№ 296
гр. Перник, 07.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е.В., като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 398 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на А.Й.З. с ЕГН **********
и адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 20-0304-000150/15.05.2020 г., издадена от А. Г. А. – полицейски инспектор в
Районно управление – Н. при ОДМВР – Б., с която на основание чл.171, ал.1, т.1,
б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Административният акт се оспорва с твърдение
за незаконосъобразност поради допуснато съществено нарушение на
адиминстративнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни
разпоредби. Излага се, че прилагането на принудителната административна мярка
ще накърни необосновано правата и интересите на жалбоподателя, тъй като работи
като мениджър недвижими имоти и естеството на работата му е свързано с
ежедневно шофиране, както и че и той и съпругата му имат сериозни здравословни
проблеми и това налага необходимостта да се придвижват до гр. София за лечение
и профилактични прегледи. Сочи се, че съпругата на жалбоподателя Т. Д.З. страда
от онкологично заболяване, изискващо постъпването й в столично болнично
заведение за операция, а впоследствие за провеждане на химиотерапия. По изложените
съображения се моли за отмяна на оспорения административен акт. Присъждане на
разноски не се претендира.
Жалбоподателят представя като
доказателства: Трудов договор № 1/04.11.2019 г., сключен между „ТИ АЙ
ИНВЕСТИНГ“ ЕООД – гр. Перник и А.Й.З. /л.5/, Резултат от комплексно мамологично
изследване на Т. Д. З./съпруга на жалбоподателя/ от 11.06.2020 г. /л.6/,
Решение на обща клинична онкологична комисия/клинична комисия по хематология №
3011/17.06.2020 г. /л.7/, Амбулаторен лист № 133/19.04.2018 г., издаден от д-р
Николай Маринов /л.8/, Амбулаторен лист от първично посещение при СИМП №
18/20.04.2018 г. /л.9/.
Ответникът по жалбата А. Г. А. –
полицейски инспектор в Районно управление – Н. при ОДМВР – Б., редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. Становище по жалбата не
излага.
Административен съд Перник, като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Жалбата е подадена
в
законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване
административен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана.
При преценка на представените по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0304-000150/15.05.2020 г., издадена от А.
Г. А. – полицейски инспектор в Районно управление – Н. при ОДМВР – Б., на
основание чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, на жалбоподателя А.Й.З. ***, е
наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, за това че на 15.05.2020 г., около
13:10 ч., в гр. Н. на ул. ***, посока плажна ивица на паркинг на заведение „***“,
като водач на МПС – лек автомобил „***“ с рег. № ***, след като бил спрян от
контролните органи, отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7410“ № 0325 за установяване употребата на алкохол и не
представил контролния си талон. На водача бил издаден Талон за медицинско
изследване № 0050649 от същата дата, но той не се явил до определения час –
14:10 ч., в ЦСМПС – гр. Н.. За извършените деяния, съставляващи според
полицейския инспектор нарушения по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, срещу А.З. било образувано и административнонаказателно
производство със съставянето на АУАН бл.№ 388831 от 15.05.2020 г. /приложен на
л.24 от делото/. В обстоятелствената част на последния е отразена фактическа
обстановка, идентична с тази, описана в оспорената заповед.
По делото, освен процесната заповед за
прилагане на принудителна административна мярка и разписката за връчването й на
жалбоподателя, са приети: Трудов договор № 1/04.11.2019 г., сключен между „***“
ЕООД – гр. Перник и А.Й.З. /л.5/, Резултат от комплексно мамологично изследване
на Т. Д. З. /съпруга на жалбоподателя/ от 11.06.2020 г. /л.6/, Решение на обща
клинична онкологична комисия/клинична комисия по хематология № 3011/17.06.2020
г. /л.7/, Амбулаторен лист № 133/19.04.2018 г., издаден от д-р Н. М. /л.8/,
Амбулаторен лист от първично посещение при СИМП № 18/20.04.2018 г. /л.9/, АУАН
бл.№ 388831 от 15.05.2020 г. /л.24/, Талон за медицинско изследване № 0050649
от 13:30 ч. на 15.05.2020 г. /л.25/, докладни записки от О. М.И. /л.26/, И. Х.
Г. /л.27/ и полицейски инспектор А. А. /л.33/, Жалба рег. № 304000-7073 от
15.05.2020 г. /л.28/, както и Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи за
определяне на служби по контрол по ЗДвП /л.37/ и Заповед № 251з-209 от 29.06.2020
г. на ВПД началник сектор ПП приОДМВР – Б. гл. инспектор Л. П. /л.35/ за
определяне на длъжностните лица, които да осъществяват контрол по ЗДвП и да
прилагат принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП, съобразно
тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР – Б..
Административен съд – Перник, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна по следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.“а”, т.6 и 7 от ЗДвП се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По делото са представени и приети
като доказателства Заповед
рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби по контрол по ЗДвП /л.37/ и Заповед №
251з-209 от 29.06.2020 г. на ВПД началник сектор ПП приОДМВР – Б. гл. инспектор
Любомир Паскалев /л.35/ за определяне на длъжностните лица, които да
осъществяват контрол по ЗДвП и да прилагат принудителните административни мерки
по чл.171 от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на
ОДМВР – Б.. Сред тези лица са полицейските инспектори, каквато длъжност заема и
издателя на процесната заповед А. Г. А.. Последният се явява материално и териториално компетентен
административен орган.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички
законовоизискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП /ред. Изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г./.
Относно съответствието на процесната заповед с материалния закон, съдът
намира следното:
Съгласно чл.171, ал.1,
б. „б“ от ЗДвП /Изм. - ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015
г.- редакция към момента на нарушението/ за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ
да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско
изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6
месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл.
174, ал. 4 установените стойности са определящи.
При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на
мярката е отказът на водача на МПС да бъде проверен за употреба на алкохол с
техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване, както и при
отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско
изследване. Т.е. достатъчно е водачът на МПС да откаже една от двете проверки: с
техническо средство или чрез даване на
кръвна проба. Нарушението на водача следва да е констатирано със
съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2
от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното. В случая, от приложения АУАН бл.№ 388831 от 15.05.2020 г. се установява, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за употреба на алкохол - факт, който и той не оспорва.
Издаден му е талон за медицинско изследване, в който е направено изрично
отбелязване, че лицето не се е явило в определения час. Не се установи от
доказателствата по делото същият да е бил в обективна невъзможност да се яви
своевременно в лечебното заведение.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че в случая материалноправните предпоставки за
издаване на процесната ПАМ са били налице.
Относно
съответствието на заповедта с целта на закона съдът намира следното:
Съгласно чл.171, ал.1, т.1,
б. „б“ от ЗДвП, в приложимата редакция, времевия период, за който се налага
временното отнемане на СУМПС е до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В тежест на административния
орган е да установи всички фактически основания, породили необходимостта от
налагане на ПАМ и нейната продължителност. Принудителната административна мярка
за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона
цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва
в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл.171 от ЗДвП.
Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията визирани в
АПК. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в акта следва да бъдат
посочени фактическите и правните основания за издаването му. Съгласно чл.172,
ал.1 от ЗДвП мярката се налага с мотивирана заповед от органа или от
оправомощено от него лице. При упражняване на правомощията по налагане на ПАМ,
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, но при
определяне на срока на мярката действа при условията на оперативна
самостоятелност. В тази връзка той следва да изложи мотиви относно срока за
който се прилага принудителната административна мярка, което в настоящия случай
не е сторено. Това е довело до нарушаване на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Органът е бил длъжен да определи продължителността на прилагане на мярката
и да обоснове решението си, за да може съдът, на свой ред, да прецени дали това
правомощие е упражнено в съответствие с целите на закона, което е едно от
основанията по чл.146 от АПК за оспорване на индивидуалните административни
актове. Съдът не следва да гадае или тълкува съображенията на административния
орган - те следва да бъдат изложени в мотивите, а съдът, анализирайки ги, да
прецени дали съответстват и обосновават разпореденото в административния акт.
Като не е направил това, административният орган не е обосновал упражняването
на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Изискването
за мотивиране на административните актове обезпечава правилно упражняване на
съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за
защита. Така установената липса на мотиви в тази
насока представлява съществено нарушение и предпоставя отмяната на обжалвания
административен акт като незаконосъобразен.
На следващо място
съобразно разпоредбата на чл.22 от Закона за административните нарушения и
наказания, ПАМ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. В конкретния случай не е ясно по какъв начин чрез
налагане на ПАМ ще се предотврати и преустанови извършването на друго нарушение
или на вредните последици от извършеното. /В този смисъл е и постоянната
практика на Върховния административен съд: Решение № 15796 от 20.12.2017 г. на
ВАС по адм.д.№ 10768/2017 г., VII о.; Решение № 910 от 23.01.2018 г. на ВАС по
адм.д.№ 9379/2017 г., VII о./.
Страните не са направили
искане за разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд –
Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0304-000150/15.05.2020 г.,
издадена от А. Георгиев Ангелов – полицейски инспектор в Районно управление –
Несебър при ОДМВР – Б., с която на основание чл.171, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДвП,
на А.Й.З. с ЕГН ********** и адрес: ***, е наложена принудителна
административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
РЕШЕНИЕТО, на
основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/П/