№ 229
гр. Бургас, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20232100501788 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
35828/28.09.2023г. на БРС от “Йеттел България” ЕАД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, ЖК ”Младост 4”, Бизнес парк
София – сграда № 6, със съдебен адрес гр. София, бул.“България“ № 81, вх.В,
ет.8, ап.22, адв. Виолета Герова, против решение № 1831/31.08.23г. по гр.д.
№ 799/23г. БРС , в частта, с която е отхвърлен предявеният от дружеството
против М. В. Г., с ЕГН: **********, град Б., ЖК ”С.”, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *,
иск за установяване на вземане в полза на дружеството за следните суми по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
3568/21.11.2022 г. по ч.гр.д. № 7479/2022г. по описа на Бургаския районен
съд, а именно: 292.34лв. – неплатени задължения за месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги – за отчетен период от 05.07.2020г.
до 14.02.2021г., по Допълнително споразумение за мобилен № +359*********
от 04.08.2020г. към Договор за мобилни услуги от 30.08.2016г., Договор за
мобилен номер +359********* от 09.10.2019г. и Договор за мобилен номер
+359********* от 31.12.2019г.; 256.83лв. – лизингови вноски, включая
1
20.93лв. – по Договор за лизинг от 09.10.2019г., сключен във връзка с
договорен абонамент за мобилен номер +359********* и 235.90лв. – по
Договор за лизинг от 31.12.2019г., сключен във връзка с договорен абонамент
за мобилен номер +359********* и 234.47лв. – неустойка за предсрочното
прекратяване на договорните абонаменти, както следва: 63.17лв. за този от
09.10.2019г. за мобилен номер +359*********; 74.98лв. за този от
31.12.2019г. за мобилен номер +359********* и 96.32лв. за този от
04.08.2020г. за мобилен номер +359*********, по крайна данъчна фактура №
********** от 15.03.2021г., ведно със законната лихва считано от
18.11.2022г. до окончателното плащане , както и съответните разноски в
заповедното и исковото производство. Твърди, че обжалваното решение не е
правилно в отхвърлителната му част, с която съдът е приел извод за
неоснователност на претенциите за заплащане на неустойка към сключените
договори в размер на по 3 стандартни месечни такси по всеки един от
договорите, както и на съответни части от разликата между промоционалните
цени на закупени от въззиваемата устройства и редовните пазарни цени.
Излага подробни аргументи. Моли да бъде отменено и постановено ново, с
което искът бъде изцяло уважен. Няма доказателствени искания. Моли за
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна - М. В. Г. оспорва жалбата чрез назначения й
по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адв. Хр. Спиров. Моли
решението на БРС да бъде потвърдено. Излага аргументи. Няма
доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е
допустима.
Предявеният иск пред районния съд е с правно основание чл.422
ГПК, вр. с чл.79 ЗЗД.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид приложените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по искова молба от “Йеттел
България” ЕАД против М. В. Г.. Ищецът е твърдял, че е сключил с
въззиваемата договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги и
продажба на движими вещи – мобилно устройство Kids Watch, модел MyKi
2
Touch Yellow, както и Motorola One Macro 64GB Purple +E6 play. Срокът на
всеки от договорите бил 2-годишен, като поради преустановяване от страна
на Г. на изпълнението на задълженията й, търговецът е упражнил правото си
на предсрочно прекратяване. В резултат от това въззиваемата е останала
задължена за суми, за които въззивникът се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3568/21.11.2022г. по
ч.гр.д. № 7479/2022г. по описа на Бургаския районен съд. При връчването на
заповедта от съда е установено, че въззиваемата не живее на посочения по
заповедта, а съответно и по трите процесни договора, адрес. Така връчването
е извършено по реда на чл.47, ал.5 ГПК. На основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК,
на кредитора е дадено указание да установи вземането си по исков ред. Ето
защо по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК е предявен настоящият иск, с който
кредиторът желае да установи вземането си от Г. за упоменатите суми по
цитираната Заповед и по исковата молба. Въззивникът твърди, че са
дължими. Ангажирани са доказателства.
Искът е оспорен от въззиваемата, чрез назначения й по реда на чл.47,
ал.6 ГПК особен представител, само в частта по претендираните неустойки и
в тази част е отхвърлен. Оспорва се наличието на сключена спогодба между
мобилните оператори и Комисията за защита на потребителите, съгласно
която, при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, се
дължи неустойка в размер на стандартните месечни такси до края на
договора, но не повече от три такси. Заявява неяснота по отношение на
претендираните като неустойки суми. На изложените основания моли искът
да бъде отхвърлен.
