Р
Е ШЕ Н И Е
гр.София, ……/14.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА
РАДЕВА
ЦВЕТАНКА
БЕНИНА
като разгледа
докладваното от съдия Желязкова ч. гр. дело № 8050 по описа за 2020 година, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 435, ал. 2
от ГПК.
Образувано е по жалба на Столична
община – длъжник по изпълнително дело № 20209210400448 по описа на ЧСИ С.П.,
per. № 921, против разпореждане от 07.07.2020 г. на съдебния изпълнител,
връчено на длъжника на 08.07.2020 г., с което се отказва да бъде изменено
постановлението за разноски по делото от 14.05.2020 г., като техният размер
бъде редуциран във връзка с възражение от 26.05.2020 година. Навеждат се
твърдения, че претендираното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 10, т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /Наредбата/, не се дължи, доколкото взискателят не е извършвал
реално действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, тъй като
единственото, което е извършил по делото, е да подаде молба за образуването му.
Посочването на способ за принудително изпълнение в молбата за образуване на
изпълнителното дело не представлявало водене на изпълнителното дело. Сочи се, ,
че не се доказва заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение.
В
жалбата се поддържа и че неправилно е изчислена таксата по т. 26 от Тарифата.
Взискателят
по изпълнителното дело ЗАД Б.В.И.Г. АД, оспорва жалбата като неоснователна.
Сочи се, адвокатското възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното
дело е заплатено на 16.03.2020 година, а ИД е образувано на 14.05.2020 година.
Последващите изменения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения са ирелевантни. Правилно е определена и таксата по т. 26.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител излага становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът,
като взе предвид становището на страните и представените по делото
доказателства, намира следното:
Производството по изпълнителното дело № 20209210400448 по описа на ЧСИ С.П.,
е
образувано на 14.05.2020 г. г. по молба
на Р ЗАД Б.В.И.Г. АД
за събиране на сумата от 152,48 лева –
вземане по изпълнителен лист от 10.12.2019 г. във връзка с щета
470417171763199. Възложено е на ЧСИ правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. Поискано е
събиране на адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
Към молбата е представено пълномощно за
АД П.и Й.и конкретно посочени адвокати, както и фактура за заплащане на
адвокатско възнаграждение, в която фактура
48/16.03.2020 г. са изброени щетите, за които се възлага и плаща
адвокатско възнаграждение.
С постановление от 14.05.2020 г. ЧСИ е
разпоредил образуване на ИД, изпращане на ПДИ и присъждане на сумата от 200
лева – адвокатско възнаграждение. На 26.05.2020 г. е постъпило възражение от СО
като длъжник срещу присъденото адвокатско възнаграждение, с искане за
намаляване до 100 лева и преизчисляване на таксите по т. 26, като се сочи, че
таксата трябва да е само върху сумата по ИЛ.
С разпореждане от 07.07.2020 г. ЧСИ е
отказал да редуцира посочените размери.
При установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
В
разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предложение последно от ГПК изрично е
предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по
изпълнителното дело.
В
случая характер на такова постановление има разпореждане от 07.07.2020 г., с което е оставено без уважение
възражение от 26.05.2020 г. по делото на длъжника за намаляване на размера на
адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело на взискателя и за изменение
на таксата по т. 26 от Тарифата (аргумент от т.2 от тълкувателно
решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС).
Поради
това депозираната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения срок и
срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК (аргумент и от т. 2 от тълкувателно решение №
3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС).
Относно жалбата за сумата над 100 до пълния присъден размер
от 200 лева – за адвокатско възнаграждение за взискателя
Видно
от намиращата се по делото молба за образуване на изпълнително дело,
взискателят претендират адвокатски хонорар в размер на 200 лева като разноски
по изпълнителното дело.
На
първо място, следва да се отбележи, че не се установява по делото взискателят
да е заплатил реално посочената сума за адвокатско възнаграждение.
В
представената фактура (стр. 4 от изпълнителното дело) не фигурира номерът на
щетата, за събиране на присъдените суми, по която е образувано настоящото
изпълнително дело.
Поради
това и дори и само на това основание жалбата е основателна, доколкото с оглед
диспозитивното начало, Съдът следва да се произнесе само за сумата над 100 лева
до пълния присъден размер от 200 лева.
