Определение по дело №770/2024 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 817
Дата: 10 декември 2024 г.
Съдия: Калоян Венциславов Гергов
Дело: 20244400200770
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 817
гр. Плевен, 10.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на десети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
СъдебниЕлена Н. И.а Маринова

заседатели:Румянка Л. К.а Х.ва
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
в присъствието на прокурора Д. Ил. Т.
като разгледа докладваното от КАЛОЯН В. ГЕРГОВ Наказателно дело от
общ характер № 20244400200770 по описа за 2024 година
Съдът, след като изслуша становищата на страните намира, че делото е
родово и местно подсъдно на Окръжен съд – Плевен, като липсват основания
за прекратяване или спиране на наказателното производство. По този въпрос
няма разногласия между страните, с което е налице консенсус по въпросите от
точка 1 да точка 2 от алинея 1 на чл.248 от НПК.
Съдът намира, че при изготвянето на обвинителния акт са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са
довели до ограничаване на правото на обвиняемия Х. Б. да се запознае с
безпротиворечива и формулирана в съответствие със стандарта по чл.246 от
НПК фактическа и правна обстановка, като организира адекватно своята
защита.
На първо място, видно от внесения обвинителен акт, предикатното
престъпление е такова по чл.354а, ал.1 от НК, като според диспозитива за
същото обвиняемият Х. Б. е осъден с влязло в сила на 10.07.2019 година
споразумение № 24 от 10.07.2019 година по НОХД № 525/2019 година по
описа на Окръжен съд – Плевен – досъдебно производство № 2021/2023
година по описа на Окръжна прокуратура – Плевен, том 3, лист 11 и
следващите. Видно от определението на съда, с което е одобрено постигнатото
между страните споразумение, Х. Б. е осъден за това, че на 10.04.2019 година в
град Червен бряг, без съответно разрешително, е държал различни
високорискови наркотични вещества – хероин и наркотичен коноп, на обща
стойност около 2 000 лева. При това положение, съгласно възприетата от
прокурора правна конструкция, се оказва, че размерът на предмета на
престъплението по повдигнатото обвинение по чл.253, ал.4 във връзка с ал.3,
т.2 във връзка с ал.1 от НК – 168 100 лева, драстично надвишава размера на
придобитото имущество чрез престъплението, за което Х. Б. е осъден по
1
НОХД № 525/2019 година по описа на Окръжен съд – Плевен. Възниква
неяснота, ако предикатното деяние е това, за което е осъден Б. по това дело,
как същият е могъл да „изпере“ имущество в горепосочения размер, още
повече, че видно от внесеното споразумение Б. е държал с цел
разпространение, но не е разпространил посоченото наркотично вещество –
хероин и коноп, тоест, Б. не е успял да генерира престъпен приход от предмета
на това престъпление, на който да предаде легална стойност в гражданския
оборот. В този смисъл е Решение № 258/15.11.2018 година на ВТАС по
ВНОХД №298/2018 година, с докладчик съдия Красен Георгиев.
Вярно е и че съгласно константната съдебна практика за
осъществяването на първичното престъпление не е нужно да има предходно
осъждане и внесено обвинение, но ако прокурорът се позовава на такова
осъждане, то същото следва да е в логическо съответствие с имуществото
предмет на деянието по чл.253 от НК. От друга страна, ако пък се касае за
предикатно престъпление по чл.354а от НК, каквито данни имплицитно са
заложени в обстоятелствената част на акта, то следва да съществува
конкретика, която да позволи предикатната престъпна дейност да бъде
дефинира по предмет и времеви параметри, като се посочат тези фактически
обстоятелства, които в своята взаимносвързаност да обосноват, че именно
същата е източник на имуществото предмет на „изпиране“ на пари, за да може
да се направи обосновано предположение за неправомерния произход на това
имущество – в този смисъл напр. Решение № 8/05.02.2021 година на ВКС по
н.д. № 655/2020 година, III НО, НК с докладчик съдия Елена Каракашева.
Вярно е, също така, че изискванията по чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК в
контекста на Тълкувателно решение № 2/2002 година на ОСНК са
задължителни по отношение на елементите време, място и начин на
извършване на деянието и са относими към съставомерните за чл.253 от НК
елементи, но не и в същата степен необходима за индивидуализирането на
предикатното престъпление – в този смисъл напр. Решение № 195/12.05.2015
година на ВКС по н.д. № 171/2015 година, II НО, докладчик съдия Елена
Авдева. При това положение, обаче, следва прокурорът да отдели подобаващо
внимание на предикатното престъпление, като даде едно по-обстоятелствено
описание на времето, мястото, начина на извършване и генерираните приходи,
доколкото възприетият минимум в тази посока е недостатъчен, за да може
обвинителният акт да изпълни своята функция, както от гледна точка на рамки
на доказване, така и с оглед възможността обвиняемият да организира своята
защита.
Правилни са доводите на защитата, че следва да има съответствие между
периода от обстоятелствената част и диспозитив, като прокурорът посочи с
какво свързва финансовите операции и защо периодът по диспозитив се
разминава с периода заключен между първата транзакция 02.09.2019 година и
последната такава – 22.05.2023 година, на какво се дължи и какъв е
фактическият обем, който следва да съществува, но не е посочен в акта, между
22.05.2023 година и 10.06.2023 година.
Следва да бъде дадена и необходимата конкретика, съобразно
аргументите на защитника, относно транзакциите, с които са депозирани суми
2
в съответните платформи за онлайн залагания, при това не само в рамката,
посочена от защитника, а в цялост, там където са налице пропуски от
държавното обвинение в тази насока, така щото да може да се формулира
обвинението в необходимата цялост. Няма съмнение, че и тук се касае за
пропуск на прокурора, но той не може да бъде интерпретиран, както
останалите, като фактическа грешка, която може да бъде отстранена по реда
на чл.248а от НПК.
По изложените съображения, съдът намира, че съдебното производство
следва да бъде прекратено, а делото да бъде върнато на прокурора, като в
контекста на тези изводи съдът намира, че не следва да се произнася по
въпросите по чл.248, ал.1, т.4 – 8 от НПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.249, ал.1 във връзка с чл.248, ал.1, т.3 от
НПК съдебното производство по НОХД № 770/2024 година по описа на
Окръжен съд – Плевен.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура – Плевен за отстраняване на
констатираните съществени процесуални нарушения, съгласно мотивната част
на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране по реда на
Глава XXII от НПК в седмодневен срок от днес пред Апелативен съд – Велико
Търново.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3