Р Е Ш Е Н И
Е № 261824
гр. Пловдив, 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на дведесет и осми май две хиляди двадесет и
първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20059 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от А.В.Й. — Ф., ЕГН **********
чрез процесуалния си представител *** К.Н.,*** против Р.Г.С., с адрес ***,чрез
процесуалния си представител *** Ц.К.,*** , с която е предявен иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7
000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди вследствие на описаните в исковата
молбадействия и отправени изрази, представляващи противоправно поведение от
страна на ответника, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба -06.12.2019 г. до окончателното й изплащане.
Ищцата посочва, че повече от десетилетие работи в областта на клетъчното
регенериране и съм автор на уникална по рода си Програма „***“. Това е
програма, която е патентовала и която представям успешно на няколко континента
- Е., С., А., А.. Сочи, че от пет години Програмата се провежда и в Б. и
по-конкретно в гр. Х., където е живяла като дете. Твърди, че лично няма и никога не е имала някакви отношения с
ответницата Р.С., като я познава само
визуално, тъй като живеят на една и съща улица в гр. Х. - „***“. Посочва, че
г-жа С. никога не е участвала в Програмата. Нейният *** С. Г. Б. е изкарал два
курса - през 2018 и май 2019. Участието му, както и това на всички останали
хора, се посочва, че е напълно доброволно, на всеки пациент са подробно
разяснени всички подробности и всеки подписва съответна декларация в тази
насока. Ищцата посочва, че през месец юни 2019 г. се намирала в гр. Х.. На 25 юни 2019 г.
(вторник) около 11:30-12:30 часа, като излизала от дома си на бул. „***“ № 32,
тъй като същия ден трябвало да пътува с
автомобила си за гр. С., а на следващия ден - за И. пред входа на блока й били
седнали 3-4 жени от квартала, които познавала по физиономия. Точно когато
излизала от входа, се появила и ответницата Р.С.. Без каквато и да било
причина, тя се обърнала към ищцата с думите „ИЗМАМНИЦА", „ЛЪЖКИНЯ“
„КРАДЛА“, „МОШЕНИЦА“, като умишлено говорила на висок тон, за да може думите й
да бъдат възприети както от ищцата, така и от всички хора на улицата. Ищцата
твърди, че ответницата целяла не само да я обиди и унизи, но и да я провокира,
да я изкара от равновесие, за да влезе в диалог с нея. Ищцата положила огромни
усилия да се овладее, да не отговоря на провокацията, качила се в колата и
отпътувала за гр. С.. Ищцата сочи, че е била в истински шок от проявената
публична агресия спрямо нея, от преживените обида и унижение. Пътуването й до
гр. С. било истински кошмар, като й
било трудно да запази концентрация, докато управлявала автомобила си. В
гр. С. се видяла веднага с *** й - К. А., който непосредствено възприел
психическото и физическото й състояние. И вечерта, часове след случая, ищцата
още не можела да възстанови спокойствието си, била в нервна криза, треперила, не можела изобщо да
спи. Неприятният спомен я преследвал дни наред, когато вече била в И..
Изпитвала страх и притеснение какво може да се случи с нея при следващото й
връщане в гр. Х.. Твърди, че атаките от страна на ответницата към нея
продължили и във Фейсбук българската и руската
страница на Програмата:Програма „***“ *** и Программа „Новая клетка ***
Ищцата твърди, че от своя личен фейсбук
профил ***, илюстриран и с нейната снимка, Р.С. започнала системно да публикува
коментари, нападащи и обиждащи ищцата лично, съдържащи заплахи и закани и
представящи Програмата в една крайно негативна и невярна светлина.
По-конкретно визира следните
коментари:
1.На 26.09.2019 г. „Пълна измама,
капан за наивници, за да им измъкнат парите. Същият коментар е публикуван от
профила на Р.С. и на следващия ден, 27.09.2019 г. на руската страница на
Програмата.
2.На 26.09.2019 г. „Защо триете
коментарите, измамници нагли“.
3.На 26.09.2019 г. „Программа НоваяА.
дето се хили като пача ще дойде време да се ръфа сама!"
4.На 27.09.2019 г. „Измамници,
търгувате с болестите на хората но рано или късно Божието наказание ще ви
застигне/"
5.На 27.09.2019 г. „Колкото и да
триете коментарите, вие лъжци и измамници, ще си намерите майстора! Такава
реклама ще получите, че свят ще ви се завие!"
Когато ищцата видяла тези обиди,
клевети и закани, им направила СКРИЙНШОТОВЕ, след което веднага ги изтрила.
Въпреки това счита, че коментарите на ответницата са били прочетени от хиляди Фейсбук
потребители -нейни познати и приятели, бивши, настоящи, а вероятно и бъдещи
участници в Програмата.
Публичното нанасяне на обиди и
клевети от страна на ответницата Р.С. ***, както и системното публикуване на
обиди, клевети и закани на фейсбук страницата на Програмата ищцата сочи, че я
накарарло да се чувства унизена,
омерзена и уплашена. Това сочи, че обосновава и правния й интерес да потърси обезщетение по
справедливост за причинените й неимуществени вреди.
Твърди, че думите, употребени от
ответницата по нейн адрес носят еднозначна негативна оценка от гледна точка на
общоприетия морал, накърняват честта и достойнството ми. Ищцата счита, че през годините е успяла да изгради добро име
в обществото - име на отговорен и честен човек и професионалист. Представя
тълкуване на думите, които твърди, че са използвани от ответницата според
многотомния речник на българския език, както и какво представлява обида и
клевета според правната доктрина и съдебната практика.
Ищцата твърди, че целта на тези думи е да бъде
публично унижена, осмяна, дискредитирана, а изработената от мен Програма да
бъде представена като безполезна, дори вредна, престъпна схема за печелене на
пари. Тези думи рязко контрастират с личната й самооценка, с изграденото от нея
в обществото име, както и с хилядите пациенти, които посредством Програмата са
получили облекчение и шанс за ново начало.
Ищцата сочи, че е силно емоционален човек, възпитана е да се
отнася добре с хората около нея и да им помагам. Отговорна и честна е в отношенията си с околните, винаги
изслушва и проявява грижа и внимание. Затова твърди, че такова
агресивно, арогантно и силно негативно отношение, като проявеното от
ответницата, дълбоко я наранява и натоварва. Счита, че са налице всички
предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, деяние,
противоправност, вреда, причинно следствена-връзка и вина. С оглед на подробно изложените в исковата
молба съображения, моли исковата й претенция да бъде уважена изцяло. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва исковата молба на А.В.Й. - Ф., по основание и
по размер. Твърди, че нищо от изложеното като факти в тази молба не отговаря на
истината. Оспорва ефективността на разработената от ищцата програма, като
твърди, че методът на лечение не само, че не е помогнал на *** й, но и това е
довело до загуба на време, през което той е могъл да се лекува с традиционната
медицина и пари, необходими за това. ***
й се доверил на ищцата, но когато не усетил подобрение , посетил *** си в Г.,
която е *** в *** болница и след
консултации с нея и водещи специалисти по ракови болести, се констатирало, че
времето за провеждане на каквото и да е лечение безвъзвратно е отминало. Според
*** й - *** със медицинско образование, специалност „***”, квалификации и
практикуваща медицина в Г., в *** болница - с традиционното лечение предприето
на време *** й щял да е още жив. Ответницата сочи, че дори и да има полза от
лечението на ищцата, то при *** й то не
е подействало и той е починал. За датата и часа, на която се твърди че ответницата се е обърнала към ищцата с думите „ИЗМАМНИЦА“, ЛЪЖКИНЯ, „КРАДЛА",
„МОШЕНИЦА ответницата твърди, че от
10.15 часа до 12.00 часа, била с роднини и приятели на семейството им на
гробищата в Х., за помен на 40 дни от смъртта на *** й. Поменът бил обявен за
10.30 ч., но свещеникът закъснял и дошъл към 11.15 ч., докато минало опелото да
се запалят свещи и поплачем на гроба му стана някъде към 12.00 ч.. Някъде по
това време ответницата и другите тръгнали пеша от гробищата на гр. Х., които са
извън града на един хълм в западния край на гр. Х.. Твърди, че не е минавала по
ул. „***“ на този ден преди 16 ч. понеже след помена на гробищата, били на
ресторант „***“, а от там ходили в дома на *** й и останали със
семейството му до късния следобед. Оспорва да е писала от свой профил описаните
в исковата молба и съдържащи се в приложените документи публикации. Относно
случилото се с *** й ответницата посочва, че е споделила единствено на помена и
не го е разпространявала публично.
Твърди се, че се цели да се принуди ответницата да мълчи, за да не
пострада бизнесът на ищцата. Моли искът да се отхвърли.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
За да се уважи предявеният иск ищецът следва да
докаже положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици,
т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно
деяние, изразяващо се в отправени клеветнически твърдения, набедявания – устно
и писмено и изложени неверни обстоятелства, вреда /посочените в ИМ неимуществени
вреди/, пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и вредите, а също
и размера на претендираното обезщетение. В тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване и да установи такива положителни факти, а при установяване
на сочените като клеветнически твърдения от ищеца, изложени в исковата молба,
да докаже, че същите са верни, предвид действащата по отношение на ищеца
оборима презумпция за невярност. (В този смисъл Решение № 253 от 29.01.2014 г.
по гр.д. № 1251/2012 г. по описа на ВКС, ІІІ-то г.о.). Респективно - при установяване на всички
елементи от деликтната отговорност от ищеца – да докаже, че е погасил търсената
сума. От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпитите на допуснатите на ищеца и ответника свидетели не
се установява реализирането на описаната в исковата молба фактическа
обстановка, която се сочи, че представлява противоправно деяние, изразяващо се
в отправени клеветнически твърдения.
В първото по делото съдебно
заседание ищцата е направила уточнения относно депозираната искова молба, като
посочва, че вербалното нападение се е случило непосредствено преди пътуването й
за гр. С., а впоследствие и за Република И. /през Г./. Посочва, че първоначално
пътувала с личния си автомобил от С. до И., а след това с ферибот от И. /Г./ до
Б. /И./. В тази връзка твърди, че вербалните обидиа са отправени на 24.06.2019
г., а не както първоначално е посочила на 25.06.2019 г. Конкретизира и
претенцията си, като сочи, че сумата от 4000 лв.- касае неимуществени вреди от
вербалните обиди отправени на 24.06.2019
г. в гр. Х., ул. „***“ № ***, а сумата от 3000 лв. за коментарите във фейсбук
от личния профил на ответницата.
От приетата по делото справка от ***
се установява, че на 26.06.2019 г. ищцата е ползвала рестарант на
самообслужване и бар, като дата на пътуване е посочена 26.06.2019 г.
Приет е като писмено
доказателство и некролог, в който е отразено, че на 25.06.2019 г. се навършват
40 дни от смъртата на С. Б., като поменът ще се състои на 25.06.2019 г. от
10,30 часа в Траурен парк в гр. Х..
От разпита на св. М. К. се
установява, че същият познава ищцата от 2017 г., като са сътрудници в нейната
програма в Б.. Свидетелят не познава ответницата Р.С., но от ищцата е чул, че
последната е отправяла към нея обиди, които са доведи до психически
състресения. Посочва, че това се е
случило преди да замине за И. – 24 или 25 юни, като конкретните изрази били
„измамница“, „мошеничка“. Свидетелят посочва, че е видял от профила на Р.С. и
коментари, като ищцата му споделила, че и по този начин се държи, защото са
съседи в гр. Х.. Споделила, че това отношение довело и до отдръпване на
близките й от нея, тъй като те живеят в гр. Х.. Посочва, че след този случай
ищцата започнала да пие хапчета аз успокоение, защото не е очаквала такова
отношение. Нараствали негативните емоции. На последната програма от 1 септември
тя попадала в кризи, защото я било страх някой да не я нападне и атакува. Свидетелят посочва, че познава ищцата, като
лабилен човек, но и много деликатна и емоционална. Свидетелят посочва, че е
видял и профилната снимка на профила, от който са пратени съобщеиня, като
предполага, че е ответницата, която е в залата.
Разпитана е и св. В- К.а – З.,
която работи с ищцата и е в близки
приятелски отношения с нея. Свидетелката
посочва, че след провеждане на програмата в Х. ищцата й се обадила , като
казала, че била нападната от Р., че е била обиждана със заплахи, като „измамница, мошеничка, ще ви съсипя, ще ви
направя антиреклами“. Посочва, че ищцата била много обезпокоена, като й
показала и публикациите в интернет от профила на Р., на която имало снимка на
госпожата. Коментарите били „Мошеница, измамница, ще те съсипя, ще ти съсипя
бизнеса, ще имата лоша реклама“. Потвърждава, че ищцата е на успокоителни
хапчета след този случай. Посочва, че програмата повече от 30 години помага на
много хора.
От разпита на св. С. Д. – колега
на ***а на ответницата – работили са заедно в ***, се потвърждава изложеното в
отговора, че ***ът на ответницата е имал здравословни проблеми – онкологично
заболяване. Посочва, че заболяването се развило бързо, след като се е
пенсионирал, като са събрали пари за лечение от трите прокуратури, които
впоследствие са разбрали, че той е платил на програма „***“ за лечение. Към
този момент заболяването му е било доста напреднало. Посочва, че е била близка
с ***а на ответницата, като той е бил *** на ***, а тя ***. Свидетелката посочва, че нейният колега е
починал на ***, като поменът е бил на *** – помни, че е бил вторник, но не си
спомня точно датата. /Съдът установява, че вторник е 25 юни 2019 г./
Свидетелката посочва, че поменът е бил обявен за 10,30 часа, като около 10,15
били на гробищата, където била *** му, ***, *** му, а *** му била в Г..
Разпитана е като свидетел и ***та
на ответницата *** ***, която посочва, че работи като *** в ***. Потвърждава,
че са събирани пари за С. Б. за лечение.
Твърди, че *** й се прибрал от А. и в събота/22.06.2019 г./ взела *** си
и ходили до О., като взели и нея да се разведри. Посочва, че още в петък /21.06.2019 г./ *** й
дошла в П. Прибрали се късно вечерта в събота, като в понеделник следобяд
/24.06.2019 г./ *** й се прибрала към Х., като сочи, че влакът е един следобяд.
На 25.06.2019 г. я взела около 9,30 часа от дома й в гр. Х., като тя я чакала с
питата отпред. Поменът продължил дълго, а след това отишли в едно заведение „***“,
като били там до 4-5 часа следобед. Свидетелката посочва, че не познава А.Ф.,
защото рано е напуснала Х.. Посочва, че чичо й е починал в петък – 17.05.2019
г., а погребението е било в неделя.
В подкрепа на дадените от св. ***
*** показания е приета и застрахователна полица, от която е видно, че за дата
22.06.2019 г., когато сочи, че са пътували до О. е сключена застраховка „Помощ
при пътуване в чужбина с осигурен асистанс“ за нея, И.Ж. и Р.С..
По реда на чл. 176 ГПК ответницата
е дала обяснения, като е посочила, че снимката на профила, от който са писани
публикации в страницата на програмата е нейна, но в нейния фейсбук профил
профилната снимка е друга, за което представя и доказателства. Посочва, че
клавиатурата на компютъра е на латиница и тя пише на латиница, като снимки
твърди, че се качват от децата, като не знае дали тази снимка е качена във
фейсбук профила й. Ответницата посочва, че внуците влизат във фейсбук от нейния
и от техния компютър, като профилът й е направен отпреди около 3 години. Един
път фейсбукът й бил се загубил и тя накарала внуците да го възстановят. Не си
спомня дали преди една или две години се случило това. Относно ищцата посочва,
че са два съседни входа, като посочените, като свидетелки очевици от ищцата
знаят, че *** й е искал да се лекува при нея. Той й казал преди да започне
процедурата „Како една италианка има, която е много способна“. Посочва, че я
познава А., която се прекръстила на А.. Твърди, че случаят го е обсъждала с ***
си но не по Фейсбук. Там тя пише на
латиница и по – малко с приятели. Посочва, че помолила да й разпечатат
страницата на програмата и че неправилно пишело, че тя я харесва, като тя не я
харесвала. Дори питала *** си как може да й вярва.
От приетите по делото основно и
допълнително заключение на съдебно – техническата експертиза не може да се
установи с категоричност, че профилът, от който са публикувани в страницата на
програмата посочените коментари е на ответницата. Вещото лице посочва, че на потребителския
профил отговаря името П. К. Не се установява IP адреса. Установява
се, че няма активност на профила за процесния период – септември 2019 г, като
към момента на изследването посочения в исковата молба профил е активен и с име
П. К.. Във фейсбук са открити множество профили с името Р.С. – изписано на К. Към момента на изследването се посочва, че
процесният профил е със снимка на козунаци.
Ответницата посочва разпечатка от
нейния фейсбук профил, който е с изписани на латиница имена и нейна снимка,
като предмет на допълнителното заключение е изследването на този профил, за
който Р.С. по реда на чл. 176 ГПК е дала обяснения. Вещото лице посочав, че
изследваният профил е регистриран с имейл – ***, като първата по хронология
дейност е от 31.07.2014 г., като на 01.01.2015 г. е отразено, че е започнала да
учил в ***, роден град, местожителство, работа, а на *** г. е добавена рождена
дата. През септември 2019 г. вещото лице посочва, че профилът е бил активен,
като на 25.06.2019 г. е налице публикация относно 40 дни от смъртта на ***
й. На 26.09.2019 г. са отразени следните активности: търсене на *** и сприятеляване с И.Х. Установява
се, че към септември 2019 г. изследваният профил е бил активен с наименование ***. Не може да се останови дали името на фейсбук профила е
било променяно, но безспорно се установява, че същията различен от посочения в
исковата молба. Последните цифри са коренно различни. Тези цифри вещото лице посочва, че това е
пътят във Фейсбук до конкретния профил и тези цифри не се променят.
След анализ на събраните по делото гласни
доказателства, съдът счита, че предявените искове се явяват недоказани.
Ищцата не само, че не е сигурна
относно датата, на която са отправени публично обиди, но и не се установява на
нито една от тези дати това да е осъществено. В исковата молба се сочи, че
обидите са нанесени публично на 25.06.2019 г., като на следващия ден 26.06. е
следвало да пътува за И., а впоследствие се твърди, че обидите са нанесени на
24.06.2019 г., а пътуването до И. се установява, че действително е на
26.06.2019 г. При условие, че същият ден
е пътувала за С., а на следващия за И., то съдът приема, че посочената дата
24.06.2019 г. всъщност е изменена с оглед на твърденията в отговора на исковата
молба.
Съдът
счита, че от събраните косвени гласни доказателства чрез разпита на доведените
от ищцата свидетели не се установява по категоричен начин нито датата, нито
съдържанието на отправени публично от ищцата към ответницата обиди. Изложеното
в исковата молба, че на 25.06. 2019 г. са й отправяни обиди пък се опровергава
изцяло, както от гласните, така и от писмените доказателства.
Показанията на свидетелите на ищцата, с които тя работи представляват косвени доказателства, доколкото
възпроизвеждат чуто от нея, а не личните им възприятия. В съдебната практика се
приема, че изводите на съда биха могли да
почиват и само на косвени доказателства, но това е допустимо само ако
косвените доказателства, преценени във взаимната им връзка и логическа
обвързаност, формират система / верига /, при съществуването на която може да
бъде направен единствено възможен правен извод.
В настоящия случай показанията на св. К. и К. – З. дори и да се кредитират, като се
приеме, че същите възпроизвеждат чутото от ищцата, то липсва логическа верига
от косвени факти, която недвусмислено и категорично да очертава наличието на соченото от ищеца противоправно
деяние, изразяващо се в отправени публично обиди. Дори и да са отправяни
подобни думи към ищцата от ответницата, за да се приемат за обида, то следва
същите да са публични, а нито един от свидетелите на ищцата, не посочи ищцата
да е споделила, че това е станало пред съседите. С оглед на обстоятелството, че
*** на ответницата е починал, като е имал надежда, че ищцата ще му помогне, за
което ответницата изразила пред *** си съмнение, то несъмнено ответницата има
негативно отношение към ищцата. Въпреки това обаче, за да се приеме, че е
налице соченото противоправно деяние, то следва да се установи по безспорен и
категоричен начин, че посочените в исковата молба изрази са отправени от
ответницата към ищцата на посочената дата – 25.06 или 24.06, доколкото и самата
ищца не е сигурна, да са възприети от
ищцата и съответно това да е станало публично достояние т.е. пред други хора.
С оглед на така изложеното съдът
счита, че предявения иск за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата
от 4000 лв. за нанесени обиди се явява неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли.
По отношение на иска за
присъждане на обезщетение за нанесени обиди, клевети и закани на фейсбук
страниците на Програма „***“ *** се установява по безспорен и категоричен
начин, че е налице сочената публикация. Тя е представена на хартиен носител и е
видяна от разпитаните свидетели, доведени от ищцата. Не се установява обаче по
безспорен и категоричен начин ответницата да е автор на тези публикации. От
приетите заключения – основно и допълнително на съдебно – техническата
експертиза се установява, че към настоящия момент този профил е с име П. К., а
посоченият от ответницата, като притежаван от нея фейсбук профил не се
установява да е извършвал подобни публикации.
От събраните гласни доказателства
и дадените обяснения по чл. 176 ГПК се установи, че не само ответницата, но и колегите на *** й,
както и роднините им и съседките, са знаели, че ***ът на ответницата се е
лекувал по програмата „***“, поради и което не може да се приеме, че само
ответницата е знаела за това обстоятелство и само тя е могла да публикува
подобни коментари в страницата. От приетото по делото заключение на съдебно –
техническата експертиза се установява, че със соченото от ищцата име са
регистрирани множество профили.
Обстоятелството, че профилната снимка е на ответницата не обосновава
категоричен извод, че именно тя е автор на изявленията, доколкото всеки човек
може да регистрира профил с каквато желае снимка, находяща се в публичното
пространство. Липсват каквито и да е съвпадащи данни между фейсбук профила, от
който са извършени съответните публикации и данните на ответницата с изключение
на профилната снимка, което обаче не може да обоснове категоричен извод за
авторство.
Предвид липсата на достатъчно
доказателства, че именно ответницата е автор на публикациите в съответните
фейсбук страници, то искът за осъждане на ответницата да заплати на ищцата
сумата от 3000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от тези публикации се
явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза
на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на заплатеното ***ско възнаграждение от 750 лв.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.В.Й. — Ф.,
ЕГН **********,*** против Р.Г.С., с адрес *** искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 4000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
отправени й на 24.06.2019 г./25.06.2019 г. в гр. Х., ул. „***“ № *** обиди – „измамница“, „лъжкиня“, „крадла“ и
„мошеница“, както и сумата от 3000 лв.-
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на извършени от ищцата
противоправни действия, изразяващи с в публикуване на 26.09.2019 г. и на 27.09.2019 г. на страниците на Програма
„***“ и Программа „Новая клетка“ на клевети, обиди и заплахи - „Пълна
измама, капан за наивници, за да им измъкнат парите“ и на двата профила, „Защо триете коментарите, измамници нагли“, „Программа
Новая А. дето се хили като пача ще дойде време да се ръфа сама!“, „Измамници,
търгувате с болестите на хората но рано или късно Божието наказание ще ви
застигне“, „Колкото и да триете коментарите, вие лъжци и измамници, ще си
намерите майстора! Такава реклама ще получите, че свят ще ви се завие!",
ведно със законна лихва върху главниците
от датата на депозиране на исковата молба -06.12.2019 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА А.В.Й. — Ф., ЕГН **********,***
да заплати на Р.Г.С., с адрес *** сумата от 750 лв.- разноски по делото в
размер на заплатено ***ско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи
на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