№ 15765
гр. С., 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110116119 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И.,
срещу К. И. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника - в качеството на наследник на И. К. Д., да заплати на ищеца следните суми:
676,40 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 29.03.2023 г.
до изплащане на вземането; 100,24 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 09.03.2023 г.; 65,77 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от 29.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и 13,28 лв. -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до
09.03.2023 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника (в качеството на
наследник на И. К. Д.) договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода м.05.2019 г. – м.04.2022
г. на ответника топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „М. - 2“, бл.
***, вх. 2, ет. 11, ап. 77, която потребителят не заплатил в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, поради което изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. И. Д., чрез адв. М., е подал отговор на исковата
молба, в който е заявил, че цялата претендирана от ищеца сума е била заплатена, за което
представя платежен документ.
Третото лице – помагач „Бруната” ООД на страната на ищеца не е взело становище по
1
спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е по делото обстоятелството, че на 13.06.2023 г. ответникът е заплатил в
полза на ищеца сума в общ размер на 860 лв., с която настоящият съдебен състав приема, че
са били погасени изцяло дължимите на ищеца суми за главници и мораторни лихви, в това
число и законна лихва. Само за пълнота следва да се отбележи, че ищецът неоснователно е
отнесъл част от заплатените от ответника суми за погасяване на разноски по делото, които
се присъждат с крайния съдебен акт.
С извършеното в хода на процеса плащане на процесните суми се погасява съдебно
предявеното вземане, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез
плащане.
По отношение на разноските:
Ответникът носи отговорност за разноските, като аргументите за това са следните:
По общо правило, установено в разпоредбата на чл. 78 ГПК, разноските се дължат от
страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор.
Задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане
на понесените от съответната страна вреди и то почива на вината на противната страна. В
потвърждение на това правило е и нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, която разпорежда, че ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца.
В случаите на парични задължения се счита, че длъжникът с поведението си е станал
причина за завеждане на делото, щом не е изплатил дължимата сума. Само ако неплащането
на същата е станало не по негова вина, може да се приеме, че той не е станал причина с
поведението си за завеждане на делото. В разглеждания случай, безспорно е, че към
момента на предявяване на исковете ответникът е имал задължения към ищцовото
дружество. Именно бездействието на ответника е породило правен интерес у ищеца да
предяви исковете и да потърси вземанията си по предвидения в закона ред. Ответникът е
заплатил изцяло в хода на процеса претендираните главници и лихви, които още преди
образуване на производството са били дължими. Следователно с поведението си ответникът
е предизвикали образуването на делото и въпреки извършеното от него плащане ищецът не
е отговорен за отхвърлянето на исковете, защото поначало претенциите му са основателни (в
този смисъл Решение № 7432 от 06.11.2013 г. по в.гр. д. № 17471/2011 г. по описа на СГС и
др.).
Тъй като плащанията са били извършени след подаване на исковата молба, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите
разноски в настоящото производство. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер
на 200 лв., като претендира и юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът, с
оглед фактическата и правна сложност, определя в минимален размер, а именно 100 лв., т.е.
общо разноските възлизат в размер на 300 лв.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ******, гр. С., ул. „Я.” №
23Б, срещу К. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Л.“ № 98, вх. „Б“, ет. 3, ап. 21,
съдебен адрес: гр. С., ул. „А.“ № 42, ет. 2, ап. 7, искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл.
2
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника - в качеството на наследник
на И. К. Д., да заплати на ищеца следните суми: 676,40 лв. - главница, представляваща
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 29.03.2023 г. до изплащане на вземането; 100,24 лв.
- мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
09.03.2023 г.; 65,77 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 29.03.2023 г. до
изплащане на вземането, както и 13,28 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 09.03.2023г., като погасени чрез извършено в
хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА К. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Л.“ № 98, вх. „Б“, ет. 3, ап.
21, съдебен адрес: гр. С., ул. „А.“ № 42, ет. 2, ап. 7, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД,
ЕИК ******, гр. С., ул. „Я.” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата в размер
на 300 лв. – разноски за производството пред СРС.
Решението е постановено при участието на ФДР „Бруната” ООД, като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3