Пред настоящата инстанция е висящ спорът само в частта относно
неустойката. По основателността на заведения иск за заплащане на неустойки
по процесните и сключени между страните договори и на въззивната жалба
съдът прие следното:
Видно от приложеното допълнително споразумение към договор за
мобилни или фиксирани услуги от 19.07.2018г., въззивникът се е задължил да
предоставя на М.Г. електронни съобщителни услуги при условията на
Приложение № 1 към същия договор – стр. 16 и сл. по гр.д.№ 799/23г. БРС за
телефонен номер ********** за срок от 2 години, при избран от
потребителката тарифен план „Тотал“ със стандартна месечна такса в размер
3
на 30.99лв. Споразумението е влязло в сила на 19.07.2018г. и е със срок от 2
години. Допълнителното споразумение е индивидуално, освен това Г. е
декларирала, че е запозната и съгласна с приложимите Общи условия на
търговеца. Със същото допълнително споразумение Г. е закупила на
изплащане и описано в споразумението мобилно устройство. С допълнително
споразумение от 04.08.2020г. договорът е продължен – стр.32, за още две
години, през които е следвало да се приложи план „Тотал +“ с промоционална
месечна такса от 30.99лв., при стандартна такава – 33.99лв.
С договор за мобилни услуги от 09.10.2019г. въззивникът се е
задължил да предоставя на М.Г. електронни съобщителни услуги при
условията на Приложение № 1 към същия договор – стр. 23 и сл. по гр.д.№
799/23г. БРС за телефонен номер ********** за срок от 2 години, при избран
от потребителката тарифен план „Джуниър“ със стандартна месечна такса в
размер на 11.99лв. Договорът е влязъл в сила на 19.07.2018г., той има
характер на индивидуален договор, освен това Г. декларирала, че е запозната
и съгласна с приложимите Общи условия на търговеца.
С договор за лизинг от същата дата – 09.10.2019г., Г. закупила
мобилно устройство Kids Watch, модел MyKi Touch Yellow, за лизингова цена
от 71.86лв., със сключен абонаментен план и редовна пазарна цена в брой и
без абонамент от 189.99лв. с включен ДДС. Договорено е разсрочено плащане
на 24 месечни вноски, първата от които платима на датата на подписване на
договора, а останалите 23 броя вноски в размер на 2.99лв., всяка с включен
ДДС, дължими с ежемесечната фактура за остатъка от срока на договора.
С договор за мобилни услуги от 31.12.2019г. въззивникът се задължил
да предоставя на М.Г. електронни съобщителни услуги при условията на
Приложение № 1 към същия договор – стр. 25 и сл. по гр.д.№ 799/23г. БРС за
телефонен номер ********** за срок от 2 години, при избран от
потребителката тарифен план „Тотал +“ с промоционална месечна такса в
размер на 12.99лв. за срок от 24 месеца и стандартна месечна такса в размер
на 15.99лв. Договорът влязъл в сила на 31.12.2019г., освен това има характер
на индивидуален договор. Г. декларирала, че е запозната и съгласна с
приложимите Общи условия на търговеца.
С договор за лизинг от същата дата – 31.12.2019г., въззиваемата
закупила мобилно устройство Motorola One Macro 64GB Purple +E6 play, при
4
редовна пазарна цена в брой и без абонамент от 619.90лв. с включен ДДС и
лизингова цена от 566.16лв., при сключен абонаментен план. Договорено е
разсрочено плащане на 24 месечни вноски, първата от които платима на
датата на подписване на договора, а останалите 23 броя вноски в размер на
23.59лв. всяка с включен ДДС, дължими с ежемесечната фактура за остатъка
от срока на договора.
Между страните е безспорно, че въззивникът е доставял електронни
услуги на въззиваемата, но Г. е започнала да просрочва дължимите
ежемесечни вноски. Свидетелство за това са приложените на стр.47 и сл.
фактури, неоспорени от адресата им. Ето защо с покана, надлежно доставена
до посочения от клиента адрес – гр.Бургас, ж.к.“С.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *
(стр.57-58), Г. била уведомена, че при неплащане в 10-дневен срок от
получаване на уведомлението за дължимите суми, договорите ще бъдат
прекратени. Страните не спорят, че изпълнение няма.
При така установената фактическа обстановка и по основателността на
предявения иск за заплащане на неустойка, съдът приема следното:
Съгласно вписаните в договорите за доставяне на мобилни услуги
клаузи, при предсрочно прекратяване на договора по вина или инициатива на
потребителя, той дължи за всяка СИМ-карта, по отношение на която е налице
прекратяване, неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси за
периода от прекратяване на договора, до края на уговорения срок, но не
повече от 3 стандартни месечни такси, т.е. без промоционалното намаление.
Същото се отнася и до закупените на лизинг вещи, предмет на иска:
Приложените по делото договори и допълнителни споразумения към тях,
сочат, че длъжницата е закупила устройства – описани по договорите за
продажба на изплащане, на преференциални цени, а именно, защото е станала
страна по договор за ползване на мобилни услуги, предоставен от кредитора,
със срок от две години. Устройствата са предоставени по повод и поради
това, че е избрала „Теленор България“ ЕАД, настоящо „Йетел България“ ЕАД
за свой доставчик на мобилни услуги. При положение, обаче, че е променила
решението си и е преустановила изпълнението на задълженията си по
договорите, необосновано е да се ползва от преференциите на лоялните
клиенти за закупуване на устройства на специални, по-ниски цени. Ето защо
сумите за мобилните устройства са дължими до размера на реалната им
5
пазарна цена, както е договорено по сключените договори за предоставяне на
мобилни услуги.
Налага се заключение за уважаване на иска до размера от 227.67лв.,
доколкото три стандартни месечни такси за мобилен номер ********** в
размер на 15.99лв. за всяка, възлизат на 47.97лв., а не на 54.80лв.
При служебната преценка за наличие на неравноправни клаузи по
договорите, макар и подобно възражение да не е въведено от въззиваемата
страна, съдът счита, че такива не са налице. За да приеме подобен извод,
съдът оцени, че за остатъка от договорите търговецът се е лишил от
съответните месечни абонаментни такси, за които е бил готов да предостави
мобилни услуги за периоди от над една година. В същото време претендира
неустойка в размер на три месечни абонаментни такси по всеки договор –
общо приблизително от 174лв. Такава сума, според съда, не е необосновано
високо обезщетение за предсрочно прекратяване на три договора, а цели
постигане на основните функции на неустойката – превантивна – да
стимулира страната да изпълни задължението си, обезпечителна – да осигури
точното изпълнение на договора и обезщетителна – да компенсира вредите,
възникващи за кредитора от неизпълнението на договора.
При положение, че търговецът ще се лиши от почти 20 месечни
абонаментни такси само по един от договорите, съдът приема, че заплащането
на обезщетение в размер на три месечни абонаментни такси не е прекомерно
и необосновано високо.
Налага се заключение за постановяване на решение в горния смисъл.
В полза на въззивника се следват направените разноски за двете инстанции,
съобразно уважената част от претенцията, както и съответна част от
направените такива в заповедното производство. Пред заповедния съд са
направени разноски от 385лв., пред районния – 805лв., според представения
списък за разноски. Искът е уважен за 776.84лв., при интерес от 783.64лв.
Така за първата инстанция и по заповедното производство се следва сума за
разноски в размер на: 776.84 х 1190 / 783.64лв. или общо 1179.70лв.
Извършените пред БОС разноски са 905лв., интересът е 234.47лв.,
жалбата е уважена за 227.67лв. Съответно на извършените разноски, в полза
на въззивника се следва сума от 227.67 х 905 / 234.47 или общо 878.80лв.
Следва извод, че за заповедното и исковото производство в полза на
6
въззивника се дължи сумата от 2058.50лв. Пред районния съд е присъдена
сума в размер на 233.33 + 560 – общо 793.33лв. Следователно с настоящото
решение ще бъде присъден остатъкът от сумата в размер на 1265.17лв. –
кръгло 1265лв.
При всичко изложено по-горе, следва постановяване на решение в
този смисъл.
Водим от всичко описано и направените правни изводи, БОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1831/31.08.23г. по гр.д.№ 799/23г. БРС , в
частта, с която е отхвърлен предявеният от “Йеттел България” ЕАД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, ЖК ”Младост 4”,
Бизнес парк София – сграда № 6, със съдебен адрес гр. София, бул.“България“
№ 81, вх.В, ет.8, ап.22, адв. Виолета Герова против М. В. Г., с ЕГН:
**********, град Б., ж.к. ”С.”, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, иск за установяване
на вземане в полза на дружеството за следната сума по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3568/21.11.2022 г. по
ч.гр.д. № 7479/2022г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от
227.67лв. – неустойка за предсрочното прекратяване на договорните
абонаменти, както следва: 63.17лв. по договор от 09.10.2019г. за мобилен
номер +359*********; 68.15лв. по договор от 31.12.2019г. за мобилен номер
+359********* и 96.32лв. по договор от 04.08.2020г. за мобилен номер
+359*********, по крайна данъчна фактура № ********** от 15.03.2021г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.11.2022г. до
окончателното плащане и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на “Йеттел България”
ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.
”Младост 4”, Бизнес парк София – сграда № 6 съществува вземане срещу
М. В. Г., с ЕГН: **********, гр. Бургас, ж.к. ”С.”, бл. **, вх. *, ет. *, ап. * за
следните суми, за които дружеството се е снабдило със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3568/21.11.2022г. по
ч.гр.д. № 7479/2022г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от
227.67лв. – неустойка за предсрочното прекратяване на договорните
абонаменти, както следва: 63.17лв. по договор от 09.10.2019г. за мобилен
7
номер +359*********; 68.15лв. по договор от 31.12.2019г. за мобилен номер
+359********* и 96.32лв. по договор от 04.08.2020г. за мобилен номер
+359*********, по крайна данъчна фактура № ********** от 15.03.2021г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.11.2022г. до
окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1831/31.08.23г. по гр.д.№ 799/23г.
БРС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА М. В. Г., с ЕГН: **********, гр. Бургас, ж.к. ”С.”, бл. **,
вх. *, ет. *, ап. * да заплати допълнително на “Йеттел България” ЕАД,
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. ”Младост
4”, Бизнес парк София – сграда № 6, за направените в заповедното и исковото
производство разноски, съобразно уважената част от иска, сума в размер от
1265лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8