Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, V с-в
в открито съдебно заседание на четвърти февруари 2020
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при участието на секретаря Дим.Георгиева
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
въззивно гр.д. № 2467 по описа за 2019г,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД вх. № 88735/29.11.2019г срещу решението на
ВРС-ХХХІс-в
№ 4786/8.11.2019г по гр.д.№ 7133/2019г, с което е прието за
установено, че Я.П.Г. НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго-Про
Продажби" АД сумата от 782,80лв,
начислена с фактура № ********** за периода от 29.12.2018г до 28.03.2019г с кл.№ ********** и аб.№ ********** за
адрес на потребление: гр.*****, на осн. чл.124 ал.1 ГПК, както и е осъдено дружеството да заплати на ищеца сумата от 358лв, представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Излага
оплаквания за неправилност на решението, основани на доводи за
незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото
доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон.
Твърди, че
процесната сума съставлява стойност на реално доставено и потребено количество
ел.енергия. Затова дължимостта се основава на договорните отношения между
страните и задължението на потребителя да заплаща доставената му ел.енергия е
на основание чл.200 ЗЗД и чл.48 ПИКЕЕ.
Моли за отмяна
решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
Претендира присъждане на сторените по
делото разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Я.Г. с вх.№ 95401/19.12.2019г,
в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита постановеното
решение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените съгласно
приложения списък по чл.80 ГПК.
В исковата си молба Я.Г. твърди, че е клиент на
ответното дружество заплащал
редовно консумираната от него ел.енергия за обект, находящ се в гр.**** с кл.№ **********
и аб.№ **********.
С писмо от 29.03.2019г „ЕРП Север“ АД го уведомило, че била
извършена проверка на СТИ и констатирано неточно измерване на ел.енергия, като
в резултат на преизчислените количества ел.енергия била издадена фактура № **********/1.04.2019г
в размер на 782,80лв за периода от 29.12.2018г до 28.03.2019г.
Твърди, че не дължи заплащане на задължението
обективирано в процесната фактура и счита, че незаконосъобразно е бил съставени КП № 1104780/19.07.2018г на
осн.чл.47 ПИКЕЕ, тъй като разпоредбите
на чл.1-47 и чл.52-56 ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500/6.02.2017г на ВАС по адм.д.№
2385/2016г 5-членен състав обн.ДВ бл.15/14.02.2017г, на осн.чл.195 ал.1 във вр. с
чл.194 АПК като към момента на извършване на проверката посочените разпоредби
на ПИКЕЕ са неприложими. Твърди, че предвид отмяната на разпоредбата на чл.47
ПИКЕЕ,
към която пряко препраща чл.48 ал.2 ПИКЕЕ, в която е регламентиран редът на съставянето на КП протокол като предпоставка за
извършване на корекционна процедура, същата се явява незаконосъбразна и не е
основание за ангажиране на отговорността на потребителя. Твърди, че извършеното
служебно начисление в резултат на извършена корекция от страна на
електроразпределителното дружество не е регламентирано в нормативен или
поднормативен акт и не е посочено основанието за извършването и. Твърди, че
корекционната процедура противоречи на разпоредбата на чл.2 ал.2 от ЗЕ която
урежда принципите за търговия с ел. енергия, един от който е защита интересите
на потребителите. Твърди, че в констативен протокол №1202701 от 28.03.2019г. е посочено че се
касае за промяна в схемата на свързване на електромера към
електроразпределителната мрежа, като при извършване на проверката и съставянето
на протокола не е присъствал орган на полицията. Твърди че при липсва на
предпоставките уредени в чл.48 ПИКЕЕ така полученото количество електроенергия
не може да се остойностява и претендира от абоната по реда на корекционната
процедура уредена в ПИКЕЕ. Твърди, че не са налице данни че посоченото
количество електроенергия е реално доставено и потребено от абоната, тъй като
същото е определено по изчислителен метод.
Моли за постановяване на
решение, с което съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено, че Я.П.Г. не дължи на „Енерго-Про Продажби“
АД сума по ф-ра
№ **********/ 01.04.2019г
в размер на 782,80лв за периода от 29.12.2018г до 28.03.2019г за обект, находящ се в гр.**** с кл.№ ********** и аб.№
**********. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответника, е подал писмен
отговор, в който счита, предявеният иск за допустим, но неоснователен. Твърди, че е
налице основание за възникване на оспорваното материално вземане и че същото се
дължи от ищеца на осн.чл.200
ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.38 ал.2 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на „ЕРП Север“ АД, одобрени с решение
ОУ-060 на КЕВР на 07.11.2007г,
изменени с решение ОУ-004/06.04.2009г на КЕВР. Твърди, че страните по настоящия
спор се намират в продажбено правоотношение относно продажбата на ел.енергия,
като правата и задълженията им се уреждат от ЗЕ, ПИКЕЕ, Общите условия на
ДПЕЕЕМ на „ЕРП
Север“ АД и ОУ на ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“
АД. Твърди, че общите условия са задължителни за ползвателя на основание чл.98а
ал.4 ЗЕ,
без да е необходимо изричното му писмено съгласие. Твърди, че на 28.03.2019г е
извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от
служители на „ЕРП
Север“АД
в присъствието лично на абоната и е съставен КП № 1202701/ 28.03.2019г. По време на проверката е установено
наличието на неправомерно извършено присъединение към електроразпре делителната
мрежа,
осъществено чрез меден проводник, като присъединението е прикачено като мост
между вход и изход на токовите клеми на първа фаза на СТИ. По този начин част
от консумираната ел.енергия
не се измерва от електромера и не се заплаща от абоната. Твърди, че „ЕРП Север“ АД е съставил справка
за корекция от 29.03.2019г за периода от 29.12.2018г. до 28.03.2019г. за 3960
квтч. и конкретизирал размера на оспореното вземане. Твърди, че поради
невъзможност неотчетената част от потребената енергия да бъде точно измерена е
приложена корекционна процедура за фикционно изчисление на доставеното
количество енергия за предходните на датата на проверката 90 дни, като е
използвана одобрена от ДКЕВР методика при извършените математически изчисления
по чл.38, действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на „ЕРП Север“ АД.
Моли да се отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Така предявеният
отрицателен установителен иск за недължимост на парична сума намира правното си
основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, приема за
установено от фактическа страна:
За установяване
на фактическата обстановка по делото са приети писмени доказателства: КП № 1202701/28.03.2019г,
справка за корекция при неизмерване от 29.03.2019г, ф-а № **********/1.04.2019г, 2бр писма на „ЕРП Север“АД и „Енерго про продажби“АД
от 29.03.2019г, 2бр писма от 29.03.2019г и 1.04.2019г, справка за потреблението
от 22.05.2019г, извлечение за фактури и плащания от 21.05.2019г, протокол за
монтаж/демонтаж 19.06.2018г. и СТЕ.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът
достига до следните правни изводи:
По допустимостта
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието
на правен
интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска,
така и до приключването на устните състезания.
В настоящия случай наличието на
спор между
страните за дължимостта на вземането,
произтичащи от договора за продажба на ел.енергия, който
застрашава имуществената сфера на ищеца с оглед осъщественото едностранно
спиране електрозахранването в обекта, обосновава
правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост
на иска.
По основателността.
В тежест на ответната страна е чрез главно
и пълно доказване да установи законосъобразността
и правилността на корекцията на сметката на абоната съобразно ОУ ДПЕЕЕМ и
приложимата законодателна уредба и дължимостта на начислената сума.
В случая няма
спор, че ищецът се явява клиент на ответното дружество
и потребител на ел.енергия по
смисъла на ЗЕ; както
и че имотът, в който е бил монтиран процесният СТИ /електромер/ се явява част от електропреносната мрежа; а също и че с ответникът-въззивник са били
в договорни отношения за доставка на ел.енергия, уредени при публично обявени ОУ.
Спорните въпроси са досежно корекционното
основание на вземането, процедурата за установяване на неговите предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от
Закона за енергетиката устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начина
и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от СТИ.
В ал.2 на чл.83 ЗЕ е предвидено посочените в
чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ правила да се приемат от Комисията, т.е. от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а понастоящем КЕВР, и да се публикуват от
Комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата
с § 83 т.1 б.„г” от ЗИД ЗЕ, обн.ДВ бр.54/2012 /в сила от 17.07.2012г/, с нормата на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ е
въведено изискване Общите условия, при които крайният снабдител продава ел.енергия, да съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83 ал.1
т.6 ЗЕ.
С оглед горната правна уредба се налага изводът, че с това изменение на ЗЕ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиента при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнено
задължението по чл.98а ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане
в ОУ на ДПЕЕЕМ ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената ел.енергия.
Предвидените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са приети от ДКЕВР с
Протокол № 147/14.10.2013г /ДВ бр.98/12.11.2013г/. Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на делегирани с
разпоредбите на чл.21 ал.1 ЗЕ и чл.83 ал.1 и
ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2 ал.1 вр.чл.11 и чл.12 ЗНА, Правилата
съставляват източник на правото, в качеството си на акт по прилагане на закона,
с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава принципната
възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при
стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По арг. от чл.5 ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат
действие занапред, ако друго не е изрично предвидено. Такова предвиждане, различно от установеното обичайно
действие на нормативните разпоредби за в бъдеще, не е предвидено в ПИКЕЕ. От
това следва, че правилата, установени в ПИКЕЕ са приложими за корекционни процедури с начална дата след 16.11.2013г.
Ето
защо и с оглед въведения корекционен период разпоредбите на
ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/ следва да се вземат предвид в случая предвид материалния им нормативен характер
Тъй като
проверката е била извършена на 28.03.2019, т.е. преди приемането на новите
ПИКЕЕ /обн ДВ бр.35/30.04.2019/ и обхваща период, за който са били приложими
отменените ПИКЕЕ, следва да се изложат мотиви относно действието на посочения
подзаконов нормативен акт.
С Решение № 1500/6.02.2017г
5-членен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 (обн.ДВ 15/14.02.2017) е обезсилил в една част и отменил в друга
Решение № 128971.12.2015 по адм.д. № 9462/2014г на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно решение № 147/14.10.2013
на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с
изключение на чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51 от този акт.
При тези данни следва изводът, че
към момента на начисляването е имало нормативно основание за извършване на
едностранни корекции на сметките на абонатите за минал период – чл.48, чл.49,
чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно, обаче, няма действащи правила за процедурата и условията за
установяване на предпоставките им. При тази ситуация, поради съществуващата
законова делегация в чл.83 ал.2 ЗЕ до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват
на тази делегация, ответното дружество не би
могло да се ползва
от корекционната процедура, за която към датата на проверката са липсвали
нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на корекционна
процедура и начина на извършване на проверка на средството за търговско
измерване.
При
липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ,
доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни
количества ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде
осъществено. Общите правила за доказване на определени факти са неприложими,
тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се
регулират от специален закон – ЗЕ, в регулирането на които Държавата, чрез неин
орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при
приемането на общия закон. Освен това в общите закони не се съдържа
регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.
Следователно,
недопустимо е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да бъде
установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на
доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид
строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на
потребителите и надзор над доставчиците на енергийни услуги.
Предвид отмяната на чл.47 ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се установява
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, съдът намира, че след
14.02.2017г не е
налице законоустановена възможност за доставчиците да извършат такива корекции.
По спорния въпрос
съществува и задължителна практика, обективирана в Решение № 165/19.11.2009 по
т.д.№ 103/2009г на ВКС-II ТО; Решение № 177/12.12.2011 по т.д.№ 1008/2010 на
ВКС-II ТО; Решение № 223/12.07.2011 по т.д.№ 124/2010гна ВКС-ІІ ТО; Решение №
71/23.06.2011 по т.д.№ 628/2010 на ВКС-І ТО; Решение № 29/15.07.2011 по т.д.№
225/2010 на ВКС-ІІ ТО; Решение № 189/11.04.2011 по т.д.№ 39/2010 на ВКС-II ТО;
Решение № 26/4.04.2011 по т.д.№ 427/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 104/5.07.2010
по т.д.№ 885/2009 на ВКС-ІІ ТО, постановени по новия съдопроизводствен ред и по
смисъла на т.2 от ТР 1/19.02.2010г на ОСГТК, които попадат в обхвата на
задължителната съдебна практика.
В цитираните решения е застъпено становището, че
извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече
доставена и ползвана ел.енергия от доставчика е лишена от законово основание -
както при действието на отменените ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ /обн.ДВ
бр.107/9.12.2003г/ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.
Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от принадлежащите на
доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на потребителя,
препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като
нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение
и установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната
отговорност.
В Решение № 189/11.04.2011 е отречена възможността
доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи,
съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като
е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са
нищожни по силата на чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.26 ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.
Процесната корекция е била извършена през м.май 2018, т.е. след посочената по-горе
дата /14.02.2017г/ и затова е
липсвала изискуемата от ЗЕ подзаконова
норма, с която да е уредена специланата процедура. Дори и да се приеме, че отмяната на нормите, уреждащи формалната процедура за реализиране материалното право по чл.48-51 ПИКЕЕ, не обуславя законосъобразността на самото му
прилагане,
процесната корекция отново се явява незаконосъобразна.
В допълнение следва да се отбележи и това, че с Решение № 2315/21.02.2018г
по адм.д.№ 3879/2017г
на ВАС, са отменени и останалите
действащи след Решението № 1500/6.02.2017г по адм.д. № 2385/2016г
на ВАС текстове от ПИКЕЕ, а именно: разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е
потвърдено с Решение № 13691/8.11.2018г
по адм.д.№ 4785/2018г
на 5-членен състав на ВАС. С това ПИКЕЕ са отменени вече в
цялост. Тъй като решението на ВАС-петчленен състав е
постановено на 8.11.2018г, т.е. преди
начисляването на корекцията и към
датата на постановяване на настоящото решение същото е влязло в законна сила, затова
като новонастъпило обстоятелство следва да бъде съобразено от въззивния съд.
С оглед всичко
изложено по-горе съдът намира, че представеният по делото протокол и
извършената въз основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на
закона и затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на
ищеца спрямо ответното дружество.
Ето защо предявеният иск се явява доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен за посочената сума.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете
инстанции предпоставят потвърждаване решението на ВРС.
С оглед изхода
на спора във въззивната инстанция, в полза на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 300лв предвид
своевременно отправеното искане, представянето на доказателства за реално
сторени такива, като посоченият размер не надвишава минималния размер,
определен за оценяеми искове до 1000лв, съгл.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004.
Воден от
горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХХХІс-в № 4786/8.11.2019г по гр.д.№ 7133/2019г,
с което е
прието за установено, че Я.П.Г. НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго-Про
Продажби" АД сумата от 782,80лв,
начислена с фактура № ********** за периода от 29.12.2018г до 28.03.2019г с кл.№ ********** и аб.№ ********** за
адрес на потребление: гр.Долни чифлик обл.Варна ул.„Спартак“ № 4, на осн.
чл.124 ал.1 ГПК, както и е осъдено
дружеството да
заплати на
ищеца сумата от 358лв,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.****» да заплати на Я.П.Г. ЕГН ********** ***, сумата от 300лв /триста лева/, представляваща направените по делото съдебно-деловодни
разноски и адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: