М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 25 от 24.06.2015г по НОХД №218/2015г на Районен съд - А.
Против подсъдимият Р.И.Ч.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, женен, с основно образование,
пенсионер, осъждан, ЕГН **********, за това,че около 10.00 часа на
05.06.2015 година на ул.”***”в село Д., община Р., област Б. управлява моторно превозно
средство – специален автомобил – цистерна клозеточистач, марка Ифа, модел В 50 Л,
с рег.№ *** без свидетелство за управление на МПС в едногодишния срок от наказването
му по административен ред за същото- с Наказателно постановление №
14-0335-000249/04.03.2014 година, издадено от Началника на РУ – Р., влязло в сила
на 21.08.2014 - престъпление по чл.343в, ал.2 НК.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено в
обвинителния акт, считайки го за безспорно и категорично доказано от обективна
и субективна страна, в съвкупността на съставомерните признаци от вменения
престъпен състав и при изцяло потвърдена фактическата обстановка, от събраните
непротиворечиви и кореспондиращи си доказателства. Пледира за признаването на подс.Ч. за виновен, като в изразеното
процесуално становище се отчита, че са налице предпоставките на чл.78а НК и в
този смисъл предлага съда да приложи съответната законова разпоредба спрямо
подсъдимия, като същия бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
адм.наказание.
Подсъдимият Р.И.Ч., участва лично в съдебно заседание. Не желае участие на защитник в
производството. Възползва се от правото си да дава обяснения-подробно обяснява
мотивите си да извърши процесното деяние, изразява съжаление за стореното и моли
да му бъде наложено наказание „Глоба“.
Съдът, след като внимателно
обсъди събраните писмени и гласни доказателства по делото, съобразно закона и
по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа страна:
Подс. Р.И.Ч. имал придобито
свидетелство за управление на МПС категория „В“ и „М“, но нямал придобито право
да управлява МПС категория „С“. в същото време подс.Ч. притежавал специализиран
автомобил -цистерна клозеточистач, марка Ифа, модел В 50 Л, с рег.№ ***, за
който дълго време не успял да намери шофьор. Поради тази причина автомобилът
стоял на паркинг. В извънредни случай обаче, когато молели Ч. за услуга, той
управлявал автомобила. Така в началото на м.юни 2015г зам.кмета на Община Р. се
обадил на Ч. и го помолил да отиде с неговия автомобил и да помогне при
отпушването на канал, който се бил запушил в резултат на проливните дъждове.
Няколко пъти подсъдимия отказвал, т.к. знаел, че не бива да управлява
автомобила, но на 05.06.2015г склонил и отишъл с автомобила, за да помогне.
Около 10,00ч подсъдимия свършил работата си в с.П. и тръгнал да се прибира към
гр.А.. В този момент свид.Ч. и А. изпълнявали служебните си задължения на
разклона за с.П., когато видели към тях да се задава товарен автомобил тип
„цистерна“ и решили да го спрат за проверка. Автомобила, свид.Ч. и А. настигнали
в района на „Болницата“ в гр.А., където го спрели за проверка. В резултат на
проверката свид.Ч. установил, че водач на товарния автомобил е подс. Р.И.Ч.. Запитан да представи
СУМПС последния представил такова, от което било видно , че има право да
управлява само МПС от категория „В“ и „М“, но не и от категория „С“. Съгласно
документите на автомобила, същия спадал към категория „N2“- моторни превозни средства , предназначени за
превоз на товари , с технически допустима максимална маса над 3,5t , но не повече от 12t /съгл. Чл.149, ал.1, т.3, б.“б“ ЗДвП/, за което се
изисква СУМПС от категория „С“. За установеното нарушение от свид. Ч. бил съставен АУАН. След
извършена проверка свид. Ч.
установил, че към момента на деянието подсъдимия е наказан по адм.ред за същото
деяние.
Горната фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от писмените
доказателства, събрани на досъдебното производство, както и от гласните и
писмени такива събрани в хода на съдебното следствие: показанията на свидетелите Ч. и А.. Извършвайки анализ на
доказателствата, съдът отчете, че свидетелските показания на свид. Ч. и А. са обективни, непротиворечиви и изцяло кореспондират помежду си и с останалите писмени доказателства, в този смисъл изцяло ги кредитира. Посочените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие са изцяло
кореспондиращи, между тях противоречия не се констатираха и по обективната си
същност същите се явяват подкрепящи обвинителната теза. Безпротиворечивостта на
изброените по-горе доказателства, както тяхната логичност, правдивост и
систематизираността им дават основание на съда, да приеме същите за достоверни
и ги кредитира изцяло. Въз основа на тях и се формираха фактически и правни
изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият
механизъм на извършване. Всички приобщени и обсъдени по делото доказателства изцяло
кореспондират със самопризнанията на подсъдимия Ч..
При така изяснената фактическа обстановка се налага извода , че
от обективна и субективна страна с действията си подсъдимият Р.Ч. е
осъществил състава на престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 НК, а именно около 10.00 часа на 05.06.2015 година на ул.”***”в село Д., община Р., област
Б. управлява моторно превозно средство – специален автомобил – цистерна клозеточистач,
марка Ифа, модел В 50 Л, с рег.№ *** без свидетелство за управление на МПС в едногодишния
срок от наказването му по административен ред за същото- с Наказателно постановление
№ 14-0335-000249/04.03.2014 година, издадено от Началника на РУ – Р., влязло в сила
на 21.08.2014
От обективна страна безспорно е налице съставомерният признак на деянието
-предходно административно наказване на дееца за същото деяние- с Наказателно
постановление № 14-0335-000249/04.03.2014 година,
издадено от Началника на РУП – Р. влязло в сила на 21.08.2014. Фактът, че престъплението е извършено
в едногодишния период на наказване с НП само повишава обществената му опасност
и е индикация
, че подсъдимият има трайни наклонности за нарушаване на
ЗДвП и не се повлиява от административно
наказване.
От субективна
страна подс. Ч. е извършил
деянието виновно, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. В този смисъл е знаел, че
управлява МПС специален автомобил
– цистерна клозеточистач, марка Ифа, модел В 50 Л, с рег.№ *** без
съответно свидетелство за управление на МПС, и че извършва деянието в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с Наказателно
постановление № 14-0335-000249/04.03.2014 година,
издадено от Началника на РУП – Р. влязло в сила на 21.08.2014, и
въпреки това се е качил и управлявал автомобила.
Видно от приложеното по делото копие от посоченото наказателно постановление,
същото му е било връчено лично, от което безспорно следва, че още към онзи
момент обвиняемият е бил наясно, че това е нарушение на закона, което обаче не
го е спряло да извърши същото деяние отново.
За да управлява
МПС, всеки водач трябва да притежава СУ на МПС, което се издава от органите на
МВР при наличието на предвидените в ЗДвП условия и се отнема от същите по
законоустановения ред. След извършена справка в Чл.149, ал.1,
т.3, б.“б“ ЗДвП съдът, установи, че управляваното от Ч. на процесната дата
05.06.2015г МПС спадал към категория „N2“- моторни превозни средства , предназначени
за превоз на товари , с технически допустима максимална маса над 3,5t , но не повече
от 12t , за което се изисква СУМПС от категория „С“.
Видно от
справка с рег. № 338р-4355/2015 г. на ОДМВР- Б.,
РУП- Р. подс.Ч.
има издадено само АУМПС категория „В“ и „М“.
Налице е
съставомерно деяние по чл.343в, ал.2, вр. Ал.1 НК и авторството на същото се
установява категорично.
В
резултат на извършената от съда проверка и в хода на съдебното следствие бяха
събрани доказателства относно наличието на предпоставките на чл.78а НК спрямо
подс.Ч..
