Определение по дело №1158/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 ноември 2022 г.
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20217260701158
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 843

гр.Хасково, 03.11.2022 г.

 

Административен съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                       СЪДИЯ: ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

 

като разгледа адм.дело №1158 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 и чл.143 от АПК. Постъпило е искане от пълномощника на ответната страна за изменение на постановеното Решение  №624/30.09.2022г., а именно: да се измени решението в частта на разноските за юрк.възнаграждение. Сочи се, че размерът следва да бъде определен на основание чл.7, ал.2, т.2 във вр. с чл. От Наредба №1/09.07.2004г., като бъде отчетено, че интересът е от 5 000,00 до 10 000,00 лева и възнаграждението така следвало да бъде от 743,42 лева, определено съобразно потвърдената част на РА.

Жалбоподателят А.Д. не взема становище по искането.

Съдът, като обсъди искането и събраните по делото доказателства, счита искането за основателно.

Молбата е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК. Решението е постановено на 30.09.2022г., като съобщението за него е получено от ответника на 03.10.2022г. В срок е депозирано искането по чл.248 от ГПК – на 10.10.2022г., което поради изложеното е процесуално допустимо.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

С постановеното решение жалбата на А.Д. е уважена частично -жалбата е отхвърлена в частта на РА, с който са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015г. – главница 1075,89 лева и лихва 557,44 лева, за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018г. – главница 5465,86 лева и лихва 1169,18 лева / или общо за материален интерес от 8 268,37 лева/, а е уважена относно частта на РА, с който са определени задължения за вноски за ДОО за 2014г. – лихви, в размер на 1,54 лева, вноски за ДОО за 2015г. – главница 1726,17 лева и лихва 894,36 лева, вноски за ЗО за 2015г. – 775,81 лева и лихви 401,96 лева, вноски за ДЗПО-УПФ за 2015г. – главница 1820,92 лева и лихви 389,51 лева /или общо за материален интерес от 6010,27 лева/. При отчитане на общия материален интерес по жалбата – 14 278,64 лева /сбор от уважената и отхвърлена част, представляващ интерес относно обжалване на целия РА/, съдът е отчел отхвърлената част – 8268,37 лева. Юрк.възнаграждение е определено съобразно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвиденото в чл.8, ал.1, т.4 от Наредбата възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес при интерес от 10 000,00 лева до 100 000 лева – 830 лева плюс 3 % за горницата над 10 000 лева. Така в случая дължимото общо юрк.възнаграждение е определено и посочено в мотивите на съда – 958,36 лева, което е формирано както следва: 830,00 лева + 3% за горницата над 10 000,00 лева, а именно – за горницата от  4 278,64 лева или 830,00 лева + 128,36 лева. Като се отчете съответната част от решението, с която е отхвърлена жалбата, то на ответната страна ще бъде дължимо и съответно от общо определения размер от 958,36 лева юрк.възнаграждение или както е определено в решението – 554,99 лева.

Сочената разпоредба в искането за изменение размера на разноските от представителя на ответната страна – чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, е за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански, а не административни дела, с определен интерес , и то конкретно по такива при интерес от 1000 до 5000 лв.

Освен това следва да се отбележи, че се иска допълване на решението, но в действителност е направено искане за изменение на решението в частта за разноските, доколкото има произнасяне относно дължимите разноски, но се претендира друг размер – вместо определения размер от 554,99 лева се иска по-висока сума от 743,42 лева.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането вх.№6769/10.10.2022г. на Директор Дирекция  ОДОП Пловдив за изменение/“допълване“/ на  Решение  №624/30.09.2022г., постановено по  а.д.№1158/2021г. в частта на разноските за юрк.възнаграждение.

Определението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-срок срок, считано от съобщението до страните.

 

 

Съдия: