Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
24.06.2015 година град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Търговищки окръжен
съд наказателно отделение
На двадесет и
четвърти юни две хиляди и петнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЯНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛ ПАВЛОВ
ЙОРДАН
ИВАНОВ
Секретар: И.Г.
Прокурор: Д.С.
Като разгледа докладваното от съдия Б.Янкова ЧНД № 114 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 32 ал.1 във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ).
Образувано е по постъпило в
Окръжен съд гр. Търговище Удостоверение
по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение
по преписка с реф.№18221 0583, постановено на 11.17.2014г от
несъдебен орган – К.в.п.К.Н. влязло в
сила на 29.12.2014г,с което по отношение на българската гражданка З.Р.С., **********,***,е била наложена финансова санкция - глоба в размер на 90 евро за допуснато нарушение изразено
в „ Паркиране при неспазване на забрана за паркиране /знак№1/та - нарушение
по чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби
на Кодекса за движението по пътищата. Нарушението е било констатирано в 13.13ч на 10.05.2014г в Схипхол , VERTREKPASSAGE .
В съдебното заседание прокурорът взема
становище за основателност на
направеното искане за признаване и изпълнение на решението за наложената
финансова санкция .
Засегнатото лице – З.Р. С. ,
не е била намерена за да бъде призована. Видно от оформената
призовка, по данни на близките, лицето е
извън страната .Съобразно изискването
на чл. 16 ал.3 от
ЗПИИРКОРНФС е била допусната
правна помощ на засегнатото лице- З.Р. ,
като на същата е бил назначен служебен защитник , а именно- адв.Р.Моллова
от ТАК, която взема становище за
основателност на постъпилото искане за признаване на издаденото Решение .
Съдът като се запозна с доказателствата
по делото установи следното:
Изпратеното за признаване по реда на
чл.30 и сл от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (
ЗПИИРКОРНФС ) Удостоверение по чл.4 от Рамковото Решение 2005/214 на Съвета , издадено
въз основа на Решение на несъдебен орган
– Кралска военна полиция , Кралство
Нидерландия, на 17.11.2014г и влязло в сила на 29.12.2014г е било постановено по
повод констатирано административно нарушение, което съгласно
фактическото му описание съставлява административно нарушение и по
българското законодателство: по чл.180 ал.1 т 1 от ЗДвП , предвиждащ
санкция / глоба от 20 до 150лв/ на водач, който : “ наруши правилата за използване светлините на пътно превозно
средство, за престой или за паркиране..“,
С оглед естеството на
допуснатото административно нарушение, безспорно съставляващо поведение, което нарушава
правилата за движение по пътищата, то и съгласно
ал.2 от чл.30 от ЗПИИРКОРНФС, в конкретния случай, макар и
налична, двойната наказуемост дори не е
изискуема като условие за признаване.
Удостоверението е
законосъобразно от формална
страна, като видно е, че
същото е подписано и
съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата
държава, съгласно чл.3 ал.1 т 1 от
Закона – Кралска военна полиция, Кралство Нидерландия . Придружено е с
изискуемия превод на български език и
същото е издадено по образец, съгласно чл.4 ал.1 от Закона . Удостоверението е постъпило по пощата, съставляващ
един от начините, предвиден в
условията за надлежна кореспонденция по
чл.9 ал.3 от Закона.
Удостоверението е законосъобразно и по същество,
доколкото при извършената проверка съдът
не установи основания за прилагане на
факултативно предвидените предпоставки, при които съдът може да
откаже признаване и изпълнение на Решението .
1.Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по делото, като
имената на лицето, местоизвършването на
нарушението, размера на наложената финансова санкция , реф номер на
преписката, по която е издадено Решението и
датата на издаване са идентични
с отразените в преведеното Удостоверение.
2.Съгласно изричното посочване от компетентния изпращащ орган на обстоятелството, че в
изпълняващата държава не е постановено
решение срещу същото лице за същото
деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в
държава , различна от решаващата или изпълняващата държава / б.”з” т 1
б.”б” от Удостоверението/ , не е
налице условието за отказ по чл. 35 т
2 от Закона.
3. Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с особеното качество на българския гражданин,
спрямо когото е издадено Удостоверението : Видно от установените пълни данни за
самоличността на З. Р.С.,същата
е пълнолетна - родена е през 1988г и съгласно българското законодателство е
наказателно и административно отговорна, а
с оглед социалния и обществения й
статус, не е лице по отношение на което
съществува законодателно предвиден
имунитет или привилегия , правещи изпълнението на решението недопустимо. В този смисъл не са
налице и основанията за отказ от
признаване и изпълнение , предвидени в чл. 35
т. 8 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС
4.Не са налице и основания за
отказ, изведени от материално правните
предпоставки за действие на
постановеното Решение и наложената със
същото финансова санкция за
административно нарушение . Видно от
констатираното време на извършване на нарушението, влизането в сила на
същото и местоизвършване на нарушението
– изпълнението на решението НЕ Е с изтекла
давност по българското законодателство,
която съгласно чл.285 ал.1 от АПК е пет години от
влизане в сила на акта и НЕ СЕ ОТНАСЯ за деяние, подсъдно на
български съд, както и не се ОТНАСЯ за деяние, което според българското законодателство да се счита
извършено изцяло или отчасти на
територията на България, нито се ОТНАСЯ за
деяние, което да е било
извършено и з в ъ н територията на издаващата държава и българското
законодателство да не позволява
предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния. В този смисъл не са налице
основанията за отказ от признаване и
изпълнение , предвидени и в чл. 35 т. 3
и т 5 от Закона.
5. Посоченият в Решението и
в представеното Удостоверение размер на наложената финансова санкция е 90 евро,
което е над предвидената в чл.35 т. 6
минимална санкция от 70 евро, поради
което и не е налице и отрицателната предпоставка по чл. 35 т 6 от Закона.
6.Не е налице на следващо място и основанието, изведено от
неизпълнение на процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на
защита на наказаното лице, обобщени в
условията по чл. 35 т.9, т.10 и т.11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б.”з” т. 2 б.”б” от представеното Удостоверение, е видно,че производството е било писмено и в съответствие
със законодателството на издаващата държава - Кралство Нидерландия, засегнатото
лице е било уведомено лично /или чрез упълномощен според националния
закон представител, относно правото си да обжалва решението, както и сроковете
за обжалване Съгласно б.”ж” т.1 буква ІІ
от Удостоверението, издаващата държава е потвърдила реализираното право
на засегнато лице, което надлежно уведомено, е имало възможност да
отнесе въпроса до съд по наказателни дела. В този смисъл, гаранциите,
предвидени с разпоредбите на чл. 35 т.10 и т.11
са били спазени, респективно не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, посочени
в тези разпоредби.
При извършената справка за фиксинга на БНБ към 24.06.2015г / съгл изискването на чл. 16
ал.8 от ЗПИИРКОРНФС/, за курса на българската валута към паричната единица - евро, съгласно Решение №233/1998г на БНБ фиксиращ постоянното
съотношение между двете парични единици – 1 евро се равнява
на 1955,83 лева . С
прилагането и на Закона за деноминацията
на лева обн. в ДВ бр.20 от 05.03.1999 год. в сила от 05.07.1999 год. официалния
фиксиран курс на 1 евро е 1.95583 лева. От така посоченото следва,че равностойността
на 90 евро по официалния фиксиран курс
на БНБ е 176.02лв
По изложените съображения,
съдът намира, че са налице законовите изисквания за признаване и допускане изпълнение на Решението за налагане
на финансови санкции, предмет на настоящото производство, поради което и представеното
Решение следва да бъде признато и изпратено за изпълнение
на компетентния за това орган, който
в РБ , съгл.чл.6 ал.2 от Закона, е Националната агенция
за приходите .
Ето защо и на основание чл.6 ал.1 и чл. 31 ал.1
от ЗПИИРКОРНФС , съдът :
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА Решение, издадено по преписка реф № ********* постановено на 17.11.2014г от
несъдебен орган по чл.3 ал.1 т 1
– Кралска военна полиция, Схипхол, Кралство
Нидерландия , влязло в сила на 29.12.2014г , по отношение на българската
гражданка З.Р.С. , с ЕГН ********** с постоянен
и настоящ адрес *** , с което й е била
наложена финансова санкция в размер на 90 евро, с равностойност 176.02лв, за наказуемо деяние по
националния закон на решаващата държава -
нарушение на чл.2 от Закон относно административната уредба при
нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия .
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно на Национална агенция за приходите за
изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението НАП незабавно да уведоми настоящия
съд , както за предприетите действия по изпълнение на
решението на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, така и за резултата от същите -
т.е. за приключване на изпълнението , с оглед
изпълнение задължението на съда по чл. 38
ал.1 т 4 от Закона , за
уведомяване компетентния орган на
издаващата държава .
Да се уведоми незабавно
компетентния орган на издаващата държава Koninklijke Marechaussee , Evert
van de Beekstraat 101 , 1118 CN Schiphol,Nederland –за признаване на решението за налагане на финансови санкции и че същото е своевременно изпратено за
изпълнение на компетентния орган - НАП. Уведомлението да бъде преведено на един
от официалните езици на Кралство Нидерландия/ посочени за контакт в б.“й“ от Удостоверението, като разноските съгласно чл.13 от Закона са за сметка на изпълняващата
държава - Република България .
Копие от Уведомлението да се изпрати незабавно на Министерството на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред Апелативен съд гр. Варна, като
обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.