РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Благоевград , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20201200500920 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба А. И. Х., ЕГН
**********, срещу Решение № 363/ 30.04.2020 г., постановено по гр. д. №
537/ 2016 г. по описа на РС - П., с искане за отмяната му.
Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се
квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в
противоречие с материалния закон и противоречие с процесуалния закон.
Навежда се, че порок на атакуваното решение е пропускът на съда да обсъди
всички събрани доказателства поотделно и в тяхната взаимовръзка. Също
така съществува несъответствие между фактическите констатации на съда и
представените по делото доказателства, както и че е приел съда за доказани
факти, за които няма представени надлежни доказателства по делото.
Поддържа се, че въз основа на подвеждащи твърдения на ответника в първата
инстанция е постановил едно неправилно и незаконосъобразно съдебно
решение. Поддържа се, че съдът не мотивира надлежно приетите за доказани
факти, както и защо дава вяра на едни и не кредитира други доказателства.
Съдът не е коментирал всички изложени в хода на процеса доказателства,
доводи и възражения и неправилно е приложил закона, поради което е
постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение.
1
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на Решение № 363/
30.04.2020 г., постановено по гр. д. № 537/ 2016 г. по описа на РС - П., като се
постанови друго, с което да се уважи иска.
Във въззивната жалба не се прави искане за допускане на доказателства.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
Постъпила е и въззивна жалба от А.А. Т. – Х., ЕГН * срещу Решение №
363/ 30.04.2020 г., постановено по гр. д. № 537/ 2016 г. по описа на РС - П., с
искане за отмяната му.
Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се
квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в
противоречие с материалния закон и противоречие с процесуалния закон.
Навежда се, че порок на атакуваното решение е пропускът на съда да обсъди
всички събрани доказателства поотделно и в тяхната взаимовръзка. Също
така съществува несъответствие между фактическите констатации на съда и
представените по делото доказателства, както и че е приел съда за доказани
факти, за които няма представени надлежни доказателства по делото. Съдът
не е коментирал всички изложени в хода на процеса доказателства, доводи и
възражения и неправилно е приложил закона, поради което е постановил едно
неправилно и незаконосъобразно решение.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на Решение № 363/
30.04.2020 г., постановено по гр. д. № 537/ 2016 г. по описа на РС - П., като се
постанови друго, с което да се уважи иска.
Във въззивната жалба не се правят искания за допускане на
доказателства, како се иска присъждане на сторените при
второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивните
жалби от въззиваемата страна. Навежда се, че решението на първата
инстанция е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в
сила.
Като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените
доводи и съображения на страните, както и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена
е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, съдържа необходимите приложения, включително доказателство за
платена държавна такса, поради което е допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
2
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК
са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното
в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – само по
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на
решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост.
Положителният изход на спора по предявения иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК се основава на успешното доказване от страна на ищеца,
че е собственик на имота на въведеното основание – договор за продажба.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск от А.А. Т. – Х.а, ЕГН * и А.
И. Х., ЕГН **********, срещу А. „П...” град С., п.к.*, бул.”М." №*,
представлявана от Л. Л. – Председател на УС. Твърди се в исковата молба, че
на основание договор за покупко-продажба са придобили ищците правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. П., обективиран в нотариален акт №
64/2004година по описа на Нотариус рег. № 510 на НК с район на действие
РС-П.. Твърдят, че от години ответникът предявява претенция към имота на
ищците, с което обосновават становище за наличие на правен интерес от
предявяване на исковете. Иска се от съда да постанови решение, с което: да
признае за установено по отношение на ответника А. „П...” С., че ищците са
собственици на поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-70/14.12.2010г. на
Изпълнителния директор на АГКК с площ от 719 /седемстотин и
деветнадесет/ кв м, находящ се в град П., ул.”Г. У.” с № по предходен план *
кв.* парцел * на град П., при съседи на имота: *, *, *, *.
Ответникът оспорва предявените искове и прави искане за
отхвърлянето им като недоказани и неоснователни. Твърди, че между същите
страни и на същото основание има влязло в сила съдебно решение по в.гр.д.
№ 1226/2006година на ОС-Благоевград, постановено по повод обжалване на
решение по гр.д. № 12/2005г. на РС-П.. Твърди, че мероприятието, за което е
бил отчужден имота е осъществено, което е пречка за възстановяване на
собствеността в реални граници – извод, до който е достигнал съдебният
състав по в.гр.д. № 1226/2006година по описа на БОС. Сочи, че имотът е бил
земеделска земя, чието предназначение е било променено. Твърди, че
ответникът е въведен във владение на имота на 08.07.1979 година от комисия
3
на ОНС-Благоевград, за което А. „Б.” е получила парично обезщетение –
банково бордеро от 12.05.1979 година. Твърди, че отчуждаването на имота за
нуждите на Районна пътна служба - П. /РПС/ е станало по плана от 1971
година като по действащия план от 1979 година процесният имот, заедно с
други отчуждени имоти, е описан с площ от 6 000 кв. м. По плана от 1988
година имотът е заснет отделно от останалите имоти и като един имот на РПС
- П.. Твърди, че в имота има изградени няколко сгради – складове за пясък,
сол, бетонови пътеки за връзки между сградите, паркинг за МПС, гаражи и
др. Твърди, че процесните 710 кв.м. попадат в имота, собственост на РПС - П.
и последната ги ползва за нуждите си.
По делото са приети писмени доказателства. При събиране на
доказателствата, първостепенният съд не е допуснал нарушения, което
обуславя неоснователност на възраженията във въззивната жалба – същите са
голословни. Първостепенният съд е възприел правилно фактите по делото,
като по отношение на установеното от фактическа страна, съдът препраща
към мотивите на първата инстанция, по аргумент от чл. 272 ГПК.
С протоколно определение съдът е допуснал изменение на
първоначално предявените установителни вещноправи искове в осъдителни
такива.
По делото не се спори, а и събраните писмени доказателства
установиха, че със заповед № 486/ 27.05.1978 г. на Председателя на ОНС-
Благоевград е одобрено изменение на регулационния план на гр.П., одобрен
със заповед № 790/26.03.1971г., като кв.*парцел * / целият с площ от 6 000
кв. м/, е отреден за нуждите на Р... /Р.../. Установи се, че със заповед №
283/22.03.1979г. на Окръжен народен съвет-Благоевград парцел* / имоти с пл.
№ *, *, *и */, кв. *по регулационния план на гр.П., собственост на АПК-гр.П.,
е отчужден за реализиране на предвижданията по застроителния и
регулационен план за РПС.
С Акт № 2/08.06.1979г. е извършено трасиране на границите на терена
на Районна пътна база - гр. П. и въвеждане на Главно управление на пътищата
във владение на имота, представляващ парцел I, кв. 40а по плана на гр. П..
Въз основа на заповед № 283/ 22.03.1979 г. на ОНС - Благоевград и Акт
№ 2/ 08.06.1979 г. за въвеждане във владение и окончателно трасиране на
имота е издаден акт № 2882/ 18.09.1995 г. за държавна собственост на дворно
място от 6 000 кв. м. кв. * по плана на гр. П., за нуждите на РПС - гр. П..
Установи се по делото, че процедурата по отчуждаване на поземлен
имот парцел I, кв. 40а по плана на гр. П., отреден за нуждите на РПС е
завършена. На това обстоятелство сочат както горецитираните
административни актове, така и заключението на вещото лице, което съдът
изцяло кредитира като компетентно, обективно, неоспорено от страните и
необорено от останалите доказателства по делото.
4
С оглед на експертното заключение по категоричен начин се установи
по делото и фактът, че в парцел * кв.*по регулационния план на гр.П. от
1971г., целият с площ от 6 000кв.м. / за който са издадени заповед №
283/22.03.1979г. на ОНС-Благоевград, Акт № 2/08.06.1979г. за въвеждане и
Акт № 2882/18.09.1995г. за държавна собственост на дворно място/, както и в
кв.* по кадастралния план на гр.П. от 1988г. попада поземлен имот с пл.№ *в
кв.* по кадастралния план на града от 1993г.
Установи се, че на 07.01.1992г. А. А. Т., ЕГН * в качеството на
наследник на С. А. Т., бивш жител на гр.П., починала на 10.04.1962г., е
депозирал пред Поземлена комисия-гр.П. заявление вх.№ 936 за
възстановяване собствеността на наследодателя си върху три ниви, находящи
се в землището на гр.П., а именно: нива с площ от 9.5 дка в местност „М.“;
нива с площ от 5 дка в местност „Ю...“ и нива с площ от 2 дка в местност
„П.“.
С протоколно решение № 936 от 1993г. ПК-П., постановено по преписка
№ 936/1992г., на наследниците на С. А. Т. е признато и определено за
възстановяване с план за земеразделяне правото на собственост върху трите
заявени имота. Липсват данни кога и на кого от наследниците е връчено
решението.
На 29.07.1998г. ПК-П. е постановила ново протоколно решение № 936
по заявление № 936/07.01.1992г. С него на наследниците на С. А. Т. е
признато и определено за възстановяване с план за земеразделяне правото на
собственост върху: нива с площ от 5.000 дка в местност „М.“; нива с площ от
5.000 дка в местност „Т.“; нива с площ от 2.400 дка в местност „П.“, в
регулация и е отказано да се признае правото на възстановяване на
собствеността с план за земеразделяне върху нива с площ от 5.000дка в
местност „М.“. Решението е връчено на 29.07.1998г. на лице, чиито имена не
са посочени.
По същата преписка по описа на ПК-П. има последващо решение № 936
от 10.07.2000г., с което комисията е: признала правото на собственост на
наследниците на С. А. Т. в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници върху нивата, заявена под № 3, а именно нива с площ от 2.400 дка в
строителните граници на гр.П., местност „П.“, имот пл.№ *съгласно
кадастралния план на гр.П. от 1993г., при граници/съседи: север – пл.№
*общинско; запад – пл.№ *общинско, пл.№ *Д. Л.; възстановила правото на
собственост на наследниците на С. А. Т. в съществуващи /възстановими/
реални граници върху нива с площ от 0.490 дка, находяща се в строителните
граници на гр.П. , местност „П.“, имот пл.№ *съгласно кадастралния план на
гр.П. от 1993г., при граници/съседи: север – пл.№ *общинско; запад – пл.№
*общинско, пл.№ *Д. Л.; отказала да възстанови правото на собственост на
наследниците на С.А. Т. в съществуващи /възстановими/ реални граници
върху нива с площ от 1.910 дка, находяща се в строителните граници на гр.П.,
5
местност „П.“, имот пл.№ *съгласно кадастралния план на гр.П. от 1993г.,
поради данните, обективирани в удостоверение по чл.13, ал.4 и ал.5 от
ППЗСПЗЗ № 19/10.07.2000г. на техническа служба при Община П., а именно,
че 0.260 дка са застроени с жилищна/и сграда/и, 0.710 дка попадат в имот на
РПС, а 0.940 дка представляват улица. Решението е връчено на Норка Т. на
12.07.2000 г.
Решение № 936/10.07.2000г. на ПК-гр.П. в частта, с която е отказано
възстановяване на правото на собственост в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на наследниците на С. А. Т., б.ж. на гр.П., върху нива с
площ от 0.710 кв.м., находяща се в строителните граници на гр.П. в местност
„П.“, имот пл.№ *е отменено на основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ като
незаконосъобразно / решение № 390/19.01.2001г., постановено по гр.адм.х.д.
№ 63/2000г. по описа на РС-гр.П., влязло в сила на 08.02.2001г./. В
производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ съдът е признал на наследниците на С.
А. Т., б.ж. на гр.П. правото на възстановяване на собствеността в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива с площ от
0.710 кв.м., находяща се в строителните граници на гр.П., при граници : път,
п..., Д. Л., Т. /решение № 390/19.01.2001г., постановено по гр.адм.х.д. №
63/2000г. по описа на РС-гр.П., влязло в сила на 08.02.2001г./.
На 30.03.2001г., въз основа на съдебно решение № 390/2001г. по описа
на РС-гр.П., влязло в сила на 08.02.2001г., Поземлена комисия –гр.П. е
постановила решение № 936, с което е признала на наследниците на С. А. Т.
правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници
върху нива с площ от 1.910 дка /заявена под № 3/, находяща се в
строителните граници на гр.П., местност „П.“, имот пл.№ *по кадастралния
план на града от 1993г., при съседи: имот пл. № 1124 общинско; запад – имот
пл.№ *общинско, пл.№ * Д. Л. С решението ПК-П. е възстановила правото на
собственост на наследниците на С. А. Т., в съществуващи /възстановими/
стари реални граници върху нива с площ от 0.710 дка, находяща се в
строителните граници на гр.П., местност „П.“, имот пл.№ *по кадастралния
план на града от 1993г., при съседи: имот пл. № *общинско; запад – имот пл.
