№ 824
гр. Благоевград, 11.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20221200500116 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ал. 4 от ГПК.
Образувано е по жалба от М. СТ. ИЛ., ЕГН **********, от гр. К., ул. „Т.м.*, обл.
Благоевград, в качеството и на трето лице по ИД № 1080/2015г. по описа на ЧСИ А.Ц.,
насочена срещу Разпореждане № 2625 от 10.09.2021г., с което съдебният изпълнител е
отказал да прекрати изпълнението по ИД № 1080/2015г. по описа на ЧСИ А.Ц., въз основа
на искане на С.А. И., ЕГН ********** и С.А. И., ЕГН ********** и М. СТ. ИЛ., ЕГН
**********, които като трети лица са заявили свои права върху недвижимите имоти, срещу
които е насочено принудително изпълнение.
Жалбоподателката М. СТ. ИЛ., ЕГН **********, в качеството и на трето лице в
изпълнителното производство, молят съда да отмени Разпореждане № 2625 от 10.09.2021г.,
постановено по ИД № 1080/2015г. по описа на ЧСИ А.Ц., в рамките на което е насочено
принудително изпълнение върху следните недвижими имоти:
-1/4 /една четвърт/ идеална част от УПИ VI- 44 /шести/, с пл.сн. № 44 /четиридесет и четири/,
в кв. 2 /втори/ по регулационния план на гр. К., целия имот с площ от 355 /триста петдесет и
пет/ кв.м. при граници и съседи: улица, УПИ VII /седми/, УПИ V /пети/ и УПИ VIII /осми/ от
същия квартал, ведно с ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ с декларирана площ от 98 /деветдесет и
осем/ кв.м. от триетажна жилищна сграда и 1/ 2 /една втора - половината/ от ПАРТЕРНИЯ
ЕТАЖ - МАГАЗИН с декларирана площ от 60 /шестдесет/ кв.м. от същата триетажна
жилищна сграда, построена в североизточната част на УПИ VI - 44 /шести/, с пл.сн.№44
/четиридесет и четири/, в квартал 2 /втори/ по регулационния план на гр. К., ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и припадащите се идеални части от
1
правото на строеж върху мястото.
С жалбата са изведени фактически твърдения, че принудителното изпълнение по ИД №
1080/2015г. по описа на ЧСИ А.Ц., неправилно е насочено срещу недвижими имоти, на
които длъжника вече не е собственик. Навадени са доводи с частната жалба, че в резултат на
разваляне на договор за дарение, с влязло в законна сила Решение № 3564 от 31.10.2017г.,
постановено по гр.д. № 367/2017г. по описа на РС Сандански, правото на собственост върху
недвижимите имоти, срещу които се провежда принудително изпълнение, са излезли от
патримониума на длъжника- ЕТ“Т. А.И.“, ЕИК *********, представлявано от А.С. И., ЕГН
**********, като са станали отново собственост на С.А. И., ЕГН ********** и С.А. И., ЕГН
********** и М. СТ. ИЛ., ЕГН **********, които са във владение на имотите към момента
на насрочване на поредната публична продан по ИД № 1080/2015г. по описа на ЧСИ А.Ц..
Сочи се с жалбата, че с Нотариален акт за дарение № 195, том I, рег. № 1870, дело №
176/2013г. по описа на Нотариус с рег. № 197, С.А. И., ЕГН ********** и М. СТ. ИЛ., ЕГН
**********, са дарили на сина си- А.С. И., ЕГН **********, който е собственик
представител на ЕТ“Т. А.И.“, ЕИК *********, недвижими имоти:
-1/4 /една четвърт/ идеална част от УПИ VI - 44 /шести/, с планосн. № 44 /четиридесет и
четири/, в кв. 2 /втори/ по регулационния план на гр. К., целия имот с площ от 355 /триста
петдесет и пет/ кв.м. при граници и съседи: улица, УПИ VII /седми/, УПИ V /пети/ и УПИ
VIII /осми/ от същия квартал, ведно с ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ с декларирана площ от 98
/деветдесет и осем/ кв.м. от триетажна жилищна сграда и 1/ 2 /една втора- половината/ от
ПАРТЕРНИЯ ЕТАЖ - МАГАЗИН с декларирана площ от 60 /шестдесет/ кв.м. от същата
триетажна жилищна сграда, построена в североизточната част на УПИ VI- 44 /шести/, с
пл.сн.№ 44 /четиридесет и четири/, в квартал 2 /втори/ по регулационния план на гр. К.,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и припадащите се идеални
части от правото на строеж върху мястото.
Дарителите предявили иск с който поискали дарението да бъде развалено и след
уважаването на иска и развалянето на договора за дарение с влязло в законна сила Решение
№ 3564 от 31.10.2017г., постановено по гр.д. № 367/2017г. по описа на РС Сандански,
двамата дарители поискали от ЧСИ А.Ц., да прекрати ИД № 1080/2015г. по неговия опис.
С обжалваното Разпореждане № 2625 от 10.09.2021г. е отказано да бъде прекратено ИД №
1080/2015г. по описа на ЧСИ А.Ц., тъй като възбраната върху недвижимите имоти е вписана
преди вписването на исковата молба за разваляне на договора за дарение, като ЧСИ А.Ц. се е
позовал и на разпоредбата на чл. 227 ал. 5 от ЗЗД, съгласно която отмяната на дарението не
засяга правата, които трети лица са придобили върху дарените имоти от преди
отбелязването на ИМ.
С жалбата по настоящото дело оспорва се разпореждането, с което е отказано прекратяване
на изпълнителното производство по делото, като са изложени съображения, че липсват
доказателства да е провеждан симулативен процес, с цел осуетяване действията на ЧСИ по
образуваното изпълнително дело. Отделно поддържа се от жалбоподателя, че наистина
2
разпоредбата на чл. 227 ал.5 от ЗЗД постановява, че отмяната на дарението засяга правата,
които третите лица са придобили върху дарените имоти преди вписването на исковата
молба, но ЧСИ не е съобразил, че цитираната норма визира придобити права, а не наложена
възбрана от съдебния изпълнител във връзка с провеждане на изпълнително производство.
Излага се, че към момента изпълнителното производство по ИД № 1080/2015г. по описа на
ЧСИ А.Ц. е насочено срещу недвижими имоти, които не са собственост на длъжника,
поради което се поддържа искането съдът да отмени Разпореждане № 2625 от 10.09.2021г.,
постановено по ИД № 1080/2015г. по описа на ЧСИ А.Ц., като неоснователно и
незаконосъобразно.
След връчване на препис от жалбата и в срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК, е депозирано писмено
възражение от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********-
взискател по ИД № 1080/2015г. по описа на ЧСИ А.Ц., чрез пълномощника- юристконсулт
В.Л.- И.. Не се оспорва на жалбоподателката по делото- М. СТ. ИЛ., качеството на трето
лице по смисъла на чл. 435 ал. 4 от ГПК, но се възразява че съгласно чл. 435 ал. 4 ГПК
„Трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението
е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за
движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се
установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.“ В
този смисъл изказва се становище с възражението на жалбата, че М. СТ. ИЛ. не е собственик
на горепосочените недвижими имоти към момента на налагане на възбраната по
изпълнителното дело, поради което жалбата е подадена от лице, което не разполага с
правомощието да обжалва действията на съдебния изпълнител, за насочване на изпълнение
срещу процесиите недвижими имоти, поради което е недопустима и не следва да бъде
разглеждана от съда.
Възразява се с писменото възражение в срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК, че депозираната
жалба от трето лице е просрочена и процесуално недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане. Сочи се, че на жалбоподателка е било известно много отдавна за започнатото
принудително изпълнение срещу имот, на който твърди че е станала собственица на
идеална част след разваляне на договора за дарение, но след вписване на възбраната от ЧСИ
по ИД № 1080/2015г. по описа на ЧСИ А.Ц.. Сочи се с писменото възражение от взискателя,
чрез неговия пълномощник, че възбраната върху недвижимия имот е била вписана на
15.03.2016г., като след това по изпълнителното дело са провеждани публични продани.
Самата жалбоподателка е поискала прекратяване на изпълнителните действия през 2017г. и
след като това искане не е било уважено, жалбоподателката е предприела действия за
разваляне на договора за дарение, за да осуети принудителното изпълнение в полза на
взискателя, по чието искане е вписана възбраната върху имота от съдебния изпълнител. В
този смисъл поддържа се, че срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК е отдавна изтекъл, жалбата на М.
СТ. ИЛ. е извън предвидения в закона процесуален срок, поради което същата е
недопустима като просрочена.
В случай че съдът не уважи възраженията за недопустимост на подадената жалба и при
3
условията на алтернативност, поддържа се от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, чрез нейния пълномощник възражение за неоснователност на
депозираната жалба, като се иска от съда да я остави без уважение, тъй като неведените се
нея доводи са необосновани.
Излагат се доводи с писменото възражение на взискателя, че жалбоподателят не е съобразил
разпоредбата на чл. 453, ал. 1 и 2 ГПК, според която на взискателя и на присъединилите се
кредитори не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права,
които не са били вписани преди възбраната. В настоящия случай както вписването на ИМ за
отмяна на договора за дарение, така и постановеното Решение № 3564 от 31.10.2017г., по
гр.д. № 367/2017г. по описа на РС Сандански, с което договора за дарение е отменен, са
вписани след вписването на възбраната на съдебния изпълнител по ИД № 1080/2015г. по
описа на ЧСИ А.Ц., поради което правата на придобилият права въз основа на
постановеното съдебно решение, са непротивопоставими на взискателя, по чието искане
съдебния изпълнител е вписал възбрана, след като се касае за права придобити след
вписването на самата възбрана. Поради изложеното следва да се приеме, че недвижимия
имот предмет на отменения договор за дарение, е останал и след решението на съда за
отмяна на дарението, в патримониума на длъжника, поради което срещу него е допустимо
насочването на принудително изпълнение.
При изложените съображения от фактическа и правна страна, поддържа се с възражението
срещу подадената жалба от взискателя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, че тъй като имотите, срещу които е насочено принудително изпълнение по
ИД № 1080/2015г. по описа на ЧСИ А.Ц., са собствени на длъжника по изпълнението към
момента на налагане на възбраната, то на основание чл. 435, ал. 4, предл. 2 от ГПК жалбата
се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Твърди се че с подадената
жалба се цели единствено забавяне на процеса по реализация на процесиите недвижими
имоти, респ. удовлетворяване вземането на кредитора (взискателя по изпълнителното дело)
и забавяне/отлагане на последващи действия от страна на съдебния изпълнител.
Като краен резултат иска се от взискателя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, чрез неговия пълномощник, съдът да остави депозираната от М. СТ.
ИЛ., ЕГН **********, жалба с вх. №16142/24.11.2021г. по изп. дело 20157010401080 срещу
Разпореждане с номер на протокол 2625/10.09.2021г., постановено по изп. д. №
20157010401080 на ЧСИ А.Ц., per. № 701 на КЧСИ, без разглеждане, като процесуално
недопустима, и да прекратите делото, а при условията на евентуалност- да постановите
съдебен акт, с който да остави жалбата без уважение, като неоснователна.
В мотивите си по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, съдия изпълнителят - ЧСИ А.Ц. застъпва
становище, че депозираната жалба е неоснователна. Излагат се съображения, че
принудителното изпълнение по ИД № 1080/2015г. по описа на ЧСИ А.Ц., е насочено срещу
недвижими имоти, които към момента на налагането на възбраната от съдебния изпълнител,
са били собственост на длъжника ЕТ“Т. А.И.“, ЕИК *********, представляван от А.С. И.,
ЕГН **********, съгласно НА за дарение № 195, том I, рег. № 1870, дело № 176/2013г. на
4
Нотариус с № 197. Видно е от документите по делото, че въз основа на иск предявен от един
от дарителите, който е бил уважен от съда, с Решение № 3564 от 31.10.2017г., постановено
по гр.д. № 367/2017г. по описа на РС Сандански, дарението е било отменено.
Становището на ЧСИ А.Ц. е че предявения иск за отмяна на дарението е бил предявен
единствено и само с цел да осуети провеждането на съдебно изпълнение по искане на
взискателя кредитор, по отношение на имотите, които са и е предмет на атакувания договор
за дарение. Съгласно разпоредбата на чл. 227 ал.5 от ЗЗД, отмяната на дарението не засяга
правата на третите лица, които те са придобили върху дарените имоти, преди вписването на
исковата молба, поради което отмяната на дарението, извършено след вписване на
възбраната по изпълнителното дело, не може да се противопостави на взискателят по
изпълнителното дело, поради което няма пречка принудителното изпълнение насочено
срещу недвижимите имоти да продължи. Отделно излагат се съображения от ЧСИ в
изложените от него мотиви, по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, че отмяната на дарението има
действие само занапред и същата няма обратно действие, поради което в настоящия случай
отмяната на дарението по съдебен ред, не засяга правата на взискателят по ИД №
1080/2015г. по описа на ЧСИ А.Ц.. Поради изложеното жалбата е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Съдът на осн. чл. 437 ал. 2 от ГПК е насрочил открито съдебно заседание по делото.
От страните не са направени доказателствени искания и не са събирани пред настоящия
съдебен състав нови доказателства, освен писмените такива намиращи се в кориците на
представеното в заверен препис ИД № 1080/2015г. по описа на ЧСИ А.Ц..
В съдебно заседание и с представена по делото писмена защита, адв. В., като пълномощник
на жалбоподателя М. СТ. ИЛ., поддържа жалбата и моли съда да я уважи като основателна и
да отмени отказа на ЧСИ А.Ц. да прекрати изпълнителното дело. Поддържа се че жалбата е
процесуално допустима, тъй като след като са узнали за насрочената публична продан,
собствениците на недвижимите имоти, срещу които е насочено принудително изпълнение
по ИД № 1080/2015г. по описа на ЧСИ А.Ц., в качеството им на трети лица по чл. 435 ал. 4
от ГПК, са направили възражение пред съдебния изпълнител, че имотите които са обявени за
продан не са собственост на длъжника и срещу тях не следва да бъде насочвано
принудително изпълнение. Въпреки това имотите са изнесени на публична продан и са
продадени от ЧСИ А.Ц., а отказа му да прекрати изпълнителното производство е предмет на
обжалване по настоящото дело.
С писмената защита по делото, поддържа се от адв. В., като пълномощник на
жалбоподателката, че влязлото в законна сила Решение № 3564 от 31.10.2017г., постановено
по гр.д. № 367/2017г. по описа на РС Сандански има обратно действие, тъй като с него е
отменен договор за дарение, което има за резултат връщането на имотите в патримониума
на дарителите/чл. 227 ал. 2 от ЗЗД/. В писмената защита е извършено позоваване на Решение
№ 147 от 01.08.2013г., по гр.д. № 805/2012г. по описа на ВКС, на I г.о. по въпроса за
обратното действие на отмяната на дарението, с което е прието че правото на собственост на
приобритателя на недвижимия имот, въз основа на разпореждане извършено с имота преди
5
вписване на ИМ се запазва, а дарителят следва да бъде възмезден с неговата парична
равностойност- чл. 227 ал. 5 от ЗЗД.
С писмената защита от жалбоподателя, чрез пълномощника му адв. В. се поддържа, че
постановлението за възлагане на процесните недвижими имоти, издадено по ИД №
1080/2015г. по описа на ЧСИ А.Ц., е вписано в СВ към РС Сандански на 18.01.2022г., като
същото не е извършено преди вписването на ИМ, което е извършено в СВ гр. Сандански на
04.05.2017г., поради което правото на третото лице, придобило собствеността на оригинерно
основание/ чрез възлагане на недвижимия имот от ЧСИ/, не може да бъде противопоставено
на ищците по гр.д. № 367/2017г. по описа на РС Сандански, които след развалянето на
договора за дарение, се легитимират като собственици на имотите с обратна сила и поради
това имотите следва да се върнат в техния патримониум, без да се зачетат правата на
третото лице придобило собствеността въз основа на Постановление за възлагане на ЧСИ
А.Ц. по изпълнителното дело.
С писмена защита по делото, взискателят „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника си, поддържа доводите наведени с възражението
срещу жалбата, като се иска от съда да потвърди атакувания отказ на съдебния изпълнител
да прекрати изпълнителното производство по ИД № 1080/2015г. по описа на ЧСИ А.Ц..
За да се произнесе, съставът на ОС Благоевград, съобрази следното от фактическа
страна:
ИД № 1080/2015г. по описа на ЧСИ А.Ц. е образувано по молба на взискателя-
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, срещу длъжника- ЕТ “Т. А.И.“, ЕИК
*********, БЛ. Г. ИЛ., ЕГН **********, и ЕТ „Т.А.И.-Й.Ц.“, ЕИК *********, въз основа на
Изпълнителен лист от 22.10.2015г., издаден на основание заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 935/2015г. по описа на РС Сандански, за вземане съставляващо неизплатени суми по
Договор за банков револвиращ кредит № 14/10.05.2012г. и Анекс № 2/17.04.2014г. към него-
главница в размер на 19 700лв.; 5 797.38лв. договорна лихва за периода от 20.04.2014г. до
07.10.2015г., такси и разноски по делото. С молбата за образуване на изпълнителното дело е
поискано на осн. чл. 426 от ГПК от ЧСИ, да наложи запори върху банкови сметки, трудови
възнаграждения и регистрирани МПС, както и възбрана върху недвижими имоти, описани в
молбата, част от които тези описани в Нотариален акт за дарение № 195, том I, рег. № 1870,
дело № 176/2013г. по описа на Нотариус с рег. № 197- С.П..
С Постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот от 14.03.2016г., ЧСИ
Александър Ц. е наложила възбрана върху имотите, собственост на длъжника А.С. И., ЕГН
**********, като собственик на ЕТ“Т. А.И.“, ЕИК *********, след като се е уверила че
същите са негова собственост въз основа на Нотариален акт за дарение № 195, том I, рег. №
1870, дело № 176/2013г. по описа на Нотариус с рег. № 197- С.П.. Възбраната е вписана в
СВ- гр. Сандански с вх. рег. № 580/15.03.2016г. и дв.вх. рег. № 577/15.03.2016г., том I, акт №
38, като същата е вписана по искане на съдебния изпълнител по ИД № 1080/2015г. по описа
на ЧСИ А.Ц..
6
Недвижимите имоти срещу които е насочено принудително изпълнение по ИД №
1080/2015г. по описа на ЧСИ А.Ц.:
-1/4 /една четвърт/ идеална част от УПИ VI - 44 /шести/, с пл.сн.№44 /четиридесет и четири/,
в квартал 2 /втори/ по регулационния план на гр. К., целия имот с площ от 355 /триста
петдесет и пет/ кв.м. при граници и съседи: улица, УПИ VII /седми/, УПИ V /пети/ и УПИ
VIII /осми/ от същия квартал, ведно с ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ с декларирана площ от 98
/деветдесет и осем/ кв.м. от триетажна жилищна сграда и 1/2 /една втора - половината/ от
ПАРТЕРНИЯ ЕТАЖ - МАГАЗИН с декларирана площ от 60 /шестдесет/ кв.м. от същата
триетажна жилищна сграда, построена в североизточната част на УПИ VI - 44 /шести/, с
пл.сн.№44 /четиридесет и четири/, в квартал 2 /втори/ по регулационния план на гр. К.,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и припадащите се идеални
части от правото на строеж върху мястото, са били описани с Протокол за опис на недвижим
имот от 19.01.2017г., съставен от помощник ЧСИ К.А.. Видно е от протокола за опис, че към
момента на описването на имотите, ЧСИ не е установил имотите да са във владение на трето
лице, различно от длъжника, като е отбелязал че описаните имоти са собственост на ЕТ“Т.
А.И.“, ЕИК *********, представлявано от А.С. И., ЕГН **********, въз основа на договор
за дарение, изповядан с Нотариален акт за дарение № 195, том I, рег. № 1870, дело №
176/2013г. по описа на Нотариус с рег. № 197- С.П., като същите са възбранени с наложена
от ЧСИ А.Ц. възбрана, вписана на 15.03.2016г. в СВ към РС Сандански.
След описването на имотите, ЧСИ Ал. Ц. е преминал към изнасянето на имотите на
публична продан. В следващите няколко години, ЧСИ по искане на взискателя
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, неколкократно е насрочвал и обявявал
провеждането на публична продан на описаните имоти, след извършване на нови оценки на
имота от вещо лице, но проведените търгове са били обявявани за нестанали, поради
неявяване на купувачи за имотите. С Разпореждане на ЧСИ от 05.01.2018г., на осн. чл. 456
ал.2 от ГПК е присъединено и ново вземане на взискателя „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД,
ЕИК *********, към част от длъжниците по изпълнителното дело.
Въз основа на договор за цесия, първоначалния взискател „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД,
ЕИК *********, е прехвърлил вземането си срещу длъжниците по ИД № 1080/2015г. по
описа на ЧСИ А.Ц., на цесионера „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, като с Разпореждане от 19.02.2019г. по делото е бил конституиран новия
взискател- „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********.
Пред РС Сандански е била депозирана искова молба от ищците М. СТ. ИЛ., ЕГН **********
и С.А. И., ЕГН **********, срещу ответниците А.С. И., ЕГН ********** и ИВ. С. ИЛ., ЕГН
**********, с правно основание чл. 227 ал.1 б.“в“. от ЗЗД, с искане за отмяна на договора за
дарение, извършен с Нотариален акт за дарение № 195, том I, рег. № 1870, дело №
176/2013г. по описа на Нотариус с рег. № 197- С.П.. ИМ е била вписана в СВ към РС
Сандански с вх. рег. № 905/04.05.2017г. и дв.вх. рег. № 905/04.05.2017г., том I, акт № 77 в
книгата по Вписванията на службата.
Установява се, че предявеният иск е бил уважен от съда с Решение № 3564 от 31.10.2017г.,
7
постановено по гр.д. № 367/2017г. по описа на РС Сандански, с което е отменен договор за
дарение, извършен с Нотариален акт за дарение № 195, том I, рег. № 1870, дело №
176/2013г. по описа на Нотариус с рег. № 197- С.П., като влязлото в законна сила съдебно
решение е вписано в СВ към РС Сандански с вх. рег. № 2990/21.12.2017г. и дв.вх. рег. №
2985/21.12.2017г., том 2, акт № 190 в книгата по Вписванията на службата.
По ИД № 1080/2015г. по описа на ЧСИ А.Ц. е била депозирана молба с вх. №
1297/24.08.2021г. от молителите М. СТ. ИЛ., ЕГН ********** и С.А. И., ЕГН **********, и
двамата от гр. К., с която същите заявяват че след отмяната на договора за дарение,
изповядан с Нотариален акт за дарение № 195, том I, рег. № 1870, дело № 176/2013г. по
описа на Нотариус с рег. № 197- С.П., въз основа на влязло в законна сила Решение № 3564
от 31.10.2017г., постановено по гр.д. № 367/2017г. по описа на РС Сандански, правото на
собственост върху недвижимите имоти, срещу които е насочено принудително изпълнение
за дълга на длъжника ЕТ “Т. А.И.“, ЕИК *********, е преминало обратно върху тях като
дарители и към момента именно М. СТ. ИЛ., ЕГН ********** и С.А. И., ЕГН **********, са
собственици на недвижимите имоти. Поддържа се с молбата, че ЧСИ Ал. Цанковски от този
момент няма правото да насочва принудително изпълнение срещу тези имоти и се иска
прекратяването на изпълнителното дело.
С обжалваното Разпореждане № 2625 от 10.09.2021г., по ИД № 1080/2015г. по описа на ЧСИ
А.Ц., е било отказано прекратяването на изпълнителното производство, срещу недвижимите
имоти предмет на Нотариален акт за дарение № 195, том I, рег. № 1870, дело № 176/2013г.
по описа на Нотариус с рег. № 197- С.П.. Събраженията за постановения отказ да се
прекрати изпълнителното дело са основани на доводи, че върху недвижимите имоти по
искане на взискателя е вписана възбрана, като това е станало преди вписването на ИМ за
образуваното гражданско дело въз основа на предявен иск по чл. 227 ал.1 б. „в“ от ЗЗД,
както и преди вписването на Решение № 3564 от 31.10.2017г., постановено по гр.д. №
367/2017г. по описа на РС Сандански, с което иска е уважен от съда. За да постанови отказа
си, ЧСИ Ал. Ц. се е позовал и на разпоредбата на чл. 227 ал. 5 от ЗЗД, съгласно която
отмяната на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху дарените
имоти, преди отбелязването на исковата молба. Отделно са изложени съображения, че
отмяната на дарението има действие ех nunc, а не ex tunc и не прави насочването на
принудително изпълнение срещу недвижимите имоти недействително или
незаконосъобразно.
Срещу това разпореждане на ЧСИ Ал. Ц. е депозирана жалбата, въз основа на която е
образувано настоящото производство.
Въз основа на успешно извършена публична продан на недвижимите имоти, с Протокол за
обявяване на купувач на недвижими имоти от 11.01.2022г., за купувач на имотите е бил
определен Е.А.З., ЕГН **********, от гр. Сандански, който в дадения от закона срок е
внесъл сумата предложена с наддавателното предложение, поради което с Постановление за
възлагане на недвижим имот от 18.01.2022г. са му били възложени продадените на публична
продан недвижими имоти.
8
Окръжен съд Благоевград, в настоящия си решаващ състав, като съобрази доводите на
жалбоподателя и действията на страните и съдебния изпълнител по ИД № 1080/2015г. по
описа на ЧСИ А.Ц., представено в заверен препис, намира следното:
Жалбата въз основа на която е образувано настоящото производство е редовна от външна
страна- съдържа всички изискуеми от закона реквизити съобразно разпоредбите на чл. 260,
261 и 262 от ГПК, депозирана е от трето лице за ИД № 132/2015г. по описа на ЧСИ А.Ц., по
смисъла на чл. 435 ал. 4 от ГПК, като отговора на изискуемите от закона изисквания за
форма и съдържание.
Настоящият състав на съда намира за неоснователни възраженията че същата е недопустима,
тъй като е просрочена.
Съгласно чл. 436 ал.1 от ГПК, жалбата срещу действията на ЧСИ се подава в преклузивния
двуседмичен срок, който за третите лица тече от момента на узнаването за съответното
действие, независимо как е станало това. Жалбата на М. СТ. ИЛ. като трето лице,
депозирана по ИД № 1080/2015г. по описа на ЧСИ А.Ц., въз основа на която е образувано
настоящото дело, е депозирана пред ЧСИ на 24.11.2021г., като не е просрочена.
Съобщението за изготвеното Разпореждане № 2625 от 10.09.2021г., с което съдебният
изпълнител е отказал да прекрати изпълнението по ИД № 1080/2015г. по описа на ЧСИ А.Ц.,
е получено от молителите на 10.11.2021г. и срока и реда за подаване на жалба срещу
действията на ЧСИ А.Ц. е спазен. Не са налице основания да се приеме че жалбата на М. СТ.
ИЛ., насочена срещу Разпореждане № 2625 от 10.09.2021г., постановено по ИД №
1080/2015г. по описа на ЧСИ А.Ц., е подадена след изтичането на срока по чл. 436 ал.1 пр.
последно от ГПК.
Правото на жалбоподателите да обжалват действията на съдебния изпълнител следва пряко
от разпоредбата на чл. 435 ал. 4 от ГПК. Правото на жалба за третите лица е обвързана от
посочената в цитираната законова разпоредба обективна предпоставка- същите трябва да
владеят вещта, срещу която е насочено принудителното изпълнение- към деня на възбраната
когато се касае за недвижим имот и в деня на предаването, когато се касае за движими вещи.
В настоящия случай не е налице изрично предвидената в закона предпоставка, поради което
жалбата на М. СТ. ИЛ. е процесуално недопустима. С жалбата не се твърди, а от събраните
по делото доказателства не се установява, третите лица- М. СТ. ИЛ., ЕГН ********** и С.А.
И., ЕГН **********, да са били във владение на недвижимите имоти, срещу които е
насочено принудтелно изпълнение, както към момента на налагане на възбраната върху
имотите от съдебния изпълнител, така и към момента на извършения опис на недвижимите
имоти. Видно от лицата, подписали протокола за извършения Опис на недвижими имоти от
19.01.2017г., при описа на имотите, същите не са намерени във владение на трето лице,
различно от длъжника- ЕТ “Т. А.И.“, ЕИК *********, който се легитимира към този момент
и като собственик на тези имоти и се представлява от А.С. И., ЕГН **********. Поради това
е била проведена и процедурата предвидена в чл. 465 от ГПК, тъй като не е установено от
Помощника на ЧСИ, описаните имоти да се намират във владение на трето лице, поради
което не са извършени такива отбелязвания и в съставения протокол за опис на имотите. Не
9
се установява и доказва от доказателствата по делото, имотите описани в жалбата, по
отношение на които е насочено принудително изпълнение по ИД № 1080/2015г. по описа на
ЧСИ А.Ц., да са били във владение на трето лице към момента на техния опис.
Съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 4 ГПК трето лице може да обжалва действията на
съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на
запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение
на това лице. В случая под владение се има предвид фактическото състояние, а не правото
на владение като едно от правомощията на собственика или на носителя на ограничено
вещно право на ползване. Видно е от Нотариален акт за дарение № 195, том I, рег. № 1870,
дело № 176/2013г. по описа на Нотариус с рег. № 197- С.П., че при изповядване на договора
за дарение, дарителите М. СТ. ИЛ., ЕГН ********** и С.А. И., ЕГН **********, са запазили
правото си на ползване върху ПАРТЕРНИЯ ЕТАЖ- МАГАЗИН от недвижимия имот.
Запазеното право на ползване на жалбоподателката върху част от недвижимия имот, срещу
който е насочено принудително изпълнение, не е основание за състава на ОС Благоевград да
приеме, че М. СТ. ИЛ. и нейния съпруг са били във владение на недвижимия имот към
момента на налагането на възбраната или към момента на извършване на описа на
недвижимия имот. Доколкото жалбоподателката не е въвела твърдения за осъществявано
владение върху имота и с жалбата не е представила доказателства в тази насока, а такива не
бяха наведени и при насроченото от съда открито съдебно заседание по делото, следва да се
приеме, че в случая липсва право на жалба срещу действията на ЧСИ по насочване на
изпълнение върху процесния имот /в този смисъл- Определение **23/21.07.2016г. по ч.гр.д.
№ 3332/16г. на САС, трети състав; Определение от 20.05.2020г., САС, ч.гр.д. № 1432/20г.;
Определение № 1135/01.04.2019г., по ч.гр.д. № 1424/19г., САС; Определение №
3059/09.10.2018г. по ч.гр.д. № 4527/18г., САС; Определение № 1993/26.06.2018г., ч.гр.д. №
2784/18г., САС, 2-ри с-в/. В този смисъл са и разясненията дадени по т. 2 от ТР №
4/11.03.2019г. по т.д. № 4/17г. на ОСГТК на ВКС и т. 4 от ТР № 3/10.07.2017г. по т.д. №
3/15г. на ОСГТК на ВКС. От протокола за опис от 19.01.2017г. е видно, че в деня на описа,
имотът не се е намирал във владение на длъжника и липсва посочване същият да е намерен
във владение на трети лица. Самата жалбоподателка с жалбата си не твърди, да е била във
владение на недвижимия имот при започване на принудителните действия от съдебния
изпълнител и насочването на принудително изпълнение срещу същия.
Поради изложените правни съображения, настоящият състав на ОС Благоевград счита, че
третото лице- жалбоподател М. СТ. ИЛ., не е процесуално легитимирана да подава жалба
срещу действията на съдия изпълнителя по реда на чл. 435 ал. 4 от ГПК, не е надлежна
страна, имаща правен интерес от обжалване на валиден подлежащ на обжалване правен акт
и в съответствие с цитираната норма на закона, тъй като не е изпълнено специалното
изискване предвидено в цитираната законова разпоредба- третото лице да е във владение на
недвижимия имот срещу който е насочено принудително изпълнение, в деня на налагане на
възбраната върху него.
Поради изложените съображения жалбата от М. СТ. ИЛ., ЕГН **********, от гр. К., ул.
10
„Т.м.*, обл. Благоевград, в качеството и на трето лице по ИД № 1080/2015г. по описа на
ЧСИ А.Ц., насочена срещу Разпореждане № 2625 от 10.09.2021г., с което съдебният
изпълнител е отказал да прекрати изпълнението по ИД № 1080/2015г. по описа на ЧСИ А.Ц.,
се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството
по делото – да се прекрати.
С оглед изхода на делото, следва да бъде осъдена жалбоподателката да заплати на ответника
по жалбата, сумата 330.00лв. за юрисконсулстко възнаграждение на осн. чл. 23 т. 4, във вр. с
чл. 25а ал.3 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от М. СТ. ИЛ., ЕГН **********, от гр. К., ул.
„Т.м.*, обл. Благоевград, в качеството и на трето лице по ИД № 1080/2015г. по описа на
ЧСИ А.Ц., насочена срещу Разпореждане № 2625 от 10.09.2021г., с което съдебният
изпълнител е отказал да прекрати изпълнението по ИД № 1080/2015г. по описа на ЧСИ А.Ц.,
като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.
ОСЪЖДА М. СТ. ИЛ., ЕГН **********, от гр. К., ул. „Т.м.*, обл. Благоевград, да заплати
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.“Д.П.Д.“ **, офис- сграда Л., ***, сумата 330.00лв. за
юрисконсулстко възнаграждение на осн. чл. 23 т. 4, във вр. с чл. 25а ал.3 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 116/2022г. по описа на ОС Благоевград.
Определението подлежи на обжалване, с частна жалба в едноседмичен срок от връчването
му, пред Софийски апелативен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11