Решение по дело №5148/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3283
Дата: 10 юли 2023 г. (в сила от 10 юли 2023 г.)
Съдия: Станимир Борисов Миров
Дело: 20231110205148
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3283
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110205148 по описа за 2023 година
Образувано е по жалба на Е. Х. Д. против електронен фиш сер.К, № 7081559, с който на
жалбоподателя е наложено административно наказание, както следва :
1.по чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.4, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер 1200 –/хиляда и двеста /
лева.
С жалбата се оспорва издадения електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.
Описва липса на реквизити на издаден електронен фиш. Оспорват се и изложеното
твърдение, че жалбоподател в този пътен участък се е движил със скорост над максимално
допустимата. Моли съда да отмени изцяло обжалваното НП.
Жалбоподателя е редовно уведомен чрез процесуалния си представител-адв.Н., не се явява и
не сочи уважителни причини за отсъствието си. Не се явява и адв.Н., който също не сочи
уважителни причини за отсъствието си.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Прилага:
снимков материал, справка картон на жалбоподател, справка за собственост на МПС,
протоколи от проверки на видео-радарни система, заповед за компетентност на наказващ
орган.
От събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 10.02.2023г., около 12,35 часа, жалбоподателя управлявала лек автомобил " Ягуар ", с
рег. № ******* в гр.София, по бул.Ботевградско шосе, с посока на движение от
Околовръстен път към бул.Владимир Вазов. В района на № 459 е засечена е скорост на
1
движение на управляван от жалбоподател автомобил от 98 км/ч, след приспаднат толеранс
от 3 % /102 км/ч./ с техническо средство - система за видеоконтрол АТСС „CORDON-M“2 , с
№ MD 1192 и е заснет видеофайл.
Във връзка с горното нарушение на жалбоподател е съставен електронен фиш за налагане на
глоба сер.К, № 7081559, като нарушението е квалифицирано извършено в условията на
повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5180127.
Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 283 НПК. От заснет видеофайл от дата 10.02.2023г. безспорно
се установява времето, мястото и начина, по които е осъществен контрол на скоростта на
движение на процесната дата. Използвана е автоматизирана система за видеоконтрол АТСС
„CORDON-M“2, с № MD 1192. На процесната дата на посоченото място автоматизираното
средство за измерване заснело видеоклип на превозни средства, движещи се с превишена
скорост, сред които и този на автомобила управляван от жалбоподател.
От разпечатка от паметта на техническо средство система за видеоконтрол АТСС
„CORDON-M“2 № MD 1192, работещо на автоматичен режим която е веществено
доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се установява, че на процесната
дата, в район с координати N 42.708850 и Е 23.434662, е засечена скорост на движение от
102 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е
сниман регистрационният номер на автомобила.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по
пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически
средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият
видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради
което може да установи извършеното нарушение.
Следва да се приеме, че на посоченото място на заснемане на нарушението е в населено
място, където е въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч. Съгласно разпоредбата на чл.
21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение в населено място на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава скорост от 50 км/час, а когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак. В случая извършването на нарушението е установено от видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване
на регистрационни номера и комуникации тип АТСС CORDON MD 1192 представляваща
одобрен тип средство за измерване, което отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно
нарушение.
2
Видно от представената фотоснимка измерената скорост на движение на автомобила,
собственост на жалбоподателя е била 102км/ч., в който случай допустимата грешка при
измерването е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 98 км/ч.
Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално
разрешената такава, като във фиша е отразено констатираното превишение от 48 км /час.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на
посочената в електронния фиш дата, час и място с видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип АТСС CORDON MD 1192 било заснето движение на процесния лек
автомобил със скорост от 102км/ч. (преди отчитане на толеранс от 3 км /час) при
ограничение от 50 км/ч., за населено място, с което съдът намира, че от обективна страна е
нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по
делото писмени доказателства и доказателствени средства, които преценени поотделно и в
тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи. При така установените факти,
съдът намира следното от правна страна:
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с
наказателно постановление и с "електронен фиш", като по този начин се гарантира бързина
на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса
по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.,законът беше съобразен с
изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно
използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на
скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът
"автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби
на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
3
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.
Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, АНО е изпратил на съда цялата
преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати,
действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила,
разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за
извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези
обстоятелства се съдържат в кориците на делото.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол надлежно
калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва
от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък
от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно
нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен
издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е заснет с мобилна
камера за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени
датата и часът на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП,
собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
В случай, че не собственикът е управлявал автомобила, а друго лице, съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, след получаване на електронния фиш, жалбоподателят е следвало
в 14 дневен срок да подаде писмена декларация до териториалната структура на МВР с
данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. В настоящия случай, в изпълнение разпоредбата на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, наказващият орган е изпратил ел. фиш на лицето по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, като в
същия изрично е указана възможността за подаване на цитираната по-горе декларация.
Жалбоподателят не се е възползвал от предоставената му законова възможност.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята
за влязло в сила наказателно постановление. Самият електронен фиш е приравнен от
4
законодателя на наказателно постановление, тъй като с него освен, че се установява
нарушението, се налага и конкретно наказание за това нарушение. Тук процедурата е
различна от тази по ЗАНН, като нямаме отделен АУАН и НП, а двата акта са
инкорпорирани в електронния фиш. Следователно не може да се приложи разпоредбата на
чл. 34 от ЗАНН, относно сроковете за издаване на АУАН и НП, тъй като ел. фиш е
приравнен на наказателно постановление, а за дата на издаването му се счита датата на
извършеното нарушение. Електронният фиш съдържа всички необходими реквизити във
връзка с извършеното нарушение, а именно: дата, място, начин на извършване на
нарушението и самоличност на нарушителя. Разликата в засечената скорост от 102 км/ч и
посочената в ел. фиш скорост от 98 км/ч се дължи на така наречения "толеранс", който
представлява възможната процентна грешка при засичането на скоростта. Този толеранс е
3% от засечената скорост и се отчита в полза на нарушителя, като засечената от радара
скорост се намалява именно с тези 3%. Точно заради това не може да се говори за
нарушаване правата на жалбоподателя, поради неяснота или противоречия в издадения ел.
фиш. Напротив, правата му са напълно защитени, тъй като евентуално възможната грешка
при отчитането на скоростта е изчислена в негова полза.
Следва да се отбележи, че от приложените към делото Протокол № 05-ГС-ИСИС от
проверка на мобилна система за видеоконтрол и приложеното Удостоверение за вписан тип
средство за измерване се установява, че система за видеоконтрол е мобилна такава, одобрена
да служи за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, надлежно калибрована
и технически годна към датата на нарушението за осъществяване на посочения
видеоконтрол.
Нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда административно наказателна отговорност за
собственика на МПС за извършеното с него нарушение. В конкретния случай, видно от
справката от централната база на КАТ, собственик на МПС, с което е извършено
нарушението, е жалбоподателят Е. Д. и по делото няма представени доказателства в друга
насока. Същият не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което
и правилно е бил приет от издателя на обжалвания електронен фиш като лице отговорно за
извършеното нарушение.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч, посочени
изчерпателно в тази алинея. В конкретния случай жалбоподателят е нарушил разпоредбата
на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, понеже се е движил с автомобила с по-висока от максимално
разрешената скорост за движение в населено място от 50 км/ч. Водачът на автомобила се е
намирал в населено място и е следвало да спазва ограничението на скоростта за населено
място. Писмено доказателство за цитираното ограничение на скоростта е и приложеният по
делото Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство. В него ясно е
описано мястото, където се е осъществявал контрол на скоростта. Съставителят на
протокола – длъжностното лице/л.9/ се е подписал, че автоматизираното техническо
средство е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя
5
и нормативните предписания, а наличните пътни знаци са проверени преди и след
измерването. Това е официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК - съставен по
предвидения ред от длъжностно лице в кръга на службата му и има доказателствена сила за
описаните в него обстоятелства, едно от които е и ограничението на скоростта в процесния
участък.
Санкционната норма на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: т. 5- за
превишаване от за превишаване над 40 km/h - с глоба 600 лв.
В случая е налице превишаване на максимално допусиамата скорост в населено място от 50
км/ч. с 48 км/ч., което попада в хипотезата на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и предвижда наказание глоба в размер на 600 лева.
Административното нарушение е било извършено, „повторно" по смисъла на & 6, т. ЗЗ от
закона, след като жалбоподателят вече е бил санкциониран с наказание глоба за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с влязъл в сила Електронен Фиш Серия сер К / 5180127 е
влязъл в сила на 13.03.2022г., законосъобразно административно наказващият орган му е
наложил наказание глоба 1 200 лева. Поради фиксирания размер същият не подлежи на
последваща редукция.
При този изход на спора и с оглед липса на направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира че не дължи произнасяне в тази насока.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
Потвърждава електронен фиш сер.К, № 7081559, с който на жалбоподателя е наложено
административно наказание, както следва :
1.по чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.4, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер 1200 –/хиляда и двеста /
лева.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд гр.София.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6