№ 1969
гр. Бургас, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120101723 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Еко бриз” ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от Л.С.К., против „Астери
хотелс“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: г*, представлявано от С.Н.Д..
Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1677,73 лева,
представляваща неплатена цена за извършени услуги пране и парно гладене на хотелско
бельо, за които са издадени фактура № 71 от 30.09.2020 г. с неплатен остатък от 1029,74 лева
с ДДС и фактура № 76 от 08.10.2020 г., по която дължима е сумата 647,99 лева с ДДС, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на
22.03.2022 г. до окончателното й плащане. Моли за присъждане на направените съдебно -
деловодни разноски.
Ищецът чрез процесуален представител твърди, че между страните е
сключен договор за извършване на услуги по пране и парно гладене на хотелско бельо на
стопанисван от ответника хотел в к. к. Слънчев бряг. Издадени са посочените фактури, като
е останала за плащане сума в общ размер 1677,73 лева. Плащане на цената не е извършено
до настоящия момент.
Ответната страна не е взела становище по претенцията.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на ищеца и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във вр. с чл. 266 ЗЗД.
1
За да бъде уважен предявеният иск за главница, ищецът е следвало да
докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на облигационно
отношение, по силата на което за страните са възникнали определени права и задължения,
както и че е изпълнил задълженията си по договора качествено и в срок.
Съдът намира, че между страните са били налице търговски отношения
по повод сключен договор за изработка, по силата на който ищецът е извършил услуги по
пране на бельо, а ответникът се е задължил да заплати тяхната стойност. Това се установява
от приложените по делото фактури, които съдържат всички реквизити, предвидени в чл. 114
ЗДДС и чл. 6 ЗСч. Фактурите, приложени по делото и издадени от ищеца, са доказателство,
което, освен че установява облигационно отношение между страните по делото, съдържа
всички необходими елементи, квалифициращи този договор като такъв – вид и предмет на
сделката, стойност, начин на плащане, страни, време и място на сключване. Видно от
приложените два броя фактури № 71 от 30.09.2020 г. на стойност 3329,74 лева и фактура №
76 от 08.10.2020 г. на стойност 647,99 лева, страните са сключили договор за изработка с
предмет пране на хотелско бельо за хотел Оазис. Видно от приложената счетоводна справка,
неоспорена от ответната страна, между страните са съществували трайни търговски
отношения, като по издадената № 71 от 30.09.2020 г. на стойност 3329,74 лева е извършено
частично плащане на сумата 2300 лева (на 29.12.2020 г. – 1000 лева, на 22.01.2021 г. – 800
лева, на 17.02.2021 г. – 500 лева). Останала за плащане по нея е сумата 1029,74 лева.
Извършеното от ответника плащане на част от сумата е доказателство за това, че е приел
работата. Другата фактура е останала изцяло незаплатена.
Настоящият съдебен състав, счита, че ищецът е изправна страна по
договора. При това положение за ответното дружество е възникнало задължение за
заплащане на договореното възнаграждение. След като не е изплатил поетото от него
задължение за заплащане на уговореното възнаграждение в пълния му размер, той се явява
неизправна страна по договора и това е основание за ангажиране на отговорността му по
отношение на ищеца за сумата, претендирана с исковата молба, представляваща задължение
по цитираните по-горе фактури. Въпреки разпределената доказателствена тежест,
ответникът не е установил по делото да е заплатил сумата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в размер
на 67,11 лева съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Астери хотелс“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: г*, представлявано от С.Н.Д., да заплати на „Еко бриз” ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: *, представлявано от Л.С.К., сума в размер на 1677,73 лева
2
(хиляда шестстотин седемдесет и седем лева и седемдесет и три стотинки), представляваща
неплатена цена за извършени услуги пране и парно гладене на хотелско бельо, за които са
издадени фактура № 71 от 30.09.2020 г. с неплатен остатък от 1029,74 лева с ДДС и фактура
№ 76 от 08.10.2020 г., по която дължима е сумата 647,99 лева с ДДС, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 22.03.2022 г. до
окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „Астери хотелс“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: г*, представлявано от С.Н.Д., да заплати на „Еко бриз” ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: *, представлявано от Л.С.К., съдебно – деловодни разноски
в размер на 67,11 лева (шестдесет и седем лева и единадесет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3