№ 716
гр. Варна , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на тридесет
и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Галина Чавдарова
Тони Кръстев
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500499 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК и е образувано по въззивна
въззивна жалба вх. № 279319/05.11.2020 г. на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33 срещу Решение №
260738/19.10.2020 г., поправено с Решение № 260236/28.01.2021 г.,
постановени по гр.д. № 14750/2019 г., на ВРС, XLVIII с., в частта, с която
е отхвърлен иска за приемане за установено, че И. А. А., ЕГН **********, с
местожителство в **************************, дължи разликата над
установеният размер от 41.64 лв.,представляваща стойност на ползвани и
незаплатени ВиК услуги, за периода 05.06.2018 г. – 02.08.2018 г. до
предявения размер от 75.02 лв., представляваща стойност на ползвани и
неплатени ВиК услуги, за периода 05.11.2018 г. - 05.02.2019 г., по партида с
аб. № 1115425, за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Жолио Кюри“, № 66, вх.
А, ет. 4, ап. 8, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 02.05.2019 г. до изплащането, както и разликата над
установения размер от 2.83 лв., обезщетение за забава за периода 04.08.2018
г. – 19.04.2019 г., до предявения размер от 3.44 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 07.01.2019 г. – 19.04.2019 г., на осн. чл. 422,
1
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е издадена
Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 6675/2019 г., на ВРС, XLVI с..
В жалбата се излага, че решението е необосновано и постановено в
нарушение на материалния закон. Оплакванията на въззивника по същество
се свеждат до това, че съдът не е съобразил представеното Заявление за
прехвърляне на партида № **********/26.03.2019 г., в което е отразено
показание на водомера 835 куб.м., към тази дата, до който размер е и
претенцията към ответника. По същество отправя искане за отмяна на
атакуваното решение и уважаване на претенциите в цялост и по-конкретно по
фактури от 07.12.2018 г., 10.01.2019 г. и 06.02.2019 г. Претендира разноски за
две инстанции. В с.з. чрез процесуален представител поддържа жалбата.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна И.А., чрез особен
представител, депозира писмен отговор на въззивната жалба, в който заявява,
че постановеното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано. Счита
оплакванията в жалбата за неоснователни и сочи, че обстоятелството, че
новия собственик е декларирал показания на водомера, с които той е
съгласен, не означава, че това изявление обвързва предходния собственик на
имота, при липса на данни за отчитане на водомера в периода след м.
ноември 2018 г. По същество отправя искане за оставяне на въззивната жалба
без уважение и потвърждаване на атакувания съдебен акт. Претендира
присъждане на възнаграждение за особен представител. В с.з. не се
представлява.
ВОС по предмета на спора съобрази следното:
Прeд Варненски Районен Съд е предявен иск с правно основание чл. 422
ГПК, с който ищецът „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД моли да бъде
прието за установено, че ответникът И. А. А. дължи сумата 75.02 лв.,
представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с
аб. № 1115425, за обект: Апартамент № 8, находящ се в гр. Варна, ул. „Проф.
Ж. Кюри”, бл. 66, вх. А, за периода 05.06.2018 г. - 05.02.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
02.05.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата 3.44 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода
04.08.2018 г. - 19.04.2019 г., за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК
2
, по ч.гр.д. № 6675/2019 г., по описа на ВРС, XLVI с. Ищецът твърди, че в
качеството си на ВиК оператор, съгл. чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ е предоставило на
ответника ВиК услуги за имот, на адрес гр. Варна, ул. „Проф. Ж. Кюри”, бл.
66, вх. А. Сочи, че ответникът е титуляр на партида с аб. № 1115425, по която
се води отчета на консумираната вода. Като потребител ответникът има
задължение да заплаща предоставените ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактурирането, което задължение последният не изпълнил.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез особен представител
депозира писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва
твърденията на ищеца между страните да е налице договор за предоставяне на
ВиК услуги, както и да са налице основания за разкриване на партида с
титуляр ответника. Възразява на адреса да е извършвано потребление на
услуги от страна на ответника и същият да се явява задължено лице за
заплащането им. Твърди, че не е спазена процедурата по гл. трета, р. втори от
ОУ за предоставяне на ВиК услуги.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа страна, следното:
Не се спори между страните, че в полза на въззивника – ищец, по ч.гр.д.
№ 6675/2019 г. по описа на ВРС, XLVI с., е издадена Заповед по чл. 410 ГПК,
с която е осъден въззиваемият - ответник да заплати сумата 75.02 лв.,
представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с
аб. № 1115425, за обект: Апартамент № 8, находящ се в гр. Варна, ул. „Проф.
Ж. Кюри”, бл. 66, вх. А, за периода 05.06.2018 г. - 05.02.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
02.05.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата 3.44 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода
04.08.2018 г. - 19.04.2019 г., както и разноските по делото.
Представени по делото са ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор – „Водоснабдяване и Канализация – Варна“
ООД, одобрени с решение на ДКЕВР от 11.08.2014 г., доказателства за
влизането им в сила, както и решения на КЕВР от 11.08.2014 г.; 28.01.2013 г.;
30.06.2016 г.; 28.04.2017 г., 15.12.2017 г. и 28.12.2018 г., за определяне
3
регулираната цена на ВиК услугите, предоставяни от "Водоснабдяване и
канализация - Варна" ООД.
Видно от приложената по делото справка за недобора на частен абонат с
№ 1115425, с титуляр И.А., за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Проф. Ж.
Кюри“, бл. 66, вх. А, ап. 8, общото задължение за консумирана вода за
периода 05.06.2018 г. - 05.02.2019 г., възлиза на 75.02 лв. Начислената от
ищцовото дружество със справката за недобора лихва върху съответните
главници към 19.04.2019 г. е в размер на 3.44 лв.
Представени е карнет по партида с абонатен № 1115425, на името на
въззиваемия, обхващащи процесния период от 05.06.2018 г. - 05.02.2019 г.,, в
който са посочени начислени количества консумирана вода в куб.м.
Представена по делото е Справка по лице от АВ, от която се
установява, че лицето Ж.А. е придобило в резултат на проведен публичен
търг/постановление за възлагане, собственият на длъжника И.А., недвижим
имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Проф. Ж. Кюри“, бл. 66, вх. А, ап. 8
Пред ВРС е представено и Заявление за прехвърляне на партида от
26.03.2019 г., с което Ж.А. е заявила прехвърляне на партидата открита за
имота. В заявлението е отразено показание на водомер 835 куб.м.
Видно от представения Информационен лист, представляващ
Приложение № 1 към документи за откриване/прехвърляне на партида е
видно, че Ж.А. е придобила имота по силата на Постановление за възлагане,
вписано на 28.02.2018 г.
Пред първостепенния съд е назначена ССЕ, чието заключение,
неоспорено от страните е кредитирано от ВРС. Заключението се кредитира и
от настоящата инстанция като компетентно и безпристрастно дадено. От
заключението се установява, че в рамките на исковия период общия сбор на
задълженията по главницата за аб. № 1115425 възлиза на 74.02 лв., а размерът
на лихвата за забава възлиза на 3.44 лв. Вещото лице посочва, че партидата е
на името на абонат И.А.. По фактурите предмет на настоящото производство
не са извършвани плащания.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
4
приложимия закон, съставът на Варненски окръжен съд достигна до следните
правни изводи:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
Определение № 752/26.02.2021 г., поради което жалбата подлежи на
разглеждане по същество.
Предмет на въззивна проверка e частта от решението, с която
първоинстанционния съд се е произнесъл по предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и го е отхвърлил частично,
както по отношение на главницата, така и по отношение на
обезщетението за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че
решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност
на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Искът е с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и е предявен в границите на предвидения
в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите
изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 6683/2019 г. на ВРС,
XXVI с., поради което решението се явява и допустимо.
Досежно неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Предвид очертания предмет на въззивна проверка само касателно
отхвърлителната част от първоинстанционния акт, то Решението в частта, с
която претенциите са уважени частично е влязло в сила. По тази причина със
сила на присъдено нещо са установени фактите, че въззиваемият А. е
потребител по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, по партида с аб.
№ 1115425, за обект – Апартамент № 8, находящ се в гр. Варна, ул. „Проф. Ж.
Кюри“, бл. 66, вх. А, който е присъединен към водопроводната и
5
канализационната система, че в имота са доставяни и потребявани ВиК
услуги, които въззиваемият има задължението да заплаща по реда и при
условията предвидени в ОУ, от които същият е обвързан.
От събраните в хода на производството доказателства безспорно се
установява, че въззиваемият е бил собственик на имота до 28.02.2019 г.,
когато по силата на Постановление за възлагане, имотът е бил придобит от
лицето Ж.А..
Съобразно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ОУ, отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя, или на негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета. При неосигурен достъп, отчетът се подписва
от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.
Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ОУ, предвижда задължение на потребителят
да осигурява свободен достъп на оператора за извършване на отчети на
индивидуалните водомери. По силата на ал. 3 от същият текст, при
невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя,
или негов представител, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора
извършване на отчитането в удобно време в срок не по-дълъг от една година
от последното отчитане. Ал. 4 от чл. 24 урежда, че при отказ на потребителя
да осигури достъп и при неосигуряване на достъп повече от една година,
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне
един свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.
От представеният карнет за удостоверяване на отчитането на имота на
въззиваемият се установява, че за периода предмет на въззивна проверка -
05.11.2018 г. - 05.02.2019 г., реален отчет е извършен на 05.11.2018 г., когато е
констатирано показание на измервателното устройство 824 куб.м., отразена е
консумация в размер на 0 куб.м. и е налице положен подпис на мястото за
потребител. Следващото отразяване в карнета е на дата 07.01.2019 г.,
показания на водомера 830 куб.м., консумация 3 куб.м., без да е налице
подпис на мястото за потребител или да са налице данни по какъв начин тези
показания са били снети. Следователно, след датата 05.11.2018 г. реален отчет
на измервателното устройство не е извършван. От друга страна, по делото не
са налице твърдения и кореспондиращите им доказателства, на представител
6
на ВиК оператора да е бил отказван достъп до измервателното устройство с
цел реалното му отчитане.
Не би могло да бъде споделено основното оплакване на въззивника, че
първоинстанционния съд не бил съобразил данните съдържащи се в
коментираното във фактическата установеност Заявление за прехвърляне на
партида от 26.03.2019 г., депозирано от новия собственик на имота – А., в
което било отразено показание на водомера 835 куб.м. На първо място
документът изхожда от трето за спора лице и по никакъв начин не може да
обвърже въззиваемият или да замести липсата на реален отчет. На следващо
място, отразените в него показания на водомера са към дата 26.03.2019 г.,
както признава и самият въззивник. След като това е така и при съобразяване
на посочената дата на придобиване на имота – 28.02.2019 г., закономерен е
извода, че показанията обхващат и период, през който имотът вече е бил
собственост на третото лице.
Изложеното води до извода, че претенцията на ищеца за заплащане на
ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода предмет на въззивна проверка
05.11.2018 г. - 05.02.2019 г. е недоказана и подлежи на отхвърляне. На
отхвърляне подлежи и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за
забава.
По изложените мотиви постановеното първоинстанционно решение
като правилно и законосъобразно в атакуваните части подлежи на
потвърждаване.
По разноските.
Предвид изхода от спора не се налага ревизиране на разноските за
заповедното производство.
Разноски за въззивното производство на въззиваемия макар и да се
следват не се присъждат предвид, липсата на направени такива.
Мотивиран от изложеното, съставът на въззивния съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260738/19.10.2020 г., поправено с
Решение № 260236/28.01.2021 г., постановени по гр.д. № 14750/2019 г., на
ВРС, XLVIII с., в частта, с която е отхвърлен иска на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33 за
приемане за установено, че И. А. А., ЕГН **********, с местожителство в
**************************, дължи разликата над установеният размер от
41.64 лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени ВиК услуги, за
периода 05.06.2018 г. – 02.08.2018 г. до предявения размер от 75.02 лв.
(седемдесет и пет лева и 02 лв.), представляваща стойност на ползвани и
неплатени ВиК услуги, за периода 05.11.2018 г. - 05.02.2019 г., по партида с
аб. № 1115425, за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Жолио Кюри“, № 66, вх.
А, ет. 4, ап. 8, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 02.05.2019 г. до изплащането, както и разликата над
установения размер от 2.83 лв., обезщетение за забава за периода 04.08.2018
г. – 19.04.2019 г., до предявения размер от 3.44 лв. (три лева и 44 ст.),
представляваща обезщетение за забава за периода 07.01.2019 г. – 19.04.2019
г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които
суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 6675/2019 г., на ВРС,
XLVI с..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8