НЗОК и струва около 4000,00 лева.
Свидетелят разказва, че след инцидента съпругата му носела шина в продължение на
два месеца, която не позволявала сгъване на крака в коляното. Започнала
рехабилитации за период от 3-4 месеца, в резултат на които започнала да си сгъва
коляното. В първите месеци свидетелят разказва, че бил неотлъчно до съпруга си, тъй
като й носел храна в леглото, придружавал я до банята и тоалетната. Първите 3-4
месеца тя се оплаквала от интензивни болки, най-вече при сядане. След инцидента
съпругата му се притеснявала и плачела, тъй като си мислела, че няма да проходи. В
продължение на 7-8 месеца свидетелят не ходел на работа, за да й помага. Свидетелят
разказва още, че към датата на разпита му ищцата ходи самостоятелно, но махне ли
шината, се чувства нестабилна и сякаш ще падне. Сочи, че до момента не са
направили операция, тъй като съпругата му се страхува, а й дали много пари за
рехабилитация.
По делото е допуснато и изслушано заключение на съдебно-медицинска
експертиза, в което вещото лице след запознаване с медицинската документация е
посочило, че при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на
възстановяване при такъв тип увреждания е около 4 месеца. През периода на
възстановяване ищцата е търпяла болки и страдания, като първите 20 дни болките са
били с по-голям интензитет. Вещото лице е посочило, че прогнозата за пълно
възстановяване на ищцата е песимистична, тъй като при преглед от ортопед-
4
травматолог, извършен на 15.01.2024 г. е установено силно положителен тест за увреда
на вътрешната странична връзка на лявата колянна става и е препоръчано оперативно
лечение. При анализ на представените по делото финансови документи вещото лице е
посочило, че разходите са във връзка с проведеното лечение на полученото от ищцата
увреждане.
Други относими и допустими доказателства по делото не са приложени.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за
противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при
или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно –
обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои
работници или служители, на които е възложил работа.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2)
осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/,
3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат
от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (ППВС
№ 9/1966 г.).
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното (чл.45, ал.2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е
фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка
между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от
фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Настоящият съд намира, че горепосочените правопораждащи факти бяха
доказани в хода на производството. Видно от събраните по делото гласни
доказателства – показанията на свидетелите В. и Г. е, че капакът на шахтата е бил
счупен. Съдът кредитира показанията на св.В., тъй като същият е очевидец на
инцидента – как целия крак на ищцата е бил пропаднал в шахтата, която не се е
5
забелязвала, че е със чупен капак. Този свидетел не е заинтересован от изхода на спора,
а показанията му са последователни и обективни. Съдът кредитира и показанията на
св.Г., тъй като въпреки родствената му връзка с ищцата, същите кореспондират със
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
С оглед предходното и съгласно разпоредбите на чл.31 и чл.30, ал.4 ЗП общините
са задължени да осъществяват ремонт и поддържане на общинските пътища, както и
ремонт и поддържане на подземните съоръжения тротоарите, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези осветлението и крайпътното озеленяване по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии. Съгласно §1, т.12,
13 и 14 от ДР на ЗП това включва дейности по полагане на системни грижи за
осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и предприемане на мерки за
защита принадлежностите и съоръженията , както и задължения за сигнализиране
незабавно препятствията по общинските пътища и улици. В качеството си на
юридическо лице общината осъществява тези дейности чрез свои служители и/или
други лица, на които е възложила изпълнението им. По делото не се твърди, а и
доказателства не са ангажирани да са били изпълнени дейности по ремонт и
поддръжка на конкретния пътен участък или да е бил обозначен като препятствие за
безопасно преминаване. Напротив, видно от показанията на св.Г. е, че когато са
отишли със съпругата му в общината, за да съобщят за инцидента, служител е казал,
че знае за шахтата, но въпреки това не е била ремонтирана.
Предвид гореизложеното, неизпълнението на вменените от закона задължения на
Общината - правно регламентирана дейност, осъществима от нейни или наети от нея
работници и служители, е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната
й отговорност по реда на чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД, когато в резултат на
проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило непозволено увреждане,
както е в разглеждания случай. Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота
и здравето на гражданите сам по себе си сочи на противоправно бездействие.
Ответникът е този, в чиято доказателствена тежест стои установяването на точното
изпълнение на задължението му по закон, а доказателства в тази насока не са
ангажирани.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че са налице всички елементи
от фактическият състав на деликтната отговорност - противоправно деяние на
ответната община - бездействие при изпълнение на вменените със закон задължения,
настъпило увреждане, претърпени неимуществени и имуществени вреди, и причинна
връзка между същите.
С оглед предходното се налага извод, че предявените искове са доказани по
основание. Ответникът и лицата, на които той е възложил да поддържат уличната
инфраструктура, не са положили дължимата грижа, присъща на добрия стопанин, т.е.
поведението на последните осъществява деликтния състав на чл.45 ЗЗД противоправно
6
бездействие, вреда и причинна връзка между поведението и вредата.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобразява
разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените вреди и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил
на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това
обезщетение, което има компенсаторен характер.
Размерът на дължимото обезщетение, следва да бъде определен, като се отчита
характера, обема и интензивността на неимуществените вреди, естеството на травмите
и продължителността на лечебно-възстановителния период, възрастта, физическото и
психическо състояние, както и възможностите за възстановяване и адаптация. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. Така например в редица решения на ВКС, а именно:
решение № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; решение № 124 от
11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; решение № 59/29.04.2011 г., по т.д. №
635/2010 г. на ІІ т.о.; решение № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага
становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност
за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
Следва да се има предвид още, че при определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия към момента
на увреждане на пострадалия /в този смисъл са решение по т.д. № 83/2009 г., II т.о. на
ВКС, решение по т. д. № 795/2008 г., II т.о. на ВКС и решение по т. д. 299/2011 г., II
т.о. на ВКС /.
В конкретния случай съдът съобрази заключението на съдебно-медицинската
експертиза, което от една страна сочи, че при нормално протичане на лечебния процес,
без усложнения, периода на възстановяване е около 4 месеца, но от друга страна – че
прогнозата за пълно възстановяване на ищцата е песимистична, тъй като е установено
силно положителен тест за увреда на вътрешната странична връзка на лявата колянна
става, поради което е препоръчано оперативно лечение. Съдът съобрази още, че
пострадалата е в трудоспособна възраст, в която травмата съществено е нарушила
качеството й на живот – била е частично обездвижена за период от 3-4 месеца, след
7
което е започнала да сгъва увреденото коляно, но походката и е останала несигурна,
наложили се е съпругът й да я обгрижва в продължение на 7-8 месеца. Отделно от
предходното съдът приема за безспорно обстоятелството, че в резултат на инцидента
ищцата е преживяла негативни емоции, стрес и уплаха, които са обичайни за този вид
инциденти.
При съобразяване на изложеното относно характера и тежестта на увреждането
на здравето на ищцата, претърпените от нея болки от физическо естество след
увреждането, периода и естеството на лечението, продължителността на търпените
болки, причинените неудобства в битов и личен план, негативните емоционални
изживявания като обичайни неимуществени вреди от такъв вид увреждане, както и
съществуващите в страната обществено-икономически условия към момента на
настъпване на вредите, настоящият съдебен състав намира, че с определянето на
обезщетение в размер от 10 000 лева ще бъде постигнат справедлив баланс между
претърпените вреди и паричното измерение на нуждата от обезвреда съобразно
принципа, въведен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. В останалата част над този размер
до предявения размер от 20 000,00 лева, искът за неимуществени вреди следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съдът не обсъжда приложеното по делото експертно решение на ТЕЛК, тъй като
го намира за неотносимо към предмета на спора, а и от същото се установява, че
поставената диагноза на ищцата не е в периода след инцидента, а датира от преди това.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът намира, че същата е
основателна, тъй като съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължения от непозволено
увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи законната лихва
от деня на увреждането. Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са
компенсаторни по своя характер, а не мораторни. Те се дължат от деня на събитието -
14.10.2023г. до окончателното изплащане.
За доказани по основание съдът намира и претърпените от ищцата имуществени
вреди за лечение и възстановяване в общ размер на 3171,80 лева, за които по делото са
приложени писмени доказателства, и които се намират в пряка причинна връзка с
настъпилия инцидент. В тази насока е и заключението на съдебно-медицинската
експертиза. Върху главницата се дължи законна лихва, считано от датата на
увреждането – 14.10.2023 г. до окончателното изплащане.
По възражението за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД:
С оглед изводите за основателност исковите претенции, следва да бъде
разгледано и предявеното с писмения отговор в условията на евентуалност възражение
за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява по правилото на
чл.51, ал.2 ЗЗД, само ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като
8
от значение е наличието на причинно - следствена връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина на последния. Кога това
поведение – действие или бездействие, е рисково и дали е допринесло за увреждането
подлежи на установяване във всеки конкретен случай, а тежестта за доказване е върху
позоваващата се на съпричиняването страна.
В конкретния случай ответникът не проведе пълно и главно доказване на
наведеното в писмения отговор възражение за съпричиняване, въпреки изричните
указания на съда в тази насока. По делото липсват доказателства, които да насочват на
поведение на ищцата, което да е създало по-голяма вероятност за настъпване на
вредите. По делото не се доказа ищцата да е била небрежна в поведението си като
пешеходец, да е била с неподходящи обувки или да е извършила каквото и да е
действие, с което да е спомогнала настъпване на вредоносния резултат. Приносът на
увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В конкретния
случай такива данни липсват. При това положение за ищцата не е съществувало правно
задължение да предвиди настъпването на инцидента.
С оглед предходното, настоящият съд намира възражението на ответника
за съпричиняване за неоснователно.
По разноските:
При този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК ищецът има
право на разноски съразмерно на уважената част от предявените искове. Видно от
списъка на разноските по чл.80 ГПК е, че се претендират разноски за държавна такса
и депозит за експертиза в общ размер на 1326,87 лева. Съразмерно на уважената част
от предявените искове ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата
от 754,25 лева.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключени между ищцата и процесуалния й представител е, че същите са се
договорили, че процесуалното представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА. С
оглед предходното и на основание чл.38, ал.2 ЗА съдът определя адвокатско
възнаграждение в размер на 1000,00 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа
и правна сложност и е приключило в едно открито съдебно заседание.
Следва да се има предвид, че съдът е задължен да определи размера на
задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като
съгласно възприетото с решение от 24.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС виждане
чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна
уредба, противоречи на посочения чл.101, §1, националният съд е длъжен да откаже да
9
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да
заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази
страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е обвързан от размерите,
разписани в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки
отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност
на производството и извършените от процесуалния представител действия.
На следващо място следва да се отбележи, че целта на разпоредбата на чл.38 ЗА е
определени категории лица да имат възможност да получат безплатна правна помощ,
но не води автоматично до извод, че адвокатът ще реализира икономическа облага
чрез поемането на процесуално представителство, респ. предоставянето на правни
съвети. Следва да се отбележи още, че когато се поемат т.нар. „pro bono“ случаи,
адвокатът носи икономическият риск. Отделно от предходното, нито е в съответствие
със закона, нито с добрите нрави, чрез договор за правна защита и съдействие, при
условията на чл.38 ЗА, да се търси икономическа облага.
С оглед и съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва да заплати
на адв.В. адвокатско възнаграждение в размер на 568,44 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска. В конкретния случай ответникът претендира
единствено юрисконсултско възнаграждение. С оглед предходното и като взе предвид,
че делото не е от фактическа и правна сложност, и е приключило в едно открито
съдебно заседание, без да се събират допълнително доказателства, на основание чл.78,
ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
100,00 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 43,16 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД Столична община, с БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр.София, ул.“Московска“ № 33 да заплати на Р. Н. Г., ЕГН
********** сумата от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от непозволено увреждане, ведно със законната
лихва, считано от 14.10.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 3171,80
лева, представляваща причинени имуществени вреди през периода от 31.10.2023 г. до
17.04.2024 г., изразяващи се в разходи за лечение на травмата, получена в резултат на
увреждането, ведно със законната лихва, считано от 14.10.2023 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди за сумата над
10
10 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Столична община, с БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр.София, ул.“Московска“ № 33 да заплати на Р. Н. Г., ЕГН
********** сумата от 754,25 лева, представляваща направени разноски в
производството пред първоинстанционния съд, съразмерно на уважената част от
предявените искове.
ОСЪЖДА Столична община, с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.София,
ул.“Московска“ № 33 да заплати на адвокат В. А. В., ЕГН **********, на основание
чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата от 568,44 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищцата в
производство пред първоинстанционния съд, съразмерно на уважената част от
предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3, вр.ал.8 ГПК Р. Н. Г., ЕГН ********** да
заплати на Столична община, с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.София,
ул.“Московска“ № 33 сумата от 43,16 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение в производството пред първоинстанционния съд, съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11