МОТИВИ към Присъда № 55 от 23.07.2020 г., постановена
по НОХД № 74/2019г. по описа на
Районен съд – гр. Дупница
Районна
прокуратура - гр. Дупница е внесла обвинителен акт срещу Д.Г.С., ЕГН **********
с адрес: ***,,Хаджи Димитър“ бл. 108, вх. Б, ет. 4, ап. 42 за това, че от м. декември 2017 год. до м.
септември 2018 год. /включително/ в с. Долистово, общ. Бобов дол, обл.
Кюстендил, след като е осъдена с влязло в сила на 14.10.2013 год. съдебно
решение № 576/2013 г. по гражданско дело № 1841/2013 год. по описа на Районен
съд - Дупница да изплаща месечна издръжка на свой низходящ, а именно на двете
си малолетни деца:
- С. -
родена на *** год. да й заплаща месечна издръжка в размер на 80.00 /осемдесет/
лева, съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер на повече от 2
/две/ месечни вноски, а именно 10 /десет/ месечни вноски по 80.00 /осемдесет/
лева - за месец 12.2017 г. и за месеците 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08,
09.2018г. /включително/или общо в размер на 800.00 / осемстотин/ лева,
- С. -
роден на *** год., да му заплаща месечна издръжка в размер на 80,00 /осемдесет/
лева, съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер на повече от 2
/две/ месечни вноски, а именно 10 /десет/ месечни вноски по 80.00 /осемдесет/
лева - за месец 12.2017 г. и за месеците 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08,
09.2018г. /включително/ или общо в размер на 800.00 /осемстотин/ лева, или общо
за двете деца - в размер на 1600.00
лв. – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура – гр. Дупница поддържа повдигнатото
обвинение, счита същото за доказано по безспорен начин от събраните по делото
доказателства. Пледира подсъдимата да
бъде призната за виновна и да й бъде наложено справедливо наказание.
Служебният
защитник на подсъдимата – адв. М.З. изразява становище, че макар деянието да е
осъществено от обективна страна, същото е несъставомерно тъй като не е налице
умисъл у подсъдимата доколкото не е имала обективна възможност да изпълни
паричното си задължение за издръжка. При условията на евентуалност моли на
подсъдимата да бъде наложено наказание в минимален размер.
Подсъдимата
поддържа становището на защитника си и моли за налагане на минимално наказание.
От събраните
по делото доказателства: показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели и
от приетите и присъединени доказателства събрани в хода на съдебното следствие,
както и тези на досъдебното производство, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
По фактическата обстановка:
Подсъдимата Д.Г.С. е родена на *** ***, българка, с българско гражданство,
основно образование, разведена, безработна, неосъждана, ЕГН **********.
Свидетелят С.К.С.
и Д.Г.С. са сключили граждански брак на 29.07.2006 год. По време на брака се
родили двете им деца – С. - родена на *** год. и С. –
роден на *** год. На 14.10.2013 год. бракът бил прекратен със съдебно решение №
576/2013 г. по гражданско дело № 1841/2013 год. по описа на Районен съд,
гр.Дупница, влязло в сила на 14.10.2013 год. Родителските права са били предоставени
на св. С.К.С., а подсъдимата Д.Г.С. е осъдена да изплаща по 80.00 лв. месечна
издръжка на двете си деца.
От м. декември 2017 год. до м. септември 2018
год. /включително/ в с. Долистово, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил, подс. С.,
след като е била осъдена с влязло в сила на 14.10.2013 год. съдебно решение №
576/2013 г. по гражданско дело № 1841/2013 год. по описа на Районен съд,
гр.Дупница да изплаща месечна издръжка на свой низходящ, а именно на двете си
малолетни деца:
С. -
родена на *** год., да й заплаща месечна издръжка в размер на 80.00 /осемдесет/
лева, съзнателно не е изпълнила това свое
задължение в размер на повече от 2 / две/ месечни вноски, а именно 10 месечни
вноски по 80.00 лева - за месец 12.2017 г. и за месеците 01, 02, 03, 04, 05,
06, 07, 08, 09.2018г. /включително/ или общо в размер на 800.00 лева,
С. –
роден на *** год., да му заплаща месечна издръжка в размер на 80.00 лева,
съзнателно не е изпълнила това свое
задължение в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно 10 месечни
вноски по 80.00 лева - за месец 12.2017 г. и за месеците 01, 02, 03, 04, 05,
06, 07, 08, 09.2018г. /включително/ или общо в размер на 800.00 лева, или общо
за двете деца – в размер на 1600.00 лева.
Свидетелят С.С.
в показанията си пред съда заявява, че за периода посочен в обвинителния акт, подсъдимата
С. не е заплащала определената по силата на съдебното решение издръжка за двете
си деца.
От показанията
на свидетеля К.И. – дядо на децата по бащина линия се установява, че след
развода бащата полага грижи за децата като той им помага, а майката не се
интересува от тях, като не плаща и определената месечна издръжка.
Видно от
справката за съдимост подсъдимата е неосъждана. С присъда по НОХД № 1095/2014
г. п описа на РС-Дупница е призната за виновна за това, че за периода от м.
октомври 2013 г. до м. декември 2013 г. и от м. януари 2014 г. до м. август
2014 г. в с. Долистово, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил след като е била осъдена с решение по гражданско
дело № 1841/2013 г., по описа на РС Дупница, влязло в законна сила на
14.10.2013 г. да заплаща месечна издръжка на свой низходящ, а именно на двете
си малолетни деца С., родена на *** г. и С.,
роден на *** г., в размер на 80.00 лева за всяко от тях, съзнателно не е
изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а
именно - за месеците 10, 11 и 12 на 2013 г. и за месеците 01, 02, 03, 04, 05, 06,
07 и 08 на 2014 г.
в размер на 11 месечни вноски по 80.00 лева за всяко дете, или общо в размер на
1760.00 лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 отНК, като на основание чл. 183,
ал.3 от НК не й е наложено наказание, тъй като до приключване на съдебното
следствие е изпълнила задължението си.
Подсъдимата е
заплащала определената месечна издръжка за двете й деца до м. 11.2017 г., което
се установява от приложените по делото платежни нареждания, след което е
преустановила плащанията. Подсъдимата има още две деца – , роден
на *** г. и Симона Владиславова Димитрова, родена на *** г. Подсъдимата е
регистрирана кат търсещо работа лице в Дирекция ,,Бюро по труда“ гр. Дупница и
гр. Кюстендил за периода: 02.06.2011 г. – 30.08.2012 г. и от 11.01.2018 г. до
05.07.2018 г., видно от служебна бележка изх. № 60-08-07-54290/03.12.2019 г.
изд. от Директора на Дирекция ,,бюро по труда“. Бащата на децата С.С. е подал
молба за изплащане на присъдена издръжка по реда на наредба за изплащане от
държавата на присъдена издръжка и са му изплатени следните суми: за м. октомври
2019 г. – 160 лв., м. ноември 2019 г. – 160 лв. и м. декември 2019 г. – 160 лв.
за двете малолетни деца – Светослава и . Със заповед на Директора на
ДСП-Кюстендил на Д.С. е отпусната месечна помощ за отглеждане на дете до
навършване на една година на осн. чл. 8, ал. 1 от Закона за семейните помощи за
деца за срок от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. в размер на 100 лв., което е
видно от писмо изх. № 1004-11-00-0322#1/13.02.2020 г.
Така описаната
фактическа обстановка се установи безспорно в хода на проведеното съдебно
следствие, въз основа на писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, както и от гласните такива – свидетелските показания на разпитаните
свидетели С. и И.. Показанията на свидетеля С. са вътрешно непротиворечиви, напълно
кореспондират с данните, съдържащи се в писмените доказателствени източници,
които ги подкрепят и допълват. Поради това, независимо от факта на заинтересоваността
на свидетеля, в качеството му на родител и законен представител на децата и
кредитор на вземанията за месечна издръжка, съдът не намери основание за
тяхната заинтересованост и ги счита за правдиви и обективно верни относно факта
на бездействието на подсъдимата и не плащането на месечните издръжки за инкриминирания
период, дължими по силата на постановено съдебно решение.
От правна страна, съдът намира следното:
В съответствие
с приетите за установени фактически обстоятелства, настоящият съдебен състав
счита за доказано, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от НК.
От обективна страна:
По делото
безспорно се установи, че след като е била осъдена с решение по гр. д. №
1841/2013 г. на Районен съд гр. Дупница, влязло в сила на 14.10.2013 г. да
заплаща на малолетните си деца Стиомирова и С. месечна
издръжка в размер на по 80.00 лв. за всяко дете чрез техния баща и законен представител С.С., подсъдимата Д.Г.С.
съзнателно не е изпълнила това свое
задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно: за месец 12.2017
г. и за месеците 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09.2018г. / включително/ или
общо в размер на 1600 лева.
За съставомерността
на престъплението по ал. 1 на чл. 183 от НК е необходимо наличието на съдебен
акт, с който деецът е осъден да издържа свой съпруг, възходящ или низходящ,
брат или сестра, за което задължение той е неизправен длъжник поне за две
месечни вноски. Липсват данни за плащане на дължимите суми за инкриминирания
период. Не са налице факти, от които да се направи извод за настъпила промяна в
обстоятелствата и настъпила обективна невъзможност от страна на подсъдимата да
плаща присъдената издръжка. Същата е в трудоспособна възраст, следователно няма
пречки да реализира доходи от трудово или др. правоотношение. Липсата на
източник на доходи, както и обстоятелството, че е безработна и майка на други
две деца, не я освобождават от задължението като родител да издържа ненавършилите
пълнолетие деца, с оглед неговия обективен и безусловен характер. Без правно
значение за съставомерността на деянието е обстоятелството за реализирана
процедура за изплащане на дължимата издръжка за двете малолетни деца -
Светослава и Стоимирови от Държавата чрез
Община Бобов дол. Доколкото това е правна възможност, предвидена от
законодателя в гаранция правата и защита интересите на детето, поради
непълнолетието му, то е неспособно да реализира самостоятелни доходи и в обезпечаване
негов жизнен минимум, без от това същевременно да се освобождава родителя,
осъден да плаща издръжка.
От субективна страна:
Бездействието на
подсъдимата и неизпълнението на задължението й за издръжка спрямо нейните
низходящи е напълно съзнателно. Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл с
цялостно изразени волеви и интелектуален момент, при съзнаване на неговия
обществено-опасен характер и последици. Подсъдимата е имала знание за точния
размер на издръжката, която дължи на малолетните си деца, съгласно постановеното
съдебно решение по гр.д. № 1841/2013 г. по описа на Районен съд гр. Дупница,
известни са й били периода и броят на месечните вноски, които не е заплатила.
Същевременно е разбирала характера на своето задължение – неотменимостта и периодичността
с месечно престиране на суми за издръжката на свои низходящи. Въпреки това,
напълно осъзнато е бездействала за прякото им изпълнение чрез плащане, поради
което от волева страна, безспорно е предвиждала сигурното и възможно настъпване
на престъпния резултат – вредните последици, обхващащи ежемесечните издръжки,
от които са били лишени децата й и тъй като и последните са били предвиждани от
нея, несъмнено индициран е прекият й умисъл за извършване на престъпното деяние.
От субективна
страна, е необходимо да се установи обективна възможност за изпълнение на задължението за заплащане на издръжка,
както и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на
издръжка. В съдебната практика се приема, че за съставомерността на деянието по
чл. 183, ал. 1 от НК са без значение: трудовия статус и получаваното
възнаграждение на осъдения на издръжка; ново семейно или фактическо съжителство
на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите
възможности на родителя, комуто са предоставени родителските права /в този
смисъл Решение № 188/2011 г. по н. д. № 1157/2011 г. на ВКС, Решение №
126/06.04.2015 г. по н. д. № 205/2015 г. на ВКС, Решение № 188/04.07.2011 г. по
н. д. № 1157/2011 г. на ВКС/. В настоящия случай подсъдимата е в трудоспособна
възраст, по делото не са налице доказателства, установяващи влошено
здравословно състояние или други
обстоятелства, възпрепятстващи изпълнението на задължението
за заплащане на издръжка.
Предвид
изложеното съдът прие за установена обективната възможност на подсъдимата да
заплаща издръжка на децата си и умишленото
неизпълнение на това задължение въпреки
отсъствието на обстоятелства, препятстващи заплащането на издръжката.
По изложените
съображения съдът призна подсъдимата за виновна в извършването на престъпление
с правната квалификация, въведена с обвинителния акт чл. 183, ал. 1 НК.
Относно вида и размера на наказанието:
След като
призна подсъдимата за виновна в извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, във връзка със следващото се наказание, съдът съобразявайки приложимата
материална наказателна норма и предвидените в нея, в условията на
алтернативност, различни по вид наказания, наложи на същата по-лекото от тях, а
именно ,,Пробация”, което съдът намери за по-подходящо в случая, с оглед целите
на чл. 36 НК. За индивидуализацията на последното по вид и размер, се взеха
предвид дългия период, в който подсъдимата не е изплащала издръжките и
сравнително високата им парична стойност. Като смекчаващо вината обстоятелство
съдът взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимата.
При така
направените изводи, при условията на чл. 54 НК съдът наложи на подсъдимата
наказание ,,Пробация” за извършеното от нея престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК,
включващо следните пробационни мерки:
На основание чл. 42а, ал.2, т. 1, във вр. с
чл. 42б от НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес”***,,Хаджи
Димитър“, бл. 108, вх. Б, ет. 4, ап. 42, включваща явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично
за срок от 6 / шест/ месеца;
На основание чл. 42а, ал.2, т. 2 НК „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 / шест/ месеца.
Така индивидуализирани
по вид и размер, наложените пробационни мерки, съдът намери за необходимо,
достатъчно и справедливо наказание – постигане целите на наказателната
репресия, дефинирани в чл. 36 НК и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието
на подсъдимата, като счита, че в дължимата степен ще допринесат за постигане
ефективно поправително въздействие върху нейното съзнание, както и в измерение
на генералната превенция – спрямо останалите членове на обществото едновременно,
с което удовлетворяват и общото изискване за обществената справедливост като
санкция, съответстваща на тежестта на извършеното.
Мотивиран от
гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: