Решение по адм. дело №1291/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на К. Ж. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], против заповед № ЗH - 674 от 20.06.2025 г. на началника на затвор Бургас, с която като младши инспектор, надзирател I - ва степен в затворническо общежитие/ЗО/ „Строител“ III - та категория, затвор Бургас І - ва категория, му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 7 ЗМВР - „укриване на правонарушение“ и т. 12 - „нарушаване на етичните правила на поведение на държавните служители в МВР“.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът - началник на затвор Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Писмено е изразил становище за недопустимост на жалбата. Представя административната преписка по издаване на оспорения административен акт.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Заповед № ЗH - 674 от 20.06.2025 г. на началника на затвор Бургас, е връчена на жалбоподателя лично на 25.06.2025 г. Жалбата против заповедта е подадена по пощата на 04.07.2025 г., видно от представеното известие за доставяне/л. 122 от делото/, с поставен вх. № 8025 на 07.07.2025 г., т.е. в предвидения от закона 14 - дневен срок.

Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

На 24.04.2025 г., със заповед № ЗН - 483 началникът на затвор Бургас разпоредил проверка за изясняване на постъпили данни с жалба, подадена от лишения от свобода Н. М. Д., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие/ЗО/ „Строител“ III - та категория, затвор Бургас І - ва категория, затова, че на 22.04.2025 г. около 16.00 часа срещу него е употребена физическа сила от страна на двама надзиратели в затворническото общежитие - младши инспектор М. В. М. и младши инспектор П. П. К., както и на действията или бездействия на всички служители от надзорно - охранителния състав /НОС/, които са били на дежурство в общежитието на 22.04.2025 г./дневна и нощна смяна/. Със заповедта е определен състава на комисията, която да проведе проверката и срок за извършването и. Заповедта е връчена на К. К. на 28.04.2025 г./л. 20 - 22 от делото/. Жалбоподателят е запознат и с одобреното от началника на затвора предложение за удължаване срока на проверката до 21.05.2025 г./л. 23 от делото/.

В хода на дисциплинарната проверка от комисията е извършен преглед на видеозаписите от камерите за видеонаблюдение на 22.04.2025 г. и са събрани писмени обяснения от лишените от свобода Н. Д. и М. М., главен инспектор Д. Л., младши експерт Д. Р., младши инспектор К. К., младши експерт К. П., младши експерт А. И., младши експерт К. С., младши инспектор Я. Е., младши инспектор П. К. - надзирател в ЗО „Строител“, инспектора „Социална дейност и възпитателна работа /ИСДВР/ в ЗО „Строител“ М. С., младши експерт К. П. и С. П. - медицинска сестра в медицински център /МЦ/ затвор Бургас/л. 46 - 59 и л. 80 от делото/. Събрани са и следните писмени доказателства: формуляр за регистриране на травматични увреждания на лишен от свобода/задържан под стража от 23.04.2025 г., от който се установява, че лишеният от свобода Н. Д. е посетил медицинския център на затвор Бургас на 23.04.2025 г. в 9.10 часа с контузно - разкъсна рана на лява вежда с големина 3 - 4 см. и оток, причинени според твърденията му от удар с юмрук по лицето, нанесен от надзирател в ЗО „Строител“ на 22.04.2025 г. около 15 часа/л. 25 от делото/; лист за преглед на пациент на 23.04.2025 г. в „УМБАЛ Бургас“ АД, при който е установено, че лишеният от свобода Н. Д. е с разкъсно - контузна рана в лява супрацилиарна област, некървяща/л. 28 от делото/; съдебномедицинско удостоверение № 106/25 г. за наличие на разкъсно - контузна рана в областта над лявата вежда на Н. Д., обработена хирургично, която отговаря да е получена по време и по начин, както се съобщава от пострадалия - при удар с юмрук в областта на лявата вежда от служител в затвора/л. 29 - 30 от делото/; докладна записка от младши инспектор М. М. - надзирател в ЗО „Строител“ до началника на затвор Бургас от 22.04.2025 г., 16.00 часа, в която съобщава, че около 16.00 часа лишеният от свобода Н. М. Д. при посещение при инспектора „Социална дейност и възпитателна работа /ИСДВР/ М. С. се спънал в чехлите си и се ударил в ръба на шкафа, след което му била оказана помощ; същият се измил и се прибрал/л. 31 от делото/, ведно с обяснение по случая от Н. Д. от 22.04.2025 г., че се спънал в прага на вратата на кабинета на ИСДВР и леко се одраскал/л. 32 от делото/; извлечение от постовата книга, започната на 10.03.2025г. от 21, 22 и 23.04.2025 г./л. 33 -37 от делото/; извлечение от книга за приемане и сдаване на дежурството от дежурните главни надзиратели, започната на 12.02.2025 г., включваща доклади на младши инспектор К. П. от 22.04.2025 г., младши експерт А. И. от 23.04.2025 г. и младши експерт Д. Р. от 29.04.2025 г./л. 38 - 41 от делото/; извлечение от ежедневна ведомост на служителите от надзорно - охранителния състав/НОС/ в ЗО „Строител“ на 22 и 23. 04.2025 г./л. 42 и 43 от делото/; месечни графици за постовите надзиратели в ЗО „Строител“/л. 44 и 45 от делото/.

След анализ на събраните при проверката доказателства комисията установила следната фактическа обстановка: на 22.04.2025 г. за времето от 15:43:15 ч. до 15:45:11 ч. лишените от свобода Н. Д. и М. М. се намират пред камера „Аntre pred dejurna“, от която е видно, че л.св. Д. е в добро здравословно състояние без контузии по главата; обут с бели маратонки, противно на посоченото в докладната записка на мл.инспектор М. - че „се е спънал в чехлите си“; за времето от 15:45:11 ч. до 15:50:00 ч. двамата лишени от свобода се намират в служебен кабинет, заедно с ИСДВР С. и мл.инспектор М.. След напускането на кабинета, л.св. Д. се държи за главата и по същата има червеникава течност; за времето от 15:51:29 ч. до 18:30:31 ч. лишеният от свобода Н. Д. се намира в сградата на администрацията, в стаята за отдих на служителите от надзорно - охранителния състав/НОС/. Периодично е посещаван единствено от мл.инспектор М.; за времето от 15:41:35 ч. до 18:30 ч. младши експерт командир на отделение /КО/ П. се намира в дежурната стая. В посочения период нито веднъж не отива до стаята за отдих, където се намира лишения от свобода Д., за да провери неговото състояние. Установено е от видеозаписите, че след като написва докладната си записка, мл. инспектор М. я предоставя на мл. експерт П.. Въпреки това случаят не е вписан в доклада при издаване на дежурството, не е уведомен дежурния главен надзирател /ДГН/, както и началника на ЗО „Строител“. При така установените данни комисията приема, че всички последващи действия на служителите - мл. експерт П., мл. инспектор М., мл. инспектор К., мл. инспектор К. и инспектор С. в периода от 16.00 ч. до 18.30 часа са насочени единствено към прикриване на обективната истина и реално случилото се с лишения от свобода Н. Д.. Прието е, че младши инспектор К. К., знаейки, че лишеният от свобода Д. е с травма на веждата, прикрива случая. Деянието е квалифицирано от комисията като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР - „неизпълнение на служебни задължения“ във вр. чл. 44 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН - държавният служител не прикрива доведено до знанието му правонарушение. Затова е предложила на началника на затвор Бургас, да наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца за „укриване на произшествия“, погрешно посочено в справката като „укриване на правонарушение“ - чл. 200, ал. 1, т. 7 ЗМВР и за „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“ - чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР/л. 96 от делото/.

Констатациите, изводите и предложението на комисията са обективирани в справка с рег. № ДЗ - 4883/21.05.2025 г., с чието съдържание началникът на затвор Бургас се е запознал на 02.06.2025 г., видно от поставената резолюция /л. 82 - 99 от делото/.

На 29.05.2025 г. писмената справка е връчена на К. К., който отказал да получи материали от преписката/виж. протокол с рег. № 5190/30.05.2025 г., л. 108 от делото/.

На 10.06.2025 г. на жалбоподателя е връчена покана за изслушване от дисциплинарно наказващия орган/л. 104 от делото/.

На 12.06.2025 г. К. К. е изслушан от началника на затвора Бургас във връзка с повдигнатото му обвинение в извършване на дисциплинарно нарушение, за което е съставен протокол с рег. № Д3 -6021/11.06.2025 г./л. 8 от делото/.

На 12.06.2025 г. на жалбоподателя е връчена писмена покана за допълнителни обяснения или възражения, каквито не е представил в указания срок/л. 103 от делото/.

На 20.06.2025г. началникът на затвор Бургас е издал заповед № ЗH - 674, с която на младши инспектор К. Ж. К. - надзирател І - ва степен в затворническо общежитие/ЗО/ „Строител“ III - та категория, затвор Бургас І - ва категория, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 7 ЗМВР - „укриване на произшествия“, погрешно посочено в заповедта като „укриване на правонарушение“ и т. 12 ЗМВР - „нарушаване на етичните правила на поведение на държавните служители в МВР“/л. 100 - 102 от делото/.

Видно от мотивите на заповедта, дисциплинарно наказващият орган е приел за установено, че на 22.04.2025 г. около 16:00 ч. в кабинета на инспектор „СДВР“ М. С., срещу лишения от свобода Н. Д. е употребена физическа сила от страна на младши инспектор М. М. - надзирател I - ва степен в затворническо общежитие/ЗО/ „Строител“ III - та категория, затвор Бургас І - ва категория. Лишеният от свобода Д. е ударен с юмрук по главата в областта на лявата вежда, от която потича кръв. За времето от 15:51:29 ч. до 18:30:31 ч. лишеният от свобода Н. М. Д. се е намирал в сградата на администрацията, в стаята за отдих на служителите от надзорно - охранителния състав /НОС/. Младши инспектор К. К., изпълняващ служебните си задължения, като постови надзирател на пост № 1 в затворническо общежитие/ЗО/ „Строител“ III - та категория, затвор Бургас, след като е разбрал, че лишеният от свобода Д. е с травма на веждата, прикрил случая. По този начин на лишения от свобода Н. Д. не е била оказана своевременна медицинска помощ. На следващия ден - 23.04.2025 г., след подадена жалба от лишения от свобода Н. Д., бил изведен до спешен център в „УМБАЛ Бургас“ АД, където му е оказана медицинска помощ и раната е залепена. Посочено е, че с действията си жалбоподателят не е изпълнил служебните си задължения, регламентирани в глава III, раздел II, чл. 44 - „Държавният служител не прикрива доведено до знанието му правонарушение…“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН, утвърден със заповед № ЛС - 04 - 15/15.01.2024 г. на министъра на правосъдието/л. 130 - 138 от делото/, с който служителят е запознат на 02.02.2024 г./л. 81 от делото/.

Заповед № ЗH - 674 от 20.06.2025 г. на началника на затвор Бургас е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При тези установеност се налагат следните правни изводи:

На първо място, оспорената заповед е издадена от компетентен орган - началник на затвор Бургас, съобразно нормата на чл. 204, т. 4 ЗМВР.

На второ място, същата е в предвидената от закона писмена форма, при спазване регламента на чл. 210, ал. 1 ЗМВР.

На трето място обаче, заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, при следните съображения:

Дисциплинарното производство е започнало с издаване на заповед по реда на чл. 205, ал. 2 ЗМВР от дисциплинарно наказващия орган за извършване на проверка за изясняване на данните, изложени в жалба на лишен от свобода за проявено към него насилие от надзиратели в затвора и за разследване на действията и бездействията на служители от затвора във връзка с тези твърдения.

Дисциплинарното производство е проведено в рамките на законоустановения срок, съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР, предвиждащ дисциплинарното наказание да се наложи в двумесечен срок от откриване на нарушението и не по - късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. А дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган/по арг. от чл. 196, ал. 1 и 2 ЗМВР/. В конкретния случай дисциплинарно наказващият орган се е запознал със справката, съдържаща констатациите на комисията, извършила проверката, на 02.06.2025 г., а обжалваната заповед е издадена на 20.06.2025 г., т.е. при спазване на установения от закона срок.

Жалбоподателят се е запознал със заповедта за образуване на дисциплинарното производство и е дал писмени обяснения пред дисциплинарно разследващия орган; запознал се е и с изготвената обобщена справка за резултатите от разследването; дадена му е възможност да получи и копия от материалите, от която се е отказал. Освен, че е изслушан от дисциплинарно наказващия орган, на жалбоподателя е предоставена възможност да даде пред него и допълнителни писмени обяснения.

Описанието на изпълнителното деяние обаче в заповедта е неясно. Посочено е, че К. К. е прикрил случая и че с действията си по време на дежурство на 22.05.2025 г. не е изпълнил служебните си задължения, регламентирани в чл. 44 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН, а именно „да не прикрива доведеното до знанието му правонарушение“, но не са посочени кои конкретно действия на К. К. изпълват от обективна страна състава на вмененото му дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР - „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“. К. К. не оспорва факта, че на 22.04.2025 г. е разбрал за травмата на лишения от свобода Д., но твърди, че не е имало за какво да докладва на прекия си началник - дежурния командир на отделението/КО/ младши експерт К. П., доколкото същият бил с него през цялото време и също разбрал за случая. Освен това сочи, че не е присъствал в кабинета на инспектор М. С., когато е станал инцидента, както и че му е било обяснено от младши инспектор М., че Д. паднал и се ударил, както и че му е била оказана медицинска помощ. Разбрал, че колегата му П. К. е ходил до медицинския център, за да вземе превързочни материали. Лишеният от свобода също го уверил, че няма никакви оплаквания и че няма нужда от нищо. Затова жалбоподателят твърди, че е нямало какво да прикрива и че не е извършил вменените му във вина нарушения.

Твърденията на К. се подкрепят от обясненията на неговите колеги, дадени в хода на дисциплинарната проверка - младши експерт Д. Р., младши експерт А. И., младши експерт К. С., младши инспектор Я. Е., младши експерт К. П., както и прекия му началник - дежурния командир на отделението К. П./л. 49 - 55 от делото/. Те са разбрали същата причина за травмата - лишеният от свобода си наранил главата при падане. Данните по делото безспорно сочат, че жалбоподателят не е присъствал в кабинета на ИСДВР С. и не е бил очевидец на инцидента. За същия разбрал впоследствие, когато колегата му М. обяснил, че Д. паднал и си наранил главата. Същото обяснение М. дал и на прекия ръководител на надзирателите I - II степен в ЗО - дежурен командир на отделение мл. експерт К. П. с докладна записка, в която обяснил, че лишеният от свобода е отказал да му бъде оказана медицинска помощ, но постовите надзиратели третирали раната с налични медицински средства. В преписката липсват доказателства до жалбоподателя да е била сведена друга причина за травмата. Ето защо е недоказан и последвалият извод на дисциплинарно наказващия орган, че К. К. е прикрил произшествието и доведеното до знанието му правонарушение. В изготвената от комисията писмена справка за резултатите от проверката дори липсва констатация, че раната на веждата на Д. е причинена от физическо насилие - нанесен от М. удар с юмрук в лицето му. Дисциплинарно разследващият орган не е извел собствен извод по фактите в посочения смисъл, а се е ограничил до преразказ на дадените в хода на проверката писмени обяснения, отчитайки, че описаните факти и обстоятелства в докладната записка на младши инспектор М., че Н. Д. се е спънал в чехлите си и се ударил в ръба на шкафа, се разминават с реалността, тъй като от видеокамерите е видно, че лишеният от свобода през цяло време е бил обут с маратонки. Дисциплинарно разследващият орган е приел, че всички последващи действия на служителите - младши експерт П., младши инспектор М., младши инспектор К. и инспектор С. в периода от 16.00 часа до 18.30 часа са насочени единствено към прикриване на обективната истина и реално случилото се с лишения от свобода Н. Д., но без да опише какво точно приема, че се е случило. Поради това е необоснован и неправилен последвалият извод на дисциплинарно наказващия орган, че с поведението си жалбоподателя е прикрил правонарушение, с което е нарушил чл. 44 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН и осъществил състава на дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР. Не налице и соченото от дисциплинарно наказващия орган основание по чл. 200, ал. 1, т. 7 ЗМВР за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Разпоредбата предвижда, че дисциплинарно наказание порицание се налага за „укриване на произшествия“. В заповедта не са посочени конкретните действия или бездействия на жалбоподателя, които изпълват състава на това дисциплинарно нарушение. Данните по делото безспорно сочат, че дежурният командир на отделението младши експерт К. П. е бил уведомен от младши инспектор М. непосредствено след нараняването на лишения от свобода Д.. Ето защо за жалбоподателя не е съществувало задължение да докладва допълнително за произшествието на П. в качеството му на негов пряк ръководител, съгласно длъжността характеристика за длъжността „надзирател II - I степен“ в ЗО III - I категория към затвор III - I категория/л. 74 - 75 от делото/.

По изложените съображения, неправилен е и изводът на дисциплинарно наказващия орган относно настъпилите последици от твърдяните дисциплинарни нарушения - неоказване на своевременна медицинска помощ на лишения от свобода Д..

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по делото липсват и доказателства нараняването да е било тежко до степен изискващо предоставяне на неотложна медицинска помощ още същия ден. Данните по делото сочат, че на лишения от свобода е оказана своевременна помощ от надзирателите още в деня на настъпване на инцидента, като раната е била дезинфикцирана с материали, предоставени от медицинския център /МЦ/ в затвора. Раната е и хирургично обработена на следващия ден в „УМБАЛ Бургас“ АД. По никакъв начин не са били застрашени здравето или живота на лишения от свобода.

Сочените обстоятелства са значими, но не са съобразени от дисциплинарно наказващия орган при обсъждане на последиците от нарушението. Не е обсъдена тежестта на нарушението и формата на вината на служителя, които са съществени критерии за определяне вида и размера на дисциплинарното наказание и които е следвало да бъдат взети предвид от органа съгласно чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Липсата на мотиви относно личността и цялостното му поведение, както и относно общото му отношение към служебните задължения, прави допълнително невъзможна съдебната проверка за съразмерността на наложеното наказание. Тези пропуски са самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя като незаконосъобразна.

Изложеното сочи на допуснати нарушения във формата и несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби, които обосновават незаконосъобразност на заповедта.

При този резултат и предвид направеното искане в полза на жалбоподателя се следват разноски общо в размер на 760.00/седемстотин и шестдесет/ лева, представляващи 10.00/десет/ лева дължима и заплатена за производството държавна такса и 750.00/седемстотин и петдесет/ лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед № ЗH - 674 от 20.06.2025 г. на началника на затвор Бургас, с която на К. Ж. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], като младши инспектор, надзирател I - ва степен в затворническо общежитие/ЗО/ „Строител“ III - та категория, затвор Бургас I - ва категория, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 7 ЗМВР - „укриване на правонарушение“ и т. 12 „нарушаване на етичните правила на поведение на държавните служители в МВР“.

ОСЪЖДА главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГД „ИН“/ към министъра на правосъдието, да плати на К. Ж. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], разноски в размер на 760.00/седемстотин и шестдесет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.