№ * общинско, пл.№ *Д. Л., същевременно е отказала да възстанови правото
на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху
нива с площ от 1.200 дка, находяща се в строителните граници на гр.П.,
местност „П.“, имот пл.№ *по кадастралния план на града от 1993г., поради
обективираните в удостоверение № 7/28.03.2001г. на Техническа служба при
Община П. данни, че са застроени: 0.260дка – жилищно строителство;
0.940дка-улица. Решението е връчено на Л. Р. на 31.03.2001г.
Въз основа на решение № 936/ 30.03.2001г. на Поземлена комисия –
гр.П., издадено въз основа на съдебно решение № 390/2001г. по описа на РС-
гр.П., областният управител на Област Благоевград е издал заповед №
264/23.09.2001г. за отписване от актовите книги на държавните имоти на имот
6
- частна държавна собственост, представляващ част с площ от 710 кв.м. от
имот пл. № 1142, кв.* по плана на гр.П. от 1993г. /и който имот е описан в акт
за държавна собственост № 2882/18.09.1995г./, и за предаване на имота във
владение на наследниците на С. А. Т..
Установи се, че с решение № 274/25.08.2006г., постановено по гр.д.
12/2005г. по описа на РС-гр.П., е оставен без уважение като неоснователен
иска на И... „П.“ –О...-гр.Благоевград да се признае за установено по
отношение на лицата: А. А. Т., С. А. Т., Г. А. Т., С.Т. Р., Ж.Т. Т., А. Т.Т. и
А.А. Т., че И... „П.“ –О...-гр.Б. е собственик на имот с площ от 0.710 дка,
записан като имот с пл.№ *, при съседи: път, П..., Д. Л., Т., находящ се в
строителните граници на гр.П.. Решението е обжалвано от ищеца и въз основа
на въззивната жалба е било образувано в.гр.д. № 1226/2006г. по описа на ОС-
Благоевград. С решение № 103/19.04.2007г. въззивната инстанция е отменила
изцяло решение № 274/25.08.2006г., постановено по гр.д. 12/2005г. по описа
на РС-гр.П. като вместо него е признала за установено по отношение на А. А.
Т., С.А. Т., Г. А. Т., С. Т. Р., Ж. Т. Т., А. Т. Т. и С. С. Т., че Фонд „Р...“ – О...-Б.
е собственик на имот с площ от 710кв.м., записан като имот пл.№ *по плана
на гр.П., при съседи: път, п..., Д. Л., Т.
Срещу решение № 103/19.04.2007г., постановено по в.гр.д. №
1226/2006г. по описа на ОС-Благоевград, е подадена касационна жалба /от А.
А. Тъ., С. А. Т., Г. А. Т., С. Т. Р., Ж. Т. Т., А. Т. Т. и А.А. Т./, въз основа на
която е било образувано гр.д. № 179/2008г. по описа на ВКС. С решение №
711/08.10.2009г., влязло в сила на 08.10.2008г., касационната инстанция е
обезсилила въззивното решение в частта, с която е признато за установено по
отношение на С. С. Т., че Фонд „Р...“ – О...-Б. е собственик на имот с площ от
710кв.м., записан като имот пл.№ *по плана на гр.П., при съседи: път, п..., Д.
Л., Т. В останалата част обжалваното въззивно решение е оставено в сила.
Установи се, че с решение № 182/06.06.2011г., постановено по гр.д. №
1782/2010г. по описа на РС-гр.П., влязло в сила на 08.08.2011г., е прогласена
нищожност на Решение № 103/19.04.2007г. по въззивно гр.д.№ 1226/2006г. по
описа на Окръжен съд-гр.Благоевград.
С решение № 98/12.04.2019г., постановено по гр.д. № 143/2017г. по
описа на РС-гр.П., влязло в сила на 09.05.2019г., е отхвърлен като
неоснователен иска на А. „П...“ срещу Н. Я. Т., ЕГН *, И. А. Т., ЕГН *, С. Т.
Р., ЕГН *, Ж. Т. Т., ЕГН *, А. Т. Т., ЕГН *, А.А. Т.-Х., ЕГН *, Г. Ц. ц., ЕГН *,
Ц. Х. Ц., ЕГН *, Л. Х. Ц., ЕГН*, З. Х. Ц., ЕГН*, С. Г. К., ЕГН *и Р. Г. Ш., ЕГН
*за прогласяване на нищожност на решение № 182/06.06.2011г., постановено
по гр.д. № 1782/2010г. по описа на РС - гр. П..
Съгласно кредитираното от съда експертно заключение възстановената
на наследниците на С. А. Т. площ от 0.710 дка, имот пл.№ *по плана на гр.П.
от 1993г., попада в границите на парцел *кв.*по регулационния план на гр.П.
7
от 1971г. /целият с площ от 6000кв.м./, респективно е част от поземлен имот с
пл. № *в кв.* по кадастралния план на гр.П. от 1988г. и е идентичен с имот
пл. № *, одобрен със заповед № 281/24.09.2002г. на кмета на Община П. /със
заповед № 220/25.03.1993г. е одобрено попълване на кадастралния план на
града от 1988г. с имотите по кадастралния план на град П. от 1937г. във
връзка с възстановяване на земи по ЗСПЗЗ/.
Установи се, че на 30.12.2004 г. между С. Т. Р., ЕГН *, А. Т. Т., ЕГН *,
Ж. Т. Т., ЕГН *, Г. А. Т., ЕГН *, А. А. Т., ЕГН *, С. А. Т., ЕГН * в качеството
на продавачи и А.А. Т.-Х., ЕГН * –купувач е сключен договор за продажба на
недвижим имот, представляващ поземлен имот * в кв.*, с административен
адрес гр.П., ул.“Г. У.“, по плана на гр.П., с площ на целия имот 710
/седемстотин и десет/ кв.м. при съседи на имота: улица, ПИ № *, имот на
пътна служба, който е идентичен с част от имот с пл.№ *„П.“ по помощния
кадастрален план на гр.П. от 1993г. / нотариален акт № */2004г. и нотариален
акт № */11.02.2005г., и двата по описа на нотариус рег. № 510 на НК с район
на действие района на РС-гр.П./.
Съгласно заключението на вещото лице имотът-предмет на
гореописаната покупко- продажба /поземлен имот * в кв.*, с административен
адрес гр.П., ул.“Г. У.“, по плана на гр.П., с площ на целия имот 710кв.м./ е
идентичен на поземлен имот с идентификатор * с площ от 719 кв.м. съгласно
одобрената със заповед № РД-18-70/14.12.2010г. на кмета на Община П.
кадастрална карта на гр.П..
Установи се от удостоверение от 08.07.2003г., издадено от дл.лице по
гр.състояние при Община П., че ищците са съпрузи, сключили граждански
брак на 08.07.2003г.
Страните не спорят, а събраните по делото доказателства - писмени
/съобщение и удостоверения за заплащане на данък върху недвижими имоти
и такса за битови отпадъци, извлечения от баланса на О...-Благоевград/ и
гласни /показания на разпитаните по делото свидетели, експертно
заключение/ установиха по несъмнен начин, че от извършеното през 1979г.
трасиране и въвод на ответника в имота до настоящия момент ответникът
владее имота.
От правна страна, постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Съдът се е произнесъл по иска, така както е
предявен.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 108 от ЗС.
За да бъде уважена ревандикационната претенция, следва да бъде
доказано кумулативното наличие на следните материалноправни
8
предпоставки: че ищците притежават право на собственост върху спорния
недвижим имот; че ответникът владее имота и че това владение е без правно
основание. Предпоставка за уважаване на ревандикационния иск е и
съществуването на имота, обект на претендираното право на собственост към
момента на постановяване на съдебното решение.
В тежест на ищците в настоящото производство бе да проведат пълно и
главно доказване на обстоятелствата, че процесният имот съществува при
действащата регулация, че са придобили правото на собственост върху имота
преди образуване на делото и че имотът се владее от ответника.
По делото не се спори, а събраните писмени и гласни доказателства
установиха по категоричен начин, че процесният недвижим имот съществува
при действащата регулация на гр. П. с характеристиките, посочени в исковата
молба, както и че имотът се владее от ответника.
Ищците претендират да са придобили правото на собственост върху
процесния недвижим имот на основание договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № */2004г. и нотариален акт № */11.02.2005г.,
и двата по описа на нотариус рег. № 510 на НК с район на действие района на
РС-гр.П./. Т.е. твърдят, че са придобили собствеността върху имота по силата
на възмездна сделка за продажба, сключена между ищцата Т. като купувач и
продавач - наследниците на С. А. Т., б.ж. на гр.П., чиято собственост върху
имота, внесен в ТКЗС е възстановена по предвидения в ЗСПЗЗ ред по
преписка № 936/07.01.1992г. по описа на Поземлена комисия-гр.П..
Ответникът оспорва претенциите като неоснователни като навежда
възражение за незаконосъобразност на решението на ПК - П., с което е била
възстановена собствеността на С. А. Т., б.ж. на гр. П., върху процесния имот.
Ответникът твърди, че е собственик на процесния имот по силата на
отчуждаването и реализация на мероприятието, за което е бил отчужден
имота. С тези твърдения обосновава позицията, че в производството по
ЗСПЗЗ, преписка № 936/07.01.1992 г. по описа на Поземлена комисия - гр. П.,
е била налице пречка за възстановяване на собствеността на С. А. Т. върху
имота в реални граници. Твърди, че имотът е бил земеделска земя, чието
предназначение е било променено. Твърди, че ответникът е въведен във
владение на имота на 08.07.1979 година от комисия на ОНС-Благоевград, за
което А. „Б.” е получила парично обезщетение – банково бордеро от
12.05.1979година. Твърди, че отчуждаването на имота за нуждите на Районна
пътна служба-П. /РПС/ е станало по плана от 1971година като по действащия
план от 1979година процесният имот, заедно с други отчуждени имоти, е
описан с площ от 6 000кв.м. По плана от 1988година имотът е заснет отделно
от останалите имоти и като един имот на РПС-П.. Твърди, че в имота има
изградени няколко сгради – складове за пясък, сол, бетонови пътеки за връзки
между сградите, паркинг за МПС, гаражи и др. Твърди, че процесните 710
кв.м. попадат в имота, собственост на РПС-П. и последната ги ползва за
9
нуждите си.
При изложеното, съдът намира, че решението, с което се възстановява
правото на собственост на земеделски имоти по ЗСПЗЗ в реални / стари /
възстановими граници, на органа на земеделската реституция има
конститутивно вещно действие и легитимира наследниците на С. Т. в
отношенията им с трети лица като собственици на възстановения по ЗСПЗЗ
земеделски имот, но само ако е законосъобразно. С оглед на това, както и на
обстоятелствата, на които ищците обосновават претенциите си, също
доводите и възраженията, с които ответникът обосновава защитната си
позиция по делото, съдът е длъжен да извърши косвен съдебен контрол на
решението на ПК, относно действието му като административен акт. В
резултат на това правомощие / да извърши косвен съдебен контрол на
процесните решения на Поземлена комисия-П./, след анализ на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, за недоказани
твърденията на ищеца, че наследниците на С. А. Т., б.ж. на гр. П., се
легитимират като собственици на процесния недвижим имот по силата на
решение № 936/ 30.03.2001 г. на ПК - гр. П.. Не е налице законосъобразно
възстановяване на спорния имот, поради което не е налице една от
предпоставките, обуславящи уважаването на предявените ревандикационни
искове.
От събраните по делото доказателства /заповед № 283/22.03.1979 г. за
отчуждаване на недвижим имот, 2 броя протоколи от 06.10.1978 г. на комисия
по чл. 265 от ППЗТСУ, протокол от 26.07.1974 г., на ИК на ГНС-П., Акт №
13/ 10.03.1979 г., Акт № 2/ 08.06.1979 г., Акт № 2882/ 18.09.1995 г. и
заключението на вещото лице/ , които съдът изцяло кредитира, следва довода,
че Решение № 936 /30.03.2001г. на ПК – П. е незаконосъобразно, тъй като към
момента на постановяване на административния акт не са били налице
предпоставките за възстановяване на процесния имот на наследниците на С.
А. Т., б. ж. на гр. П.. Възстановяването на собственост по реда на ЗСПЗЗ
върху земи, включени в стопански дворове на организации по § 12 от ПЗР на
ЗСПЗЗ може да стане само ако те имат земеделски характер, т.е. ако не са
застроени, не са прилежащи площи към сгради и съоръжения и са годни за
земеделско ползване.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства установиха по
несъмнен начин факта, че процесният имот попада в терен от 6 000 кв.м.,
парцел*, кв. *, отреден за Р...а-П. по регулационния план на града от 1971 г.,
изменен със заповед № 486/ 27.05.1978 г. на председателя на ОНС-
Благоевград. Процедурата по отчуждаването на парцела, отреден за РПС, е
завършена, както и след въвеждането на ответника във владение на
терена/парцела през 1979г., същият е изградил в него административна и
складови сгради, и съоръжения, необходими за упражняваната от него
дейност. Следователно е налице мероприятието, за което е бил отчужден
10
имотът, осъществено далеч преди 1991 г. – налице са категорични
доказателства за извършено отчуждаване, изплащане на имотите /попадащи в
парцел I, кв.40а, отреден за Р...-П./ и въвод във владение през 1978/1979 г.
Ето защо за административния орган по реституцията е била налице пречка
по смисъла на чл.10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността
върху нива от 0.710 дка, находяща се в строителните граници на гр.П.,
местност „П.“, имот № *по кадастралния план на гр. П. от 1993 г., попадаща в
парцел *, кв. *, отреден за Р... - П./ по регулационния план на града от 1971 г.
и идентична с поземлен имот № * от кв. * по регулационния план на гр. П. от
1988 г. В случая, при безспорна установеност на горепосочените
обстоятелства, наследниците на С. А.Т., б.ж. на гр.П. са могли да получат
единствено обезщетение по предвидения в цитираната разпоредба на ЗСПЗЗ
ред.
Възраженията на ищците относно законността на построените в
парцела, отреден за РПС - П., сгради съдът счита за неоснователни, тъй като
разпоредбата на чл.10б, ал. 1 ЗСПЗЗ не изисква законност на извършеното
строителство, а само извършено такова или проведено мероприятие /като
настоящият казус попада именно във втората хипотеза/.
С оглед на горното следва, че към момента на постановяване на
решение № 936/ 30.03.2001 г. по описа на ПК - гр. П. са били налице
процесуални пречки по смисъла на чл.10б, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване
правото на собственост на наследниците на С. А. Т. в съществуващи
/възстановими стари реални граници върху имот нива от 0.710 дка, находяща
се в строителните граници на гр.П., местност „П.“, имот № *по кадастралния
план на гр.П. от 1993г. В този смисъл решението е постановено в
противоречие със закона, т.е. е незаконосъобразно и като такова не може да
породи претендираното от ищците вещно правно действие.
Предвид изложеното, като съобрази и обстоятелствата, от които ищците
черпят претендираното право на собственост върху спорния имот, а именно
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *, рег. № *,
дело № */30.12.2004г. по описа на нотариус рег. № 510 на НК, следва че
предмет на разглежданата сделка е чужд на продавачите /наследниците на С.
А. Т., б.ж. на гр.П./ имот, поради което същите не са прехвърлили на купувача
– ищеца Т.-Х., собствеността върху имота.
Продажбата на чужда вещ не е нищожна, но същата е
непротивопоставима на действителния собственик – в случая ответника.
Продажбата на чужда вещ не произвежда действие по отношение на
действителния собственик, тъй като за да бъде обект на транслативна сделка
правото следва да е част от имуществото на прехвърлителя. Когато
продавачът не е собственик, той не може да изпълни задължението да
прехвърли правото, което не притежава. Без значение е субективното
възприятие на купувача – дали знае или не, че продавачът е собственик на
11
вещта.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че принадлежащото на
ответника право на собственост върху процесния недвижим имот не би могло
да бъде отчуждено със сделката, на основание на която ищците претендират
да са придобили имота, поради което предявените срещу него
ревандикационни искове се явяват изцяло недоказани и неоснователни и като
такива следва да се отхвърлят.
С оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи на
въззивния съд с тези на районния съд, то решението на РС - П. следва да се
потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника
следва да се поставят разноските по делото. От представените доказателства,
въззиваемия е направил разноски за юрисконсулт в размер на 100.00 лв.,
които следва да се присъдят.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 363/ 30.04.2020 г., постановено по
гражданско дело № 537/ 2016 г. на Pайонен съд – П..
ОСЪЖДА А.А. Т. –Х., ЕГН * и А. И. Х., ЕГН **********, да заплатят
на А. „П...” град С., п.к.*, бул.”М." №*, представлявана от Л. Л. –
Председател на УС, сумата в размер на 100.00 (сто лева), представляваща
разноски за юрисконсулт в настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12