Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. П., 05. 04. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на двадесет и седми март през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 6983 по описа за 2018 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „А.З.К.Н.П.З.“
ЕООД *** против В.П.И. от гр. П.. В молбата се
твърди, че на 28. 09. 2015 год. между „Ф.Б. “ ЕООД като кредитор и ответника
като кредитополучател е бил подписан договор за кредит № 306228. Твърди се, че
договорът е сключен чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна
поща, уеб- сайт/ във формата на електронен документ и отношението е реализирано
при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за
задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронния подпис
и Закона за електронната търговия. Твърди се, че конкретните действия по
отпускане на заема са описани в Общи условия, уреждащи отношенията между „Ф.Б.“
ЕООД и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството потребителски
кредити. Твърди се, че съгласно сключения договор кредитополучателят е
декларирал, че приема всички условия, посочени в преддоговорната информация, за
предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от ЗПФУР,
както и тези посочени в Общите условия. Твърди се, че със сключване на договора
за кредит кредитополучателят е удостоверил, че е получил, запознат е и се е
съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на „Ф.Б.
“ ЕООД в случаите, в които същата е приложима, както и с Общите условия,
неразделна част от същия. Твърди се, че по силата на сключения договор на
кредитополучателя е бил отпуснат кредит в размер на 700 лв., който е следвало
да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора, в размер на
108, 50 лв., за срок от 240 дни. Твърди се, че на 28. 09. 2015 год. между
ответника като кредитополучател и „Ф.Б. “ ЕООД като гарант е бил сключен
договор за гаранция № 306228, по силата на който гарантът се е задължил в полза
на кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя,
като се задължава солидарно с последния. Твърди се, че съгласно чл. 5.8 от
Общите условия при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя
дружеството- кредитор има право да предяви претенциите си директно към гаранта
без да е необходимо предварително да е и поискал удовлетворяването им от
кредитополучателя. Твърди се, че съгласно чл. 5 от Общите условия, които се
прилагат към договор за гаранция № 306228, кредитополучателят се е задължил да
плати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията в размер на 449, 62 лв.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил договорното си задължение, поради което
кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото лице- гарант „Ф.Б. “
ЕООД. Твърди се, че дружеството- гарант е погасило дължимата сума в пълен
размер към „Ф.Б. “ ЕООД, с което е встъпило в правата на кредитора. Твърди се,
че на 01. 12. 2017 год. е бил сключен договор за покупкопродажба на отписвания
на необслужвани потребителски кредити /цесия/ и Приложение Г от 01. 12. 2017
год. между „Ф.Б. “ ЕООД като цедент и „А.з.к.н.п.з.“ ООД като цесионер, по
силата на който вземането е прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди се, че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е било образувано ч. гр. дело № 4930/ 2018
год. по описа на П.ския районен съд. Твърди се, че заповедта е била връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което обуславя и правния интерес
на ищеца от предявяване на настоящия иск. В заключение ищецът моли съда да
признае за установено вземането му срещу ответника за следните суми:
-сумата от 700 лв., представляваща
главница по договор за предоставяне на потребителски кредит № 306228/ 28. 09.
2015 год., ведно със законната лихва, считано от 25. 05. 2018 год. до
окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 108, 50 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 28. 10. 2015 год. до 25. 05. 2016
год.;
-сумата от 100 лв.,
представляваща административна такса за събиране на вземането;
-сумата от 449, 62 лв.,
представляваща такса за гаранция, и
-сумата от 33, 45 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 26. 05. 2016 год. до 17. 05.
2018 год.
Претендира и присъждане на
направените в заповедното и исковото производство деловодни разноски.
С молба от 18. 10. 2018 год.
ищецът е заявил оттегляне на претенцията за установяване на мораторна лихва в
размер на 33, 45 лв., поради което в тази му част производството по делото
следва да бъде прекратено на основание чл. 232 от ГПК.
Ответникът В.П.И. ***, чрез назначения му от съда особен
представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена
в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 4930/
2018 год. по описа на П.ския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като
във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ.
заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан
по същество, предявеният положителен установителен иск е частично основателен.
Вземането н. „А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД
*** произтича от договор за предоставяне на потребителски кредит № 306228/ 28.
09. 2015 год., договор за гаранция /поръчителство/ от 28. 09. 2015 год. и договор
за покупкопродажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити /цесия/
и Приложение Г от 01. 12. 2017 год. Първият от визираните по- горе договори
представлява договор
за предоставяне на кредит от разстояние, при който освен общият закон- Закона
за задълженията и договорите- намират приложение и три специални закона- Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните
системи и Закона за електронния
документ и електронния подпис. Легалното определение на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл.
6 ал. 1 от ЗПФУР, според която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние- едно или повече.
В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и
обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит
от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца- доставчик на
услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните
изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага законът за електронния документ
и електронния подпис /ал. 2/, а съгласно ал. 3 преддоговорната информация,
както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според нормата на чл. 3 от Закона за
електронния документ и електронния подпис електронен документ е електронно
изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава
възможност да бъде възпроизвеждано. Това означава, че
във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали
формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е
съставен електронен документ. В настоящия случай не се установява по безспорен
начин, че процесният договор за потребителски кредит е сключен при спазване на
горните изисквания, доколкото в хода на съдебното дирене от страна на ищеца не
са ангажирани каквито и да е било доказателства за размяната на електронни съобщения /под формата на СМС, респ. под формата на e-mail кореспонденция/, доказващи
постигнатото между страните съгласие по чл. 6. 3 от приложените Общи условия, уреждащи
отношенията между „Ф.Б. “ ЕООД и неговите клиенти по повод предоставяните от
дружеството потребителски кредити. Независимо от това съдът приема, че е налице
валидно възникнало облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор
за кредит. Потвърждение за това е на първо място приложената по делото и
неоспорена разписка № 07000372619699/ 28. 09. 2015 год., издадена от „И.“ АД ***,
в която е отразено, че ответникът В.П.И. е получил лично в броя преведената от
„Ф.Б. “ ЕООД сума в размер на 700 лв., като основание за превода е посочен
номера на процесния договор: 306228. Предвид неформалния и реален характер на
договора за заем по чл. 240 ал. 1 от ЗЗД визираната по- горе разписка, в която
ответникът е удостоверил получаването в заем на определена сума, може да се
приеме за достатъчно доказателство за сключването на договора за заем и за изпълнение на задължението
на заемодателя да предостави на заемателя договорената парична сума. От друга страна следва да се съобразят вписванията в счетоводните
книги на ищеца, „Ф.Б. “ ЕООД и „Ф.Б. “ ЕООД, които съгласно разпоредбата на чл.
182 от ГПК имат доказателствена сила и установяват размера на задължението на
ответника. С оглед на гореизложеното съдът счита, че между „Ф.Б. “ ЕООД и
ответника В.П.И. е възникнало правоотношение, произтичащо от сключен договор за
кредит, като кредиторът е изпълнил основното си задължение по договора и е
превел сумата по кредита в размер на 700 лв. на ответника. От своя страна ответникът
не е представил надлежни писмени доказателства, установяващи погасяването на паричните
му задължения по сключения договор за потребителски кредит. Видно от
заключението на вещото лице Т.И., което не е оспорено от страните и съдът
кредитира като обективно и компетентно, че към настоящия момент общото
задължение на ответника по договора за кредит възлиза на сумата от 808, 50 лв., от които 700 лв.
главница и 108, 50 лв. договорна лихва. В този размер предявеният положителен
установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и
следва да бъде уважен. Ирелевантно за предмета на спора е обстоятелството дали
уведомлението за извършената цесия на вземането е било връчено на ответника. Длъжникът може да възрази за липса
на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от последния лице. В настоящия случай такова
твърдение липсва, а и от заключението на вещото лице се установява по
категоричен начин, че плащания от страна на ответника по
процесния договор не са извършвани.
Що се отнася до претенциите
на ищеца за административна такса за събиране на вземането и такса гаранция,
съдът счита, че в тази й част исковата молба се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена. Процесният договор за кредит от 28. 09. 2015 год. е сключен при действието на
Закона за потребителския кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от този
закон при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. В конкретния случай в чл. 10 т. 1- 8
от Общи условия, уреждащи
отношенията между „Ф.Б. “ ЕООД и неговите клиенти по повод предоставяните от
дружеството потребителски кредити, са предвидени неустойки и други разходи по
просрочени задължения. Съдът счита, че с въвеждането на посочените договорни
клаузи се цели заобикаляне на
ограничението на чл. 33 от ЗПК чрез предвиждането на допълнителни плащания,
чиято дължимост е изцяло обусловена от допуснатата от
длъжника забава. По смисъла на чл. 21 ал. 2 от ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. По тези съображения съдът приема, че посочените
клаузи, на които ищецът основава претенциите си за административна такса за
събиране на вземането, се явяват нищожни и като такива не пораждат права и задължения за
страните по заемното правоотношение. Като неоснователен следва да се
отхвърли искът и досежно претендираната такса гаранция. Както се посочи и по-
горе, по делото не са представени никакви доказателства за преддоговорната
комуникация между страните, която се извършвала изцяло по електронен път,
липсват и данни, че ответникът В.П.И. е изразил своето съгласие за сключване на договор за гаранция с „Ф.Б.
“ ЕООД чрез някои от посочените в общите условия начини, а именно: чрез
изпращане на СМС от идентификационния номер на клиента, чрез попълване на кода
за потвърждение, достъпен на интернет страницата www.ferratum.bg или чрез подписване на екземпляри от договора и
приложимите към него Общи условия. Тук е
мястото да се отбележи, че съгласно константната практика на ВКС на РБ /срв.
напр. решение № 670- 2010- ІV г. о., решение № 724- 2010- ІV г. о., решение №
25- 2012- ІV г. о. и др./ всяка
страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или
възраженията си. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за
фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, и следва да проведе главно и пълно доказване на тези
факти- за несъмненото им осъществяване в обективната
действителност. При липса на такова доказване съдът следва да
приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото
факти и въз основа на това да постанови решението си.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество направените в заповедното производство деловодни разноски в
размер на 74, 27 лв. съобразно признатата част от вземането, както и
направените в настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 414,
93 лв. съобразно уважената част от иска.
По изложените съображения П.ският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 от ГПК производството
по гр. дело № 6983/ 2018
год. по описа на П.ския районен съд в частта му досежно предявения от „А.З.К.Н.П.З.“
ЕООД *** против В.П.И. *** иск за установяване на вземането на ищеца за сумата
от 33, 45 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 26. 05. 2016 год.
до 17. 05. 2018 год.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В.П.И. ***, ЕГН **********,
че същият дължи на ищеца „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Я.К. , сумата от 700, 00 лв., представляваща главница по
договор за предоставяне на потребителски кредит № 306228/ 28. 09. 2015 год.,
ведно със законната лихва, считано от 25. 05. 2018 год. до окончателното
изплащане на сумата, и
сумата от 108, 50 лв., представляваща договорна лихва за периода от 28. 10. 2015 год. до 25. 05. 2016 год.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от „А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД *** против В.П.И. *** иск за установяване на
вземането на ищеца за сумата от сумата от 100 лв., представляваща
административна такса за събиране на вземането, и за сумата от 449, 62 лв.,
представляваща такса за гаранция.
ОСЪЖДА В.П.И. ***, ЕГН **********, да заплати н. „А.З.К.Н.П.З.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Я.К.
, сумата от 74, 27 лв., представляваща деловодни
разноски в заповедното производство съобразно признатата част от вземането, и сумата от 414, 93 лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство съобразно уважената
част от иска.
В частта му, в която е
частично прекратено производството по делото, решението има характера на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред П.ския окръжен съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните. В останалата му част решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П.ския окръжен съд в 14- дневен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: