Р Е Ш
Е Н И Е № 260304
гр.Сливен, 14.05.2021 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в
съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА
СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6671
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск за изпълнение
на задължение за връщане на дадена в заем парична сума, намиращ правното си
основание в чл. 79 ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
240 и сл. от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът Г.Г.Р. е
предоставил на ответника Д.И.Й. по два договора за парични заеми, сключени на
21.08.2014 година сумата 1500 лева и на 13.10.2014 година сумата от 1100 лева.
Двата договори за заем били неформални, сключени по устни договорки между
страните, като ответникът поискал от ищеца сумите за да урежда свои финансови
задължения към трети лица. Плащанията по двата заема били извършени от ищеца по
посочената от ответника банкова сметка, *** „Уникредит Булбанк“ АД в деня на
сключването на договорите. По договореност между страните връщането на заемните
средства следвало да бъде извършено от заемателя в срок до 31.12.2015 година на
адрес гр. П…………... Страните не са уговаряли възнаградителна лихва за
предоставените заемни суми. Твърди се, че въпреки уговореният между страните
срок и падеж за връщане на сумите по двата неформални заема от 21.08.2014
година и 13.10.2014 година до датата на депозиране на искова молба не е
постъпило плащане на каквито и да било суми от ответника.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумите от 1500 лева, представляваща невърната заемна
сума от ответника по неформален договор за паричен заем от 21.08.2014 година и
1100 лева, представляваща невърната заемна сума от ответника по
неформален договор за паричен заем от 13.10.2014 година, ведно със законната
лихва върху всяка една от главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба на 02.12.2019 година до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
От ответника по делото е постъпил отговор на исковата
молба, с който са въведени възражения, чрез
който исковите претенции се оспорват, както по основание, така и по размер.
Излага се, че фактите и обстоятелствата в исковата молба не отговаряли на
действителните такива. Ответникът не е
сключвал цитираните в исковата молба устни договори за заем с ищеца и парите,
които са му били преведени по банков път не били съгласно сключените устни
договори за заем.
Посочва се, че известно време работил по трудов договор
във фирма "Алфа Транс" ЕООД с управител и едноличен собственик на
капитала Д. П. К., която била съпруга (или живеела на съпружески начала) на Г.Г.Р.
като международен шофьор и тези пари, които му били преведени ищецът му ги дължал за командировъчни, а не
по устен договор за заем. На датите, на които е посочил в исковата молба, че са
сключени договорите, ответникът не бил на територията на Р България, а в
чужбина - на едната дата бил в Англия, а на другата дата в Германия, тъй като и
към настоящия момент продължавал да работи като международен шофьор, поради
което няма как да има сключен договори
за заем. От съда се иска да постанови
решение, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от пълномощник. Исковите претенции се поддържат и се претендира за
уважаването им. Претендира се за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован в
съдебно заседание се представлява от пълномощника си, който поддържа изразеното
с отговора на исковата молба становище и счита, че исковите претенции следва да
се отхвърлят като неоснователни. Конкретните си съображения излага в писмена
защита. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Излага
съображения в писмена защита.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 21.08.2014 година ищецът Г.Г.Р., в качеството му на
заемодател, сключил с ответника Д.И.Й., в качеството му на заемател, устен
договор за заем на парична сума в размер на 1500 лева.
На 13.10.2014 година ищецът Г.Г.Р., в качеството му на
заемодател, сключил с ответника Д.И.Й., в качеството му на заемател, устен
договор за заем на парична сума в размер на 1100 лева.
По банкова сметка *** ***, с титуляр Д.И.Й., в периода от 01.08.2014 година до
30.10.2014 година ответникът е получил изпратени му от ищеца суми
както следва: На 21.08.2014 година в 10:33:39 часа с вносна бележка реф. № 7078362142330074 в ТБ „Уникредит Булбанк”, филиал Пловдив
Тримонциум, ищецът Г.Г.Р. е внесъл в брой сумата от 1 500 лева по сметка IBAN
***, с титуляр ответника Д.И.Й., с посочено основание за
вноската "заем". На 13.10.2014 година в 10:19:35 часа с вносна бележка реф. №7078362142860049 в ТБ „Уникредит Булбанк”, филиал Пловдив Тримонциум, ищецът Г.Г.Р. е внесъл в брой сумата от 1 100 лева по
сметка IBAN ***, с титуляр ответника Д.И.Й., е посочено основание за
вноската "заем”.
Връщането на дадените на ответника и получени от него в
заем суми е уговорено да се извърши от заемателя в срок до 31.12.2015 година,
на адрес гр. П………….
В срок до 31.12.2015 година, а и до приключване на съдебното дирене
от ответника не са предприети действия по
изпълнение на задължение за връщане на предоставените му в заем суми.
Исковата молба е заведена на 03.12.2019
година.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена
въз основа на събраните по делото писмени доказателства, преценени както
поотделно така и в тяхната съвкупност.
На базата на така
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Главната искова претенция
с правно основание чл. 240 и сл. от ЗЗД, за изпълнение на задължение за връщане на
дадена в заем парична сума е допустима. Разгледана по същество е доказана по
основание и в пълния претендиран размер и като такава следва да се уважи изцяло,
предвид следните аргументи и съображения:
Съществуването на процесното притезателно материално
право, респективно основателността на предявения иск се обуславя от наличието
на следните, подлежащи на установяване, при условията на пълно доказване,
елементи от фактическия състав на договора за заем по чл. 240 ЗЗД,
а именно съществуване на облигационно правоотношение по договор за паричен заем,
дадена въз основа на него парична сума, както и поето насрещно задължение на
ответника да върне предоставената сума в уговорен между страните срок. В тежест
на ищеца е да установи като проведе пълно и главно доказване на фактите относно
съществуването на облигационното правоотношение - възникването на задължението
на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му, настъпилата
изискуемост на вземането и изпълнението на насрещните задължения по процесния
договор от страна на ищеца.
Безспорно по делото се прие за установено и доказано, че Д.И.Й.
на 21.08.2014 година е получил сумата 1500 лева и на 13.10.2014 година сумата
от 1100 лева и двете, като предоставени му в заем от Г.Г.Р., със срок за
връщане: 31.12.2015 година. Така по безспорен начин се установи, че между
страните двукратно е възникнало валидно облигационно правоотношение,
произтичащо от неформален договор за паричен заем по смисъла на чл. 240 от ЗЗД.
Установи се, че ищецът Г.Г.Р., като заемодател е предал, превеждайки по банкова
сметка *** Д.И.Й., а последния като заемополучател е получил по банковата си
сметка на 21.08.2014 година сумата 1500 лева и на 13.10.2014 година сумата от
1100 лева. Несъмнено установено е, че в уговорения срок до 31.12.2015 година за връщане на заетите суми, а и до приключване
на съдебното дирене от ответника не са предприети действия по изпълнение на задължение за връщане
на предоставените му в заем суми. Това налага ангажиране на договорната отговорност на
ответника, чрез осъждането му да заплати на ищеца сумата 1 500 лева, представляваща неизпълнено
задължение за връщане на дадена в заем парична сума по договора за заем от
21.08.2014 година, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда
на 03.12.2019 година до окончателното й плащане, както и сумата от 1100 лева,
представляваща неизпълнено задължение за връщане на дадена в заем парична сума
по договора за заем от 13.10.2014 година,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда на 03.12.2019 година до окончателното й
плащане.
С оглед изхода на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 874.70 лева, представляваща направени по делото разноски.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.И.Й.
с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на Г.Г.Р. с ЕГН: ********** *** 500
лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща неизпълнено
задължение за връщане на дадена в заем парична сума по неформален договор за
заем от 21.08.2014 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на завеждане на исковата молба в съда на 03.12.2019 година до
окончателното й плащане, сумата 1 100
лева / хиляда и сто лева/,
представляваща неизпълнено задължение за връщане на дадена в заем парична сума
по неформален договор за заем от 13.10.2014 година, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда на 03.12.2019 година до
окончателното й плащане, както и сумата 874.70
лева /осемстотин седемдесет и четири лева и седемдесет стотинки/ направени
по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: