Р Е
Ш Е Н
И Е
№
163
Гр.
Перник, 11.10.2023 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи
септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Мария Христова
при
съдебния секретар Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Мария
Христова административно дело № 266 по описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Б.В.Г., ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на ПАМ №
23-1158-000279/30.06.2023 г., издадена от ВАВ– младши автоконтрольор при сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР – Перник, с която на жалбоподателя на основание чл.
171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство с рег. **** за срок от
шест месеца.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, издаден при
липса на материална компетентност и същият е немотивиран по отношение на срока
на наложената принудителна административна мярка. Иска от съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, като незаконосъобразна.
В
проведеното съдебно заседание на 21.09.2023 година жалбоподателят редовно
призован се явява лично и се представлява от адвокат В.К.. Процесуалният представител
поддържа жалбата, иска отмяна на оспорената заповед по съображения подробно
изложени, както в съдебно заседание, така и в
представените допълнително писмени бележки. Претендира присъждане на съдебни
разноски.
В
проведеното съдебно заседание на 21.09.2023
година, ответникът по жалбата – В.А.В. младши автоконтрольор при сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР - Перник, редовно уведомен, се явява лично. Оспорва жалбата
и моли съда да потвърди издадената заповед като правилна и законосъобразна.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните
и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
На
30.06.2023 година, около 00:20 часа в гр. Перник по ул. „Юрий Гагарин“ настоящият
жалбоподател е управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А4“ с рег. ****,
като при извършената проверка за употреба за алкохол с техническа средство
„Алкотест Дрегер“ – 7510 с фабр. № ARNJ - 0035 с проба ****е установено употребата
на алкохол в размер на 1.10 промила. На водача е издаден талон за медицинско
изследване ****от 30.06.2023 година, придружен със стикери серия „А“ номер ****.
За така установеното нарушение младши автоконтрольор Н.Й.М., в присъствието на свидетелите
Г.М.А.и О.Г.М.е съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
серия GA № 950673 на Б.В.Г. – настоящ
жалбоподател. Със съставения АУАН е установено, че водача е извършил нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. При съставянето на АУАН са иззети: СУМПС № ****,
контролен талон № ****, СРМПС № ***, два броя регистрационни табели с номер ****
Съставеният
АУАН е подписан от нарушителя без възражения. Със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-1158-000279/30.06.2023 година ВАВ- младши
автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Перник, на основание чл.
22 от ЗАНН е наложил принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.
„б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок
от шест месеца, тъй като водача управлява МПС след употреба на алкохол,
представляващо нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Недоволен
от така издадената заповед, Б.Г. оспорва същата, депозирайки в
законоустановения срок жалбата, въз основа на която е образувано настоящето
дело.
По
делото като доказателства от страна на жалбоподателя са представени и приобщени
оспорваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, както и
представена справка от мобилен оператор. Поискан е разпит на един свидетел,
като с протоколно определение от 21.09.2023 г. съдът е отхвърлил така
направеното доказателствено искане, с аргумент, че след уточнение от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя, какви факти и обстоятелства ще се
установяват с поисканите гласни показания намира, същите са неотносими към предмета
на спора.
От
страна на ответника е представена преписката по издаване на оспорваната заповед
за прилагане на принудителна административна мярка, включително доказателства
за компетентността на издателя на оспорвания акт да издава такива заповеди за
налагане на принудителни административни мерки; Служебна бележка УРИ №
313р-14292/01.09.2023 г., издадена от директора на ОДМВР – Перник, старши
комисар П.М., удостоверяваща заеманата към датата на издаване на процесната
заповед длъжност от В.А. В., а имонно: младши автоконтрольор І степен в група
„Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ на сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Перник, както и
справка – картон на нарушител.
При
така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд –
Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу
годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената
заповед за прилагане на принудителна административна мярка по 172, ал. 1 от
ЗДвП се налага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица по отношение на принудителните мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т.
2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед
№ 313з-362 от 28.02.2022 година директора на ОД на МВР Перник е оправомощил
младши автоконтрольорите от сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна
полиция“ при ОДМВР - Перник да прилагат с мотивирана заповед принудителните
административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съгласно т. 1.8. Видно
от служебна бележка УРИ № 313р-14292/01.09.2023 г., издадена от директора на
ОДМВР – Перник, издателят на оспорената заповед – ВАВкъм 30.06.2023 г. е заемал
длъжността младши
автоконтрольор І степен в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и
автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при
ОДМВР – Перник. Следователно същият е бил компетентен да издаде
административният акт, предмет на съдебен контрол. Предвид изложеното и
представените писмени доказателства, се установява по несъмнен и недвусмислен
начин, че оспорваната заповед е издадена от оправомощен материално и
териториално компетентен орган. Ето защо в случая направеното възражение от
процесуалния представител на жалбоподателя за
нищожност на административния акт е напълно неоснователно.
Заповедта
съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма. Съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК относно наименованието на органа – издател,
наименованието на акта, неговият адресат, фактически и правни основания за
издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване, подпис на лицето
с означена длъжност. Фактическите основания са пълни и без противоречия.
Правните основания съответстват на приложимата материална норма за извършеното
административно нарушение и приложимата хипотеза на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.
„б“ от ЗДвП. Волеизявлението на органа е във връзка с фактическите основания за
неговото формиране.
Заповедта
е издадена при спазване на общите процесуални правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК
за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая
посредством събиране на всички относими, допустими и достатъчни доказателства.
Органът е спазил принципа за истинност по чл. 7 от АПК.
При
спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената
тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват
налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от
ЗДП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, от които черпи права като
обори констатациите относно управлението на МПС след употреба на алкохол. В
съставения АУАН, на който се позовава административният орган в заповедта е посочено,
че лицето управлява МПС, като при извършената проверка е установено употреба на
алкохол в размер на 1.10 промила с техническа средство „Алкотест Дрегер“ 7510
за установяване употребата на алкохол. На водача е издаден талон за медицинско
изследване ****от 30.06.2023 година. Със съставения АУАН е установено, че
водача е извършил нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съставения АУАН има
доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата
обстановка не е оборена от жалбоподателя, за който е доказателствената тежест.
Напротив в хода на съдебното производство жалбоподателят не опроверга
констатациите на административния орган с допустимите процесуални способи и
средства. В тази връзка настоящият
съдебен състав не приема доводите изложени от процесуалния представител на
жалбоподателя в съдебно заседание и доразвити в писмени бележки, по отношение
на часът на извършване на теста, часът на издаване и връчване на талона, както
и посоченото в талона време. Следва да се има предвид, че съгласно данните
отразени в талона за изследване, проверката е започнала в 00 часа и 30 мин. на
30.06.2023 г., като пробата с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с
фабричен № ARNJ – 0035 е извършена в 00
часа и 39 мин., а талонът с определеният 30 мин. срок за явяване в ЦСМП гр.
Перник е връчен на Б.Г. в 01 часа и 25 мин. на 30.06.2023 г., което обстоятелство
същият е удостоверил с подписа си. Видно от изложеното е, че в срок до 01 часа
и 55 мин. е следвало да се яви в лечебното заведение за даване на кръвна проба.
Данните за часът на извършената проба, отчетеният резултат, както и издаденият
талон за медицинско изследване ведно с придружените стикери се съдържат и в
АУАН, като същият е връчен на жалбоподателя и е подписан без възражения. Твърденията
на жалбоподателя, че в срок е депозирал възражение по АУАН, са ирелевантни в
настоящото производство.
Неоснователни
са и доводите на оспорващия за наличието на неправилно издаден талон за
медицинско изследване, с което контролния орган умишлено е лишил жалбоподателя
от правото да даде кръв. Първия проведен разговор с приятел на телефонен номер
********** /по данни от приложената по делото справка от мобилен оператор/ с
продължителност от 00:03:59 мин. и начален час в 00:44:38, е свързан с
намерение на жалбоподателя да ангажира транспорт до лечебно заведение, тъй като
е спрян за проверка и е бил в очакване на контролните органи на „Пътна полиция“
да направят изследване. В случая тези намерения се явяват преждевременни и
навеждат доводи за опасения от страна на жалбоподателя по отношение на
резултата от теста, след като преди извършване на пробата, без да знае какъв ще
е резултата е предприел действия за подсигуряване на транспорт до лечебното
заведение. Последващ разговор между същите лица е имало в 00:59:34 часа момент,
в който се твърди, че вече е приключила проверката, АУАН е съставен,
регистрационните табели на автомобила са свалени и същият е придвижен до
най-близкият паркинг. В проведения последен разговор с начален час 01:41:20 жалбоподателя
твърди, че посещението на лечебното заведение се явява безсмислено предвид
обстоятелството, че посочените в талона 30 минути не били коректно записани и
водели до неяснота за времето с което разполага за явяване в лечебното
заведение.
Така
изложените данни не кореспондират с хронологията посочена в талона за медицинско
изследване съобразно, която се констатира, че началото на проверката е било в
00:30 часа, пробата е извършена в 00:39 часа, предвид резултата от теста са
предприети действия по сваляне на номерата и придвижване на автомобила до
най-близкия паркинг, което оправдава връчването на акта в 1 часа и 25 мин. с предоставени
тридесет минути, като срок за явяване в лечебното заведение.
В
материалите по делото не се съдържат данни, жалбоподателят да е дал кръвна
проба в предвидения часови диапазон. Всъщност, ако той е имал намерение да го
направи и е бил убеден в правотата си, че не е употребил алкохол, а се касае за
грешен резултат показан от техническото средство, то със сигурност е щял да
намери начин, да се яви в ЦСМП гр. Перник за даване на кръв, а не да провежда
петдесет и седем минутен разговор по телефона в период от време, в който е
следвало да се придвижи до лечебното заведение.
Настоящият
съдебен състав намира, че Заповедта е постановена в съответствие с материалния
закон. При наличие на законоустановените предпоставки, както е в случая,
наказващият орган действа при обвързана компетентност и няма право на
самостоятелна преценка относно издаването на ЗППАМ. Според нормата на чл. 171,
т. 2а, б. "б" от ЗДвП, ПАМ се налага за срок от 6 месеца до една
година. На административния орган е предоставена възможността да прецени само
срока на наложната мярка и той е наложил минималния срок от 6 месеца. Анализирайки
събраните доказателства, съдът намира, че атакуваната заповед е издадена в
съответствие с целта на закона. Мярката по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя
се прилага без оглед на вината, като чрез нея се реализира диспозицията на
правната норма. Законът допуска засягане на правата на собственика с оглед
постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП -
за осигуряване безопасността на движението по пътищата, за опазването на живота
и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването
на административните нарушения. Приложена е принудителна административна мярка,
която цели преустановяване управлението на моторно превозно средство след
употреба на алкохол и предотвратяване извършването на други такива неправомерни
действия от страна на жалбоподателя. Несъмнено целта, с която тази принудителна
административна мярка е наложена от административния орган е изпълнена и
преследваната от законодателя цел, регламентирайки тази ПАМ е осъществена.
На
следващо място, оспорваната заповед е издадена при спазване принципа на
съразмерност заложен в чл. 6, ал. 1от АПК, според който административните
органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и
справедливо. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на
закона. В случая прилагането на принудителната административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е постигнала
целите на административната принуда, като не е ограничила правата на
жалбоподателя в по – голяма степен от необходимото. С оглед на това последиците
от издадената заповед са съизмерими с преследваната цел, което означава, че
същата е постановена в синхрон с чл. 6, ал. 5 от АПК. Настоящият съдебен състав
счита, че така наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а,
б. „б“ от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП си поставя и постига
законоустановените цели на административната принуда.
По изложените съображения съдът счита, че оспорената
заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от
компетентен орган, в изискуемата форма за валидност, представлява мотивиран
административен акт, издаден при спазване на административно-производствените
правила, при правилно приложение на относимите материално-правни норми и
съответствие с целта на закона, поради което следва да бъде потвърдена, а
жалбата на Б.В.Г. да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Относно
разноските:
С
оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски.
Ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не му се присъждат.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК
настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.В.Г.,
ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1158-000279/30.06.2023
г., издадена от ВАВ– младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
– Перник, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство с рег. **** за срок от шест месеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване,
съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Съдия:/п/