№ 4144
гр. Варна, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20253110100177 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от М. Ш. М., ЕГН **********,
срещу Е. Л. Й., ЕГН **********, обективно евентуално съединени искове, както следва: 1.
главен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следната сума, дължима на основание сключен между страните Договор за
заем от 27.11.2024 г.: 700 лева - главница, с падеж на връщане 05.12.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 07.01.2025 г. до окончателното
изплащане на задължението; 2. евентуално предявен осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 700 лева - главница,
получена от ответника при липса на основание, ведно със законната лихва върху главницата
от предявяване на иска – 07.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че с ответника са страни по валидно сключен неформален Договор за
заем от 27.11.2024 г., съгласно който на същата дата той като заемодател предоставил на
ответника като заемател паричната сума от 700 лева, чрез онлайн платформата Revolut, с
посочено основание: „отпускане на заем. Дата на връщане 05.12.2024 г.“ Ответникът се
задължил да върне заетата сума до 05.12.2024 г.
Заявява се в исковата молба, че до 05.12.2024 г. Е. Л. Й. не върнал дадената в заем сума,
поради което на 06.12.2024 г. М. Ш. М. му изпратил съобщение по Вайбър, в което му
напомнил за задължението му, в отговор на което ответникът помолил за продължаване на
срока за връщане на сумата до 10.12.2024 г. Сочи се, че и до настоящия момент процесната
сума не е върната от ответника на ищеца.
С оглед на изложените съображения, ищецът предявява исковите си претенции.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
В открито съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител
поддържа предявените искове, както и прави искане за постановяване на неприсъствено
решение, при наличие на предпоставките за същото.
1
В открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява, не изразява
становище, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Уведомен е
и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и
предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
Ответникът, при проявената пасивност, а именно: липса на ангажиран отговор и
становище по основателността на исковата претенция в първото по делото открито съдебно
заседание, не е оспорил изложените от ищеца фактически твърдения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Уважаването на предявения главен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1
ЗЗД е обусловено от доказване от страна на ищеца на следните юридически факти:
наличието на действително правоотношение по договор за заем, по силата на коeто той като
заемодател е предоставил на ответника като заемател процесната сума, а последният се е
задължил да върне същата в уговорения срок; ищецът да е предоставил на ответника
уговорената сума, изискуемост на задължението; размер на претендираната сума.
За установяване на посочените материалноправни предпоставки ищецът е ангажирал по
делото писмени доказателства, а именно: извлечение от Револют за преведена от ищеца на
ответника на 27.11.2024 г. сума от 700 лева с посочено основание „отпускане на заем, дата
на връщане – 05.12.2024 г.“, кореспонденция по Вайбър между страните в производството.
Посочените писмени доказателства се преценяват като достатъчни, с оглед доказване
наличието на указаните в тежест на ищеца материалноправни предпоставки за уважаване на
предявените искове.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и главната осъдителна претенция
следва да се уважи по този ред.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в настоящото производство разноски за държавни
такси /в размер на 55 лева/ и за адвокатско възнаграждение /в размер на 500 лева/.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Л. Й., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на М. Ш. М., ЕГН **********,
сумата от 700 (седемстотин) лева, дължима на основание сключен между страните Договор
за заем от 27.11.2024 г., с падеж на връщане 05.12.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска – 07.01.2025 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Е. Л. Й., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на М. Ш. М., ЕГН **********,
сумата от общо 555 (петстотин петдесет и пет) лева – разноски за настоящото
производство, от която: 55 (петдесет и пет) лева – държавни такси и 500 (петстотин)
лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
2
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3