За извършеното от Р.Ч., деяние
инкриминирано като престъпление по чл.343в, ал.2, вр. Ал.1 НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до 2
години. Същият видно от справка за съдимост
е осъждан , но съдът като съобрази приложените на стр. 26-28 ДП писмени
доказателства / писмо от НАП изх.№ 92-04-710#1/ 08.04.2014г, писмо
от ОДМВР рег.№ РК-10913/2008г ; писмо от МП ГД„ИН“ изх.№213/ 23.01.2007г/ ,
установи че спрямо същия е настъпила реабилитация по закон по чл.88а НК. А
именно от писмо от НАП изх.№ 92-04-710#1/ 08.04.2014г е видно, че наложеното
наказание „Глоба“ в размер на 100 лева е платено на 03.09.2010г. От писмо от ОДМВР
рег.№ РК-10913/2008г е видно , че наложеното наказание лишаване от права е
изтърпяно на 05.01.2006г. От писмо от МП ГД„ИН“ изх.№213/ 23.01.2007г е видно,
че наложеното наказание „Пробация“ е изтърпяно на 23.01.2007г. Следователно за
всяко от посочените наказания е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 НК
и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер. От
изложеното следва, че към датата на извършване на процесното деяние-05.06.2015г
за подсъдимия е настъпила реабилитация по закон на осн.чл.88а НК. Това е така
наречената „абсолютна реабилитация“, която настъпва по силата на закона , няма
нужда от прогласяването й от съд, поради което и всички държавни органи, които
я констатират следва да се отнасят към лицето като към реабилитирано. Съгласно
т.4 на Постановление №7/4.11.1985г по н.д. №4/85 на Пленума на ВС „От
наказателна отговорност по чл.78а НК могат да се освобождават и лицата, които
са осъждани, но са реабилитирани…”. Следователно предпоставките на чл.78а,
ал.1, б.”б” също са налице по отношение на подс.Ч.. В резултат на извършеното
престъпление не са причинени на трети лица имуществени вреди. Поради това и при
кумулативното наличие на посочените предпоставки, подсъдимият следва да бъде
признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343в, ал.2, вр. Ал.1 НК, за което да бъде освободен
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание-ГЛОБА.
Не на последно място съдът съобрази
произнасянето си със задължителната съдебна практика, съдържаща се в т. 12 на
Постановление № 7/ 4.11.1985 по н.д. №4/ 85 на Пленума на ВС и се произнесе с
присъда, с която призна подсъдимия за виновен в извършване на престъплението и
го освободи от наказателна отговорност като му наложи адм.наказание.
Относно
вида и размера на наказанието:
При определяне размера на наказанието,
съдът съобрази обществената опасност на личността на обвиняемия и на деянието му.
Отчетоха се, като смекчаващи вината обстоятелства добросъвестното му процесуално
поведение и оказаното съдействие на етапа на ДП.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, а също и с неговите цели – постигане на
генерална и индивидуална превенция.
При индивидуализацията на
наказанието на подс.Ч. съдът прие, че е налице превес на смекчаващите вината
обстоятелства. В тази връзка отчете следното: признание на вината, добросъвестно
процесуално поведение, обстоятелството, че целта на използване на процесния
автомобил е била изцяло в обществена полза, както и фактът, че се грижи и
издържа многобройно семейство.
Съдът определи размера на
административното наказание към законоустановения минимум, тъй като от една
страна, съобрази липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, а от друга,
ниската степен на обществена опасност на обвиняемия – настъпилата реабилитация,
както и материалното му положение – издържа многобройно семейство.
Не на последно място следва да се
има предвид, че чл.343гНК не предвижда налагане на наказание „лишаване от права“
за извършване на престъпление по чл.343в, ал.2 НК, поради което макар и
подсъдимия да е правоспособен водач, съдът счита че разширителното тълкуване на
наказателния закон, както и прилагането му по аналогия е недопустим, поради
което и налагане на наказание „лишаване от права“ би противоречало на закона в
този смисъл.
Относно разноските:
По делото не се
констатира да са направени разноски
Мотивиран от гореизложеното
Съдът постанови Присъдата си.
Районен съдия: