РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Пловдив, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
търговско дело № 20235001000545 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. чл.294 от ГПК.
Производството е повторно въззивно след отмяна с решение 5001 /
07.09.2023 г. ,постановено по т.д.2731/2021 г. по описа на ВКС на решение на
АС – Пловдив № 260196 /08.07.2021 г. ,постановено по в.т.д.43/21 г. по описа
на същия съд в частта , в която съдът е отменил решение № 106 / 23.04.2020 г.
по т.д.75/19 г. по описа на Окръжен съд – Смолян в частта над 33 178,74 лв.
до 46 406,64 лв. за всеки от исковете с правно основание чл.328 вр.чл.233 от
КЗ отм. на И. С. Р. и М. С. Р. срещу ЗД „Е.“ АД ,представляващи
застрахователна сума над платените им застрахователни обезщетения като
наследници на Е. С. Р. , на основание договор за застраховка „Трудова
злополука ,сключен между „К. „ ЕООД ,сегашно наименование „Т. Ф.“ ЕООД
и ЗД „ Е.“ АД от 25.02.2014 г. ,както и в частта относно обезщетението за
забава на основание чл.86 от ЗЗД за периода 14.08.2016г. – 14.08.2019г. за
сумата от 4 027,16лв. ,вместо което въззивният съд е отхвърлил исковете на
И. С. Р.и М. С. Р. с правно основание чл. 328 във вр. с чл. 233 КЗ (отменен
01.01.2016 г.) и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата 13 227.90 лева за всяка от
1
тях, представляваща разликата над платените им в хода на производството
суми от по 33 178.74 лева за всяка до пълния предявен размер от по 46 406.64
лева, представляваща наследствен дял от застрахователно обезщетение по
договор за задължителна застраховка „Трудова злополука“ №
04400100003150/25.02.2014 г., сключен между „К.“ ЕООД и „ЗД Е.“ АД, за
настъпило на 20.09.2014 г. застрахователно събитие по този договор –
смъртта на наследодателя на ищците - Е. С. Р., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на предявяване на иска 15.08.2019 г. до окончателно
й изплащане , както и за заплащане на сумата от по 4 027.16 лева за всяка,
представляваща обезщетение за неизпълнение на главните парично
задължение от 13 227.90 лева за периода 14.08.2016 г. до 14.08.2019 г.
Делото е върнато с указания за събиране на доказателства и по –
конкретно изслушване на съдебно счетоводна експертзиа с цел установяване
действителното брутно трудово възнаграждение на наследодателя на ищците
Е. С. Р. към релевантния момент и съобразно с това определяне на
седемкратния размер на годишното брутно трудово възнаграждение
,съставляващо размера на застрахователното обезщетение така ,както е
уговорено в застрахователния договор.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Производството пред Смолянския окръжен съд е образувано по
предявени от И. С. Р. и М. С. Р. против „ЗД Е.“ АД обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 238 във вр. с чл. 233 КЗ (отменен
01.01.2016 г.) и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумите както следва:
- по 46 406.64 лева на всяка от ищците, представляващи наследствен дял
от застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка
„Трудова злополука“ № 04400100003150/25.02.2014 г., сключен между „К.“
ЕООД и „ЗД Е.“ АД, за настъпило на 20.09.2014 г. застрахователно събитие
по този договор – смъртта на наследодателя на ищците - Е. С. Р., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска 15.08.2019
г. до окончателно им изплащане ,както и по 14 128.22 лева, обезщетение за
неизпълнение на всяко от главните парични задължения за периода от
14.08.2016 г. до 14.08.2019 г.
Ищците са твърдяли ,че са единствените наследници по закон на Е. С. Р.,
2
починал на 20.09.2014 г. вследствие от травми, получени при ПТП на същата
дата в гр. Смолян. Приживе, включително и към датата на произшествието, Е.
С. Р. се е намирал в трудово правоотношение с „К.“ ЕООД, / със сегашно
наименование „Т. Ф.“ЕООД/ ,в предприятието на което е работил на
длъжността „общ работник“.Между „К.“ ООД и „ЗД Е.“ АД бил сключен
договор за задължителна застраховка „трудова злополука“ №
04400100003150, с период за застрахователното покритие от 28.02.2014 г. до
27.02.2015 г., с който са били застраховани сто шестдесет и трима работници
и служители на „К.“ ООД, вкл. и наследодателят на ищците Е. Р.. С този
договор са покрити следните рискове съгласно с чл. 55, ал. 1 и ал. 2 КСО:
смърт, трайно намалена трудоспособност и временна неработоспособност на
застрахованото лице в резултат на трудова злополука. Настъпилата злополука
– смърт на Р. в резултат на ПТП ,е определена като трудова с разпореждане
№17629 от 19.01.2015 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО в НОИ.
В качеството си на наследници на застрахования Е. С. Р. по описаното
застрахователно правоотношение, ищците са предявили пред ответното
дружество „ЗД Е.“ АД искания за заплащане на застрахователни обезщетения,
за претърпените от техния наследодател вреди в резултат от настъпилото
застрахователното събитие като по тези искания е образувана щета №
**********, по която към момента на предявване на иска липсва плащане
.Ищците са посочили ,че брутното трудово възнаграждение на наследодателя
им към момента на сключване на застрахователния договор е било в размер
на 1 104,92лв. ,поради което размерът на дължимото застрахователно
обезщетение възлизла на 92 813,28 лв. или по 46 406,64 лв. за всяка предвид
наследствения им дял – по 1 / 2 за всяка. ,останало незаплатено ,поради и
което са предявили разглежданите искове – главница плюс мораторно
обезщетение за период от три години преди завеждане на исковете
14.08.2016г. – 14.08.2019 г.
Съдът , с решението ,предмет на обжалване е приел за безспорна
,каквато е и била,изложената по-горе от ищците фактическа обстановка –
наличието на договор за задлъжителна застраховка „трудова злополука „
,настъпило застрахователно събитие в срока действие на договора – смърт на
наследодателя на ищците ,и трудовия характер на злополуката ,надлежно
установен ,като е приел освен това и за безспорно ,че след завеждане на
делото застрахователят е заплатил в полза на М. Р. сумата от 10 000лв. на
11.09.19г. и 23 178,74лв. на 25.09.19г., и същите суми на същите дати в полза
на И. Р., или безспорно всяка от ищците е получила по 33 178,74лв. за всяка.
Така спорът се е формирал едниствено досежно размера на дължимото
застрахователно обезщетение, както и до дължимата мораторна лихва за
заявения от ищците период.Така при определяне дължимия размер на
3
обезщетението, съд е възприел размера на трудовото възнаграждение на Р.,
съдържащо се в представения от ищците списък ,неразделна част от
застрахователния договор, възлизащо на 1104.92 лева като е игнорирал
представеното от ответното дружество доказателство относно същия факт –
извлечение от ведомост за работна заплата на Е. С. Р. за месец февруари 2014
г., приемайки, че се касае за електронно извлечение от програмен продукт за
изчисление на заплати, в което липсвал подпис на работника, поради което
същото не може да се приеме нито за писмен документ, нито за електронен
документ, по смисъла на ГПК.
При тези съображения съдът е приел ,че размерът на
застрахователната сума, който се припада на всяка от ищците съобразно с
наследствения им дялове ,изчислена на база седемкратното брутно трудово
възнаграждение на наследодателя , е 46 406,64лв., и тъй като от тях са били
изплатени 33 178,74лв. на всяка една, то е приел исковете са основателни до
размера на остатъка до претендираната сума, а именно 13 227,90лв. В тези им
части исковете са били уважени ,а за разликата от 33 178,74лв. до
претендирания размер -отхвърлени. Приел е също така за частично
основателни и претенциите за обезщетение за забава върху уважените
размери на исковете от 13 227,90лв. за периода 14.08.16г.-14.08.19г. в размер
на 4 027,16лв., за която част същите са уважени , а в останалите им предявени
размер тези искове са били отхвърлени.
Това решение на СмОС е било обжалвано и от двете страни като ищците
И. С. Р. и М. С. Р. са обжалвали решението в частта, с която са отхвърлени
исковите им за присъждане на мораторна лихва и законна лихва върху
сумите, заплатени от ответника в хода на процеса ,а ответникът е обжалвал
решението, в частта, с която предявените искове са били уважени за всяка от
ищците - за сумите от по 13 227.90 лева – представляващи застрахователни
обезщетения, ведно със законната лихва върху тези суми, смятано от
15.08.2019 г. до окончателното им изплащане ,както и за сумите от по 4
024.16 лева – обезщетение за забава върху главниците за периода от
14.08.2016 г. до 14.08.2019 г.
По жалбите на страните е било образувано т.д.43 / 2021г. по описа на АС
– Пловдив като с решението си въззивният съд , по въпроса за размера на
дължимото застахователно обезщетение на ищците като наследници на
пострадалото застраховано лице Е. Р. , е приел ,че извлечението от
ведомостта за трудовото възнаграждение на Е. С. за м. февруари 2014 г.
,представено от ответника ,представлява писмено доказателство съгласно с
4
изричната разпоредба на чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК.,което и след като не е била
оспорена неговата истинностт , представлява годно доказателство за
съдържащите се в него изявления.Приел е ,че освен че изхожда от
работодателя на пострадалия, което е удостоверено и с положен фирмен
печат на „К.“ ООД върху хартиения носител, електронното извлечение от
ведомостта за работната заплата на Р. съдържа всички необходими данни
относно трудовото му възнаграждение,съдържащо всички начисления за
съответния месец, тяхното основание и размер.
По отношениета представения от ищците списък с брутно трудово
възнаграждение на техния наследодател съдът е посочил ,че този документ не
съдържа подобна разбивка на отделните начисления, същият не съдържа и
дата или поне месец и година, за която е начислено посоченото
възнаграждение,поради което, както и поради липсата на каквото и да
отбелязване, свързващо този документ с процесния застрахователен договор,
е направил извода , че съдържащите се в него данни за трудовото
възнаграждение на Е. Р. са неотносими към спора.
По така изложените съображения въззивният със е приел ,че
определяйки размера на дължимото на пострадалия ,съответно – на неговите
законни наследници, застрахователно обезщетение по предвидената в
застрахователния договор формула и на базата на брутно трудово
възнаграждение на пострадалия от 789.97 лева. за месец февруари 2014 г., и
изплащайки в хода на съдебното производство седемкратния годишен размер
на тази сума на ищците, ответното дружество е изпълнило задълженията си
по договора,поради което е приел предявените главни искове за сумата над
платеното от застрахователя до приетото от първостепенния съд за дължимо
в размер на по 13 227.90 лева за всяка от ищците за неоснователни ,отменил е
решението в тази му част и е отхвърлил същите. С оглед на този резултат е
приел и акцесорните искови претенции по чл.86 от ЗЗД за заплащане на
моратрно обезщетеие върху сумата от 13 227.90 лева за периода 14.08.2016 г.
до 14.08.2019 г. в размер на по 4 024.16 лева за всяка от ищците за
неоснователни ,поради което е отменил решението на първостепенния съд и в
тази му част като е отхвърил и тези искове.
Със същото решение въззивният съд е отменил решението на
първостепенния съд в частта, в която са отхвърлени исковете за присъждане
5
на мораторно обезщетение върху главното парично задължение – заплатеното
в хода на производството застрахователно обезщетение от 33 178.74 лева,
през периода от 14.08.2016 г. до 14.08.2019 година и е осъдил ответника да
им заплати такова в размер на по 10 101.06 лева за всяка .
Решението е ожалвано с касационна жалба и от двете страни като по
жалбата на ответника ЗД „Е. „АД не е допуснато касационно
обжалване.Такова е доуснато по касационната жалба на И. и М. Р. като е
допуснато касационно обжалване на въззивното решениа в частта ,в която
съдът е отменил решение № 106 / 23.04.2020 г. по т.д.75/19 г. по описа на
Окръжен съд – Смолян в частта над 33 178,74 лв. до 46 406,64 лв. за всеки от
исковете с правно основание чл.328 вр.чл.233 от КЗ отм. на И. С. Р. и М. С. Р.
срещу ЗД „Е.“ АД ,представляващи застрахователна сума над платените им
застрахователни обезщетения като наследници на Е. С. Р. , на основание
договор за застраховка „Трудова злополука ,сключен между „К. „ ЕООД
,сегашно наименование „Т. Ф.“ ЕООД и ЗД „ Е.“ АД от 25.02.2014 г. ,както и
в частта относно обезщетението за забава на основание чл.86 от ЗЗД за
периода 14.08.2016г. – 14.08.2019г. за сумата от 4 027,16лв. ,вместо което е
отхвърлил исковете на И. С. Р. и М. С. Р. с правно основание чл. 328 във вр. с
чл. 233 КЗ (отменен 01.01.2016 г.) и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата
13 227.90 лева за всяка от тях, представляваща разликата над заплатените им
в хода на производството суми от по 33 178.74 лева за всяка до пълния
предявен размер от по 46 406.64 лева, представляваща наследствен дял от
застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка
„Трудова злополука“ № 04400100003150/25.02.2014 г., сключен между „К.“
ЕООД и „ЗД Е.“ АД, за настъпило на 20.09.2014 г. застрахователно събитие
по този договор – смъртта на наследодателя на ищците - Е. С. Р., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска 15.08.2019
г. до окончателно й изплащане , както и за заплащане на сумата от по
4 027.16 лева за всяка, представляваща обезщетение за неизпълнение на
главните парично задължение от 13 227.90 лева за периода 14.08.2016 г. до
14.08.2019 г. по правния въпрос следва ли съдът да тълкува действителната
воля на страните при спазване критериите ,предвдени в чл.20 от ЗЗД ,на
който въпрос е отговорено положително .
Със застрахователен договор №04400100003150 ,сключен на
25.02.2014г. по застраховка „трудова злопорука „ на работниците и
6
служителите на „К. „ ЕООД ,между които е и Е. Р. ,сключен между
застрахователя и работодателя ,страните са договорили ,че дължимото
обезщетение при смърт от трудова злополука се съизмерява със
седмократния размер на брутното трудово възнаграждение на лицето
съгласно ведомост за трудово възнаграждение към момента на сключване на
договора ,в конкретния случая м.февруари 2014г. Релевантен следователно за
определяне размера на обезщетението ,както е прието и в отменителното
решение на ВКС , е действителният размер на брутното трудово
възнаграждение на работника ,чиито здраве и живот са застраховани към
сключване на договора дори и ако застрахователните премии са определени
на база по-високо посочено от работодателя трудово възнаграждение .
При настоящето разглеждане на делото и във връзка с отменителните
указания на ВКС ,с цел установяване действителния размер на брутното
трудово възнаграждение на Р. към релевантния момент м.февруари 2014г. ,е
изслушано заключение на ССЕ ,което съдът възприема като компетентно и
обективно изготвено и неоспорено от ищците ,видно от което брутното
месечно трудово възнаграждение на Е. Р. за м.февруари 2014г. е в размер на
789,97 лв. ,формирано както следва : основно месечно възнаграждение за
действително отработено време 392лв. ;начислен платен годишен отпуск за 4
работни дни в размер на 131,64лв.; допълнително възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит 44,96 лв. ,както и допълнително възнаграждение с
непостоянен характер ,определено в зависимост от личното представяне на
служителя ,което за м.февруари 2014г. е 221,64 лв. При това положение
годишната брутна работна заплата на Р. ,изчислена на тази база възлиза на
9 479,64 лв. или седемкратният й размер ,относим към определяне на
обезщетението по процесния застрахователен договор е 66 357 ,48 лв. ,което е
и обезщетението ,заплатено на ищците - в размер на по 33 178,74 лв. за всяка
съобразно наследствените им права. Както се каза ,предвид уговореното в
договора ,именно действителният размер на брутното трудово
възнаграждение към м.февруари 2014 г. е базата за определяне размера на
застрахователното обезщетение ,дължимо на ищците ,поради което
обстоятелството ,че застрахователни премии са заплащани на база по-висок
размер на трудово възнаграждение ,посочено от работодателя при сключвне
на договора съобразно приложен списък към него,е ирелевантно за спора.
С оглед на казаното се налага извода ,че определяйки размера на
7
дължимото застрахователно обезщетение на ищците като наследници на
пострадалото лице ,чиито здраве и живот е застрахован с обсъждания тук
застрахователен договор , на базата на действителното брутно трудово
възнаграждение на техния наследодадте от 789.97 лева. за месец февруари
2014 г., и изплащайки го в хода на съдебното производство в размер на по
33 178,74 лв. за всяка от ищците съобразно наследствените им права , то
ответното дружество е изпълнило задълженията си по договора,поради което
исковете за разликата от по 13 227.90 лева – над изплатените на всяка от
ищците застрахователно обезщетение , ведно със законната лихва върху тези
суми ,считано от 15.08.2019 г. до окончателното им изплащане, се явяват
неоснователни и в тази част предявените главни искове следва да се
отхвърлят след отмяна на обжалваното решение в тази му част.Предвид това
неосноватени се явяват и аксецорните искове за заплащане на мораторно
обезщетение върху горепосочената разлика от 13 227,90 лв.за периода
14.08.2016г. – 14.08.2019 г. в размер на по 4 027,16 лв.за всяка от ищците
,поради което същите следва да се отхвърлят след отмяна на решението в тази
му обжалвана част.
С оглед на този резултат ще следва ищците да бъдат осъдени да заплатят
на ответника разноските ,които той е направил в касационото производство
във връзка с депозирания отговор ,които са в размер на 360 лв. – ю.к.
възнаграждение, а за настоящата инстанция ю.к. възнаграждение в същия
размер ,както и 200 лв.за ССЕ.
Ето защо , съдът ,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 106 от 23.04.2020 г., постановено по т.д. № 75 по
описа за 2019 г., Смолянският окръжен съд в ЧАСТТА, с която „ЗД Е.“ АД -
София, ЕИК ********, Е ОСЪДЕН да заплати на основание чл. 238 от
Кодекса за застраховане /отм./ на И. С. Р., ЕГН *********, и М. С. Р., ЕГН
********** сумата от по 13 227.90 лева за всяка ,представляваща
застрахователна сума по договор за задължителна застраховка трудова
злополука № 04400100003150/25.02.2014 г., сключен между „К.“ ЕООД и „ЗД
Е.“ АД КАКТО и сумата от по 4 027,16 лв., обезщетение за забава върху тази
сума от 14.08.2016 г. до 14.08.2019 г. на основание чл. 86 ЗЗД, както и
8
законната лихва върху тази сума от 13 227.90 лв. от 15.08.19 г. до
окончателното им плащане ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. С. Р., ЕГН ********** и от М. С. Р., ЕГН
********** исковве против „ЗД Е.“ АД ЕИК, ******** с правно основание
чл. 328 във вр. с чл. 233 КЗ (отменен 01.01.2016 г.) и чл. 86 ЗЗД, за заплащане
на сумата по 13 227.90 лева за всяка, представляваща разликата над
заплатената в хода на производството сума от по 33 178.74 лева до пълния
предявен размер от 46 406.64 лева, представляваща наследствен дял от
застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка
„Трудова злополука“ № 04400100003150/25.02.2014 г., сключен между „К.“
ЕООД и „ЗД Е.“ АД, за настъпило на 20.09.2014 г. застрахователно събитие
по този договор – смъртта на наследодателя на ищците - Е. С. Р., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска 15.08.2019
г. до окончателно й изплащане; КАКТО и за заплащане на сумата от 4 027.16
лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на главните парично
задължение от 13 227.90 лева за периода от 14.08.2016 г. до 14.08.2019 г.
ОСЪЖДА И. С. Р., ЕГН ********** и М. С. Р., ЕГН ********** да
заплатят на „ЗД Е.“ АД, ЕИК ******** разноски за касационното
производство и настоящето такова в размер общо на 1 200 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните с
касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9