Решение по адм. дело №2136/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 226 от АПК във връзка с чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е във връзка с Решение № 8779/24.09.25 г. на Върховен административен съд, по адм. д. № 5033/25 г., Първо отделение, с което е отменено решение № 3205/04.04.2025 г., постановено по адм.д. № 38/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив, XXVIII състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, със съответните указания, дадени в мотивите към отменителното решение.

Делото е образувано по жалба на „Р ТРАНС СПЕД“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Р. Д. П., чрез адв. А. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-559-0188879/05.11.2024г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП.

Навеждат се твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и несъответствие с целта на закона на наложената ПАМ. Оспорват се фактическите констатации и направените изводи от органа по приходите. Сочи се липса на основания, обосноваващи срока на ПАМ и противоречието ѝ с правото на Европейския съюз. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на съдебни разноски.

Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, чрез юрк. З., счита издаденият административен акт за законосъобразен, а жалбата за неоснователна. Сочи, че при прилагане на ПАМ не е налице противоречие с европейското законодателство. Развиват се допълнителни доводи в представени писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:

Административният орган с обжалваната заповед е приложил спрямо „Р ТРАНС СПЕД“ ЕООД като данъчнозадължено лице ПАМ – запечатване на обекта му, находящ се в [населено място], представляващ салон за красота, тъй като на 31.07.2024 г. в 12:00 часа, при извършена проверка в същия е установено, че дружеството не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги, чрез издаване на касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство (ФУ) модел „Daisy Perfect M 01“ с ИН [рег. номер] и номер на фискалната памет 36710480 за сумите от 90.00 лева и от 40.00 лева, платени в брой на О. А. и съответно на Л. Я.. Установено е, че за извършените покупки е следвало да се издадат касови бонове № 000556 [рег. номер] от 31.07.2024 година. Нарушението е обосновано от издаден периодичен отчет от проверяващите и установена налична касова разлика в размер на 515.00 лв. между наличните парични средства в касата, съгласно съставен от контролните органи опис и маркираните ФУ. За извършената проверка е съставен протокол серия АА № 0188879 от 31.07.2024 г. от длъжностни лица при дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ при НАП. Срещу „Р ТРАНС СПЕД“ ЕООД с [ЕИК] е съставен АУАН № [рег. номер]/10.10.2024 г. за нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на министъра на финансите /Наредба № Н-18/2006г./. За нарушението е издадено Наказателно постановление № 795186-[рег. номер]/04.11.2024г., с което на дружеството е наложена санкция в размер на 2000.00 лева.

С оспорваната заповед, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС на „Р ТРАНС СПЕД“ ЕООД, с [ЕИК] е наложена мярката „запечатване на търговски обект“ – фризьорски салон, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от дружеството и е забранен достъп до обекта за срок от 30 дни. Изводът на органа е, че е извършено деяние по неиздаване на фискална касова бележка в нарушение на чл. 3, ал. 1 Наредба № Н-18/2006 г., във връзка с чл.118, ал. 1 от ЗДДС, което се явява основание за налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.„а“ от ЗДДС. Мотивите на органа относно продължителността на срока за запечатване са свързани с вида на търговския обект ,извършваните в него козметични и фризьорски услуги, които се предлагат на високи цени, което предполагало по-голям размер на неотчетени приходи, съответно недекларирани и незаплатени данъци. Взет е предвид фактът, че не е издаден фискален бон за две поредно извършени услуги и е констатирана касова разлика от 515.00 лв. В допълнение е посочено, че нарушението е повторно извършено, предвид санкционирането на същото дружество за същото по вид нарушение с влязло в сила НП № 722935-[рег. номер]/30.08.2023 г. Отчетено е, че нарушителят разполага с всички необходими предпоставки за развитие на активна дейност и реализиране на значителни обороти, благоприятстващи нанасянето на вреди за фиска. С извършеното нарушение се сочи да се показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина и организация в обекта, която няма за цел спазване на данъчното законодателство. Според административния орган при определяне на срок на ПАМ е съобразен принципа за съразмерност и целта му е превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта и необходимо време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта му е да се осигури промяна в начина на извършване на дейността в обект, като прекият резултат, според органа, е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният резултат е недопускане на вреда за фиска.

По делото е приобщена административната преписка.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Оспорената заповед е връчена на представляващия дружеството - адресат на 09.12.2024г., а жалбата постъпва пред органа наложил мярката до Административен съд Пловдив на 20.12.2024 г. в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, като съгласно заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., изменена със заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, издателят на оспорвания акт притежава материална компетентност да издава административни актове от категорията на процесния.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.186, ал. 3 от ЗДДС. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК относно наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания, ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Волеизявлението на органа е в съответствие с фактическите основания за неговото формиране. Описанието на извършеното нарушение е пълно и ясно, относимо към фактическия състав на мярката по чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС.

Заповедта е издадена при спазване на общите процесуални правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая посредством събиране на всички относими, допустими и достатъчни доказателствени средства.

По отношение на дължимата преценка за съответствието на обжалваната заповед с материалния закон, съдът счита, че същата е незаконосъобразна. Трайно установената практика на ВАС по прилагане на чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС формира становището, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на съответен документ, органът действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да наложи на търговеца посочената в нормата ПАМ, но при определяне продължителността на срока за запечатване на обекта, органът действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което следва да съобрази продължителността на срока с фактите и обстоятелствата за конкретния случай.

При определяне на срока за запечатване на обекта органът е нарушил рамката на оперативната самостоятелност, която притежава, тъй като липсва мотивиране за продължителността на срока, съобразено с конкретните обстоятелства по случая. Безспорно, неиздаването на фискален касов бон е свързано с отклонение от данъчно облагане. Липсват обаче надлежни мотиви относно интензитета на засягане на държавния интерес според личността на дееца и от тук за необходимостта от продължителност на мярката в рамките на определените 30 дни. Липсва описание на приет от органа начин на организиране на отчетността, който да води до отклонение от данъчно облагане, и не е ясно защо при това положение е необходим срок от 30 дни за промяна на същия. Изложените мотиви в оспорваната заповед са свързани с необходимостта от налагане на мярката, но не и с нейния срок. Продължителността на срока на наложената принудителна административна мярка също така не може да се обоснове с обстоятелството, че търговецът разполага с предпоставки за развитие на активна и реализиране на значителен оборот. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект, то очевидно с налагането на мярката не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект. Затова и от целите на принудителната административна мярка по чл.22 ЗАНН за мерките по чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения. По този начин запечатването на обекта за срок от 30 дни не изпълнява целите по чл.22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях. Съгласно посочения текст за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и преустановяване на вредните последици от тях, могат да се прилагат принудителни административни мерки.

Незаконосъобразността на издадения административен акт произтича и от нарушаване на принципа за съразмерност и пропорционалност. Този принцип на пропорционалност изисква, налагането на съответната санкция да не превишава границите на това, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. В тази връзка и съгласно чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а съгласно ал. 3, когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Съгласно дадените отговори в решение С-97/21 на СЕС не се допуска национална уредба, съгласно която за едно и също данъчно задължение , след провеждане на отделни и самостоятелни производства ,може да се наложат мерки имуществена санкция и запечатване на обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища. Различният процесуален ред при обжалването на мерките не дава възможност за проверка и гаранции, че при кумулиране на мерките съвместната им тежест би съответствала на тежестта на нарушението. В процесния случай са налице данни за издаден АУАН за същото нарушение и въз основа на него издадено НП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.

Съобразно дадените указания в Решение № 8779/24.09.2025 г. на касационната инстанция, по делото са събрани доказателства за влизането в сила на НП, като в настоящето съдебно производство от страна на жалбоподателя е представено влязло в сила решение № 1241/21.10.2025 г. на Районен съд Пловдив, XI наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 795186-[рег. номер]/04.11.2024 г.

Или,в конкретния случай е налице кумулирането на две санкции с наказателно-правен характер /в този смисъл решения на СЕС-С-97/21, С-117/10, С-524/15, С-439/19/ ,като не се зачита правото по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС. Налице е една непропорционалност , като не се установява да е необходима за постигането на легитимни цели /напр. събиране на ДДС/. Преценката за пропорционалност в акта е извършена и посочена в мотивите бланкетно, без да е обоснована.

Въпреки, че разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 от ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В тази връзка настоящата съдебна инстанция счита, че преустановяването на дейността на търговския обект, и то за 30 дни, води до пропуснати приходи за държавата от данъчни и осигурителни плащания, от една страна, а от друга - лишава потребителите от предоставяните в този обект услуги. Така се засягат не само права на данъчнозадълженото лице, но и фискалният интерес от извършване на регистрирани продажби, в резултат от които да бъдат генерирани данъчни приходи.

По изложените съображения съдът намира, че издадената заповед, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ е незаконосъобразна и като такава същата следва да бъде отменена.

Предвид изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски. С оглед направените възражения пред двете инстанции от процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя, съдът счита същите са основателни и предвид характера ,фактическата и правна сложността на спора, то същите следва да се намалят до предвидения размер в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно за сумата от по 1000.00 (хиляда) лева за всяка от предходните две инстанции, тъй като в настоящето производство не се претендират разноски, и 50.00 /петдесет/ лева внесена ДТ или общо за сумата от 2050,00 (две хиляди и петдесет) лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив, I състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на „Р ТРАНС СПЕД“ ЕООД, [ЕИК], с адрес [населено място], [улица], Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-559-0188879/05.11.2024 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с която на „Р ТРАНС СПЕД“ ЕООД е наложена мярката „запечатване на търговски обект“ и забрана за достъп до него за срок от 30 дни.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, с адрес [населено място], [улица], да заплати на „Р ТРАНС СПЕД“ ЕООД, [ЕИК], с адрес [населено място], [улица]сумата в размер на 2050.00 (хиляда и петдесет) лева, представляващи направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.