За
пълнота следва да се отбележи, че жалбата би била основателна и по следните
съображения:
Към
момента, отбелязан в договора за правна помощ – 16.03.2020 г., е сила редакцията на чл. 10 от Наредбата Nо 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр. 28/2014 г.),
съгласно която минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване
на изпълнителното дело е 200 лева, като след 15.05.2020 г. в сила е предходната
редакция на същата разпоредба, съгласно която минималният размер е 100 лева.
Във връзка с позоваването от страна на
взискателя и в мотивите на ЧСИ на разпоредбите на чл. 10, ат.1 от Наредба Nо 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Съдът намира, че тази
уредба в конкретния случай не следва да се прилага, поради следните
съображения:
Съгласно предвиденото в чл.10, т.1 и т.
2 от Наредба Nо 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималното възнаграждение в конкретния случай
е 200 лева за образуване и 30 лева, ако бе поискано извършване на друго
изпълнително действие, освен посоченото в молбата за образуване по
изпълнителното дело.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът
на адвокатското възнаграждение се определя в договор между адвоката или
адвоката от Европейския съюз и клиента, като същият трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В същото време, чл.
78, ал. 5 ГПК постановява, че Съдът може да намали адвокатското възнаграждение,
когато същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото, но до
минималния размер, определен с Наредбата на Висшия адвокатски съвет.
Определянето на минимални размери на
адвокатските възнаграждения има за цел да установи минимален стандарт за
справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на
делата, техния предмет и защитавания материален интерес.
Съгласно чл. 633 от ГПК решението на
съда на Европейската общност по преюдициално запитване е задължително за всички
съдилища и учреждения в република България. Следователно, при разрешаване на
спорния въпрос относно възможността съдът да присъжда адвокатско възнаграждение
под минимално определеното с Наредбата на ВАС, настоящият съдебен състав следва
да се съобрази с решението на СЕС от 23.11.2017 г. по присъединени дела
С-427/16 и С-428/16 година. С посоченото решение е даден отговор на въпросите
дали чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговия клиент не могат – под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката – да договарят възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на
адвокатите като ВАС, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер.
В посоченото решение е прието
най-напред, че посочената правна уредба би могла да ограничи конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4,
параграф 3 ДЕС, но че същата не попада непременно в обхвата на забраната по чл.
101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС. Прието е още, че с оглед преписката,
с която разполага, СЕС не е в състояние да прецени дали правна уредба като
разглежданата, може да се счита за необходима за осигуряване на изпълнението на
легитимна цел. Посочено е, че националният съд следва да прецени, с оглед на
общия контекст, в който наредбата на ВАС е приета или проявява последиците си,
дали в светлината на всички относими обстоятелства, с които разполага,
правилата, налагащи разглежданите ограничения, могат да се считат за необходими
за осигуряване изпълнението на съответната легитимна цел.
Както бе посочено по-горе, основната
легитимна цел на приетата от ВАС наредба е да установи минимален стандарт за
справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на
делата, техния предмет и/или защитавания материален интерес. Познавайки
контекста на прилагане на тази уредба и
обстоятелството, че съществува друга правна уредба, предвиждаща друг начин за
определяне на размера на адвокатските възнаграждение (при хипотезата на
безплатна правна помощ), както и че особеностите на делото реално не се вземат
предвид при определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение, а
единствено и само критерият – цена на иска, то посочената правна уредба налага
ограничения, които, според настоящата съдебна инстанция не са необходими за
постигане на посочените легитимни цели, съответно нарушават полезното действие
на правилата на конкуренцията, приложима за предприятията.
Поради това и националният съд следва и
е длъжен да не приложи тази норма от националното законодателство, която противоречи
на разпоредбите на ДФЕС (точка 53 от
решение от 08.09.20190 г. по делото Winner Wetten GmbH, C-409/06, с позоваване
нa точка 17 от решението Simmenthal II 106/77).
С
оглед диспозитивното начало, частната жалба следва да се уважи за сумата
над 100 лева до пълният присъден размер от 200 лева, като се има предвид
действителната сложност на делото, реално извършените действия от процесуалния
представител на взискателя, настъпилото доброволно плащане в срока за
доброволно изпълнение, качеството на длъжника.
Относно искането да се намали и
определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ
Според настоящата съдебна инстанция, при
определяне на „паричното вземане“ и
„събрата сума“, въз основа на която се изчислява размера на пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, следва да се включат и разноските на взискателя (ако
са доказани) за адвокатското възнаграждение за представителство в рамките на
изпълнителното производство. Под употребения в т. 26 от Тарифата израз „парично
вземане“ следва да се разбира както паричното вземане, предмет на изпълнение в
изпълнителния процес, посочено в изпълнителния лист като титул, удостоверяващ
правото на принудително изпълнение на взискателя, така и разноските на
взискателя в рамките на изпълнителния процес, за които няма издаден
изпълнителен лист, но които подлежат принудително изпълнение на основание
постановлението за разноски в изпълнителното производство. Вземането за тези
разноски е парично вземане и за събирането му се прилагат общите правила. То е
вземане, което е различно от това, за което е издаден изпълнителния лист, но
правилата за събиране на двете вземания – това по изпълнителния лист и това по постановлението
на ЧСИ за разноски за адвокат, са едни и същи- правилата по ГПК, ЗЧСИ и
Тарифата, приложими с оглед характера на вземането.
Следователно, за събиране на вземането
на взискателя за разноски за адвокат ще се дължат онези такси разноски по
изпълнението, които биха се дължали за парично вземане, което е снабдено с
изпълнителен лист и за събиране на което е образувано принудителното
изпълнение. Това се потвърждава от случая, когато притезанието, за което е
издаден изпълнителен лист, не е парично. В последната хипотеза способите за
изпълнение и таксите за същото са различни от тези за събиране на паричното
вземане за разноски по изпълнителното дело. За разноските на взискателя за
адвокат, направени в изпълнението, ЧСИ съставя постановление и това е
изпълнителния титул за тях и така предмет на изпълнителното дело става освен
непарично вземане по изпълнителния лист и парично такова по постановлението на
ЧСИ за разноските. За последното ще се пристъпи към събиране по някой от
способите, предвидени в закона за паричните притезания и за събирането му ще се
наложат и съберат съответните такси по Тарифата като за събиране на парично
вземане. Изпълнителното производство не може да приключи преди да се
удовлетвори вземането на взискателя за разноски по постановлението на ЧСИ,
независимо, че е удовлетворено непаричното му притезание по изпълнителния лист.
(в този смисъл т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№ 3/2015г. на ОСГТК на
ВКС). В подкрепа на този извод е и редакцията на т. 26, т. 4 от Тарифата, с
която при определяне основата за изчисляване на пропорционалната такса по т. 26
от Тарифата изрично са изключени определени разноски на взискателя по
изпълнението – авансовите такси по т. 29 от Тарифата, но не са изключени
направените от него разноски за адвокат.
С оглед гореизложеното, Съдът намира, че
дължимата такса по т. 26 от Тарифата следва да се определи на основа събраните суми,
посочени в сметката за размера на дълга (като се изключат авансовите такси –
забележка 4), съобразно правилото на чл. 26 от тарифата, намалена със сумата от
100 лева. Поради това пропорционалната такса, изчислена по реда на т. 26, б.
„в“ от ТТРЗЧСИ следва да бъде определена на 85,20 лева.
Относно искането за разноски в
настоящото производство.
С оглед изхода на производството, Съдът
намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство, в размер на 100 лева, 25 лева – за
държавна такса.
Водим от горното, СГС, Търговско
отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
разпореждане от 07.07.2020 г. по изпълнително
дело № 20209210400448 по описа на ЧСИ С.П., per. № 921, с което се отказва да
бъде изменено постановлението за разноски по делото от 14.05.2020 г., като
техният размер бъде редуциран във връзка с възражение от 26.05.2020 година В
ЧАСТТА, В КОЯТО Е ОТКАЗАНО НАМАЛЯВАНЕ На АДВОКАТСКОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА СУМАТА НАД
100 ЛЕВА ДО 200 ЛЕВА И ТАКСАТА ПО Т. 26 ОТ Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ за сумата над 85,20 лева до пълния размер от 169,32 лева,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
постановлението за разноски по
изп. дело № 20209210400448 по описа на ЧСИ С.П., per. № 921, инкорпорирано в
ПДИ от 15.05.2020 г., като адвокатското възнаграждение по
изпълнителното дело бъде намалено от 200 на 100 лева и намалява дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ
от 169,32 лева на 85,20 лева.
ОСЪЖДА ЗАД Б. В. И. Г. АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:*** да заплати на С. О., ул. ********* на
основание чл. 78 от ГПК сумата от 125 лева - разноски по производството пред
СГС.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис – на страните по производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.