№ 4228
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110136538 по описа за 2021 година
Производствотo e по реда на чл.422 ГПК.
„Т***“ ЕАД е предявило искове по чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Б. М. М. за
сумата от 176,73 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2017г. –
м.04.2019г., вкл., до имот на адрес : гр. С***, аб. № 3**, ведно със законната лихва от
30.12.2020г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, за сумата от 28,66 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2018г. – 16.12.2020г., за сумата
от 25,39 лева - цена за извършена услуга дялово разпределение за периода м.11.2017г. –
м.04.2019г., вкл., ведно със законната лихва от 30.12.2020г. (дата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 5,63 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода
31.12.2017г. – 16.12.2020г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 65384 по описа за 2020г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на доставена от ищеца топлинна енергия
за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.
Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал
процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния
период от „Т.С.“ ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане
показанията на измервателните уреди. Не били изпълнени задълженията за плащане на
цената на доставената в имота топлинна енергия в предвидените в ОУ срокове и на цената
за извършена услуга дялово разпределение.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, като оспорва
предявените искове. Позовава се на изтекла погасителна давност. Оспорва да има
качеството на клиент на топлинна енергия, защото не е доказано, че е собственик или вещен
ползвател на процесния имот. С позоваване на нормата на чл.62 ЗЗП обосновава, че не
1
дължи цената на услуга, която не е поръчвал. Оспорва претенциите за обезщетение за забава
в размер на законната лихва поради липса на доказателства за публикуване на задълженията
в интернет страницата на ищеца. Оспорва и дължимостта на претендираното вземане за
извършена услуга дялово разпределение поради това, че дяловото разпределение не е
извършено от ищеца. Не оспорва цената на доставената в имота топлинна енергия през
процесния период и цената на услугата за дялово разпределение през процесния период.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, не е взело становище
по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху посочената главница :
За ангажиране на отговорността на ответника за цена за топлинна енергия следва да се
устави, че същият има качеството на клиент на топлинна енергия спрямо процесния имот за
процесния период. По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на
топлинна енергия за битови нужди е собственикът или носителят на вещно право на
ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ.
носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д.
№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От приетия като доказателство по делото договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държаните имоти от 10.01.1991г. (л.71 от делото), изискан по
реда на чл.186 ГПК от Столична община – район „Овча купел“, се установява, че процесният
имот е продаден на ответника. От приетия като доказателство нотариален акт за
прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка
№ 9, том I, рег. № 1022, нот,д, № 5 от 2019г. (л.15 от делото) се установява, че ответникът се
е разпоредил с правото си на собственост върху процесния имот, като е запазил за себе си
пожизнено право на ползване върху имота. От така събраните доказателства безспорно се
установява, че ответникът е бил собственик на процесния имот през процесния период. От
това следва, че страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор
за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия
на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди -
чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
С доклада по делото съдът обяви като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че в процения имот през процесния период от ищеца е доставена топлинна
енергия на претендираната стойност.
Неоснователен е доводът, че е налице нарушение на Закона за защита на потребителите,
след като ответника изрично не е заявил искане да бъде доставяна топлинна енергия в
имота, т.е. не е налице хипотеза на непоискана услуга по смисъла на чл.62, ал.2 ЗЗП. При
доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането
за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик, а от мнозинството етажни
собственици – арг. чл.133, ал.2 ЗЕ. Потребител на услугата е цялата етажна собственост,
затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено
против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата. Съгласието за доставката и нежеланието
за преустановяване й по реда на чл.153 ал.2 ЗЕ съставлява „искане” на услугата по смисъла
на чл.62 ал.1 ЗЗП – в този смисъл са задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
2
решение № 2/2016г. по тълк.д. № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Предвид горното в тежест на ответника е възникнало задължението за плащане на
цената на доставената в имота топлинна енергия през процесния период.
Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е
длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само
ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се
отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33,
ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация
за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г.
на КЕВР.
Ирелевантни са възраженията на ответника за липса на доказателства за публикуване
на задълженията на интернет страницата на ищеца, защото изискването на публикуване на
задълженията в интернет страницата на ищеца е условие за изпадане на клиентите на ТЕ в
забава съгласно Общи условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
които не намират приложение през процесния период.
От събраните писмени доказателства се установява, че за отчетния период м.05.2017г.
– м.04.2018г. е издадена фактура по чл.32, ал.3 ОУ от 31.07.2018г. и за отчетния период
м.05.2018г. – м.04.2019г. е издадена фактура по чл.32, ал.3 ОУ на 31.07.2018г. Срокът за
плащането на задължението по тези фактури съгласно чл.33, ал.2 ОУ, одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, е 45 - дневен от изтичане на периода, за който се отнасят.
Срокът за плащане не може да започне да тече преди установяване на задълженията, което е
станало с издаване на фактурата, поради което следва да се приеме, че предвиденият срок за
плащане тече от издаване на фактурата по чл.32, ал.3 ОУ. При това съдът намира, че
клиентът на ТЕ е изпадал в забава за плащане на задълженията по фактури по чл.32, ал.3
ОУ, издадени за консумация на ТЕ през процесния период, и за процесния период на
забавата дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, чийто размерът на
основание чл.162 ГПК съдът приема, че възлиза претендираната сума от 28,66 лева.
По възражението за погасителна давност :
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични
плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим
тригодишният давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№
3/2011г., ОСГТК на ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на
вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД.
Предвид уговорения срок за плащане на задълженията според Общите условия, одобрени с
решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, следва, че изискуемостта на вземането за цена за
топлинна енергия възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се
отнася плащането, от който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114,
ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен
3
период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми
въз основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към
началния момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да
се дължи месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(чл.422, ал.1 ГПК) на 30.12.2020г. и тогава давността се прекъсва – чл.116, б.“б“ ЗЗД. При
това погасени по давност са дължимите суми за топлинна енергия за периода м.05.2017г. -
м.10.2017г., вкл. Непогасените задължения за цена за ТЕ за периода м.11.2017г. –
м.04.2019г., вкл. на база неоспорените данни в съобщенията към фактури, възлиза на сумата
от 145,54 лева.
На основание чл.119 ЗЗД е погасено акцесорното вземане върху погасената по
давност главница. Непогасеното по давност акцесроно вземане, чийто размер съдът
определя на основание чл.162 ГПК, възлиза на сумата от 23,60 лева.
От горното следва, че искът за главницата следва да се уважи до сумата от 145,54
лева за периода м.11.2017г. – м.04.2019г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита за предявен (чл.422,
ал.1 ГПК) до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер и за остатъка от процесния период. Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи до
сумата от 23,60 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху нея:
По възражението, че ищецът не е легигитимиран да получи цената за извършената
услуга дялово разпределение следва да се посочи, че съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на
топлинна енергия за битови нужди е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово
разпределение. В случая дяловото разпределение е извършено от лице по чл.139а ЗЕ –
„Т.С.“ ЕООД.
Дяловото разпределение е система, по която се извършва разпределението на
топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост – чл.139, ал.1 ЗЕ. Дяловото
разпределение се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ – чл.139, ал.2 ЗЕ. Право на етажните собственици е да изберат регистрирано лице по
чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1 ЗЕ), с което впоследствие топлопреносното предприятие
сключва договор за извършване на дялово разпределение – чл.139в, ал.1 ЗЕ. В последния
договор се уговаря топлопреносното предприятие да плати на лицето, извършващо дяловото
разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в сградата – чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ.
Топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които извършват продажбата на
топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат извършването на дяловото
разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в режим на
етажна собственост, на лице, регистрирано по чл.139а, ал.1 ЗЕ, избрано от етажните
собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното предприятие дължи цената за
услугата дялово разпределение на лицето, извършващо услугата, като от своя страна въз
основа на договора за доставка на ТЕ за битови нужди топлопреносното предприятие събира
тази цена от клиентите на ТЕ за битови нужди – етажни собственици. Предвид изложеното
ищецът е материално правно легитимиран да получи плащането за цена за услуга дялово
разпределение.
В случая е безспорно между страните, че цената на извършената услуга дялово
разпределение през процесния период възлиза на претендираната сума. Основателно е
възражението за погасяване по давност на вземането за цена за услуга дялово разпределение
за м.11.2017г., като неговата изискуемост е настъпила на 01.12.2017г. и към датата на
завеждане на делото (30.12.2020г. – арг. чл.422, ал.1 ГПК) е изтекъл приложимият
4
тригодишен давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД. За остатъка от процесния период
вземането за цена за услуга дялово разпределение не е погасено по давност и непогасеното
по давност задължение възлиза на сумата от 23,98 лева, чийто размер съдът определя на
основание чл.162 ГПК.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не
бяха представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да
плати сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД.
Поради това не се доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за
дялово разпределение преди завеждане на делото.
От горното следва, че искът за главницата следва да се уважи до сумата от 23,98 лева
за периода м.12.2017г. – м.04.2019г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1
ГПК) до окончателното плащане и да се отхвърли за м.11.2017г. и за разликата до пълния
предявен размер. Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Главните страни са направили искане за присъждане на разноски. На ищеца
съразмерно с уважената част от исковете следва да се присъди сумата от 102,11 лева за
настоящото производство (държавна такса и юрк. възнаграждение, определено от съда в
минимален размер от 100 лева на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.25, ал.1 НЗПП, поради
ниската правна и фактическа сложност на делото) и сумата от 61,27 лева – разноски за
заповедното производство. На адв. И. Н., предоставил безплатна правна помощ на
ответника, видно от представените договори за правна защита и съдействие в настоящото
производство и в заповедното производство, следва да се присъди адв. възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 ЗА съразмерно с отхвърлената част от исковете. Размерът на адв.
възнаграждение съдът определя в минимален размер поради ниската правна и фактическа
сложност на делото, като за заповедното производство неговият пълен размер е 60 лева
съгласно чл.6, ал.1, т.2 (редакция до изм бр ДВ 88 от 2022г.), вр. пар.1 ДР на НМРАВ и за
настоящото производство – в пълен размер от 300 лева съгласно чл.7, ал.1, т.1 (редакция до
изм бр ДВ 88 от 2022г.) НМРАВ, като съразмерно с отхвърлената част от исковете на адв. Н.
следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 54,93 лева и за
заповедното производство – 10,99 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Б. М. М., ЕГН
**********, съдебен адрес : гр. Б*** – адв. И. Н., дължи на “Т***” ЕАД, ЕИК 8** със
седалище и адрес на управление: гр.С**, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 145,54 лева - цена за доставена топлинна енергия за периода
м.11.2017г. – м.04.2019г., вкл., до имот на адрес : гр. С***, аб. № 3**, ведно със законната
лихва от 30.12.2020г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение)
до окончателното плащане, сумата от 23,60 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2018г. – 16.12.2020г. и сумата
от 23,98 лева – цена за извършена услуга дялово разпределение за периода м.12.2017г. –
м.04.2019г., ведно със законната лихва от 30.12.2020г. (дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 176,73 лева и
за периода м.05.2017г. – м.10.2017г., вкл., иска за обезщетение за забава в размер на
5
законната лихва върху цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен
размер от 28,66 лева, иска за цена за извършена услуга дялово разпределение за разликата до
пълния предявен размер от 25,39 лева и за м.11.2017г., както и изцяло иска за сумата от 5,63
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за извършена услуга
дялово разпределение за период на забавата 31.12.2017г. – 16.12.2020г.
ОСЪЖДА Б. М. М., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. Б*** – адв. И. Н., да плати
на “Т***” ЕАД, ЕИК 8** със седалище и адрес на управление: гр.С**, на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата от 102,11 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 61,27
лева – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА Т***” ЕАД, ЕИК 8** със седалище и адрес на управление: гр.С** да плати
на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. И. А. Н., адрес : гр. Б*** сумата от 54,93 лева –
адвокатско възнаграждение за настоящото производство и сумата от 10,99 лева – адвокатско
възнаграждение за заповедното производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова
сметка : IBAN : BG48***, BIC : SOMBBGSF, "Общинска банка" АД, ФЦ "Красно село".
Решението е постановено при участието привлеченото на страната на ищеца трето лице
– помагач „Т.С.“ ЕООД, ЕИК 1** със седалище и адрес на управление: гр.С**
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6